Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 12.04.2019 г.
12.04.2019 12:13 -
Притча за хората, които са в предпенсионна и пенсионна възраст, НО ЗАД ТЯХ НЯМА НИЩО.03
За другата група хора - тези, които навлизайки или вече влезли в пенсионна възраст, се ОСВОБОЖДАВАТ ОТ ИМОТИТЕ СИ, ПРИПИСВАЙКИ ГИ НА ДЕЦА И ВНУЦИ, много пъти съм говорил.
И след това какво се случва? Младите помагат, колкото да се каже, че помагат. Имат си хората свой живот, няма да се занимават със старите я. Когато телата се разкапват, няма много желаещи да им помагат да се разкапват по-бавно. Затова средната продължителност на заетите в немските хосписи е 4 месеца. Защото не се издържа повече. Простичко е. Защото старостта е болест, а когато е съчетана и с болест, става болест плюс болест, плюс болест. Животът е така устроен, че всеки иска да се отърка в нещо младо, а не да се грижи за нещо, което се разпада. Аз вчера например, рязах ноктите на 80 годишен човек и го направих не защото ми е приятно, а защото трябва, защото ми е роднина. Грижил съм се за дете и за възрастен човек. Едно е да режеш ноктите на дете, а друго е на 80 годишен човек. За бърсане на гъза да не говоря. Как миришат фекалиите на едно бебе и тези на възрастен и разпадащ се човек, могат да знаят само тези, които са ги бърсали.
Дали обаче възрастните хора постъпват правилно, като се освобождават от имотите си, а някои и от парите си, приписвайки ги на деца и внуци? Доста е противоречив отговора, но по-скоро той е "НЕ". Досега не съм видял нито един внук или внучка, КОИТО ДА ГЛЕДАТ СТАРИ ХОРА И ТО ДОБРЕ. Младите си имат друг живот. Обикновено синове и дъщери гледат старите хора. Но и те не ги гледат добре. Повечето от тях имат работа, на която трябва да отидат. Не могат да се отдадат само на отглеждането на стари хора. И не трябва.
Испанските пенсионни кооперативи като че ли са добра възможност, хората да изкарат последните си години, ненатоварвайки близки и роднини с ангажименти и освобождавайки тези отношения от тежестта на трудностите по въпроса с наследството. Знае се, това, което имат възрастните хора, ще отиде за тях, тогава, когато те не могат да се издържат чрез работа. Те ще получават адекватни грижи, дори тогава, когато са обездвижени и имат нужда от 24 часова грижа и наблюдение. Примерът с Испания е показателен. Събират се примерно 20 души пенсионери, които правят такъв кооператив. Тези хора купуват сграда, където всеки има свое място за живот. Тази сграда и инвестициите, които са направени в нея са притежание на всички. Предварително са установени всички финансови въпроси, свързани не само с финансирането на обекта и неговата организация и поддръжка, но и наследството на починалите. Така наследниците не се лишават от наследство, но в същото време ще бъде ясно, че ще получат само това, което е останало след смъртта на техния роднина, който обаче е получил през тези последни години адекватни грижи. И всеки живее собствения си живот. Хората пак си поддържат роднинските отношения, но никой не се занимава с това да сменя памперси, да контролира дали някой си е взел лекарствата или някой е извел някого на разходка.
А иначе идеята цялата тази операция да се финансира от държавата също не е за пренебрегване. Може да се създаде фонд, който да събира и разходва пари именно за такива случаи, когато възрастни хора имат нужда от постоянно наблюдение и грижи в последните си години или месеци от живота. Нито те, нито техните близки и роднини, трябва да бъдат пресирани и обременявани с каквито и да е задължения.
Е тук едно от най-важните философски въпроса е, доколко всеки годен за работа и за плащане на данъци, член на обществото, трябва да бъде допълнително натоварен с обезпечаване финансирането на една такава идея. Но като гледам как всяка година се прахосват милиарди от чиновници и политици за какви ли не безумия, ще бъде нелогично да се търсят допълнително пари, вместо да се запушат пробойните в бюджетите на общините, републиканския бюджет, НОИ, здравната каса и други обществени институции. И вторият въпрос, както вече споменах е, дали и доколко да се отнема свободата на някои български граждани, накарвайки ги насила да работят и да плащат осигурителни вноски, независимо дали става дума да издържат трети лица, както е сега или да пълнят своя пенсионна сметка. И каква ефективност ще има този труд, който е насилствен, а не доброволен. А от друга страна - ние също не плащаме своите вноски доброволно - плащаме ги, защото ако не ги платим, ще бъдам санкционирани. Тоест плащаме ги доброзорно.
Или както е казал Андрей Ляпчев, "Со кротце и благо и со малко кьотек". Така стават работите на Балканите.
В крайна сметка, каква беше целта на тази поредица от статии? Държавата ни трябва да има досие на всеки един гражданин и трябва да знае във всеки един момент, колко години сме работили и какво сме плащали на социалната система. Тогава съответните институции трябва да вземат мерки и да задават въпроси, защо не се внасят социални вноски от хора, които на на 25, 30 или 40 години, защото вече на 67 години ще бъде късно, да се задават тези въпроси за всеки конкретен човек. Явно е, че немалка част от хората не са отговорни и след като не са, трябва насила да бъдат накарани да плащат, защото пенсионната система издиша. Да, тя е гадна и несправедлива и за да заслужи напълно името си, трябва да спре да плаща на тези, които не са били отговорни през живота си и не са внасяли пари в нея. Тогава ще има повече за тези, които са внасяли.
Второ. Всички тези възрастни хора, които са във физическа невъзможност да се грижат за себе си, трябва да им се осигури възможност за 24 -часово наблюдение и грижи в специализирани институции. Това звучи немодерно, тъй като тенденцията е да се дават някакви грижи в домашна обстановка. Не знам кой некадърник от нашите чиновници е преписал тези закони и от коя държава го е преписал, но това не работи в България и никога няма да заработи. Който има стари хора за гледане в къщи зная за какво говоря. Тези хора имат нужда от 24 часови грижи, а не от програми за наемане на асистенти, целта на които е да се даде някаква работа на пройдохите и мързеливците или направо на роднините на болния, които да получат някакви пари за тези "грижи". Но болният няма да изкяри нищо от тези програми. Рано или късно отново ще се мине към специализирани институции или поне дотогава, докато обществото не стане толкова богато, че да може да осигури такива грижи в домашна обстановка. Представяте ли си какви апартаменти трябва да имаме тогава. В тях трябва да има специализирана апаратура, която да бъде обслужвана от специализирани лица, за които също трябва да бъдат осигурени условия. Даже и апартамента на Цветанов няма да ни свърши работа. А колко ще струва? Тоест, в следващите 1000 години няма да стане.
