Докато не е станало прекалено късно, знаете решението: ПЕРМАНЕНТНА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ.

 Който притежава крепостта, той притежава и вещите в нея.


Той на практика притежава и хората, които са се съгласили да живеят в нея.


Защо някой се съгласява да бъде крепостен? Защо не избяга от крепостта?

Ако някой нападне крепостта, дали крепостните ще я защитават съвестно, дори с цената на живота си?


Или ще пристанат на победителя - те така и така са крепостни, няма значение кой е господарят.


Каква е надеждата за крепостните? Надеждата е да случат на относително по-добър помешчик.

Крепостните вярват, че животът им ще стане по-лек, не казвам по-хубав, ако новият помешчик е по-добър от стария.

Дотам стига умственият капацитет на крепостните.

Докато крепостните не стигнат до убеждението, че крепостта е тяхна и че трябва да се грижат за нея, а не само да я плячкосат, след евентуалното овладяване, дотогава крепостничеството ще съществува в различните му форми.


Затова, време е за ПЕРМАНЕНТНА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ.

 Може ли журналистите да ти доказват дали е изгодно или не, да се отваря самолетна линия между двата града!!!

Какъв експертен потенциал има тогава правителството?


Затова, докато не е станало късно, знаете решението: ПЕРМАНЕНТНА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ.