Отново казвам, че написаното в тази поредица е простотия, особено за тези, които не "вдяват".


Първо Вярата. Не вярваме достатъчно нито правилно. Ето ви прости примери, за да стане по интересно.

Вие сте млади и все още зелени. Сега навлизате в живота. Не вярвате, че можете да станете богати. За вас това е важно. Все още органите при вас са само полови и не познавате нито Болката нито Болестта, които по принцип са мръсници недни.


Не вярвате и няма да забогатеете. Трябва да вярвате. Правилно и искрено. Започвайте от днес. Как се "вярво" ли? Ами много просто. Ако на български ви е трудно, защото всички или повечето от вас учат "ингилезки язик", повтаряйте постоянно нещо като Ай билив или билийв, все ми е тая. Ама изкрено и лично, като в онова забравено от всички ни предаване на Меглена - Изкрено и лично, в което зрителите се лашкаха от една лична драма и простотия към друга, докато негледащите правеха пари или други простотии.

Дали да си даваме зор, когато искаме? Ето това е интересен въпрос. И МРЪНКАЩИТЕ също искат. Мрънкайки. Или мрънкат, искайки. Дали ги чува Космосът? Едва ли. Космосът не обича мрънкачите, оплаквачите. Космосът обича яките пичове. Тяхното искане е действието. И какво след като получат исканото? Понякога ми се струва, че се получава положението, при което се чувстват кучетата, които доскоро са лаели по гумите на колата ви, след като сте спрели да се движите - те просто спират да лаят. Лаенето не е интересно при спряла кола. Виж при движеща се кола, те са в стихията си. И при нас е същото. След като получим исканото какво става? Някакво нищо или едно нищо. Следва ново искане и така животът ни минава в искане, голяма част от което остава неудовлетворено, защото Космосът се чуди как да ни угоди в исканията. Децата например мрънкат за шоколад, сладолед, някаква напитка или някаква дрънкулка. Колкото по-големи ставаме, толкова по-големи стават исканията ни. Ние просто искаме. Писанието не прави пряка връзка между искането и вярата. Поне в тези изречения, които ви казват, че ще получите, ако искате и ще ви отворят, ако потропате. Нещо се къса връзката. Не става явно само с искане или поне с неправилно искане. Трябва и нещо друго. Вяра трябва. А дали го заслужаваме това, което искаме? Дали вярата е достатъчна и какво е достатъчна вяра?


Следва текст.

 НАСТОЯЩАТА СТАТИЯ Е ЕДИН ПЪЛЕН БУЛШИТ. НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА Я ПРИЕМАТЕ КАТО НЕЩО СЕРИОЗНО. ПРОСТО ТОВА Е ЕДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО И ОТСЪСТВИЕТО В СЪЩОТО ВРЕМЕ, НА ИСТИНА ОТ ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ. ИЗВИНЯВАМ СЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО НА ТЕЗИ, КОИТО СЪМ ЗАСЕГНАЛ И НА ОНЕЗИ, КОИТО НЕ СЪМ УСПЯЛ ДА ЗАСЕГНА, КАКТО И НА ТЕЗИ, КОИТО ИЗОБЩО НЕ ИМ ПУКА. 


И за да направя нещата още по-интересни, ще вложа доста Ерония /както казваше Тодор Колев/ в изложението.


И така. Искате да имате всичко или поне ДОСТАТЪЧНО, но не знаете нито какво искате, нито какво е ДОСТАТЪЧНО. Просто искате да искате, но даже и не знаете как и да си го поискате и от Кого. Кого заприлича на Конго, ама нейсе, знаете за Кого говоря.


Ако сте мъж, особено млад и силен, пък и защо не и стар и болен, искате МАДАМИ. Искате да пипате и някой да ви пипа. Не казвам "докосва", защото е твърде интелектуално. Нали се разбрахме, че тази статия ще бъде простотия, особено за тези, които нищо не разбират от философия, Ерония и Ирония. Та, искате да пипате и да ви пипат, в зависимост от личните предпочитания. Искате някой да се грижи за вас. Някой да ви прави масажи, разтривки, да ви доставя еротични и други забавления. Ако го прави безплатно и сърцеотдадено, каквото и да представлява тази дума, още по-хубаво. Искате да правите какви ли не простотии, ама нищо лошо да не ви се случва. Ако може, разбира се. Искате МАНГИЗИ или МЪНГИЗИ. Много. Колко много? И вие не знаете. Важното е да се толкова много, че да купите всичко възможно на този и на онзи свят и в други светове и на други планети. Казвате, че не искате толкова много?! Заблуждавате се. Само се правете на праведен, че чак толкова не искате.

Някои имат много по-прозаични ИСКОВЕ. Искате да ви умре комшията, защото ви тропа над главата и защото си хвърля цигарата във вашата саксия, където отглеждате цвете, което не можете да отгледате в душата си. Искате да застреляте чиновника, който ви спира бизнеса, строежа на къщата или нещо друго и ви се хили насреща, защото има власт, която вие нямате. Искате да пречукате циганина, който е прескочил оградата ви и ви е откраднал кокошките. Искате да имате нова, млада и хубава жена на всеки пет години, не, ако може на четири, а защо не на две или една?
Аз например искам, като излезна на улицата навън, всичко да е подредено - улици, тротоари, градинки, да няма паркирали коли, да няма мириз на бензин, да няма толкова прах, натрупана по улиците и тротоарите, всичко да е като "по конец". Искам и други работи, естествено. Нали самият син Божи ни казва: Искайте и ще ви се даде, почукайте и ще ви се отвори. Или нещо подобно беше.