И след това какво се случва? Младите помагат, колкото да се каже, че помагат. Имат си хората свой живот, няма да се занимават със старите я. Когато телата се разкапват, няма много желаещи да им помагат да се разкапват по-бавно. Затова средната продължителност на заетите в немските хосписи е 4 месеца. Защото не се издържа повече. Простичко е. Защото старостта е болест, а когато е съчетана и с болест, става болест плюс болест, плюс болест. Животът е така устроен, че всеки иска да се отърка в нещо младо, а не да се грижи за нещо, което се разпада. Аз вчера например, рязах ноктите на 80 годишен човек и го направих не защото ми е приятно, а защото трябва, защото ми е роднина. Грижил съм се за дете и за възрастен човек. Едно е да режеш ноктите на дете, а друго е на 80 годишен човек. За бърсане на гъза да не говоря. Как миришат фекалиите на едно бебе и тези на възрастен и разпадащ се човек, могат да знаят само тези, които са ги бърсали.
Дали обаче възрастните хора постъпват правилно, като се освобождават от имотите си, а някои и от парите си, приписвайки ги на деца и внуци? Доста е противоречив отговора, но по-скоро той е "НЕ". Досега не съм видял нито един внук или внучка, КОИТО ДА ГЛЕДАТ СТАРИ ХОРА И ТО ДОБРЕ. Младите си имат друг живот. Обикновено синове и дъщери гледат старите хора. Но и те не ги гледат добре. Повечето от тях имат работа, на която трябва да отидат. Не могат да се отдадат само на отглеждането на стари хора. И не трябва.
Испанските пенсионни кооперативи като че ли са добра възможност, хората да изкарат последните си години, ненатоварвайки близки и роднини с ангажименти и освобождавайки тези отношения от тежестта на трудностите по въпроса с наследството. Знае се, това, което имат възрастните хора, ще отиде за тях, тогава, когато те не могат да се издържат чрез работа. Те ще получават адекватни грижи, дори тогава, когато са обездвижени и имат нужда от 24 часова грижа и наблюдение. Примерът с Испания е показателен. Събират се примерно 20 души пенсионери, които правят такъв кооператив. Тези хора купуват сграда, където всеки има свое място за живот. Тази сграда и инвестициите, които са направени в нея са притежание на всички. Предварително са установени всички финансови въпроси, свързани не само с финансирането на обекта и неговата организация и поддръжка, но и наследството на починалите. Така наследниците не се лишават от наследство, но в същото време ще бъде ясно, че ще получат само това, което е останало след смъртта на техния роднина, който обаче е получил през тези последни години адекватни грижи. И всеки живее собствения си живот. Хората пак си поддържат роднинските отношения, но никой не се занимава с това да сменя памперси, да контролира дали някой си е взел лекарствата или някой е извел някого на разходка.
А иначе идеята цялата тази операция да се финансира от държавата също не е за пренебрегване. Може да се създаде фонд, който да събира и разходва пари именно за такива случаи, когато възрастни хора имат нужда от постоянно наблюдение и грижи в последните си години или месеци от живота. Нито те, нито техните близки и роднини, трябва да бъдат пресирани и обременявани с каквито и да е задължения.
Е тук едно от най-важните философски въпроса е, доколко всеки годен за работа и за плащане на данъци, член на обществото, трябва да бъде допълнително натоварен с обезпечаване финансирането на една такава идея. Но като гледам как всяка година се прахосват милиарди от чиновници и политици за какви ли не безумия, ще бъде нелогично да се търсят допълнително пари, вместо да се запушат пробойните в бюджетите на общините, републиканския бюджет, НОИ, здравната каса и други обществени институции. И вторият въпрос, както вече споменах е, дали и доколко да се отнема свободата на някои български граждани, накарвайки ги насила да работят и да плащат осигурителни вноски, независимо дали става дума да издържат трети лица, както е сега или да пълнят своя пенсионна сметка. И каква ефективност ще има този труд, който е насилствен, а не доброволен. А от друга страна - ние също не плащаме своите вноски доброволно - плащаме ги, защото ако не ги платим, ще бъдам санкционирани. Тоест плащаме ги доброзорно.
Или както е казал Андрей Ляпчев, "Со кротце и благо и со малко кьотек". Така стават работите на Балканите.
В крайна сметка, каква беше целта на тази поредица от статии? Държавата ни трябва да има досие на всеки един гражданин и трябва да знае във всеки един момент, колко години сме работили и какво сме плащали на социалната система. Тогава съответните институции трябва да вземат мерки и да задават въпроси, защо не се внасят социални вноски от хора, които на на 25, 30 или 40 години, защото вече на 67 години ще бъде късно, да се задават тези въпроси за всеки конкретен човек. Явно е, че немалка част от хората не са отговорни и след като не са, трябва насила да бъдат накарани да плащат, защото пенсионната система издиша. Да, тя е гадна и несправедлива и за да заслужи напълно името си, трябва да спре да плаща на тези, които не са били отговорни през живота си и не са внасяли пари в нея. Тогава ще има повече за тези, които са внасяли.
Второ. Всички тези възрастни хора, които са във физическа невъзможност да се грижат за себе си, трябва да им се осигури възможност за 24 -часово наблюдение и грижи в специализирани институции. Това звучи немодерно, тъй като тенденцията е да се дават някакви грижи в домашна обстановка. Не знам кой некадърник от нашите чиновници е преписал тези закони и от коя държава го е преписал, но това не работи в България и никога няма да заработи. Който има стари хора за гледане в къщи зная за какво говоря. Тези хора имат нужда от 24 часови грижи, а не от програми за наемане на асистенти, целта на които е да се даде някаква работа на пройдохите и мързеливците или направо на роднините на болния, които да получат някакви пари за тези "грижи". Но болният няма да изкяри нищо от тези програми. Рано или късно отново ще се мине към специализирани институции или поне дотогава, докато обществото не стане толкова богато, че да може да осигури такива грижи в домашна обстановка. Представяте ли си какви апартаменти трябва да имаме тогава. В тях трябва да има специализирана апаратура, която да бъде обслужвана от специализирани лица, за които също трябва да бъдат осигурени условия. Даже и апартамента на Цветанов няма да ни свърши работа. А колко ще струва? Тоест, в следващите 1000 години няма да стане.
12.04.2019 11:22 -
Притча за хората, които са в предпенсионна и пенсионна възраст, НО ЗАД ТЯХ НЯМА НИЩО.02
Тази притча е за хората от малкия град, с които аз контактувам.
