Четвъртък и петък 15-16 април 2010г.

Предварително се извинявам за малко хаотичното нахвърляне на впечатления…

1.       Излизане от София по бул. Сливница. Малко преди да се кача на моста до Захарна фабрика се натресох в такава дупка, че ми настръхна косата. Намира се точно на последния светофар, преди изкачването на моста. След около километър стана още по-лошо. Изсечен асфалт, готов за ремонт, оставен в това състояние. Движението и в двете посоки – много затруднено. Поех си въздух след като преминахме през последната дупка, която се намира веднага след кръстовището на околовръстен път. Пътят до границата беше супер. От сръбска страна също. Движението слабо, кризата се усеща. Повечето луксозни коли на сръбска територия, които срещам и в двете посоки са със софийска регистрация. Магистралата от Ниш до Белград – 14 евро.

2.       Белград – много добра инфраструктура, съчетание между традицията на стария град и новото строителство на новия град, разположен по левия бряг на Сава. Прекрасни булеварди и като изключим честите задръствания по моста Газела, над река Сава, никъде в новия град няма задръствания. Зелени вълни на светофарите, широки булеварди, нови модерни търговски центрове, нови жилищни блокове, добре оформено междублоково пространство. Може би ако сърбите спрат на едно място, а ние мърдаме поне с 10 % ръст годишно, Люлин и Младостите в архитектурно отношение  може и да заприличат на Нови Белград след около 30 - 40 години. Като поддържане на междублоковите пространства – никакъв шанс да ги стигнем.

3.       Много съоръжения за спорт. Игрища за футбол и баскет между блоковете. Играят в 10 часа вечерта на осветление.

4.       В магазините на Белград голяма част от консервираната храна е местно производство, за разлика от индийските краставички, унгарската царевица, китайския лук и какво ли още не по софийските магазини. На няколко пъти ми беше казано, че сърбите вярват, че местното селско стопанство им дава качествена храна, за която те са готови да платят и по-скъпо. Но като гледам цените на земеделските стоки не мисля, че са по-скъпи от нашите. Дори напротив. Да не говорим за това, че насрани яйца, примерно, не видях никъде, нито в супермаркетите, нито по пазарите. Всяко едно се чисти предварително, преди да бъде поставено в опаковката. Цените на месото в супермаркета е по-евтино отколкото у нас в Метро. Само можем да мечтаем за това, което правят пекарите в Белград. Чудя се как ядем всичко това, което се продава в нашите баничарници – мазни баници, които ти стават на топка в стомаха, в комбинация с пихтиеста боза, подсладена с Е 949.

5.       Това, което се предлага в Белград за ядене в ресторантите е на светлинни години от това, което ни предлагат българските ресторанти. От години ходя в този град и никъде не видях типично българското „50 стотинки за филия хляб”, просто защото там се приема за подигравка да купиш нарязан хляб от магазина и да го продаваш на клиентите в ресторанта. Като ми дойдат сърби или македонци на гости в София се чудя къде да ги заведа – толкова е ниско качеството на храната, която се предлага у нас. Не че няма добри супермаркети и прясна храна, но докато стигне до масата в ресторанта нещо става по „пътя”. Затова в София има толкова много китайски ресторанти, защото запълниха дупката, оставена от българските ресторанти, които ни пробутваха некачествена стока на високи цени. За разлика от София, китайците нямаш много шанс в Белград или Скопие. Там просто хората имат традиции от много години. У нас все още се ядат познатите ни кренвирши тип „кучешка радост”.  Да не говоря за тъпканите със соя български кюфтета. Важното е, че са евтини. Това е едно от престъпленията на социализма. Научи ни да ядем боклуци и няма спасение от този типично свински навик да обръщаш внимание повече на количеството, отколкото на качеството.

6.       Общественото хранене в Белград процъфтява, може би заради приетата практика освен в офисите, бизнес да се прави и на маса. Вечерно време, хладно. Кафенетата в центъра са пълни. Хора, добре облечени с якета и други по-дебели дрехи са насядали по масите отвън.

7.       На Калемегдан – много хора, разхождат се из парка или седят по пейките. Дори и неосветеността на парка на някои места не пречи на потока от хора. Чудесни градини от лалета и други цветя. Идеално поддържани алеи. Пейките са в чудесно състояние.

8.       В нощните заведения се слуша вече и „английско”. Въпреки, че местната музика е все още по-застъпена. Малко повече е шума от качеството, но пък музиката е жива и това оправдава отклоненията.

9.       Връщане в София. На влизане в София, до пресечката на пътя с Банкя – всичко нормално, прекрасен път, нов бизнес от двете страни на пътя. След това следва познатия на всички ужас – гледката на циганското гето от дясно на пътя, пътната настилка, приличаща повече на военен път, отколкото на вход на европейска столица. За да не се натреса пак в някоя дупка, минах през Люлин.

10.   София изглеждаше като скапан град, какъвто всъщност си е. Такъв контраст с това, което е Белград пред нощта. Веднага се забелязва, че зелената вълна на Белград тук е червена вълна. Интересно как в София се постига червена вълна, а не могат да направят зелена! Лошо осветление, неподдържани пътища, лоши тротоари, излюпени фасади на сгради. Панелите изглеждаха като призрачни сгради. След няколко дни ще свикна с гледката, ама контрастът беше голям.

11.   Днес чух реакция на сина ми, като минахме през място, където дълго време имаше дупки на платното. Бяха закърпени. Та реакцията беше: „Е, доживяхме!”. На това се радваме ние българите.

12.   Говорихме по пътя с колеги, за този контраст. Да и в Сърбия има проблем с излишната бюрократична машина, която пречи на нормалното развитие на страната. Ама изглежда по-малко крадат от нашите бюрократи.

13.   Предимствата ни са предимно дадени от Господ. Прекрасната планина Витоша и десетките чешми с минерална вода в центъра на града. Ларгото, жълтите плочки, парковете и района на НДК също не са за изхвърляне. Плачевно е обаче състоянието на по-голямата част от сградния фонд. За вътрешно кварталните улици – изобщо няма да коментирам. Инфраструктурата например на Дедине, най-богатия квартал на Белград в сравнение с тази на Бояна, Драгалевци или Симеоново е с пъти по-добра. Или честно казано, тъпо е да се сравнява. Толкова е фрапираща разликата. Как пък не видях една дупка или един ненаправен тротоар или една ненаправена ограда. В така наречените „престижни” квартали на София са може би най-лошите вътрешни улици в цяла България.  Определено София е по-мръсна в пъти от Белград. Няма Вълци и Титани, общината там работи по-добре от нашата.

14.   Говорих с мои приятели там – малко са по-високи месните данъци, но явно има защо. Един от моите колеги, българин, реагира по много интересен начин. Той каза с чувство за хумор: „Тук е толкова чисто и подредено, че чак се дразня от това”.  Икономическата криза повлия на цената жилищата в Белград по-малко, отколкото в София. Те са с пъти по-високи от софийските, особено на тези в кварталите. Цени от 3000 евро на квадрат, в жилищен блок до Делта сити център в Нови Белград не изненадват никого, освен нас. И то при положение, че икономическите показатели на двете страни са едни и същи, както и заплащането на труда. Само, че сърбите контролират по-добре обществените фондове. Явно е, че при строителството на пътищата и тротоарите слагат повече материал от нас. За два дни в Белград видях само 3 големи лимузини. При целият този европейски вид на града! Тук при нас големи коли колкото искаш, явно показвайки къде отива откраднатия асфалт и ненаправените тротоари. Естествено сравнението е алегорично, но си мисля, че има голяма доза истина.