Преди години, дори и в условията на социализма, в икономическите ВУЗ - ове се преподаваше теорията на Леонтиев, но предимно в табличният й вид - прогнозиране и планиране на икономиката и икономическите процеси.

Сега ми се иска да споделя неговото мнение за частната инициатива и държавата. Според Леонтиев, частната инициатива опъва платната на кораба, това е вятърът, който движи икономиката, а държавата е щурвалът. Не може без едното и без другото.


За жалост при нас, щурвалът е с приоритет пред вятъра, затова тъпчем на едно място. "ВЯТЪР, ВЯТЪР НЯМА В БЪЛГАРИЯ И В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА И В ПРЕНОСНИЯ".

А няма вятър, защото има много "щурвал" при нас.
ЩУРВАЛЪТ ТРЯБВА ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С ВЯТЪРА, А НЕ ОБРАТНОТО. АКО КОЛУМБ СЕ СЕ СЪОБРАЗЯВАШЕ С ПОСОКАТА И СИЛАТА НА ВЯТЪРА, НЯМАШЕ ДА ОТКРИЕ АМЕРИКА.


ЗА ЖАЛОСТ НАШИТЕ ПОЛИТИЦИ И ЧИНОВНИЦИ СА "РАЗПОРЕДИЛИ" НА ОБЩЕСТВОТО ДА НЕ ПРОИЗВЕЖДА ВЯТЪР. ОТНЕЛИ СА МУ ИЗКОННИТЕ ПРАВА НА СУВЕРЕНА, ОТНЕЛИ СА МУ ПРАВА ДА ИЗБИРА И ДА БЪДЕ ИЗБИРАН, ОТНЕЛИ МУ СА ПРАВА ДА ОТНЕМА ПОЛИТИЧЕСКОТО ДОВЕРИЕ И ДА УВОЛНЯВА. ЗАТОВА КАЗВАМ - БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА КЛАСА ВЪРТИ НАСАМ НАТАМ ЩУРВАЛА НА ДЪРЖАВАТА, АМА ТО НЕ МОЖЕ ХЕМ ДА ИСКАШ ДА НЯМА ВЯТЪР, ХЕМ И КОРАБЪТ ТИ ДА СЕ ДВИЖИ.


ГОСПОДА ПОЛИТИЦИ, ВИЖТЕ КАКВО НАПРАВИХА КОРЕЙЦИТЕ. ПРЕЗ 1950Г. СТРАНАТА Е ИМАЛА 70 ДОЛАРА БВП НА ГЛАВА ОТ НАСЕЛЕНИЕТО И Е БИЛА ЕДНА ОТ НАЙ-БЕДНИТЕ СТРАНИ В СВЕТА. СЕГА СА 12-ТА ИКОНОМИКА В СВЕТА, А БВП НА СТРАНАТА ГОНИ ТОЗИ НА ЯПОНИЯ. ТОВА СТАВА И С ВЯТЪР И С УМЕЛО УПРАВЛЕНИЕ НА ЩУРВАЛА. ЗАТОВА, КОГАТО РЕШИТЕ ДА СЕ ХВАЛИТЕ ПРЕД НАС КАКВО СТЕ СВЪРШИЛИ, КАЖЕТЕ НИ С КОЛКО МЕСТА ПО-НАПРЕД СМЕ СЕ ПРЕМЕСТИЛИ В СВЕТОВНАТА КЛАСАЦИЯ. ДРУГОТО СА ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ И ОПИТ ДА НИ ИЗЛЪЖЕТЕ, ЧЕ БЕЗ ВЯТЪР МОЖЕТЕ ДА ПОСТИГНЕТЕ УСПЕХ ЗА ДЪРЖАВАТА.

Онзи ден зададох въпрос на колегите: Ако утре стане нещо, недай си Боже, знаете ли къде да отидете на сбор, какво да носите със себе си, кои ви са командирите, какви задачи трябва да изпълните.

Отговорите ги знаем всички. Никой нищо не знае - целта е постигната. Окончателно унищожение на българската армия. Тази армия не са онези 30 хиляди платени солдати, които са станали армейци, защото друго не са могли да станат. Армията би трябвало да се гради от всички нас - гражданите на тази страна.


