Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 02.05.2014 г.
02.05.2014 18:36 -
Строителството на затворени комплекси е шамар за МВР
Шамар за МВР е целият успешен бизнес с видеонаблюдението, който със сигурност е на стойност стотици милиони левове всяка година.
Шамар за МВР е наличието на толкова много частни охранителни фирми, които вършат работата, която МВР не върши.
Шамар за МВР са оградите, с които сме оградили къщите си.
Шамар за МВР да решетките, които сме заварили на първите етажи на жилищните блокове.
Шамар за МВР са различните охранителни ролетни щори, за които също всяка година отиват милиони левове.
Шамар за МВР са дебелите врати от стомана, с които са оборудвани много от нашите частни домове, скъпите брави и заключващи елементи.
Шамар за МВР са проектите за общинска полиция и отрядите за самоотбрана.
Наистина затворените комплекси показват на цялото общество от какво се страхуват хората - от битовия бандитизъм, от това да ти оберат къщата или мазето, ресторанта или кафенето, склада или офиса.
Тези, които са инвестирали пари в такива системи за защита и плащат на частни охранители, имат пълно основание да ПРЕТЕНДИРАТ ДА ИМ СЕ ВЪРНАТ ЧАСТ ОТ ПАРИТЕ, КОИТО ПЛАЩАТ КАТО ДАНЪЦИ, КОИТО ОТИВАТ В МВР, ЗАЩОТО НА ПРАКТИКА ТЕЗИ ХОРА СА ПОКАЗАЛИ ЖЪЛТ, АКО НЕ И ЧЕРВЕН КАРТОН НА МВР, ЧЕ НЕ СИ ВЪРШИ РАБОТАТА, ЗА КОЯТО ПЛАЩАМЕ ТОЛКОВА МНОГО ПАРИ.
Шамар за МВР е наличието на толкова много частни охранителни фирми, които вършат работата, която МВР не върши.
Шамар за МВР са оградите, с които сме оградили къщите си.
Шамар за МВР да решетките, които сме заварили на първите етажи на жилищните блокове.
Шамар за МВР са различните охранителни ролетни щори, за които също всяка година отиват милиони левове.
Шамар за МВР са дебелите врати от стомана, с които са оборудвани много от нашите частни домове, скъпите брави и заключващи елементи.
Шамар за МВР са проектите за общинска полиция и отрядите за самоотбрана.
Наистина затворените комплекси показват на цялото общество от какво се страхуват хората - от битовия бандитизъм, от това да ти оберат къщата или мазето, ресторанта или кафенето, склада или офиса.
Тези, които са инвестирали пари в такива системи за защита и плащат на частни охранители, имат пълно основание да ПРЕТЕНДИРАТ ДА ИМ СЕ ВЪРНАТ ЧАСТ ОТ ПАРИТЕ, КОИТО ПЛАЩАТ КАТО ДАНЪЦИ, КОИТО ОТИВАТ В МВР, ЗАЩОТО НА ПРАКТИКА ТЕЗИ ХОРА СА ПОКАЗАЛИ ЖЪЛТ, АКО НЕ И ЧЕРВЕН КАРТОН НА МВР, ЧЕ НЕ СИ ВЪРШИ РАБОТАТА, ЗА КОЯТО ПЛАЩАМЕ ТОЛКОВА МНОГО ПАРИ.
02.05.2014 18:23 -
На 1-ви май празнуваха тези, които искат друг да се грижи за тях.
Как се променя светът. Преди време работниците са се борили за 12 часов работен ден, след това за 10 часов работен ден, след това за 8 часов работен ден, за 6 дневна работна седмица, за 5 дневна работна седмица, за 36 часова работна седмица като французите, а ако е възможно и за неработеща седмица.
Стана така, че всеки трети ден в годината е неработен. Докъде ще се стигне.
Вчера, на 1-ви май работеха сергиите на пазара, търговците в малките магазини, големите вериги, много от собствениците или управителите на малки фирми.
Кой не работеше на 1-ви май. Тези, които разчитат на заплатата си, пък макар и малка. Те обичат 1-ви май. Обичат правата си, но често забравят за задълженията си. Те не мислят за фирмата, в която работят, не ги интересуват балансите и как управителите и собствениците, а понякога тези понятия са едно и също нещо поне за малките фирми, ще управляват финансовите и производствените потоци, за да има заплати на края на месеца.
