В дългосрочен план, НАЙ-ВАЖНИЯТ СЕКТОР ЗА постигането на благоденстващо общество е ОБРАЗОВАНИЕТО!
Образователната ни система продължава да „пътува” в грешна посока, като съсипва физическия и духовния потенциал на нацията. „Съсипва” е най-точната дума. Като се започне от детската градина, чак до завършване на университета – на какво учеше системата нас и след това и нашите деца?
1. 1. На геометрия и висша математика, която използват само 1 % от всички нас
2. 2. На безкрайни химични уравнения, които също използват 1 % от всички нас
3. 3. На сложните физични процеси в природата
4. 4. На минали събития в човешката история
5. 5. На научаване на куп ненужни факти
Само си помислете – хипотенузи, тангенс, котангенс, синус, косинус, интегрално смятане, теория на вероятностите, разпадане на уран 235, аксиоми, теореми… Кому е нужно всичко това, ако човек е земеделски производител, съдържател на хотел, магазинер, работник в сервиз за поправка на коли, спортист, артист, художник, икономист, учител, лекар, барман, сервитьор, готвач, строителен работник и т.н.? Толкова много енергия отива за научаването на неща, които почти никой след това не използва в живота си. Светът не се нуждае от всичкото това знание. Човешката глава има някакъв потенциал и ако се запълни с толкова излишна информация, няма да остане място за по-важните неща. В цялото това напъване да учим по тази тъпа програма наистина пропускаме да учим за много по-важни неща, от които зависи качеството на живота ни в бъдеще. Училището в голяма степен пропусна и продължава да пропуска да учи децата ни на това:
1. 1. Какво представлява човешкия организъм, как функционира, от какви органи и системи е съставен, какво трябва да правим и какво не, за да бъдем физически и духовно по-добре. За какво ни е да знаем как се разпада урана, след като не знаем за какво ни служи далака, например? Учим химия и биология, но пропускаме нещо много по важно – БИОХИМИЯ. За какво ни е да знаем какво е клетката, след като не знаем как „работи” тя, след като я натъпчем с консерванти? Как, с какво, колко и кога да се храним;
2. 2. Какъв спорт да упражняваме. Ако накараш човек с Вата отклонения /той си е жив скелет/ да хвърля медицински топки или човек с Кафа отклонения /та той си е едно малко слонче/, да играе на халки, смятайте, че нищо не сте направили – просто сте „утрепали” всичко в тези хора и сте ги смачкали окончателно;
3. 3. Да учим децата, че свободата е нещо, което трябва да отстояваме всеки ден и всеки миг. Да ги научим да се преборят със страховете си, с фобиите си, както и да ги поощрим да се борят за мечтите си. Да ги научим, че положените усилия за тяхното усъвършенстване рано или късно ще дадат плодове и че те трябва да изпитват радост от полагането на усилия. Страната ни няма нужда от мързеливци и тарикати, които да вегетират на гърба на данъкоплатците;
4. 4. Как да общуваме помежду си така, че и ние и другите, с които общуваме да имаме сработване, полза, синхрон, търпимост и толерантност. Как да се впишем в различни колективи. Как да уважаваме и себе си и другите;
5. 5. Как да постъпваме в ситуации, които могат да възникнат в населено място или сред природата – ток, облъчвания, радиация, превозни средства, природни стихии;
6. 6. Как да пазим и съхраняваме околната среда;
7. 7. Едновременно изучаване на родния език и един основен световен език с едно и също натоварване;
8. 8. Мащабно изучаване на информационните технологии още от детските градини;
9. 9. Логика и разсъждения, които спомагат за намиране на ефективни решения, които могат да направят живота ни по-добър и по-лесен.
10. 10.Как да участваме по-ефективно в обществения живот на страната, за да имаме усещането, че нашият глас е важен за нейното развитие.
ДА СТЕ ЧУЛИ ТАКОВА НЕЩО ДА СЕ УЧИ В УЧИЛИЩЕ?
С този „материал”, който бълва българското училище, по поръчение на Министерството на образованието, какво очаквате да постигнат в живота тези деца? Някои успяват да се пласират в по-богатите държави, но това е въпреки „усилията” на българското училище. Другите попълват редиците на физически и духовно болния ни народ.
Така по-голямата част от народа ни става лесна плячка на различни манипуланти – производители и търговци на храни и медикаменти, политици и чиновници. ИЛИ МОЖЕ БИ ТЪКМО ЗАТОВА НИЕ И СЛЕД НАС, ДЕЦАТА НИ, СМЕ БИЛИ ПОДГОТВЕНИ ДА БЪДЕМ.