Ние и тук оставихме друг да върши нашата работа и да ни лъже, че я върши както трябва. Същата работа е в здравеопазването, където се оставихме друг да ни "лекува" и виждате резултата. Също е и в образованието, където друг ни "образова" и виждате резултата. Също е и в пенсионното дело, където оставихме на бюрократите да се грижат за нашите старини.
МНОГО Е УДОБНО ТАКА, ДА ОСТАВИМ ДРУГ ДА СВЪРШИ НАШАТА РАБОТА - ДРУГ ДА ВЪЗПИТАВА ДЕЦАТА НИ, ДРУГ ДА МИСЛИ ЗА ДЪРЖАВАТА, ДРУГ ДА НИ ЛЕКУВА, ДРУГ ДА НИ УПРАВЛЯВА, ДРУГ ДА НИ ЗАЩИТАВА. АМИ НИЕ КАКВО ПРАВИМ ВСИЧКИ НИЕ? СКАТАВАМЕ СЕ И ТОВА Е.

В ШВЕЙЦАРИЯ Е ТРУДНО ДА СИ НАМЕРИШ РАБОТА, АКО НЕ СИ ЧЛЕН НА АРМИЯТА И АКО НЕ ХОДИШ НА УЧЕНИЯ. ЗАТОВА ИМАТ И АРМИЯ И ДЪРЖАВА, ВЪПРЕКИ, ЧЕ РЕДОВНАТА ИМ АРМИЯ Е САМО ОТ 12 ХИЛЯДИ ЧОВЕКА, А НАСЕЛЕНИЕТО НА ДЪРЖАВАТА ИМ Е ВЕЧЕ ПО-ГОЛЯМО ОТ БЪЛГАРСКОТО. ЕДИНСТВЕНО АВИАЦИЯТА ИМ Е ИСТИНСКИ ПРОФЕСИОНАЛНА. ВСИЧКО ДРУГОТО Е ОПЪЛЧЕНИЕ. ПУШКИТЕ ИМ ВИСЯТ ПО СТЕНИТЕ НАД ЛЕГЛАТА ИМ. КАРТЕЧНИЦИТЕ ИМ СА НА ТАВАНА. ОРЪДИЯТА СА ВГРАДЕНИ В КЪЩИТЕ ИМ. И КОГАТО ВИЖДАШ, ЧЕ ТОВА Е ОБЩОНАРОДНО ДЕЛО, НЯМА КАК ДА НЕ УЧАСТВАШ И ТИ, ЗА РАЗЛИКА ОТ НАШАТА ПРОПАДНАЛА ДЪРЖАВА, КЪДЕТО САМО ТЯ Е ОТОРИЗИРАНА ДА СЕ "ГРИЖИ" ЗА НАС, ЗА КОЕТО ТРЯБВА ДА Й ПЛАЩАМЕ ЗА УСЛУГАТА СКЪПО И ПРЕСКЪПО.

И сега на въпроса, мислите ли, е в Швейцария може да се случи това, което се случва в Украйна или в която и да е недемократична държава по света, в това число и в България. Мислите ли, че централното правителство в Берн, може да изпрати войска, за да усмири сепаратистите от кантона Цуг? Примерно говоря. Няма как да стане, защото както вече ви казах, пушките и картечниците на швейцарците са или на стената над леглата им или в библиотеките, при книгите им. Няма кой да победи такъв народ и всеки който им дойде на "гости" с оръжие, ще бъде посрещнат с оръжие.
А сега как населението на Изтона Украйна посреща украинските БТР-и? С голи ръце и с телата си. Баси и държавата е тази, която изпраща танкове срещу народа си. Баси и народът е този, който няма оръжие да се защити, независимо от това дали става дуа за вътрешни врагове или външни врагове.

ДОКАТО БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ НЕ СЕ СЪЗДАДЕ И ОРГАНИЗИРА КАТО ШВЕЙЦАРСКАТА АРМИЯ, ЩЕ ПЛАЩАМЕ ЕДНИ ЕДИН МИЛИАРД ЛЕВА НА ПИШМАН ВОЕННИ ВСЯКА ГОДИНА И ЩЕ РАЗЧИТАМЕ НА НАТО ДА НИ ПАЗИ. И ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА СЕ ЗАБЪРКВАМЕ В КАКВИ ЛИ НЕ АВАНТЮРИ, БИЛО В ИРАК ИЛИ АФГАНИСТАН, БИЛО НА ДРУГИ МЕСТА ПО СВЕТА.


НЯМАМЕ ЕДНА ИСТИНСКИ ПОДГОТВЕНА ВОЕННА ЧАСТ, НА КОЯТО ДА РАЗЧИТАМЕ. ЗА СМЕТКА НА ТОВА, ИМАМЕ ДЕСЕТКИ СТАИ ВЪВ ВОЕННОТО МИНИСТЕРСТВО, ЗАЕТИ ОТ ГЕНЕРАЛИ, КОИТО ПОМИРИСВАТ ПРЪСТ САМО ТОГАВА, КОГАТО ПОГРЕБВАТ НЯКОЙ БЛИЗЪК РОДНИНА.