Трайно безработните също обичат 1-ви май. Те копнеят за справедливост, без да знаят какво означава това понятие. Те мечтаят за живот, в който няма напрежение, няма полагане на труд, а има само потребление.
Тези, които не полагат всекидневни усилия обичат 1-ви май. Парадоксално е наистина, хората, на които не им се работи много обичат празника на труда. Малко са хората, които ще останат след работно време да работят нещо за фирмата. Повечето си вземат чантите и си отиват. Не казвам кое е лошо и кое е добро, само констатирам фактите такива, каквито са.
Преди няколко години работех в голяма институция, която управляваше стотици милиони. Имахме правила, според които започнавахме персонала с текущото финансово състояние на фирмата. А познайте колко човека от персонала се опитваха и успяваха да надскочат ниското си ниво, определено от самите тях? Колко от тях се интересуваха от това как вървят балансите на фирмата? Броят се на пръстите на едната ми ръка. Всеки се интересува от заплатат си и забравя за фирмата колкото се може по-бързо, излизайки от вратата навън.
Понякога си мисля, че българският капитализъм не е истински капитализъм и всички го знаем това. Българските капиталисти са измислени капиталисти. Измислени от онази гадна система, която ни експлоатираше в продължение на десетилетия, без да знаем как живеят хората по света. Система, която се ръководи от партизани, не стига далече.
С малко изключения - примерно няколко стотин хиляди души, които имат свой бизнес и се трепят по 12 часа на ден като се самоексплоатират така, както други хора не биха ги експлоатирали, всичко друго е същото като при социализма. Тълпа, в която огънят отдавна е изгаснал. Преди повече от 130 години работниците са се борили за това, да не умрат на работните си места. Сега се борят, ако може да не ходят на работа, а да получават пенсия от държавата.
ПО ВРЕМЕ НА СТУДЕНТСКА БРИГАДА В КОМИ АССР, ЗНАЕТЕ ЛИ ПО КОЛКО ЧАСА МИ БЯХА СМЕНИТЕ? РАБОТЕХМЕ МЕЖДУ 12 И 16 ЧАСА НА ДЕН, КАКТО ДОЙДЕ. Ще ме попитате ли, дали там е имало синдикати и разни подобни глупости? Не, нямаше, пък и да е имало, на никой не му пукаше за синдикатите, защото хората работеха съзнателно и знаеха защо работят. Заработката беше между 3 и 5 пъти повече от заплатата в България, която по това време за различните работници беше между 180 и 250 лева. Дали тези хора, с които работех на прага на физическата издръжливост се интересуваха какви са техните права? Работил ли е някой от вас 12 часа на ден и то физическа работа? След това, което видях там, работата на строителите ми изглеждаше лесна. Там нямаше хора със шкембета, освен някои от началниците. Всички бяха със силни и здрави тела.
На този ден си задавам много въпроси. Единият е, какво пречи на строителството на естакадата при Семинарията в София, да се работи на 24 часов режим? Досега отдавна да бяха свършили това съоръжение и да бяхме забравили за неудобството да заобикаляме половин София, за да стигнем до околовръстното шосе. Пречат ни хората, които обичат 1-ви май. Пречат ни сидникатите. Пречат ни законотворците. Всички тези хора пречат на онези, които искат истински да работят и истински да печелят от труда си. Знаете ли в какви условия съм полагал асфалт? Там където бях, поне в това време на годината нямаше нощ, но да кажем "посред нощ".
Правителствата на тази страна от години ни пречи да работим истински. Пречи в преносния и прекия смисъл на думата. Правителствата имат сметка да управляват ресурсите. Имат сметка от поддръжници. Когато работех по 12 часа на ден, не ми пукаше кой ме управлява и какви са новините. Важното е, че виждах как всеки ден пътят, който строяхме напредваше с километри и нищо не можеше да ни спре, освен....правителството естествено.