Баща с две деца. Майката - в неизвестност. Някъде в чужбина. Пари не изпраща. Бащата работи каквото му падне. Събира орехи, билки, гъби, дървета...Всичко, от което може да се изкара някой лев.
Децата ходят на училище, но не се учат. Не им идва отвътре. Цигани. На няколко пъти в течение на една година ми прави впечатление, че като вали дъжд, те са мокри като кокошки. Понякога са болни. Казвам си, защо никой не ги е научил да ползват чадър, а се оставят дъждът да ги мокри до кости? Все едно и също. А иначе все се намират добри хора, които да им подарят дрехи и обувки. Не ходят дрипави и боси.
Какво бъдеще очаква тези деца? Същото, като на баща им. Мечтата на бащата е, вечерно време да има половинка ракия, на която да се отдаде със страст. Тогава забравя за всичките си проблеми.
Веднъж им дадох 10 кинта. Познайте какво направиха с тях. Похарчиха ги веднага в магазина. Това е - ден за ден. За утре не се мисли. Днес. Каквото изчукаш - изпукаш. Тогава си казвам, я свършете някаква работа и тогава ще има 10 лева. Вярно, вършат работа за 10 лева. Ама толкова. Очертава се прекрасно бъдеще. Ние, обществото, плащаме на учители, да учат тези деца. Да знаят и да могат. Те ходят на училище и дремят. След това бягат оттам и пак трябва да плащаме на полицаи и учители, че да ходят и да ги търсят къде ли не, та да ги върнат на училище. Ама те не стават за училище. НЕ ИМ ИДВА ОТВЪТРЕ. Какво тогава остава, освен да им дадем дипломи, които ТЕ НЕ ЗАСЛУЖАВАТ И ТАКА ДА СЕ ЗАЛЪГВАМЕ, ЧЕ НЕ СМЕ ПРОСТ НАРОД. НО ЛЪЖЕМ СТАТИСТИКАТА, НО НЕ И ЖИВОТА. ЗАЩОТО ТОЙ НЕ ДАВА ДА ГО ЛЪЖЕМ.
Живот ден за ден. Доколко обществото тук е виновно или доколко трябва да се намесва, ФИНАНСИРАЙКИ ТАЗИ БЕЗОТГОВОРНОСТ. ЕТО ТОВА СА ВЪПРОСИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ДИСКУТИРАТ В НАШЕТО ОБЩЕСТВО. ТЕ ТРЯБВА ДА ДОВЕДАТ ТО СЪОТВЕТНИТЕ ОТГОВОРИ И РЕШЕНИЯ, КОИТО ДА БЪДАТ УТВЪРДЕНИ ОТ НАС, ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ, ЗАЩОТО КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ВИЖДАМЕ, ЧЕ ПАРИТЕ НИ ОТИВАТ ЗА ХОРА, НА КОИТО НА ТЯХ САМИТЕ ИМ Е ВСЕ ТАЯ КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ С ТЯХ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ И НИЕ СЕ ОБЕЗСЪРЧАВАМЕ.
Баща с две деца. Майката - в неизвестност. Някъде в чужбина. Пари не изпраща. Бащата работи каквото му падне. Събира орехи, билки, гъби, дървета...Всичко, от което може да се изкара някой лев.
Децата ходят на училище, но не се учат. Не им идва отвътре. Цигани. На няколко пъти в течение на една година ми прави впечатление, че като вали дъжд, те са мокри като кокошки. Понякога са болни. Казвам си, защо никой не ги е научил да ползват чадър, а се оставят дъждът да ги мокри до кости? Все едно и също. А иначе все се намират добри хора, които да им подарят дрехи и обувки. Не ходят дрипави и боси.
Какво бъдеще очаква тези деца? Същото, като на баща им. Мечтата на бащата е, вечерно време да има половинка ракия, на която да се отдаде със страст. Тогава забравя за всичките си проблеми.
Веднъж им дадох 10 кинта. Познайте какво направиха с тях. Похарчиха ги веднага в магазина. Това е - ден за ден. За утре не се мисли. Днес. Каквото изчукаш - изпукаш. Тогава си казвам, я свършете някаква работа и тогава ще има 10 лева. Вярно, вършат работа за 10 лева. Ама толкова. Очертава се прекрасно бъдеще. Ние, обществото, плащаме на учители, да учат тези деца. Да знаят и да могат. Те ходят на училище и дремят. След това бягат оттам и пак трябва да плащаме на полицаи и учители, че да ходят и да ги търсят къде ли не, та да ги върнат на училище. Ама те не стават за училище. НЕ ИМ ИДВА ОТВЪТРЕ. Какво тогава остава, освен да им дадем дипломи, които ТЕ НЕ ЗАСЛУЖАВАТ И ТАКА ДА СЕ ЗАЛЪГВАМЕ, ЧЕ НЕ СМЕ ПРОСТ НАРОД. НО ЛЪЖЕМ СТАТИСТИКАТА, НО НЕ И ЖИВОТА. ЗАЩОТО ТОЙ НЕ ДАВА ДА ГО ЛЪЖЕМ.
Живот ден за ден. Доколко обществото тук е виновно или доколко трябва да се намесва, ФИНАНСИРАЙКИ ТАЗИ БЕЗОТГОВОРНОСТ. ЕТО ТОВА СА ВЪПРОСИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ДИСКУТИРАТ В НАШЕТО ОБЩЕСТВО. ТЕ ТРЯБВА ДА ДОВЕДАТ ТО СЪОТВЕТНИТЕ ОТГОВОРИ И РЕШЕНИЯ, КОИТО ДА БЪДАТ УТВЪРДЕНИ ОТ НАС, ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ, ЗАЩОТО КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ВИЖДАМЕ, ЧЕ ПАРИТЕ НИ ОТИВАТ ЗА ХОРА, НА КОИТО НА ТЯХ САМИТЕ ИМ Е ВСЕ ТАЯ КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ С ТЯХ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ И НИЕ СЕ ОБЕЗСЪРЧАВАМЕ.
12.04.2019 11:14 -
Притча за хората, които са в предпенсионна и пенсионна възраст, НО ЗАД ТЯХ НЯМА НИЩО.
Когато казвам, "зад тях няма нищо", означава, че нямат пари, нито имоти, които да им позволят да преживяват нормално, когато навлязат в онази възраст, която не се слави с наличие на много енергия, сила и желания.
Не говоря за хората, които все пак ще получат жалките си пенсии за прослужено време и стаж.
