Да не говорим прехласнато за ползите от метрото. Те са достатъчно убедителни. Само не мога да разбера, защо метрото трябва да обикаля толкова много, за да се стигне до летището.


Винаги си казвам - каква е целта на занятието? Ако целта е да се стигне до крайните райони на София - моля, стигнете де. Ако целта е да се стигне до летището - още един път - стигнете дотам. Но да се опитваш да покриваш две цели наведнъж, нещо работата не върви.



Кой е най-натовареният булевард на София? Естествено - Цариградско шосе. Ами не можеше ли метрото да минава под него, за да не стават тези зверски натрупвания и всеки, който живее в Младостите, Дружбите, та чак до Горубляне, Панчарево и околните села, да имат по-лесен достъп до центъра на София. Не можеше ли да се спестят хиляди автомобили, които сега пъплят по тази пътна артерия в София. Кой ще ме убеди сега, че с метрото е по-бързо и удобно, за да се стигне от центъра до аерогарата, отколкото с кола? Да, по-евтино е за пътуващия, но по-удобно и по-бързо -  в никакъв случай. Днес журналисти "проиграха" това пътуване от ж.п. гарата до летището и се установи ни по-малко, ни повече от 1 час. С кола това пътуване трае не повече от 20 минути. За какво ни е тогава метро до летището, след като с кола се стига по-бързо?

И кой каза, че за да се стигне до летището, метрото първо трябва да обиколи половин София? На кого му хрумна тази тъпа идея? Ами да бяха стигнали до Камбаните и Панчарево, пък тогава да се сетят, че трябва да завият към летището. Наистина много малоумна идея. Тези, които пътуват от Дружбите, трябва първо да минат през Младостите, през Дървеница, Изгрев и чак тогава да слязат в центъра. По същата логика можеха да минат и през Драгалевци. То акъл море, глава шамандура е приказката в този транспортен модел на София.

Когато няма свое мислене, групата народ се превръща в тълпа. Когато чака да бъде разгонена, групата народ се превръща в тълпа.


Как изглеждат събитията и какви са всъщност събитията са две различни неща. Много хора, на които им се плаща, ни убеждават, че събитията са такива, каквито те ни ги представят. НИКОГА НЕ ВЯРВАЙТЕ В ТАКАВА ТЕЗА.

Преди време, различните соц издателства, ни продаваха книги на един или друг автор, като на първите 10-на страници се мъдреше рецензия на мастит социалистически професор. Нямаше книга без такава рецензия. Този професор ни показваше правата линия на партийното мислене. Комунистите тогава ни даваха тон в живота не само какво да четем, но и как ДА РАЗБИРАМЕ ПРОЧЕТЕНОТО.

Това е противоречието, което съществува и днес. Има факти и събития, които средствата за осведомяване ни представя всеки ден. Тези факти и събития са онова, което манипулаторите искат да знаем.

Ще ви дам няколко примера. Толкова тривиални примери:

1. Днес по една от телевизиите пак говориха за депутатското кюфте. Колко приказки се изприказваха и вместо журналистите да се интересуват с какво депутатите са придонесли, хората в България да могат да покажат на какво са способни и вместо да гарантират спазването на законите в тази страна, ценно време се загуби, за да се обсъжда депутатското кюфте. Милиони хора завиждат на депутатите за евтините кюфтета и целта е постигната. Милиони хора започват да мечтаят за тези кюфтета, така, както възрастните дами мечтаят за младостта си, гледайки някоя реклама за боя за коса или някаква помада, рекламирана от известна фирма. Продажба на неосъществени мечти. В същото време манипулаторите кешират своите позиции във властта. Милиони хора завиждат на депутатите за кюфтетата. Никой не задава въпроса за договора между ЕС и САЩ и Канада, за трансокеанското сътрудничество в областта на икономиката, за правата на корпорациите да налагат бизнес модели, които нямат нищо общо с демократичното начало. За правото да ни продават хормонизирано месо и модифицирана царевица и соя. За правото да ни отнемат правото. Но не, ние ще обсъждаме депутатските кюфтета. Много важно;
2. Толкова години се говори за демокрация, като в същото време живеем в посткомунизъм, в който социалистическите другари официално трябваше да станат новите ни чорбаджии, на които да служим до края на жалкия си живот. Но манипулаторите обвиниха затова демокрацията. Тя стана нарицателно име за слободия, неспазване на закона, мутренската икономика и разграждането на националната ни идентичност, култура и бит. Демокрацията стана мръсна дума. Може би, за да отвори вратата за нова диктатура. Да не забравяме годините на Стамболов, Александър Стамболийски, управлението на Цанков, след това на Кимон Георгиев и сивият кардинал Дамян Велчев и след това отново на Кимон Георгиев и сатрапите Георги Димитров и Васил Коларов и селянинът Червенков. Такива хора искат представите за демокрацията да бъдат отрицателни, защото иначе се обезсмисля тяхното оставане във властта;
3. Когато ни поднасят каквато и да е икономическа информация, трябва да знаете, че ситуацията не е такава, каквато я представят. Научете се да четете между редовете и да СЛУШАТЕ, а не само да чувате; Научете се да анализирате това, което ви казват. Първо повярвайте, че това е лъжа и ще сте направили първата правилна крачка преди анализа на събитията;
4. Започвам да си мисля и за хората, написали Библията. Какво са искали да кажат и какво сме разбрали от тези приказки. Мислите ли, че ако в Библията нямаше опасни за властта идеи, щеше да се институционализира вярата и нямаше Църквата да ни казва какво е искал да ни каже авторът, обявявайки му свръхчовешки качества? Защо ни е необходим "преводач" на текстовете. Не можем  ли сами да вникнем и да разберем, че текстовете не казват онова, което ни казват поповете? Визуалността не е онова, което е. Не вярвайте само на очите и ушите си. Трябват и познания и съмнения, защото да се лъже по такъв съвършен начин могат само подготвени от тайни общества хора, които с времето са се превърнали в явни общества, които живеят с усещането, че имат право да управляват живота и съдбата ни както сметнат за добре;
5. Скрито послание е да кажеш на хората, че са свободни, а те не са. Това си е чиста проба лъжа, но лъжа са всички скрити послания. Когато хората повярват в тази лъжа, те стават по-продуктивни, защото робите си мислят, че са свободни и работят предимно за себе си. Какво е станало с крепосните в Русия, когато са получили свободата си? Нищо. Те не са осъзнавали първо тази свобода, а камо ли и да я използват. Защото неграмотния, невъзпитания и необразования човек не може да бъде истински свободен. За да си свободен, трябва да имаш развито чувство за лична неприкосновеност и обществена роля, която да играеш точно чрез личната си неприкосновеност;
6. Когато си избран на висша държавна длъжност и кажеш на избирателите: "И аз съм прост и вие сте прости - ще се разберем", това е висша форма на политическа еманация на манипулиране на масите. Те са повярвали на тази лъжа, защото тази лъжа им харесва. Повярвали са на лъжата само заради харесването на лъжата. Те знаят, че е лъжа. Те искат да бъдат лъгани. Това наистина е висша форма на манипулация. Масите си казват - той е един от нас. Да гласуваме за него;
7. Хората ходят на избори без да осъзнават, че там гласуват за собственото си поробване и всеки призив - "Гласувайте", е призив, всеки да гласува и да даде право на своите манипулатори да го експлоатират безплатно. И не само това. Но и да си плаща за тази експлоатация. Това е невидимата част, различна от видимата;
8. Когато политици и бюрократи, тоест манипулаторите, ви казват кое е важно, знайте, че това са глупости. А когато ви казват кое е глупост, знайте, ЧЕ СТАВА ДУМА ЗА ВАЖНИ НЕЩА;
9. ОРЪЖИЕТО НЕ Е В НАС. ВЛАСТТА НЕ Е В НАС. НИЕ СМЕ ЗАВИСИМИ. НЕ СМЕ СВОБОДНИ. ЩЕ БЪДЕМ МНОГО ПО-СВОБОДНИ, НЕЗАВИСИМИ И БОГАТИ, АКО ВМЕСТО ЗА РАКИЯ, ЦИГАРИ И ТЪПА ХРАНА, СИ ДАВАМЕ ПАРИТЕ ЗА КОМПЮТРИ, ИНТЕРНЕТ И СЕ ИНФОРМИРАМЕ ВСЕКИ ДЕН ЗАТОВА, ПО КАКЪВ НАЧИН МАНИПУЛАТОРИТЕ НИ ХАРЧАТ ПАРИТЕ. ЗАЩОТО ТОЧНО ТОВА ПРАВЯТ ВСЕКИ ЕДИН МИГ ОТ НАШИЯ ЖИВОТ, КОГАТО В СЪЩОТО ТОВА ВРЕМЕ НИ ОБЛЪЧВАТ С ПОКАЗНИ И ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРОИГРАНИ ОТ ТЯХ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА, С КОИТО СЕ ОПИТВАТ ДА НИ ПЪЛНЯТ ГЛАВИТЕ. НЕ ПУСКАЙТЕ В МОЗЪЦИТЕ СИ БЕЗПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ. НЕКА ЛЮБОПИТСТВОТО ВИ Е НАСОЧЕНО КЪМ ПОЛЕЗНИ ЗА ВАС САМИТЕ И ЗА ОБЩЕСТВОТО КАТО ЦЯЛО, НЕЩА. ЕДИНСТВЕНО ВАЖНО ЗА ВАС НЕЩО Е ДА БЪДЕТЕ ЗДРАВИ, СИЛНИ И ДА ПОСТИГНЕТЕ ВЪРХЪТ НА ВАШИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ, ТАКА, КАКТО Е ЗАЛОЖИЛ ВЪВ ВАС СЪЗДАТЕЛЯ. НЕ ПРИЕМАЙТЕ ДРУГ ДА УПРАВЛЯВА ЖИВОТА ВИ, ПАРИТЕ ВИ, ЗДРАВЕТО ВИ, ОБРАЗОВАНИЕТО ВИ... ВРЕМЕ Е ДА СИ УДАРИТЕ НЯКОЛКО ШАМАРА, ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ, ЧЕ СТЕ ЖИВ И Е ВРЕМЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ.