Най-жалкото обаче в цялата тази приказка беше в това, че онази истински ненормална работа, която съм я вършил, беше в условията на социализма, строй, който истински ненавиждам с онези досадни като мухи партийни секретари, които само не ми казваха кога да ходя в кенефа и кога не. Вярно, участвах в изключението, което показваше какво представлява истинския капитализъм. Защото същите тези партийни секретари знаеха, че няма друг метод за усвояване на Севера, освен метода на икономическия интерес. Там за пръв път ми се отдаде възможност да работя без над главата си да имам партиен секретар и въпреки огромните усилия, които полагахме, ми беше по-хубаво и по-щастливо. ТАМ НЯМАХМЕ НУЖДА ОТ ПРАЗНИЦИ. ОЩЕ ПО-МАЛКО ОТ ПРАЗНИК НА ТРУДА.
Свободният човек няма нужда от това да празнува денят на труда. Това е празник на РОБА.
Стана така, че всеки трети ден в годината е неработен. Докъде ще се стигне.
Вчера, на 1-ви май работеха сергиите на пазара, търговците в малките магазини, големите вериги, много от собствениците или управителите на малки фирми.
Кой не работеше на 1-ви май. Тези, които разчитат на заплатата си, пък макар и малка. Те обичат 1-ви май. Обичат правата си, но често забравят за задълженията си. Те не мислят за фирмата, в която работят, не ги интересуват балансите и как управителите и собствениците, а понякога тези понятия са едно и също нещо поне за малките фирми, ще управляват финансовите и производствените потоци, за да има заплати на края на месеца.
Трайно безработните също обичат 1-ви май. Те копнеят за справедливост, без да знаят какво означава това понятие. Те мечтаят за живот, в който няма напрежение, няма полагане на труд, а има само потребление.
Тези, които не полагат всекидневни усилия обичат 1-ви май. Парадоксално е наистина, хората, на които не им се работи много обичат празника на труда. Малко са хората, които ще останат след работно време да работят нещо за фирмата. Повечето си вземат чантите и си отиват. Не казвам кое е лошо и кое е добро, само констатирам фактите такива, каквито са.
Преди няколко години работех в голяма институция, която управляваше стотици милиони. Имахме правила, според които започнавахме персонала с текущото финансово състояние на фирмата. А познайте колко човека от персонала се опитваха и успяваха да надскочат ниското си ниво, определено от самите тях? Колко от тях се интересуваха от това как вървят балансите на фирмата? Броят се на пръстите на едната ми ръка. Всеки се интересува от заплатат си и забравя за фирмата колкото се може по-бързо, излизайки от вратата навън.
Понякога си мисля, че българският капитализъм не е истински капитализъм и всички го знаем това. Българските капиталисти са измислени капиталисти. Измислени от онази гадна система, която ни експлоатираше в продължение на десетилетия, без да знаем как живеят хората по света. Система, която се ръководи от партизани, не стига далече.
С малко изключения - примерно няколко стотин хиляди души, които имат свой бизнес и се трепят по 12 часа на ден като се самоексплоатират така, както други хора не биха ги експлоатирали, всичко друго е същото като при социализма. Тълпа, в която огънят отдавна е изгаснал. Преди повече от 130 години работниците са се борили за това, да не умрат на работните си места. Сега се борят, ако може да не ходят на работа, а да получават пенсия от държавата.
ПО ВРЕМЕ НА СТУДЕНТСКА БРИГАДА В КОМИ АССР, ЗНАЕТЕ ЛИ ПО КОЛКО ЧАСА МИ БЯХА СМЕНИТЕ? РАБОТЕХМЕ МЕЖДУ 12 И 16 ЧАСА НА ДЕН, КАКТО ДОЙДЕ. Ще ме попитате ли, дали там е имало синдикати и разни подобни глупости? Не, нямаше, пък и да е имало, на никой не му пукаше за синдикатите, защото хората работеха съзнателно и знаеха защо работят. Заработката беше между 3 и 5 пъти повече от заплатата в България, която по това време за различните работници беше между 180 и 250 лева. Дали тези хора, с които работех на прага на физическата издръжливост се интересуваха какви са техните права? Работил ли е някой от вас 12 часа на ден и то физическа работа? След това, което видях там, работата на строителите ми изглеждаше лесна. Там нямаше хора със шкембета, освен някои от началниците. Всички бяха със силни и здрави тела.