Говоря за тези, които ще получат най-много социална пенсия, когато навършат 70 години. А това са някъде около 130-140 лева на месец. Тези, които не са се осигурявали през живота си. То тези, които са се осигурявали вземат едни 100 лева над тях, което е на практика нищо - да работиш 40 години и да вземеш пенсия със 100 лева повече от този, който никога нищо не е работил и не е плащал осигуровки на държавата, си е живо прекарване, но това е въпрос, който тук няма да се дискутира.
Има какви ли не съдби по тази земя. Срещнах се с хора, които са работливи дори и когато са вече в пенсионни години. Но нямат пенсия. Защо ли? Работили тук, работили там, престанали да работят и да се осигуряват официално. Работили са за себе си, но не са натрупали пари или имане. Някои от тях просто са профуквали всичко, което са изкарвали. А не са изкарвали малко. Сега нямат пари. Нямат имоти. Какво да правят? Очите им са насочени към държавата. Така е по-лесно. Когато са били млади, са били ербап, тоест нахъсани. Не са мислили, че ще дойде време, когато НЯМА ДА МОЖЕШ. ЗАЩОТО ТОВА Е ЖИВОТЪТ. МИСЛИЛИ СА, ЧЕ ЩЕ СА ВЕЧНИ. ТАКА СА ВЪЗПИТАНИ ИЛИ ПРОСТО НЕ СА ВЪЗПИТАНИ.
И сега? Гледам някои от тях - по добре са облечени, отколкото аз. Но нямат пари. Някои от тях нямат и роднини, които да се погрижат за тях, когато "паднат". Тогава ще легнат на грижите на обществото, колкото и малки да са те. Ще бъдат нуждаещи се. Тогава ще се намерят много чиновници, които получават заплати и които ще са "готови" да помогнат на закъсалите, естествено за наша сметка, за сметка на данъкоплатците. Ще се намери начин. Нали сме хора. Нали сме общество! То по същата логика, защо да плащаме социални вноски, докато можем след време да разчитаме на помощта на обществото. Нали сме хора! Нали сме общество! ЗАЩО В КРАЙНА СМЕТКА НИЕ СЕ САМОПРЕЦАКВАМЕ, КАТО ПЛАЩАМЕ ПЕНСИИТЕ НА СЕГАШНИТЕ ПЕНСИОНЕРИ? ДЪРЖАВАТА НЯМА ДА НИ ОСТАВИ ДА УМРЕМ КАТО КУЧЕТА НА УЛИЦАТА Я. ВСЕ ЩЕ СЕ НАМЕРИ НЯКОЙ БАЛАМА, КОЙТО ДА НИ ФИНАНСИРА.
Много спорни моменти наистина.
Трябва ли на тези хора да им се отнема свободата, защото те така са устроени. Не могат да оценят рисковете, когато са млади. Трябва ли да има насилие от страна на държавата? Може ли да се правят компромиси с хората, които не работят и не правят вноски за социално обезпечаване? Ако се абстрахираме от спора, дали да правим вноски, за да обезпечаваме пенсиите на трети лица или дали да внасяме по собствена партида, НИЕ В КРАЙНА СМЕТКА ТРЯБВА ДА ИМАМЕ НЯКАКВА ЗАСТРАХОВКА ЗА БЪДЕЩЕТО, КОЯТО ДА Е ПОД ФОРМАТА НА НАТРУПАНИ СРЕДСТВА ИЛИ ЦЕННОСТИ, КОИТО ДА НИ ПОМОГНАТ ДА ПРЕЖИВЯВАМЕ ТОГАВА, КОГАТО СМЕ СТАРИ. Но има хора, които не биха внасяли такива вноски дори и тогава, когато внасят по собствена партида. Практиката от Чили е показателно. Има едни 10 % от пенсионерите, които са се оставили на течението, тоест на държавата, за да ги издържа. Не са внасяли и толкова. Трябва ли да бъдат насилвани да го правят?
Защо държавата насилва тези, които внасят, а отказва да насилва тези, които не внасят?
Възпитание, образование, възпитание, образование. Все за едно и също нещо говоря. Финансовото възпитание е част от системата на възпитание.
Следва текст.
Не говоря за хората, които все пак ще получат жалките си пенсии за прослужено време и стаж.
Говоря за тези, които ще получат най-много социална пенсия, когато навършат 70 години. А това са някъде около 130-140 лева на месец. Тези, които не са се осигурявали през живота си. То тези, които са се осигурявали вземат едни 100 лева над тях, което е на практика нищо - да работиш 40 години и да вземеш пенсия със 100 лева повече от този, който никога нищо не е работил и не е плащал осигуровки на държавата, си е живо прекарване, но това е въпрос, който тук няма да се дискутира.
Има какви ли не съдби по тази земя. Срещнах се с хора, които са работливи дори и когато са вече в пенсионни години. Но нямат пенсия. Защо ли? Работили тук, работили там, престанали да работят и да се осигуряват официално. Работили са за себе си, но не са натрупали пари или имане. Някои от тях просто са профуквали всичко, което са изкарвали. А не са изкарвали малко. Сега нямат пари. Нямат имоти. Какво да правят? Очите им са насочени към държавата. Така е по-лесно. Когато са били млади, са били ербап, тоест нахъсани. Не са мислили, че ще дойде време, когато НЯМА ДА МОЖЕШ. ЗАЩОТО ТОВА Е ЖИВОТЪТ. МИСЛИЛИ СА, ЧЕ ЩЕ СА ВЕЧНИ. ТАКА СА ВЪЗПИТАНИ ИЛИ ПРОСТО НЕ СА ВЪЗПИТАНИ.
И сега? Гледам някои от тях - по добре са облечени, отколкото аз. Но нямат пари. Някои от тях нямат и роднини, които да се погрижат за тях, когато "паднат". Тогава ще легнат на грижите на обществото, колкото и малки да са те. Ще бъдат нуждаещи се. Тогава ще се намерят много чиновници, които получават заплати и които ще са "готови" да помогнат на закъсалите, естествено за наша сметка, за сметка на данъкоплатците. Ще се намери начин. Нали сме хора. Нали сме общество! То по същата логика, защо да плащаме социални вноски, докато можем след време да разчитаме на помощта на обществото. Нали сме хора! Нали сме общество! ЗАЩО В КРАЙНА СМЕТКА НИЕ СЕ САМОПРЕЦАКВАМЕ, КАТО ПЛАЩАМЕ ПЕНСИИТЕ НА СЕГАШНИТЕ ПЕНСИОНЕРИ? ДЪРЖАВАТА НЯМА ДА НИ ОСТАВИ ДА УМРЕМ КАТО КУЧЕТА НА УЛИЦАТА Я. ВСЕ ЩЕ СЕ НАМЕРИ НЯКОЙ БАЛАМА, КОЙТО ДА НИ ФИНАНСИРА.
