Имахме щастието да бъдем спрени 3 пъти за проверка. Полицаите бяха дружелюбни, но вече на третия път не се сдържах и казах на проверяващия патрул, че за една нощ ми идва малко множко да ме спират 3 пъти за проверка. Полицаят ни огледа и ни пожела приятно пътуване. На около 150 метра от поста имаше още един пост.

Нямам нищо против това, полицията да контролира трафика, но се питам дали има смисъл да се прави в такива мащаби и то при положение, че движението беше толкова рехаво, че направо си личеше, как държавата ни е в криза. Не знаех в случая дали да се чувствам „пазен” от полицията или аз самият трябваше да се пазя от тях. Пътувах от 19.00 часа до 01.00 часа след полунощ. Приблизително 115 километрах от цялото разстояние бяха изминати в България, в рамките на близо 3 часа. Заедно със спиранията за проверки се оформи 40 километра в час средна скорост.

Интересно ще бъде, ако на нас данъкоплатците ни дават малко повече информация, защо се налага да изтърпим това неудобство – например, търсят се някакви криминални типове избягали от затвора и т.н. Също така да ни се даде статистика, че по време на това мероприятие са спрени, примерно 1000 автомобила и са открити такива и такива нарушения. После да се направи сметка колко полицейски ресурс е използван за спирането на тези автомобили, колко време е отнето от гражданите и дали накрая си е струвала сметката. В противен случай, цялата тази демонстрация на полицията в моите очи изглежда като показване на мускули, с цел оправдаване на заплати и бюджет за структурата на МВР. Нямам усещането, че някой го интересува дали операциите на пътната полиция са икономически оправдани в такъв случай.