На този ден си задавам много въпроси. Единият е, какво пречи на строителството на естакадата при Семинарията в София, да се работи на 24 часов режим? Досега отдавна да бяха свършили това съоръжение и да бяхме забравили за неудобството да заобикаляме половин София, за да стигнем до околовръстното шосе. Пречат ни хората, които обичат 1-ви май. Пречат ни сидникатите. Пречат ни законотворците. Всички тези хора пречат на онези, които искат истински да работят и истински да печелят от труда си. Знаете ли в какви условия съм полагал асфалт? Там където бях, поне в това време на годината нямаше нощ, но да кажем "посред нощ".
Правителствата на тази страна от години ни пречи да работим истински. Пречи в преносния и прекия смисъл на думата. Правителствата имат сметка да управляват ресурсите. Имат сметка от поддръжници. Когато работех по 12 часа на ден, не ми пукаше кой ме управлява и какви са новините. Важното е, че виждах как всеки ден пътят, който строяхме напредваше с километри и нищо не можеше да ни спре, освен....правителството естествено.
Най-жалкото обаче в цялата тази приказка беше в това, че онази истински ненормална работа, която съм я вършил, беше в условията на социализма, строй, който истински ненавиждам с онези досадни като мухи партийни секретари, които само не ми казваха кога да ходя в кенефа и кога не. Вярно, участвах в изключението, което показваше какво представлява истинския капитализъм. Защото същите тези партийни секретари знаеха, че няма друг метод за усвояване на Севера, освен метода на икономическия интерес. Там за пръв път ми се отдаде възможност да работя без над главата си да имам партиен секретар и въпреки огромните усилия, които полагахме, ми беше по-хубаво и по-щастливо. ТАМ НЯМАХМЕ НУЖДА ОТ ПРАЗНИЦИ. ОЩЕ ПО-МАЛКО ОТ ПРАЗНИК НА ТРУДА.
Свободният човек няма нужда от това да празнува денят на труда. Това е празник на РОБА.
02.05.2014 09:52 -
Всички се карат, когато няма пари. Големият удар е да не се карате, когато парите стават все повече и повече.
Без съмнение, всеки е преживял конфликтни моменти, когато парите не са стигали. Това важи и за семейството и за личните финанси и за фирмените. Без спор, тогава ситуацията е доста напрегната и само този, който не е преживял такива моменти, няма как да разбере това, което казвам.
Сега обаче искам да се концентрираме на обратната страна на медала. Тогава, коато парите идват все повече и повече. Вие казвате, че това е невъзможно. Вероятно сте нямали такъв опит и не ви се е случвало. През десетилетията, в които съм участвал в различни проекти, моят опит показва, че това е възможно, независимо дали "навън" е криза или не. Ако имате готовност да работите до откат, да забарвите за това, какво е събота и неделя и какво е празник, ако имате добър план, ако преди десетилетия не сте се доверявали само на държавното училище и образование и сте залягали над "материала", за да станете още по-добър, ако имате подход към хората и те ви се доверяват и през годините не сте ги лъгали и сте били справедлив, ако сте пестелив и не разхищавате пари, време и други ресурси, ако успеете да контролирате егото си, а така също и различните пристрастявания, които отнемат от парите и енергията на мнозина от нас - успепът ви е гарантиран в голяма степен.
Моят опит през последните 2 десетилетия, в които аз съм бил в някаква степен натоварен с управленски функции показва, че най-трудният момент не е в началото, както се казва в приказката, че всяко начало е трудно, а тогава, когато е създаден онзи работещ механизъм, който може да бъде оприличен като "машина за пари". Тогава се появяват хора и организации, които искат да участват в разпределението на баницата. И тези хора са както вътрешни, така и външни.
Различни организации започват да извиват ръце в преносния смисъл на думата, само и само да ти вземат бизнеса. Когато си зле, никой не се интересува от теб. Но когато започнеш да правиш пари, тогава става интересно. И започват едни интриги и манипулации, които нямат нищо общо с теоретичните представи на либералите за съществуването на пазарното стопанство и за ролята на държавата за раздаване на справедливост за всички участници в това стопанство.
Големите те поглъщат като топъл хляб и оставят комат хляб и парче салам, колкото да не се гръмнеш след приключването на проекта за теб.