Много спорни моменти наистина.
Трябва ли на тези хора да им се отнема свободата, защото те така са устроени. Не могат да оценят рисковете, когато са млади. Трябва ли да има насилие от страна на държавата? Може ли да се правят компромиси с хората, които не работят и не правят вноски за социално обезпечаване? Ако се абстрахираме от спора, дали да правим вноски, за да обезпечаваме пенсиите на трети лица или дали да внасяме по собствена партида, НИЕ В КРАЙНА СМЕТКА ТРЯБВА ДА ИМАМЕ НЯКАКВА ЗАСТРАХОВКА ЗА БЪДЕЩЕТО, КОЯТО ДА Е ПОД ФОРМАТА НА НАТРУПАНИ СРЕДСТВА ИЛИ ЦЕННОСТИ, КОИТО ДА НИ ПОМОГНАТ ДА ПРЕЖИВЯВАМЕ ТОГАВА, КОГАТО СМЕ СТАРИ. Но има хора, които не биха внасяли такива вноски дори и тогава, когато внасят по собствена партида. Практиката от Чили е показателно. Има едни 10 % от пенсионерите, които са се оставили на течението, тоест на държавата, за да ги издържа. Не са внасяли и толкова. Трябва ли да бъдат насилвани да го правят?
Защо държавата насилва тези, които внасят, а отказва да насилва тези, които не внасят?
Възпитание, образование, възпитание, образование. Все за едно и също нещо говоря. Финансовото възпитание е част от системата на възпитание.
Следва текст.
12.04.2019 10:56 -
Това, което се случва в Габрово е заради неработещата милиция, прокуратура и съд.
http://news.bnt.bg/bg/a/971188-gabrovo
На каква бъркотия станахме свидетели тези дни. Някакви цигани пребили в някакъв магазин, НЯКАКЪВ българин. Причините не са толкова важни. Важното е, че те са си ПОЗВОЛИЛИ да го пребият.
След това милицията задържа извършителите, но бързо ги пускат. Настава напрежение сред обществото. Хора излизат на улицата с искания за справедливост. Работата отива на "изуй гащи" и милицията отново задържа извършителите и им налагат по-тежка мярка. ЗНАЧИ МОЖЕЛО. А АКО НЕ БЯХА ПРОТЕСТИТЕ, ВСИЧКО ЩЕШЕ ДА СЕ ЗАМЕТЕ ПОД КИЛИМА.
И сега къде е проблема? ЗАЩО МИЛИЦИЯТА НЕ РАБОТИ КАКТО ТРЯБВА? ЗАЩОТО ПРОДЪЛЖАВА ДА Е МИЛИЦИЯ, НО МНОГО ПО-ЛОША МИЛИЦИЯ, ОТ ВРЕМЕТО НА ТОДОР ЖИВКОВ. И ТОГАВА ИМАШЕ ЦЕНТРАЛИЗИРАНА МИЛИЦИЯ, НО ТЯ ВЪРШЕШЕ КЪДЕ КЪДЕ ПОВЕЧЕ РАБОТА ОТ СЕГАШНАТА. А защо милиция ли?
ЗАЩО НИКОЙ НЕ ПОПИТА КАКВИ ГИ Е ВЪРШИЛ ПО ТОВА ВРЕМЕ КВАРТАЛНИЯТ МИЛИЦИОНЕР, КЪДЕТО Е СТАНАЛ ПОБОЯ. Ако някакво насилие се случи в определен район, отговорен е кварталният. Вие видяхте ли някой журналист да потърси кварталния милиционер и да го попита, дали знае нещо за случая?
КАКВО ПРАВИ ЕДИН ЗАМЕСТНИК ПРЕМИЕР В ГАБРОВО? КАКВО ОБЩО ИМА ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ С ТОЗИ ВЪПРОС? ТОЙ НЯМА ЛИ СИ ДРУГА РАБОТА, ЧЕ СЕ ЗАНИМАВА ДА УКРОТЯВА СТРАСТИТЕ, СЛЕД ЕДИН ПОБОЙ? ЕТО ТОВА Е ЦЕНТРАЛИЗИРАНАТА ВЛАСТ, КОЯТО МРАЗЯ ОТ ДЪНОТО НА ДУШАТА СИ И КОЯТО ВСИЧКИ ВИЕ, ПРЕЦАКАНИТЕ ГРАЖДАНИ, ТРЯБВА ДА МРАЗИТЕ. ТАКА РАБОТИ ТЯ. ЦЯЛАТА ТАЗИ ТОПУРДИЯ Е ИМЕННО, ЗАЩОТО МОДЕЛЪТ НА ЦЕНТРАЛИЗИРАНАТА СИСТЕМА ЗА СИГУРНОСТ НЕ РАБОТИ. РАЗМИВАНЕ НА ОТГОВОРНОСТИ.
ЦИГАНИТЕ ЛИ? ТЕ ПРАВЯТ ТОВА, КОЕТО ИМ ПОЗВОЛЯВАТ. МИЛИЦИОНЕРИТЕ, ПРОКУРАТУРАТА, СЪДЪТ, ПОЛИТИЦИТЕ И ОБЩИНСКИТЕ БЮРОКРАТИ ПЛЮС КМЕТА НА ГРАДА, ПОЗВОЛЯВАТ ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ И ТО СЕ СЛУЧВА. ТЪЛПАТА, ДЕМЕК НИЕ, ИЗЛИЗАМЕ НА УЛИЦАТА КАТО НИ ПИСНЕ ОТ ВСИЧКО ТОВА. НО ЗА ЖАЛОСТ СМЕ ТВЪРДЕ ТЪРПЕЛИВИ И ЗАТОВА СМЕ НА КОЙРУКА НА ЕВРОПА. НА ОПАШКАТА. ЗАЩОТО ТАМ Е МЯСТОТО НА ОВЧЕДУШНОТО И СВРЪХТЪРПЕЛИВО БЪЛГАРСКО СТАДО. ПОНЕ ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО. ГАБРОВЛИИ ПОКАЗАХА КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ.
А ДОНЧЕВ СЕ ИЗЛОЖИ. НЕ СЪМ ГО ГЛЕДАЛ ДА ГОВОРИ ПРЕД ПУБЛИКА, ОСВЕН ПРЕД ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ЕКРАНИ, КЪДЕТО ИГРАЕ РОЛЯТА НА ВЪЗДЪРЖАН, ЕРУДИРАН, ШАРМАНТЕН. В ГАБРОВО ИЗГЛЕЖДАШЕ КАТО МУТРА И ЯВНО ПОКАЗА, ЧЕ НЯМА КАКВО ДА КАЖЕ НА ХОРАТА, ОСВЕН ИЗТЪРКАНИ ПРИЗИВИ ЗА СПОКОЙСТВИЕ. КАКВО ИМ КАЗА ВСЪЩНОСТ? СТОЙТЕ СИ В КЪЩИ, НИЕ ЩЕ НАКАЖЕМ ВИНОВНИТЕ. АМИ ЗАЩО НЕ ГИ НАКАЗАХТЕ, ПРЕДИ ХОРАТА ДА ИЗЛЯЗАТ НА УЛИЦАТА?
На каква бъркотия станахме свидетели тези дни. Някакви цигани пребили в някакъв магазин, НЯКАКЪВ българин. Причините не са толкова важни. Важното е, че те са си ПОЗВОЛИЛИ да го пребият.
След това милицията задържа извършителите, но бързо ги пускат. Настава напрежение сред обществото. Хора излизат на улицата с искания за справедливост. Работата отива на "изуй гащи" и милицията отново задържа извършителите и им налагат по-тежка мярка. ЗНАЧИ МОЖЕЛО. А АКО НЕ БЯХА ПРОТЕСТИТЕ, ВСИЧКО ЩЕШЕ ДА СЕ ЗАМЕТЕ ПОД КИЛИМА.
И сега къде е проблема? ЗАЩО МИЛИЦИЯТА НЕ РАБОТИ КАКТО ТРЯБВА? ЗАЩОТО ПРОДЪЛЖАВА ДА Е МИЛИЦИЯ, НО МНОГО ПО-ЛОША МИЛИЦИЯ, ОТ ВРЕМЕТО НА ТОДОР ЖИВКОВ. И ТОГАВА ИМАШЕ ЦЕНТРАЛИЗИРАНА МИЛИЦИЯ, НО ТЯ ВЪРШЕШЕ КЪДЕ КЪДЕ ПОВЕЧЕ РАБОТА ОТ СЕГАШНАТА. А защо милиция ли?
ЗАЩО НИКОЙ НЕ ПОПИТА КАКВИ ГИ Е ВЪРШИЛ ПО ТОВА ВРЕМЕ КВАРТАЛНИЯТ МИЛИЦИОНЕР, КЪДЕТО Е СТАНАЛ ПОБОЯ. Ако някакво насилие се случи в определен район, отговорен е кварталният. Вие видяхте ли някой журналист да потърси кварталния милиционер и да го попита, дали знае нещо за случая?
КАКВО ПРАВИ ЕДИН ЗАМЕСТНИК ПРЕМИЕР В ГАБРОВО? КАКВО ОБЩО ИМА ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ С ТОЗИ ВЪПРОС? ТОЙ НЯМА ЛИ СИ ДРУГА РАБОТА, ЧЕ СЕ ЗАНИМАВА ДА УКРОТЯВА СТРАСТИТЕ, СЛЕД ЕДИН ПОБОЙ? ЕТО ТОВА Е ЦЕНТРАЛИЗИРАНАТА ВЛАСТ, КОЯТО МРАЗЯ ОТ ДЪНОТО НА ДУШАТА СИ И КОЯТО ВСИЧКИ ВИЕ, ПРЕЦАКАНИТЕ ГРАЖДАНИ, ТРЯБВА ДА МРАЗИТЕ. ТАКА РАБОТИ ТЯ. ЦЯЛАТА ТАЗИ ТОПУРДИЯ Е ИМЕННО, ЗАЩОТО МОДЕЛЪТ НА ЦЕНТРАЛИЗИРАНАТА СИСТЕМА ЗА СИГУРНОСТ НЕ РАБОТИ. РАЗМИВАНЕ НА ОТГОВОРНОСТИ.
ЦИГАНИТЕ ЛИ? ТЕ ПРАВЯТ ТОВА, КОЕТО ИМ ПОЗВОЛЯВАТ. МИЛИЦИОНЕРИТЕ, ПРОКУРАТУРАТА, СЪДЪТ, ПОЛИТИЦИТЕ И ОБЩИНСКИТЕ БЮРОКРАТИ ПЛЮС КМЕТА НА ГРАДА, ПОЗВОЛЯВАТ ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ И ТО СЕ СЛУЧВА. ТЪЛПАТА, ДЕМЕК НИЕ, ИЗЛИЗАМЕ НА УЛИЦАТА КАТО НИ ПИСНЕ ОТ ВСИЧКО ТОВА. НО ЗА ЖАЛОСТ СМЕ ТВЪРДЕ ТЪРПЕЛИВИ И ЗАТОВА СМЕ НА КОЙРУКА НА ЕВРОПА. НА ОПАШКАТА. ЗАЩОТО ТАМ Е МЯСТОТО НА ОВЧЕДУШНОТО И СВРЪХТЪРПЕЛИВО БЪЛГАРСКО СТАДО. ПОНЕ ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО. ГАБРОВЛИИ ПОКАЗАХА КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ.
А ДОНЧЕВ СЕ ИЗЛОЖИ. НЕ СЪМ ГО ГЛЕДАЛ ДА ГОВОРИ ПРЕД ПУБЛИКА, ОСВЕН ПРЕД ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ЕКРАНИ, КЪДЕТО ИГРАЕ РОЛЯТА НА ВЪЗДЪРЖАН, ЕРУДИРАН, ШАРМАНТЕН. В ГАБРОВО ИЗГЛЕЖДАШЕ КАТО МУТРА И ЯВНО ПОКАЗА, ЧЕ НЯМА КАКВО ДА КАЖЕ НА ХОРАТА, ОСВЕН ИЗТЪРКАНИ ПРИЗИВИ ЗА СПОКОЙСТВИЕ. КАКВО ИМ КАЗА ВСЪЩНОСТ? СТОЙТЕ СИ В КЪЩИ, НИЕ ЩЕ НАКАЖЕМ ВИНОВНИТЕ. АМИ ЗАЩО НЕ ГИ НАКАЗАХТЕ, ПРЕДИ ХОРАТА ДА ИЗЛЯЗАТ НА УЛИЦАТА?
12.04.2019 09:31 -
Когато чуете името на Иван Костов, какви мисли ви минават през главата?
https://www.mediapool.bg/opashka-za-knigata-na-ivan-kostov-pred-voenniya-klub-v-sofiya-news292084.html
Написал книга за прехода. Периодът е десетгодишен. Така нареченото изгубено десетилетие за България.
https://www.mediapool.bg/opashka-za-knigata-na-ivan-kostov-pred-voenniya-klub-v-sofiya-news292084.html
Основната грешка на прехода била, че не се извършила тотална декомунизация. Вярно е, но как комунистът Иван Костов да извърши декомунизация? Декомунизация не означава само да забраниш на бившите комунисти да бъдат във властта. Но дори и това да бяха направили, нито Иван Костов щеше да има власт, нито Бойко Борисов. Няма как да сече клона на който седи.
Но да се върнем на основния въпрос: Какви мисли ви минават през ума, като чуете името на Иван Костов?
Някои ще кажат - БГА "Балкан", "Нефтохим", "Кремиковци", "Булбанк", "ДСК", "ОББ" и много други знакови фирми и банки бяха продадени. Как и за какви пари са продадени ли? Както и да е, лично за мен това са неуспешни сделки - и от чисто икономическа гледна точка и от социална.
Но нека да задам така въпроса: КАКВО НЕ ПОЖЕЛА ДА НАПРАВИ ИВАН КОСТОВ?
НЕ ПОЖЕЛА ДА ДАДЕ СВОБОДА НА ТОЗИ НАРОД. СВОБОДА ДА ПОКАЖЕ КАКВО МОЖЕ. ДОКОЛКОТ МОЖА, НАПРАВИ ТОЧНО ОБРАТНОТО - ЗАСИЛИ ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯТА НА ОБЩЕСТВОТО И СЪЗДАВАНЕТО НА НОВАТА ПАРТИЯ - ПАРТИЯТА НА ПЛУТОКРАТИТЕ, ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОСТИТУТКИ, ТЪПИТЕ БЮРОКРАТИ, КОИТО ИЗМИСЛЯТ ВСЕКИ ДЕН КАКВИ ЛИ НЕ ГЛУПАВИ НОРМИ И НОРМАТИВЧЕТА... НЕ ПОЖЕЛА ДА РЕФОРМИРА СЪЩЕСТВУВАЩАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, А СЕ ВПУСНА В МАЩАБНИ ПРИВАТИЗАЦИОННИ ОПЕРАЦИИ. ЗАЩОТО ТАМ ИМАШЕ ПАРИ. МНОГО ПАРИ. ОТ РЕФОРМИ НЕ СЕ ИЗКАРВАТ ПАРИ. ОТ ПРИВАТИЗАЦИЯ СЕ ИЗКАРВАТ ПАРИ. ИВАН КОСТОВ БЕШЕ ПРИВАТИЗАТОР И ТО ЛОШ ПРИВАТИЗАТОР. НЯМА КАКВО ДА СЕ ОПРАВДАВА, ЧЕ ОКАЧВАНИЯТА НА ОБЩЕСТВОТО БИЛИ ЕДИ КАКВИ СИ И НЕ ОТГОВАРЯЛИ НА ПРЕДСТАВИТЕ ЗА ЕДНА ДЕМОКРАТИЧНА ДЪРЖАВА. В СЪЩОТО ВРЕМЕ, В КОЕТО ИВАН БЕШЕ ПРЕМИЕР, ЕСТОНЦИ, ИРЛАНДЦИ, ПОЛЯЦИ И ЧЕХИ БЯХА ОТИШЛИ ТВЪРДЕ ДАЛЕЧ. ЗАЩОТО СИ ПОСТАВИХА ПРАГМАТИЧНИ ЦЕЛИ И НЕ СЕ ОПРАВДАВАХА С НАРОДА СИ, ЧЕ НЕ ОТГОВАРЯЛ НА ТЕХНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ. ПРОСТО СИ ВЪРШЕХА РАБОТАТА. КОСТОВ СИ БЕШЕ ДИКТАТОР, КОЙТО ОКОНЧАТЕЛНО СЪСИПА ИДЕЯТА, НАРЕЧЕНА СДС. СЕГА СДС Е ОТВАРИТЕЛЕН КОМПОТ С ИЗМИНАЛ СРОК НА УПОТРЕБА. БОКЛУК. ДЖЪНК. УБИ ИДЕЯТА, ЗАРАДИ КОЯТО МРЪЗНЕХМЕ ПО УЛИЦИТЕ ОТ 1989г. НАСАМ.
НО НЕКА ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ФАКТИТЕ. КОЙ БЕШЕ ИВАН КОСТОВ ПРЕДИ ДА СТАНЕ ПРЕМИЕР? КАКВО РАБОТЕШЕ ТОЗИ ЧОВЕК? КОЛКО ДАНЪЦИ БЕШЕ ПЛАТИЛ НА ДЪРЖАВАТА? НАУЧЕН РАБОТНИК И ТО СПОРЕН. СЛЕД ТОВА МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ. СЛЕД ТОВА ПРЕМИЕР. ТОЕСТ НЕ Е БИЛ НИЩО. НИЕ, БЪЛГАРИТЕ ДОПУСНАХМЕ ЕДНО "НИЩО" ДА НИ СТАНЕ ПРЕМИЕР. ДОРИ НЯМАШЕ И ЖИТЕЙСКИ ОПИТ, ДА НЕ ГОВОРЯ ЗА ДРУГ ОПИТ. ТОВА ДА НИ Е ЗА УРОК.
НО НЕКА ДА СЕ УСПОКОИМ, НАЗОВАВАЙКИ СВОЯ МАЗОХИЗЪМ, НАРОДЕН МАЗОХИЗЪМ. ВСИЧКИ ИДИОТИ, КОИТО ТЪРПЯХМЕ ДА НИ УПРАВЛЯВАТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ НАРЕД, НЕ СЕ РАЗЛИЧАВАХА МНОГО ОТ ИВАН КОСТОВ. БЯХА НАУЧНИ РАБОТНИЦИ, ЖУРНАЛИСТИ, ДРАСКАЧИ. НИКОЙ НЕ БЕШЕ СЕ ВЪРГАЛЯЛ В КАЛТА НА ЖИВОТА. ЗАТОВА И НИЩО СЪЩЕСТВЕНО НЕ СЕ СЛУЧИ, КОГАТО ТЕ НИ УПРАВЛЯВАХА.
ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС НАИСТИНА Е - ЗАЩО ДОПУСКАМЕ ТАКИВА ХОРА ВЪВ ВЛАСТТА? ЗАЩО ДОПУСКАМЕ ХОРА, КОИТО НИЩО СЪЩЕСТВЕНО НЕ СА НАПРАВИЛИ В ЖИВОТА СИ, НЕ СА СЕ ДОКАЗАЛИ НИТО КАТО УПРАВЛЯВАЩИ, НИТО КАТО ХОРА И ИМ ДАВАМЕ ТАКАВА ВЛАСТ.