Без съмнение, скрити послания винаги е имало, има и ще има. Няма как да избягаме от тях, защото те са част от човешката природа. Само си помислете, в общуването с хората, колко пъти ви се иска да изкрещите в лицата на много хора, затова, че са тъпи, невъзпитани, лицемерни и т.н., но не го правите. Същото се отнася и до вас. Вероятно много хора биха искали да направят същото по отношение на ваша милост. Но нека да си го признаем, въпреки силният емоционален момент при харченето на парите си, вие купувато общо всето само това, което ви е харесало и то напълно доброволно. Понякога не купувате, защото самият продавач не ви е харесал като личност, нали?

ЗА ДА ИЗВЛЕЧЕМ ПОУКА ОТ ТЕЗИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ НАГЛАСИ КАКТО В САМИТЕ НАС, СПРЯМО ДРУГИ ХОРА, ТАКА И НАГЛАСИТЕ ПРОТИВ НАС, НЕОБХОДИМО Е ДА ПРЕЦИЗИРАМЕ ПО-ДОБРЕ ПОНЯТИЯТА ВИДИМО И НЕВИДИМО, ЗАЩОТО КРАЙНАТА СМЕТКА Е НЯКОЙ ДА СЕ ДОКОПА ДО НАШИТЕ ПАРИ. И ДОКАТО ПРИ ХАРЧЕНЕТО НА ОСТАТЪЦИТЕ ОТ НАШИТЕ ДОХОДИ, СЛЕД КАТО ДЪРЖАВАТА СЕ УДОВЛЕТВОРИ, СТАВА СРАВНИТЕЛНО КОНТРОЛИРАНО ОТ НАС, САМИТЕ, ХАРЧЕНЕТО НА НАШИТЕ ДОХОДИ ОТ СТРАНА НА ДЪРЖАВАТА СТАВА ТОЛКОВА БЕЗОТЧЕТНО И ТОЛКОВА БЕЗХАБЕРНО, ЧЕ СИ СТРУВА ДА СЕ ЗАМИСЛИМ, ДАЛИ НЕ СМЕ СТАНАЛИ ТОТАЛНА ЖЕРТВА НА МАНИПУЛАТОРИТЕ И ДАЛИ НЕ СМЕ ПОВЯРВАЛИ ТВЪРДЕ МНОГО НА ТЯХ ДО СТЕПЕН, ЧЕ ДА СМЕ ПРИЕЛИ ЗА НОРМАЛНА ТАЗИ ЯВНА КРАЖБА И НЕСЪПРОТИВЛЯВАЙКИ СЕ НА НЕЯ, ДА СМЕ СЕ ДОКАРАЛИ ДО СИТУАЦИЯ, ОТ КОЯТО ТРУДНО МОЖЕ ДА СЕ ОЧАКВА ПОДОБРЕНИЕ В НАША ПОЛЗА, ЗАЩОТО СМЕ СЕ ПРЕВЪРНАЛИ НЕИСКАЙКИ, В ДОНОРИ, ЗАХРАНВАЙКИ С ЕНЕРГИЯ ТОВА ОТВРАТИТЕЛНО СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА ОБЩЕСТВЕНА РОБИЯ, НАРЕЧЕНО ДЪРЖАВНО РОБСТВО, В КОЕТО РАЗБИРА СЕ, НИЕ СМЕ РОБИТЕ.