Капиталист

1. Предприемчивост;
2. Работиш с акъла си и то по-дълго, отколкото обикновеното;
3. Работиш толкова много, че понякога не виждаш как се сменят сезоните. Единствено можеш да различиш работните дни от почивните, че през почивните дни автомобилното движение сутрин е по-малко, отколкото през работните дни, а и ти имаш малко по-разтоварен работен график и можеш да се концентрираш да поработиш нещо друго, без да те тормозят много телефоните;
4. Караш парите да работята за теб под различна форма - откриваш фирма, експлоатираш само себе си или плащаш заплати за работната сила, която купуваш на пазара, отдаваш имоти под наем, купуваш акции с цел печалба и др. подобни;
5. Не разчиташ на подаяния, за да си осигуриш прехраната, издръжката на себе си и семейството си;
6. Можеш да си направиш сметката за разлика от милиони смотаняци, така, че да осигуриш старините си, без да имаш вземане даване със социалистическата пенсионна система. Което означава, че си плащаш социалните осигуровки, но и през ум не ти минава, че бъдещата ти пенсия ще служи за нещо повече от това, да ти осигури всеки ден закуската;
7. Плащаш си здравните вноски, но не ползваш услугите на здравната каса, нито да си извадиш зъба, нито да ти направят полагащата ти се една пломба на годината. Същото важи и за другите здравни услуги;
8. Никога не се занимаваш с глупости, които биха ти отнели от времето и енергията и биха ти попречили да направиш бизнеса си успешен - интриги, натрупване на лични пристрастия, излишни емоции и чувства - за разлика от обикновените хора, капиталистът е машина за пари. Обикновените хора са машина за емоции - гледат ревливи турски или мексикански сериали, съпреживяват чувствата и страданията на героите, обиждат се лесно, много често егото им излиза извън контрол, страхът е сподвижник през целият им живот и предпочитат да купят винаги евтиното, което да бъде естественото им отражение на евтиния живот, който водят;
9. Част от капиталистите водят по-ограничен от гледна точка на личните разходи живот, отколкото някои от хората, на които заплатата им е основен източник на доход. Това съм го виждал през годините назад. За тези капиталисти, парите, които са изкарали, са кървави пари - изсмукани не от експлоатация на други хора, а от самоексплоатация. Това са дребните капиталисти, които правят много усилия през живота си от самоексплоатация да минат в другата графа, която им позволява да наемат работна сила, за извършване на производствена, търговска дейност или дейност в сферата на услугите;

Всички знаят, че има богати капиталисти, не толкова богати и такива, които по икономически статус са под добре заплатените професионалисти, които продават работната си сила. Основен проблем на капитализма е в неговата човешка база - дремните капиталисти са особено уязвими да се превърнат в хора, които ще продават единствено работната си сила - тоест да се пролетаризират. Това става, чрез системата на поглъщане на дребните капиталисти от едрите. Това е най-деликатната тема в капиталистическото общество, защото дори и в такива стари капиталистически страни като Великобритания и САЩ, концентрацията на капитала е стигнала такива размери, че е подкопала самия капитализъм като икономически и социален строй. Получава се наистина парадокс - едрият капитал изяжда дребните капиталисти и отваря пътя за развитие на социалистическите идеи. Защото след няколко фалита, дребният капиталист има голяма вероятност да загуби предишния си плам и страст и да се отдаде на чувства като страх, несигурност, ако не и на омраза към големия и да се пролетаризира не само в икономически план, но и в духовен. Затова едно истинско капиталистическо общество трябва да ограничи растежа на големия капиталист до разумни за обществото граници, защото твърде големият е опасен и в политически план - той може да влияе на политическите решения за да стане още по-голям. В същото време големият капиталист не може да контролира сам поривите на алчността, защото всички изброени плюсове по-горе, могат да се изродят в прекомерна алчност, от която обществото няма никаква полза, а само вреда. Колко десетки хиляди малки капиталисти фалираха в Бъгария, заради огромната концентрация в сферата на търговията и се превърнаха в работническа класа? Капитализмът чрез концентрацията изяжда сам себе си и се превръща в социализъм. Ако може да се спре този процес, не трябва да се допуска алчността на големите капиталисти да унищожи дребните капиталисти.