Искаме явно. Къде много, къде малко, но повечето много или твърде много. НО ИСКАМЕ ЛИ ПРАВИЛНО. Какво по дяволите е да искаме ПРАВИЛНО? Че откъде да знам. Да не съм БОГ, че да знам, кое е правилно и кое не. Писанието пише, че просто трябва да ИСКАМЕ. Подразбира се от другите текстове, ама къде време да ги четем. Нали трябва да ядем, да пием, да серем, да пикаем, да ебем и да правим и други работи, за някои от които ни плащат заплати. Къде време да четем. Къде време да мислим или да МИСЛИМЕ, както казва нашият премиер.

И да се върнем на ИСКАНЕТО и след това на ПРАВИЛНОСТТА НА ИСКАНЕТО.
Баси, мисля си, ако някой изчете всичко това и се опита да го анализира или ще получи културен шок или ще се отрече от Дявола.

Следва текст.

 Търновската конституция била голяма работа, казват.


Та как започва самата конституция. Говори се за ТЕРИТОРИИ. След това се говори за ЦАРЯТ. Къде сте дянали народа бре, изроди такива? Драскачи такива? Джурналисти, глисти!  НЯМА ГО. Той дойната крава. конституцията не е за него. Тя не е писана за него. Идиотът трябва да работи, да търпи, а друг да се възползва от благата. Съвременно робство. Нищо друго.


Сегашната конституция. Нито веднъж не се споменава думата "българин". Защо ли? Дъра, дъра, много "важни" приказки, кои били властите и каква власт имали властите. Това са надраскали там драскачите. Някакъв министерски съвет. Някакъв президент. Някакъв съд, някаква прокуратура... Къде е народът бе тъпаци такива, които сте написали тази жалка конституция? КЪДЕ Е СУВЕРЕНЪТ?

Така е, великите текстове, независимо от това дали са ДОБРИ или ЗЛИ, са пред очите ни.


САМО ДАЛИ ИМАМЕ ОЧИ ДА ГИ ВИДИМ И СЪРЦЕ ДА УСЕТИМ, ЗА ДА ГИ ПРИЕМЕМ ИЛИ ОТХВЪРЛИМ? ЗА ДА ОБИЧАМЕ ИЛИ МРАЗИМ. ЗА ДА ТРЕПНЕ ВСЕ ПАК НЕЩО В НАС. ХОРА СМЕ ВСЕ ПАК. НЕ СМЕ РОБОТИ. ЗАСЕГА.

 Няма значение как, от каква националност и от какво вероизповедание са "Те". Важното е, че не управляваме "ние". Нарочно съм написал "ние" с малка буква. Защото не сме доказали, че можем да се изписваме не само с голяма буква, но с ГОЛЕМИ БУКВИ.


УПРАВЛЕНИЕТО НЕ Е ТОЛКОВА ХУБАВО НЕЩО. ДОРИ И КОГАТО, УПРАВЛЕНИЕТО Е ДОБРО ИЛИ СРАВНИТЕЛНО ДОБРО, ПО-ТОЧНО КАЗАНО.


САМОУПРАВЛЕНИЕТО Е ПО-ВИСШАТА СТЕПЕН НА УПРАВЛЕНИЕТО, НЕЩО КАТО УПРАВЛЕНИЕ, ЧРЕЗ САМОУПРАВЛЕНИЕ. В НЯКАКВА ФОРМА ТО СЪЩЕСТВУВА В ШВЕЙЦАРИЯ. ДОРИ СЕ ПОЯВИ И В БРАЗИЛИЯ, ПОД ФОРМАТА НА ОБЩИНСКИ ОБСЪЖДАНИЯ НА МЕСТНИ БЮДЖЕТИ И ДРУГИ ПОДОБНИ НАЧИНАНИЯ. ИНАЧЕ НЕ МОЖЕМ ДА СИ ОБЯСНИМ, КАК ТАЗИ ДЪРЖАВА ЗА ПОСЛЕДНИТЕ 30 ГОДИНИ СЪЩЕСТВЕНО НАМАЛИ БРОЯ НА БЕДНИТЕ.

Сингапурците /ако има такова понятие/ обаче пък не им пука за самоуправлението. Те случиха на добър управител, който им написа правила, като Мойсей на евреите и те взеха, че започнаха да ги спазват и стана някакво чудо. Историята се повтори след това в Ирландия и в някаква степен това го виждаме сега в Естония.

Информативната свръхкомуникативност също е някаква форма на народовластие, облечено в дрехите на националният либерализъм, без физическо присъствие.


Иначе няма как да си обясним обстоятелството, че естонското правителство ти дава възможност да имаш естонска фирма и да плащаш данъци на естонската държава, без изобщо кракът ти да е стъпнал там. Засега в Естония понятията "Те" и "ние" придобива интересна форма, която може да се представи като "те" и "ние", като преходна форма на "Те" и "ние", но само времето ще покаже, дали там "ние" ще стане "Те" и дали двете думички ще се слеят в един прекрасен момент, като в приказките.


Къде сме "ние" ли? Засега "ТЕ" властва или властват над "ние". Разбрахте ли новото понятие, което изписах като двубуквие с големи букви, което още повече отежнява самия израз?