Всички знаят, че желанието да се получава е по-голямо от желанието да се плаща. Винаги когато някой получава нещо, смята, че го е заслужил, независимо от това дал и го е заслужил или не. Просто такава е конструкцията на човешкото мислене.

Обратно, ако трябва да се плати за нещо, винаги този, който плаща, смята, че плаща повече, за разлика от този който получава пари, за да се раздели с притежавана от него вещ или услуга.


Ако има движение на стоки и услуги и за тези стоки и услуги някой получава пари, а друг плаща, ще има някакво равновесие в икономиката, при положение обаче, че става дума за доброволен акт на покупко-продажба. Ако има насилие под различна форма, това не са свободни стоково-парични отношения.

Гледам психологическата нагласа на хората на Балканите. Нагласата на много хора е, ако може да задържат плащането, независимо от това, че има пари, с които да се погаси задължението. Просто такава е нагласата. Плаща се там, където принципът "пито-платено" работи безалтернативно. Отивате в супермаркета, където никой няма да ви даде стока срещу отложено плащане, особено, ако сте дребен клиент. Отивате на бензиностанцията - същата работа. Купувате си на улицата някаква закуска - плащате.

Не така стоят нещата в дребния бизнес. Много от фирмите са се опарили от натрупването на борчове, като дават стока и услуги на фирми или лица, които не си плащат навреме. Така с времето този процес взема застрашителни форми. Тук не става дума за чисто икономическите причини за неплащането, които са познати на всеки един от нас. Става дума за психологическата нагласа, ако може да се отложи всяко едно плащане или още по-добре - да не се плати.

Тези дни говорих със собственици на сервизи за поправка на коли, които ми казаха, че са спрели да предлагат услуги на "бакшиши", като отсрочват техните задължения, защото са некоректни платци. Пред сервиза им преди години имаше опашки от жълти коли. Сега имаше само две. Казаха ми, че "бакшишите" били натрупали задължения за повече от 35 хиляди лева, която е много голяма сума. Същите приказки ги чувам и от друг собственик на сервиз, който все още не може да се оттърве от това "махало" да осъществява услуги, без веднага да получава плащане за тях, от страх, че ще загуби клиенти.

Мой приятел, собственик на фирма за продажба на консумативи, също изразяваше доста смесени чувства, по отношение на отложеното плащане и стоеше на "отворени" позиции само при малки поръчки и то, когато става дума за проверени клиенти, които първо получаваха стоката и след това нареждаха банкови преводи в полза на моя приятел.

Политиката на неплащане е НАДБАВКА над политиката на обективното неплащане. Ярък пример в това отношение е бизнесът с кредитиране на недвижимости. Ако някой вземе пари назаем от частно лице, политиката да се прави на ударен, образно казано е в ход при много от случаите. Когато става дума за кредит на банка, тогава лабаво няма, ВСЕ ЕДНО ЧЕ НЕ СТАВА ДУМА ЗА ЕДНИ И СЪЩИ ПАРИ, А ЗА РАЗЛИЧНИ ПАРИ. Хората повече уважават институциите, отколкото отделните индивиди. Отношенията кредитор - кредитополучател, когато става дума за теглене на кредит от банка, много рядко завършват с летален изход, за разлика от случаите, когато става дума за частни лица. Така неплащането като манталитет е много по-силно проявено тогава, когато взаимоотношенията не включват институционално регламентирано и оторизирано от властите лице.

Друг мой приятел не даваше на никой клиент нищо, докато не види парите. Той казваше, че е по-добре да не работи, ако трябва да практикува такъв вид бизнес, при който ще разчита на бъдещото благоволение на клиента, за да си плати, особено, когато става дума за бизнес, който се издържа от продажби на широк кръг клиенти, много от които правят еднократни покупки.


Желанието да консумираш, а да не плащаш, се подхранва от кредита. При кредита се получава такава илюзия, че можеш сега да консумираш стока или услуга, а да платиш след време. Това "след време" в психологията на обикновения човек / а поне 80% от хората на земята са обикновени хора/, им дава ИЛЮЗИЯТА, че може и да не си плати дълговете. Тази илюзия се подхранва и от РЕЛИГИЯТА, която постоянно говори за опрощение на дълговете. НО АКО ТОЗИ, КОЙТО ВЗЕМА ПАРИ НА ЗАЕМ ЗНАЕ, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ТАКАВА ВЪЗМОЖНОСТ, ЗАЩО ДА РАБОТИ НА 100%, ЗА ДА СИ ПОКРИЕ ДЪЛГОВЕТЕ? ВИСОКИТЕ ЛИХВИ НЕ СА ОПРАВДАНИЕ ЗА НЕПЛАЩАНЕ, а сложната методика за изчисление на дълга още повече обърква положението.


Отново и отново опираме до възпитанието и образованието на подрастващите. НЕЗАВИСИМО ДАЛИ СТАВА ДУМА ЗА СЕБЕПОЗНАВАНЕ, ЗА ГРИЖА ЗА ЗДРАВЕТО - СОБСТВЕНОТО И НА ОКОЛНИТЕ, ЗА ПОЗНАНИЕ КАК ДА СЕ КОМУНИКИРА С ДРУГИТЕ, ЗА ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ОКОЛНАТА СРЕДА, ЗА ЗАЧИТАНЕТО НА ПРАВАТА НА ДРУГИТЕ И Т.Н., СТАВА ДУМА ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НАЛИЧИЕ НА ОБЩЕСТВЕНА ПОЗИЦИЯ, КОЯТО ДА БЪДЕ ОТСТОЯВАНА ОТ ЦЕНТРАЛИЗИРАНА ОБЩНОСТ, КАТО ДЪРЖАВАТА И ДЕЦЕНТРАЛИЗИРАНИ ОБЩНОСТИ, КАТО ОБЩИНИ, КМЕТСТВА, РАЙОНИ, КВАРТАЛИ И Т.Н., ЗА ЦЯЛОСТНА ПОЛИТИКА ПО ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ НА ПОДРАСТВАЩИТЕ. АКО ТОВА НЕ СЕ ПРАВИ, ПОЛУЧАВА СЕ ТОВА, КОЕТО И СЕГА СЕ ПОЛУЧАВА.

Колко много примери мога да посоча за липса на възпитание, на първо място и след това за липса на добро образование.

1. Плюене на улицата;
2. Изхвърляне на боклуците извън определените за целта места. На Балканите е нормално да си изхвърлиш боклука от прозореца на колата в движение. Няма значение дали става дума за малки неща като шише от вода, пласмасова чашка за кафе или бъркалка, опаковка от някаква вафла или найлонова торбичка - пътищата на Балканите са осеяни с такива боклуци;
3. Липсата на добро възпитание в отношението спрямо другите;
4. Тоталното неглижиране на собственото здраве - пушене, пиене на алкохол и безалкохолни напитки, преяждане, липсата на добра физическа и духовна хигиена;
5. Постоянното обвиняване на другите за неудачите в живота;
6. За присвояването на чуждо имущество, права и идеи да не говоря;
7. Непрецизността, с която сме захранени още от ранното си детство, заради което ние сме заобиколени с много примери за лоша материална култура;
8. Желанието да прецакаме другия, да го излъжем, ако може да замажем нещата, само и само да "прескочим" на следващото посредствено ниво.