Поради тази причина, едно здраво в икономическо отношение общество е това общество, в което капиталистите са мнозинство от населението, а държавна заплата получават не повече от 5% от всички, получаващи заплати в страната. Държавата не финансира социални програми за сметка на данъкоплатците и харчи толкова, колкото е необходимо, за да функционира тя самата, а не да се вживява в ролята на икономически субект от последна инстанция. Така проказата, наречена социализъм, няма да има големи шансове за успех. Типичен пример в това отношение е Швейцария. А обратното, типичен пример за социализация на обществото е САЩ, където всеки 6-ти е беден и получава социални помощи - тоест плащам му да не работи и да не се развива, така, какато преди години в Нова Зеландия са плащали на маорите да щракат на игралните автомати, само и само да не правят проблеми, защото не стават за работа.


Сега да видим какво представлява социалистът:

1. Социалистът повече приказва, отколкото работи;
2. Работи, блъска се или откровено мързелува, но и в двата случая е прекаран - изкарва малко и все не му стигат парите. А ако все пак изкара някакви пари, които би могъл да инвестира някъде, той ги изчуква и изпуква и всичко започва отначало;
3. Социалистът прилича на онези работници от ВМЗ - застават на пътя, спират движението на пътя Бургас- Варна и протестират с искане за изплащане на заплатите. Те си искат заплатите на всяка цена, въпреки, че в последните месеци от завода не е излязла никаква продукция и не са постъпили никакви пари. Те не се интересуват от финансовото състояние на завода - те се интересуват само от заплатите си. Никой от тях нито може, нито иска да даде предложение за излизане от тази ситуация, но да помисли първо за завода, а не за заплатата си. Социалистът е отчужден от мястото, където работи и не му пука много за това, какво ще се случи с фирмата, която му плаща заплатата;
4. Социалистът винаги се счита за прекаран от страна на капиталиста. Винаги приема, че не получава достатъчно. На база на тези уродливи отношения се формират синдикатите, онези пиявици, които освен за увеличение на заплатите, не се "борят" за нищо друго. Не се интересуват нито от финансовото състояние на фирмата, нито от производствената стратегия, нито от това какво иска в момента пазара и как може да бъде удовлетворено неговото искане, за да има продажби, оборот и в крайна сметка - заплати. Концентрацията е върху заплатите. На другият полюс са българските капиталисти. Какво си казват те вътрешно - ами като не се интересувате от това, какво правя, за да имате в края на месеца заплати, аз ще ви давам толкова, колкото да не умрете от глад. Ясно е, че вие не се интересувате затова, какви проблеми имам, защо аз да се интересувам от това, какви проблеми имате вие. И започва конфронтацията, която при един конформистки народ като българския, за да стане някаква промяна, някаква чужда армия трябва да влезе на нашата територия, след което да стане преврат и социалистите да вземат властта. Позната история;
5. Социалистът обещава повече, отколкото може да даде. Като се започне от политиците социалисти, обещанията на които обикновено се сбъдват заради данъците, които капиталистите плащат и се стигне до обикновените социалисти.
6. Социалистът не уважава частната собственост, просто защото той НЯМА такава собственост, но важното в случая е, че нито я ИСКА, нито в крайна сметка и може да я има. За него тази собственост е бреме, натоварване. Социалистът иска да се прибере навреме от работа, да си направи салатката и да си сложи ракийката на масата. Неговите икономически разбирания в голяма степен се изчерпват с това. Като се включи и телевизора, който ще му каже какво правилно нещо да купи и какво да направи в следващите дни, както и да го информира за правилните неща - картината на социалиста става абсолютна завършена;
7. Социалистът обича някой друг да се грижи за него - ако може без да се полагат усилия, някой да го научи на нещо, за което друг да плати разноските, ако може някой друг да го лекува, без той да участва в процеса, ако може някой да му обещае, че като остарее, някой ще му дава някакви пари, за да си купи хляб. Социалистът е обсебен от идеята някой друг да се грижи за него, някой да му помага. СОЦИАЛИСТЪТ ЧАКА НЕВОЛЯТА.
8. Социалистите обичаха реалността, но НЕ УСПЯХА ДА ПРОИЗВЕДАТ НИЩО КАЧЕСТВЕНО И РЕАЛНО В СОБСТВЕНАТА СИ СИСТЕМА, ЗАЩОТО ЧАКАХА НЯКОЙ ДРУГ ДА ГО НАПРАВИ, А ТЕ ДА СЕ СКАТАВАТ ПО ВЪЗМОЖНОСТ. Затова нито колите ни бяха коли преди години, нито къщите ни бяха къщи. Застинахме със селските си къщи, правени през периода от Априлския пленум на партията през 1956 година, до към 10-тия конгрес на същата тази проклета партия през 1970 година. И всичко остана на това ниво, докато светът отиде напред. СОЦИАЛИЗМЪТ БЕШЕ ВЪЗПРИЕТ КАТО ЕДНОКРАТНО ДЕЙСТВИЕ. ЩЕ ПОРАБОТИМ НЯКОЛКО ПЕТИЛЕТКИ И СЛЕД ТОВА "ШАПКИ НА ТОЯГА".
9. Да не забравя - социалистът яко краде - като се започне от работното време и се стигне до физическата кражба на нещо, което по закон не му принадлежи. Това е разбираемо - по времето на социализма, кражбата беше национален спорт и всичко се разкапа;
10. Социалистът хем приема пазара като нещо, където се осъществява размяна, къде справедлива, къде не, хем и му се иска да не се съобразява със законите на пазара. Измисля си свои закони и се опитва да ги налага. Успява в краткосрочна перспектива и се проваля в дългосрочна. Представете си милиардите, похарчени за заводите мастодонти, откраднатите пари от социалните и здравните фондове и откровената кражба на пари, извършена чрез печатницата на централната банка, което обезсмисли притежаването на самите пари в крайна сметка.