ХОРА, ЛЕСНИ ЗА ОБРАБОТКА, НЕОСВЕДОМЕНИ, С ЛОШИ ЗДРАВНИ, СОЦИАЛНИ И ТРУДОВИ НАВИЦИ.
Та това е продуктът на българското образование, за което всяка година отделяме десет цифрена сума. Плащаме за скъп… боклук.
Евалла Бойко! БЛАГОДАРЯ, ЧЕ НИ ИНФОРМИРА, НИЕ НЕ ЗНАЕХМЕ. МИСЛИХМЕ СИ, ЧЕ ДЪРЖАВАТА НИ НЕ Е „СХЕМА ЗА ОГРАБВАНЕ”. КАКВИ ИДИОТИ СМЕ БИЛИ, ЧЕ ЧАКАХМЕ ТОЛКОВА ГОДИНИ ТИ ДА НИ ГО КАЖЕШ!
За разлика от теб, аз зная в какво се състои „системната грешка” на нашата държава. Ти си полицай и си мислиш, че като раздаваш шамари, работите ще се оправят. То Хитлер и Сталин с раздаване на шамари не оправиха работите, та ти ли! Значи подходът трябва да бъде друг.
ДЪРЖАВАТА НИ Е СХЕМА ЗА ОГРАБВАНЕ ЗАЩОТО СМЕ ДОПУСНАЛИ ТЯ ДА СЕ БЪРКА ТАМ, КЪДЕТО НЕ Й Е РАБОТАТА – В БИЗНЕСА НА ЧАСТНИТЕ ЛИЦА.
По-скоро частните лица имат право да се бъркат в работата на държавата, защото я издържат, а не обратното.
В икономиката има две състояния, които не се наблюдават в чистата им форма, но важното е кое е преобладаващото:
1. 1. Частните лица преобладават над икономическата роля на държавата.
2. 2. Държавата е водеща икономическа сила.
Там, където частните лица са си извоювали повече права, страната като цяло е по-просперираща от тези, където държавата играе ролята на кърмилница.
Примерът с двете части на Корея. На север има повече „държава” от юг. Не казвам, кое е по-хубаво и кое е по-лошо. Всеки сам да прецени. Само, че светът кара южнокорейски коли и гледа южнокорейски телевизори и купува южнокорейски компютри.
РЕШАВАНЕТО НА ТОЗИ ПРОБЛЕМ НЕ СТАВА С ПОЛИЦЕЙСКИ МЕТОДИ. ПОЛИЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА ДАДЕ СВОБОДА, А МОЖЕ САМО ДА Я ОТНЕМЕ. ПОЛИЦИЯТА СЕ ЗАНИМАВА ПРЕДИ ВСИЧКО С МИНАЛИ РАБОТИ. НЯКОЙ ОТКРАДНАЛ, ХАЙДЕ ДА ГО ПРИБЕРЕМ И ДА СИ ОТМЪСТИМ. Както много пъти съм казвал, винаги има възмездие. Няма значение дали то се получава на земята или на друго място.
В СЪЩОТО ВРЕМЕ обаче, докато се занимаваме с това да търсим начин да вкараме в затвора крадците от миналото, ПРОПУСКАМЕ ДРУГИ, КОИТО СЕГА, А НЕ ПРЕДИ 10 ГОДИНИ, КРАДАТ НЕОБЕЗПОКОЯВАНО. ЕНЕРГИЯТА НИ Е НАСОЧЕНА КЪМ МИНАЛОТО, НЕ КЪМ НАСТОЯЩЕТО И БЪДЕЩЕТО. И така до безкрай. Пилеем обществена енергия, натрупваме отрицателна енергия в себе си и винаги гледаме в миналото – преди всичко за лошо.
Има два подхода:
1. 1. Търсим начин да махнем „лошите” и да ги заменим с „добрите”.
2.Просто изтегляме държавата от бизнеса и ограничаваме поне наполовина разходите й.
Не съм баба Ванга, ама знам какво ще се случи! Бойко ще избере т. 1, защото, ако избере т. 2 минимизира възможността да се краде, което е всъщност основната идея на всеки управляващ в тази страна. Говоря по принцип. Може и да има добри намерения, но ако избере 1, няма да се различава от предишните управници.