Можем наистина да прескочим на друо ниво и то по-добро от настоящото, само ако вършим нещата съзнателно и прецизно, като отстраняваме по пътя всички видими от нас недостатъци. Колко пъти ми се е случвало да направя забележка за някой, който не си е свършил работата както трябва, при положение, че той самият знае, че не е свършил работата както трябва, но си мълчи с НАДЕЖДАТА КЛИЕНТЪТ ДА НЕ ЗАБЕЛЕЖИ. ТОВА ПОШЛО МИСЛЕНЕ Е ЗАРАДИ ЛИПСАТА НА ВЪЗПИТАНИЕ. Просто не разбирам масата от хората. КАКВО ДРУГО МОЖЕ ДА СЕ ПРАВИ, ОСВЕН ДА СЕ РАБОТИ. ДОРИ И КОГАТО СИ НА ПОЧИВКА ВСЕКИ ЕДИН ЧОВЕК РАБОТИ. РАБОТИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ПО-ДОБРА ФИЗИЧЕСКА И ПСИХИЧЕСКА ФОРМА. РАБОТИ, ЗА ДА СТАНЕ ПО-ДОБЪР ВЪВ ВСЯКО ЕДНО НЕЩО, КОЕТО ПРАВИ.

Единственото нещо, което оправдава мързеливците е това, че благодарение на работливите, такава отвратителна система като социализма, просъществува толкова дълго време. Познавам много хора, които със саможертвения си труд са направили така, че тази политическа доктрина да просъществува десетилетия и която отне младостта на няколко поколения. Не всяко блъскане е добра работа. ДОБРА РАБОТА Е ОНАЗИ, КОЯТО Е СЛЕДСТВИЕ НА ОСЪЗНАТА НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПОЛАГАНЕТО НА СВОБОДЕН И ЕФЕКТИВЕН ТРУД.
Имам комшия, добър човек, работяга. Беше започнал да копае канал на ръка. Абе човек, казвам му, няма ли багер, на който да платиш 50 лева, че да ти свърши работата за минути, вместо да се блъскаш цяла седмица с кирката и лопатата? През това време можеш да правиш нещо по-добро за себе си и за обществото. Но човекът е свикнал да се блъска. Просто не е ВЪЗПИТАН ПРАВИЛНО. Трудът както казахме освен СВОБОДЕН, трябва да е и ЕФЕКТИВЕН.

Да възпитаваме подрастващите, че трябва да се трудим свободно и ефективно, да купуваме само това, от което имаме истински нужда /защото сме се превърнали в съвременна форма на клошари/, да плащаме само затова, което ще направи и нас и обществото ни по-силно и проспериращо и да се научим, че за да съществуваме като икономически същества, ТРЯБВА ДА СИ ПЛАЩАМЕ, ЗАЩОТО ЧОВЕК ЦЕНИ САМО ТОВА, ЗА КОЕТО Е ПЛАТИЛ. АКО ПЛАТИШ ЗА ЖИВОТА СИ, ЩЕ ГО ЦЕНИШ. АКО ПЛАТИШ ЗА ЗДРАВЕТО СИ - ЩЕ ГО ЦЕНИШ. АКО ПЛАЩАШ ЗА ХРАНАТА СИ, ЩЕ Я ЦЕНИШ. ТАКА, КАКТО ИСКАМЕ НА НАС ДА НИ ПЛАЩАТ, ТРЯБВА ДА СМЕ ГОТОВИ И ДА ПЛАЩАМЕ НА ДРУГИ, ЗА СТОКИТЕ И УСЛУГИТЕ, КОИТО ПОЛУЧАВАМЕ ОТ ТЯХ.

Трябва да създаваме поколения, съгласно принципите на свободната изява. Трябва да създаваме поколения, които от своя страна да бъдат готови за произведат нова, по-добра от нашата, материална и духовна култура.

В противен случай ще практикуваме сегашната политика, да ядем и да серем и то не каквото трябва и не където трябва. И тайничко в дребната си душица ще се надяваме някой друг да ни плати храната и да ни почисти лайната. Страхотно общество сме създали, няма що.