ОБЩЕСТВО ОТ КАПИТАЛИСТИ Е ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ ПРЕД ОБЩЕСТВО ОТ СОЦИАЛИСТИ.

Кога ще научим техните имена?

Кога държавата ще им отдаде почит и уважение?

Кога ще им даде някои дребни привилегии, които да ги накарат да бъдат още по-отговорни и още по-платежоспособни по отношение на бюджета?

Защо политици и чиновници, които грабят това общество най-безсрамно и открито са по-известни от най-големите данъкоплатци?

Защо големите данъкоплатци са анонимни?

Защото може би политици и бюрократи не искат да делят славата с тях. На какво основание 7 милиона българи ще знаят името на премиера, независимо какво е отношението ни към него, а името на най-големият български данъкоплатец да е неизвестно.

Имаме нужда от нови герои. Хора, които плащат за да има пенсии на пенсионерите, пари за майките с деца и за майките без деца, за болниците и за училищата ни.

Искам също да знам, дали тези хора имат политически амбиции, защото по-добре за гласувам за някой, който плаща много данъци на тази държава, вместо за някакви университетски писарушки, които са станали министри, защото са подставени лица на този или онзи и защото за тях 3900 лева премиерска заплата е нещо голямо и недостижимо в условията на преподавателската си активност.


Искам тази държава да я управляват данъкоплатци, а не данъкоконсуматори /боже какъв термин измислих/. Аз лично се интересувам от мнението на тези хора за развитието на държавата много повече, от мнението на тези лъжци и лицемери, които сега ни управляват. Възможно е тези данъкоплатци да не са такива оратори като писарушките - университетски преподаватели. Може да не могат така мазно и сладко да говорят. Искам да разбера мнението на тези хора, как се прави бизнес в България, какво пречи и какво им помага, кой им пречи и кой им помага. Каквито и да са, това не са обикновените хора, които чакат часовника да им покаже края на работното време, вземат си чантите и си тръгват към къщи, без да осъзнават истински, че са пропилели поредния ден от безсмисления си живот.

Може да си имат и те човешките слабости. Ще им ги простя - само и само да ни покажат пътя, по който да вървим, за да е богата и просперираща нашата страна. Чувството ми обаче ми подсказва нещо...Не само бюрократите нямат сметка тези хора да излязат на светло и да станат герои. Съмнявам се дали народът ни е готов да ги възприеме като такива. Алчността, дребната злоба, завистта и омразата със сигурност ще надделееят и ще се посипят като пълноводна река към тях. Социализмът в главите ни ще ги убие по-бързо и по-лесно, отколкото това правят корумпираните бюрократи. И въпреки това ми се иска те да бъдат героите на нашето време. Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му, както преди години е казал един велик човек.

Тече яко рекламна кампания. Нали можем да печелим от блога си, като изрично дадем съгласието си за да се пускат реклами? Гледам в моята страница рекламират Лидл, Прокредитбанк, някакво раждане в някаква клиника, някакъв илач за понижаване на високите нива на холестерола и накрая онзи помияр - Бареков.

Бах ти и прецакването разбираш ли! От каквото бягаш, на това налиташ. Бягам от миризмата на дима на цигарите и на тях налитам. Бягам от рекламите и спрях да гледам телевизия, заради досадните и омразни реклами и пак няма спасение от тях. Бах ти и наглеците.