Написал книга за прехода. Периодът е десетгодишен. Така нареченото изгубено десетилетие за България.
https://www.mediapool.bg/opashka-za-knigata-na-ivan-kostov-pred-voenniya-klub-v-sofiya-news292084.html
Основната грешка на прехода била, че не се извършила тотална декомунизация. Вярно е, но как комунистът Иван Костов да извърши декомунизация? Декомунизация не означава само да забраниш на бившите комунисти да бъдат във властта. Но дори и това да бяха направили, нито Иван Костов щеше да има власт, нито Бойко Борисов. Няма как да сече клона на който седи.
Но да се върнем на основния въпрос: Какви мисли ви минават през ума, като чуете името на Иван Костов?
Някои ще кажат - БГА "Балкан", "Нефтохим", "Кремиковци", "Булбанк", "ДСК", "ОББ" и много други знакови фирми и банки бяха продадени. Как и за какви пари са продадени ли? Както и да е, лично за мен това са неуспешни сделки - и от чисто икономическа гледна точка и от социална.
Но нека да задам така въпроса: КАКВО НЕ ПОЖЕЛА ДА НАПРАВИ ИВАН КОСТОВ?
НЕ ПОЖЕЛА ДА ДАДЕ СВОБОДА НА ТОЗИ НАРОД. СВОБОДА ДА ПОКАЖЕ КАКВО МОЖЕ. ДОКОЛКОТ МОЖА, НАПРАВИ ТОЧНО ОБРАТНОТО - ЗАСИЛИ ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯТА НА ОБЩЕСТВОТО И СЪЗДАВАНЕТО НА НОВАТА ПАРТИЯ - ПАРТИЯТА НА ПЛУТОКРАТИТЕ, ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОСТИТУТКИ, ТЪПИТЕ БЮРОКРАТИ, КОИТО ИЗМИСЛЯТ ВСЕКИ ДЕН КАКВИ ЛИ НЕ ГЛУПАВИ НОРМИ И НОРМАТИВЧЕТА... НЕ ПОЖЕЛА ДА РЕФОРМИРА СЪЩЕСТВУВАЩАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, А СЕ ВПУСНА В МАЩАБНИ ПРИВАТИЗАЦИОННИ ОПЕРАЦИИ. ЗАЩОТО ТАМ ИМАШЕ ПАРИ. МНОГО ПАРИ. ОТ РЕФОРМИ НЕ СЕ ИЗКАРВАТ ПАРИ. ОТ ПРИВАТИЗАЦИЯ СЕ ИЗКАРВАТ ПАРИ. ИВАН КОСТОВ БЕШЕ ПРИВАТИЗАТОР И ТО ЛОШ ПРИВАТИЗАТОР. НЯМА КАКВО ДА СЕ ОПРАВДАВА, ЧЕ ОКАЧВАНИЯТА НА ОБЩЕСТВОТО БИЛИ ЕДИ КАКВИ СИ И НЕ ОТГОВАРЯЛИ НА ПРЕДСТАВИТЕ ЗА ЕДНА ДЕМОКРАТИЧНА ДЪРЖАВА. В СЪЩОТО ВРЕМЕ, В КОЕТО ИВАН БЕШЕ ПРЕМИЕР, ЕСТОНЦИ, ИРЛАНДЦИ, ПОЛЯЦИ И ЧЕХИ БЯХА ОТИШЛИ ТВЪРДЕ ДАЛЕЧ. ЗАЩОТО СИ ПОСТАВИХА ПРАГМАТИЧНИ ЦЕЛИ И НЕ СЕ ОПРАВДАВАХА С НАРОДА СИ, ЧЕ НЕ ОТГОВАРЯЛ НА ТЕХНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ. ПРОСТО СИ ВЪРШЕХА РАБОТАТА. КОСТОВ СИ БЕШЕ ДИКТАТОР, КОЙТО ОКОНЧАТЕЛНО СЪСИПА ИДЕЯТА, НАРЕЧЕНА СДС. СЕГА СДС Е ОТВАРИТЕЛЕН КОМПОТ С ИЗМИНАЛ СРОК НА УПОТРЕБА. БОКЛУК. ДЖЪНК. УБИ ИДЕЯТА, ЗАРАДИ КОЯТО МРЪЗНЕХМЕ ПО УЛИЦИТЕ ОТ 1989г. НАСАМ.
НО НЕКА ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ФАКТИТЕ. КОЙ БЕШЕ ИВАН КОСТОВ ПРЕДИ ДА СТАНЕ ПРЕМИЕР? КАКВО РАБОТЕШЕ ТОЗИ ЧОВЕК? КОЛКО ДАНЪЦИ БЕШЕ ПЛАТИЛ НА ДЪРЖАВАТА? НАУЧЕН РАБОТНИК И ТО СПОРЕН. СЛЕД ТОВА МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ. СЛЕД ТОВА ПРЕМИЕР. ТОЕСТ НЕ Е БИЛ НИЩО. НИЕ, БЪЛГАРИТЕ ДОПУСНАХМЕ ЕДНО "НИЩО" ДА НИ СТАНЕ ПРЕМИЕР. ДОРИ НЯМАШЕ И ЖИТЕЙСКИ ОПИТ, ДА НЕ ГОВОРЯ ЗА ДРУГ ОПИТ. ТОВА ДА НИ Е ЗА УРОК.
НО НЕКА ДА СЕ УСПОКОИМ, НАЗОВАВАЙКИ СВОЯ МАЗОХИЗЪМ, НАРОДЕН МАЗОХИЗЪМ. ВСИЧКИ ИДИОТИ, КОИТО ТЪРПЯХМЕ ДА НИ УПРАВЛЯВАТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ НАРЕД, НЕ СЕ РАЗЛИЧАВАХА МНОГО ОТ ИВАН КОСТОВ. БЯХА НАУЧНИ РАБОТНИЦИ, ЖУРНАЛИСТИ, ДРАСКАЧИ. НИКОЙ НЕ БЕШЕ СЕ ВЪРГАЛЯЛ В КАЛТА НА ЖИВОТА. ЗАТОВА И НИЩО СЪЩЕСТВЕНО НЕ СЕ СЛУЧИ, КОГАТО ТЕ НИ УПРАВЛЯВАХА.
ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС НАИСТИНА Е - ЗАЩО ДОПУСКАМЕ ТАКИВА ХОРА ВЪВ ВЛАСТТА? ЗАЩО ДОПУСКАМЕ ХОРА, КОИТО НИЩО СЪЩЕСТВЕНО НЕ СА НАПРАВИЛИ В ЖИВОТА СИ, НЕ СА СЕ ДОКАЗАЛИ НИТО КАТО УПРАВЛЯВАЩИ, НИТО КАТО ХОРА И ИМ ДАВАМЕ ТАКАВА ВЛАСТ.
Търсене
За този блог
Гласове: 2406
