Единият беше богат и имаше четири жени. Другият – сравнително беден с една жена. Единият не пиеше Кока кола, не караше американски джип и нямаше ипотекирани имоти. Спорно е дали изобщо е имал кредитна карта. Не ползваше и М 16, нямаше медицинска осигуровка и сметка в социалните служби. И в това беше проблемът. Не правеше обороти за икономиката на САЩ и затова американците го мразеха. Не стига другото, ами реши и да поизтрепе малко американци. И тук малко прекали.

И заваляха едни послания от министри и президенти. Това бил един „светъл” ден за човечеството, народите ще си „отдъхнат” от този терорист, имало „справедливост”. Чудя се, как с лека ръка президенти и премиери се радват на това, че някой някого е претрепал. Ей, голям кеф е това, тюлените да пуснат един куршум в главата на Осама. Такава радост предизвиква това сред елита по света. Защото посмя да им разтури рахата.

Четох много от коментарите по форумите. Нямаше един, който да се кефеше от това, че са пречукали Осама като куче. Много от тях признаваха, че Осама прекали. Вярно е, че американците са дебели, дрогирани са от фармацевтичните компании, задръстени са от производителите на изкуствени храни, уплашени са от различните служби и при всички случаи, десетилетия са източвани най-безсрамно от военния комплекс.

Но това не значи, че трябва да им взривяваш небостъргачите. Не беше особено честно да търсиш справедливост, като наказваш обикновени хора. Да кажем, че е доста тъпо.

От друга страна, с какво сме по-различни от терористите. Кой закон, в коя цивилизована страна позволява да се даде такава заповед – „Да се намери и да се убие.”  И то в чужда страна. Поне да бяха се извинили, че са нарушили въздушното пространство.

Ако такъв закон съществуваше, защо не пречукаха Милошевич още в Белград, ами си играха на съд, та по едно време им омръзна, та го отровиха в Хага. Защо не пречукаха и Караджич, още като го хванаха? Ами Анте Готовина – същата работа. Защо за едни има Гуантанамо, а за други да няма? Америка все още е най-великата сила. Но ако иска уважението на света, трябва да уважава и тя от своя страна. Все пак ние пием Кока кола и купуваме американски стоки. В един момент може да ни хрумне и друго нещо.

Можеше ли Осама да ни каже нещо? От което да се поучим. Вероятно да. Толкова ли е страшен той за Америка? Преди две хилядолетия великата Римска империя е скалъпила все пак някакъв процес срещу Христос, поне от кумова срама. Или може би Америка се бои точно от това. Не знам.

За какво толкова богат човек, ще постави на карта живота си и този на семействата си и близките си, за да воюва в една обречена кауза срещу Америка? Нормално ли е да си милионер и да не си гледаш кефа на някой остров, а плебеите да ти носят сока с лимонче. Вместо това си се препасал с Калашников и демонстрираш готовност да умреш за някаква кауза. Ако комунистите са го правили заради простотия и беднотия, при Осама поне беднотията липсваше. Шантава работа. Логично е бедните да мразят богатите, но защо богатият да мрази богатите?

На тези въпроси ми се искаше да отговори Обама, пардон, Осама, преди да му „светят” маслото. Сега не остава нищо друго, освен да отговори Обама. Поне е жив и може да говори.