Сега ми излиза някакъв уред за боядисване.

Като четете световната история, какво най-много ви се набива в очите?

Войни, войни, войни...Всеки срещу всеки.

Целта на войната е грабежа. Победителят взема всичко - имуществото, жената на победения, а понякога и животът им. Правото на по-силния е всесилно в цялата история и колкото се опитваме да не го признаваме, толкова повече ставаме за смях, ако публиката ни е поне малко интелигентна. Впоследствие, при появата на стоково-паричните отношения, наред с плячкосването на население и територии се налагат и данъци върху покорените народи.

Дотук нищо неясно.  Всеки е крадял от всеки - колкото се може по-често и колкото се може повече.

Но идва един период от човешката история, когато съчетаването на повече политическа свобода и технически прогрес, довеждат до невиждано за всички времена икономическо развитие, следствие на повишената производителност на труда, след индустриалната революция в такива държави като Англия, Германия, Франция, Италия, Холандия и след това в САЩ.

Колониалната политика на такива страни като Англия, Франция, Белгия, Испания и Португалия в голяма степен е политика за узаконяване на правата на по-силния или открита кражба и преразпределение на ресурсите на света.

С индустриалната революция селското население намалява драстично, за сметка на увеличаване на работническата класа.

Тогава лидерите на комунизма Маркс и Енгелс съзират великолепната възможност да придадат на кражбата онази морална сила, която при всички предишни проявления на това понятие е отсъствала. За какво са били кръстоносните походи? Според историята, това е станало заради правата вяра, за спасението на божият гроб от езичниците, но на всички хора с мъничко работещ мозък в главата е ясно, че има разлика между кръсстоносци и краставичари и че от кръстоносци не стават краставичари. Тоест хора, които не им се работи и живеят от това да насилват другите, да  убиват, да насилват и да им вземат вещите...Моралните устои на тези грабежи и кражби са били обвити в религиозна мистика. В името Христово две хилядолетия са се водили неспирни войни. От друга страна, мюсюлманските държави също са се избивали безспирно вече 1500 години. За разнообразие, християни и мюсюлмани също са се избивали, за да докажат, че религиозните проблеми не са само от "домашен" тип.

И всеки има някакво морално упование в Бога, било той християнски, мюсюлмански или езичен. Всеки се е молил на Господа, за да спечели и всеки е искал Господ да му помогне да убие повече врагове. Целта е пак казвам - власт и имуществата на ближния. Как, след като Господ е каза: "Не убивай. Не кради, не пожелавай жената на другия, нито оселът му нито нищо друго" и т.н., как всички правоверни християни са се избивали в името божие, без да чувстват вина, срам или каквото и да е морално чувство? Наистина истересна е човешката история.


Та да се върнем към появата на комунизма. По времето на индустриалната революция, става ясно, че идеята за кражбата трябва да намери нова формулировка, по-красива от религиозните догми и тълкуванията, давани от свещениците. Новата формулировка е толкова материална, че направо да я наречеш материалистическа. Звучи земно и логично. Защо индивидът да спечели, а обществото да работи за него, докато обществото може да работи за себе си и всички да са добре. Звучи прекрасно. Сега е необходимо да се намери тъпла, която да повярва в тази идея. Но щом хората са повярвали в религиите, защо да не повярват в една мечта. Много важно, че тя никога не се е сбъдвала преди. Защо да не опитат?

И така, колкото и да четете томовете на Капиталът на Маркс или Към критика на политическата икономия, никъде няма да срещнете въпрос и обяснение на въпроса - как аджеба ще се регламентира правото на пролетариатът на част или дял от общонародната собственост. Дава се мъгливата формулировка за потребление според потребностите, а работа според възможностите. Тогава как на някой зевзек не му е минал през ума да формулира нова антипозиция на това твърдение: Работи според потребностите си, а получавай според възможностите си.

Крахът на комунизма най-силно си личи, когато отидем на почивка, където сме си платили свободна консумация на напитки и храни. Имам чувството, че 95% от всички хора са така устроени, че ядат като за световно, когато има такава кьор софра, независимо, че поставят здравето си на сериозно изпитание. Кой може да каже, какви са ни потребностите? Потребностите на животните са ясно регламентирани от постоянното движение, в което се намират. Тревопасните ядат през по-голямата част от деня, защото в тревата няма много калории. Месоядните ядат по един път на няколко дни и през останалото време са по-скоро пасивни. И едните и другите могат да издържат на голям глад, особено през неблагоприятни за тях сезони. Но никое животно не преяжда така, че да не може да се отбранява или да бяга, когато го нападне друго животно. Само човекът може да се наплюска така, че освен да се тръшне на леглото и да пъшка в следващите 24 часа, друго не му остава. Това е защото е ЗАЩИТЕН.