ВСИЧКИЯТ БИЗНЕС В ТАЗИ СТРАНА Е ИЛИ ОКУПИРАТ ОТ ГОЛЕМИТЕ ИЛИ Е ОКУПИРАТ ОТ ДЪРЖАВАТА В РАЗЛИЧНИТЕ Й РАЗНОВИДНОСТИ - ПОЛИТИЦИ, БЮРОКРАТИ, СЛУЖБИ И Т.Н. Аз поне нямам информация за такива, които успешно "сечат" пари, без да слугуват на големите или на държавата.
Заглавието на постинга трябва да бъде разглеждано в широкият смисъл на думата. В това число е включено разбирането, че на един успешен човек винаги му намират цаката да го разкарат тогава, когато той вече започне да разполага с ресурси и възможности, към които големите започват да изпитват желание да притежават.
И не се заблуждавайте, че от управителите на различните бизнеси зависи нещо повече от това, да пълнят касите на големите. В момента в който управителите натрупат достатъчно пари и влияние, тях ги разкарват и поставят на тяхно място послушковци, които нямат нищо общо с предишното управление. Как така ще вървят работите напред ли? Ами те си вървят, заради енерцията, която са постигнали предишните управители. Ами как щял да реагира пазарът ли? Ами ще реагира, ако го има въобще. Какъв пазар за бога има България? Всичко е нагласено и натъкмено и никакви приказки за свободна воля, за предприемачески дух или други булшитс не могат да ме излъжат, имайки предвид практиката, която имам.
Да сте чували, че някой производител е фалирал, защото слага вода във виното? Да сте чували, че някой производител на мляко е фалирал, защото добавя сухо мляко в продуктите си? Точно обратното, честните фалират в тази държава. Пазарът не признава положения труд. Потребителят е толкова беден и толкова болен от болестта "бедност", че умственият му капацитет е сериозно увреден и мисленето му е мислене на лузър. Той ще си купи боклуци за 5 лева и няма да си купи храна за 10 лева, само защото боклуците са по-евтини. Другият важен елемент е в това, че ядейки и пиейки боклуци, той не пада веднага и не умира, заради химикалите, натъпкани в тях. ТОЙ УМИРА БАВНО И ТОВА ГО ЗАБЛУЖДАВА, ЧЕ Е НАПРАВИЛ ПРАВИЛНИЯ ИЗБОР, КАТО Е КУПИЛ ЕВТИНКОТО... Та затова тук няма пазар. Има разпределен бизнес. И всеки се опитва да печели от позицията, която има като власт, отколкото от позицията, която му дава потребителят.
Така, въпреки цялата тази икономическа манджа, все пак както се казва, доброто трябва по някакъв начин, в дългосрочен план трябва да побеждава злото. Иначе вървим към гибел. Но процесът е толкова дълъг, че на човек му се струва, че злото побеждава, вместо доброто. Не напразно китайците са казали, че няма ненаказано добро.
Нека сега да се върнем на конкретната тема, а тя е, че когато направиш някакъв успешен бизнес, който има голяма степен на възвръщаемост на капитала, тогава се намира някой, който да ти го вземе. Разберете, няма защита на този процес в едно общество, което СЕ РЪКОВОДИ НЕ ОТ ПРИНЦИПИТЕ НА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ПАЗАРА, А ОТ ПОЛИТИЧЕСКИ, БЮРОКРАТИЧЕСКИ И ДРУГИ ПОДОБНИ ФОРМИ НА УРЕЖДАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ.
Тогава, когато трябва да продадеш "доброволно" участието си в някакъв бизнес, гледай поне да вземеш максималното, което е възможно. Така и така ще те изхвърлят от пазара, барем да вземеш колкото е възможно повече. Ясно е, че няма да ти дадат онова, което заслужаваш, но и нещото е все пак повече от нищото.
Преди обаче да те изхвърлят, ще ти направят хиляди трикове, които както се казваше едно време в казармата, си е чиста проба гонене по устав. А шибаният устав е направен така, че винаги да си "вътре". Най-лошото е да те гонят по устав, защото уставът е направен за боговете, а не за хората.
И вместо всички очи да са концентрирани върху това, какво си направил, тези същите очи са концентрирани върху това, което си пропуснал да направиш.