Та толкова за "възможностите" и "потребностите". Явно е, че ако има възможност човечеството няма да работи, а само ще лежи и ще яде и пие. Това е деморализаторския път на животото, превърнало се в човек.

През годините на социализма, на никой не му мина през ума да регламентира собственическите права на работниците или изобщо трудещите се, както се наричаха тогава, като им се даде някакъв ДИВИДЕНТ от правото им на собственост, в различие от това, което получават под формата на работна заплата. По това време, жалките политически икономисти в университетите ни лъжеха, че в условията на социализма, работната сила не била стока, но и те знаеха, че след като има парични отношения, след като полагаш труд в качеството си на работник, който няма права върху собствеността, няма как работната ти сила да не е стока, каквото и да говориш. Другият въпрос беше отсъствието на правен аргумент, според който работниците имаха някаква собственост в предприятията. ТОВА БЕШЕ ОГРОМНАТА ЛЪЖА НА КОМУНИСТИТЕ. ТАКА ТЕ УЗАКОНЯВАХА КРАЖБАТА, ИЗДИГАХА Я НА НОВО, ПО-ВИСОКО НИВО, ОТ ЯВНАТА КРАЖБА, КОЯТО КОЛОНИАЛНИТЕ ДЪРЖАВИ ИЗВЪРШВАХА. Комунистите крадяха яко от собствения си народ, а всички приказки за международна революция, износ на революция и революционизиране на света, бяха приказвани с цел тази кражба да вземе световен мащаб. Тъй като тези хора не бяха много по работата, трябваше да развият в себе си способността да правят ИНТРИГИ, за да могат да заблудят обикновените хора и да ги вкарат в собственият им капан. А обикновените хора се лъжат лесно. Те не четат достатъчно, пийват си ракийката, хапват си салатката и това им е основното удоволствие в живота. Остават непросветени и неосведомени. Не разбират какво е свободата, а ако им я предоставиш, не знаят какво да правят с нея, защото просто е по-лесно да живееш с убеждението, че някой мисли за теб, отколокото ти самият да го правиш.

Не напразно заедно с гадната манипулация на мозъците, която извъшват такива комунистически изроди като Маркс и Енгелс, самият Бисмарк в много голяма степен поставя условията за развитието на социализма, без да политизира излишно икономическите взаимоотношения. И именно заради Бисмарк, след няколко десетилетия Германия не се комунизира, въпреки икономическите проблеми след ПСВ, невероятната инфлация и икономическия колапс, който преживява страната. Тоест, Бисмарк е туширал комунистическите идеи в Германия с практическите си действия по социално обезпечаване на работниците, като е отложил идването на власт в Германия на комунистически лумпени от рода на Роза Люксебурговата и Карл Либкхнет. За жалост не е предвидил, че друг лумпен - Хитлер, бедняк и прошлек, ще се възползва от ситуацията и на базата на национални лозунги ще докара Германия и Европа до катастрофа.

Та как успяха комунистите да ни излъжат, че ние притежаваме някаква собственост върху средствата за производство? Простият народ започна да си получава своите "дивиденти" от тази собственост, но юрголешката, без никакво правно основание. Тогава се роди крилатата мисъл: Те ме лъжат, че ми плащат, а аз ги лъжа, че работя". И това продължи десетилетия, в които ни отиде младостта. В пошлост, лъжа, доносничество и тъпа вяра в едно светло илюзорно бъдеще. Докато комунистите в това време чукаха безплатно и получаваха всичко онова, което ни беше отказано на нас.

И започна едно яко крадене, от същата тази общонародна собственост. Анжак де, след като е общонародна, защо общонародно да не я крадем? И след като нямаше реални собственици на книга, всичко се разпадна за няколко десетилетия. В световната история, това е най-кратко съществуващият икономически и политически строй. Защото кражбата беше най-масовото явление и от него нямаше спасение и никакви наказания не спряха хората да крадат като за световно.

Какво можеха да направят комунистите, за да не свърши тяхната история толкова печално и за толкова кратко време. Можеха да дадат някакви акции на работниците и в края на финансовата година, те да получават нещо повече от измислена работна заплата. Да им се даде право да участват по някакъв начин във вземането на решения. Явно е, че рухването на югославската икономика, където имаше такива работнически съвети или проблемите, които сега имат така наречените се самоуправляващи се предприятия във Венецуела не са най-добрият пример за ефективно производство, но това не трябва да ни обезкуражава да вярваме, че идеята за такова участие във собствеността на предприятието, в което работиш не е изчерпана. В САЩ в продължение на повече от 30 години се лансира идеята, средната класа да стане капиталистическа средна класа. Да започне да влага спестяванията си в акции и да печели от тях. Но само си помислете - вие работите за Кока Кола и купувате акции на Пепси, защото тази компания се представя на пазара в Америка по-добре от Кока! Къде ще ви е душата на вас? В Пепси естествено, а в същото време работите за Кока. В Кога си продавате работната сила, а очаквате да спечелите от акциите в Пепси. Не е лошо да се помисли за законодателно определяне на правата на заетите в акционерни дружества или в такива, които имат голям дял в определена индустрия и представлява заплаха за икономическо и политическо преяждане с власт и пари по отношение на собствениците.

Тоест, анализирайки горния пример, да бъдат задължени законодателно работниците в Кока да притежават пакет акции в дружеството, в което работят и за да се запазят принципите на свободата на избора, след това ако искат да участват в акционерно предприятие с цел колонизиране на Луната - все ми е едно. Важното е да съчетаят на едно място продажбата си в качеството на работна сила и частно-собственическото отношение към същото това място, в което полагат труд.


Не знам колко години ще трябват да минат, докато обществото порасне и в съзнанието си дотам, че освен информирано, да бъде добре образовано и възпитано, че да приема общественото обкръжение като нещо, което трябва да се пази и възпроизвежда. Това няма как да стане без преминаване на следващата стъпка, която обединява на практика най-добрите черти на капитализма със социалните идеи, но пречупени през личния интерес на всеки един от нас, по отношение на работното му място. Защото нека да не се заблуждаваме - сега работното място е това място, където ние прекарваме по-голямата си част от живота - ако сме собственици там, където работим, ще имаме друго отношение и към работата си и към заобикалящата ни социална и икономическа действителност и към живота като цяло. Вярно е, че някои просто си ги мързи да направят нещо повече, но да се надяваме, че интересите ще преборят мързела в едно общество, в което икономическите и моралните ценности са издигнати на ново, по-високо от сегашното ниво.

Наред с повишаване на нашата икономическа значимост на работното ни място, следващият ход е да поискаме да вземаме най-важните решения в държавата и да отнемем от политическата класа онази свобода, която ни принадлежи. Нали знаете, че пълно щастие няма - или ние ще им отнемем свободата на тях или те ще ни отнемат нашата свобода. Няма среден път. А това е втората крачка към икономическия просперитет - правото на глас за ефективно разпределение на икономическия резултат, който чрез данъците е станал публична собственост.


И така, комунистическата идеология е най-висшата позната на човечеството форма на ограбване на човека - икономическо и духовно. Нито капитализмът, нито църквата, нито комбинацията между двете, не са постигали такъв "успех" в самия процес на ограбване на обществото и придаване на морален смисъл на това ограбване.


ВРЕМЕ Е ЗА НЕЩО НОВО.
ВРЕМЕ Е ЗА НЕЩО СВЕЖО.
ВРЕМЕ Е ЗА ДУХОВНА И ИКОНОМИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ. НО НЕ РЕВОЛЮЦИЯ НА КУРШУМИТЕ И САБИТЕ, А РЕВОЛЮЦИЯ НА ОСЪЗНАВАНЕ НА СИЛАТА НА СУВЕРЕНА ДА ПОСТАВИ ПОД СВОЙ КОНТРОЛ ВЛАСТТА И ДА Я ПОДЧИНИ НА СВОЯТА ВОЛЯ. ВРЕМЕ Е ЗА ИКОНОМИЧЕСКА И ПОЛИТИЧЕСКА ПРОМЯНА, КОЯТО ДА ОСМИСЛИ БЪДЕЩЕТО НИ. ВРЕМЕ Е ЗА ИСТИНСКИ КАПИТАЛИЗЪМ, В КОЙТО НЯМА ДА ИМА СОБСТВЕНИЦИ И НЕСОБСТВЕНИЦИ. ВРЕМЕ Е ЗА ОБЩЕСТВО, В КОЕТО САМО ДОКАЗАНО МЪРЗЕЛИВИТЕ, НЕИНИЦИАТИВНИТЕ И МЪРЛЯЧИТЕ ЩЕ БЪДАТ ДОКАЗАНО БЕДНИ.