Казват ти, че не си изпълнил плана. А кой по дяволите може да изпълни план, който е нереалистичен? И тук започват едни приказки - кой план е реалистичен и кой не е реалистичен. Затова нека да видим нещо по-истинско, от това да се занимаваме с понятия, които нито разбираме от гледна точка на количествените им параметри, нито можем да променим разсъжденията на тези, които се опитват да ти намерят кусури, вместо да видят очевадното. А какво е то?
Най-важното в един бизнес е това, колко пари връща на база на вложените средства. Ако си вложил в един бизнес 100 000 лева и той ти връща годишно около 10-15%, това е чудесно, имайки предвид, че сегашните лихви по депозитите не превишават 4%, а доходността на различните фондове е доста съмнителна и не превишава два пъти нивото на лихвените проценти по депозитите в банките.
Когато тази възвръщаемост е в рамките на 30%, това не само, че е чудесно, но и е показател за умелото използване на средствата през годината.
Когато възвръщаемостта е 50%, всеки би си помислил, че става дума за някакво изключение от правилото.
Когато възвръщаемостта е 100%, тогава започват съмнения, дали бизнесът е легален, дали управителите спазват закона в правенето на бизнеса.
А какво ще кажете за бизнес, който прави 1200% възвръщаемост? И то при спазване на законовата уредба в страната. Това е лудост нали. Влагате 100 000 лева в едно мероприятие и получавате 1 200 000 лева. Ако този бизнес е ваш, бъдете сигурни, че някой ще потропа на вратата и вие няма да можете да му откажете.
А какво ще се случи, ако вие управлявате този бизнес, без да имате дялово участие в капитала? Ще ви кажа какво ще се случи - ще ви сменят, защото някой друг трябва да се разпорежда с тези вече изкарани пари. Защото собствениците си мислят, че след като притежават капитала, притежават и УМЕНИЯТА да се правят пари. Те си мислят, че след като имат парите, имат и повече мозъчен капацитет от този, който е успял да направи такава възвръщаемост.
И тогава започвате да чувате аргументи, които не знаете дали идват от планетата Земя или от друга планета. Например, задават ти въпроси, защо си направил еди какво си действие, което е довело от отлив на средства и ако си постъпил по-правилно, печалбата щяла да е по-голяма. Питат те защо не си изпълнил плана и ти се пулиш насреща и в гърлото има не една, а десет буци заседнали и мозъкът ти не успява да асимилира това, което те питат. В процес на превъзбуда успяваш да изфъфлиш едно: Хора, какво очаквате повече? Може би 5000% възвръщаемост на капитала. Но аз не управлявам фирма, която произвежда кокаин или екстаци, не продавам незаконно оръжие, не управлявам 100 елитни проститутки и не съм направил и един лев с подкрепата на политическа партия или някой бюрократ или чиновник. За бога, управлявам фирма, която поправя машини!!!
Тогава ти казват, че визията ти за бъдещето е проблемна и че те имат други виждания за развитие на бизнеса, които няма как да споделят с теб, така че - вземай си парцалите, ето ти 3 заплати и се омитай оттук! Найс нали, както казва Борат?
Бизнесът си върви, защото ти си направил системата и образно казано влакът е набрал необходимата енерция. Клиентите са доволни и на тях много не им пука, че управителят или управителите са сменени. Фирмата има име, а всички робуват на ИМЕТО. Макдоналдс например е направил име, няма значение, че продава лайна. Същото е и с другите корпорации.
А сего ти какво ще правиш? Или да откраднеш бизнес от старите си работодатели или отивай да си блишеж раните години наред, в които години НИКОЯ НЯМА ДА ТЕ ПОТЪРСИ ЗАРАДИ ТАЛАНТА ТИ, ДА ПРАВИШ ПАРИ. Това е жалката картинка, наречена България. Това е жалката картинка, наречена посткомунизъм, в който и големците са едни и същи, както по времето на комунизма и потребителите са едни потребители, че хвани единия, а удари другият.
Следва текст......................................
Сега обаче искам да се концентрираме на обратната страна на медала. Тогава, коато парите идват все повече и повече. Вие казвате, че това е невъзможно. Вероятно сте нямали такъв опит и не ви се е случвало. През десетилетията, в които съм участвал в различни проекти, моят опит показва, че това е възможно, независимо дали "навън" е криза или не. Ако имате готовност да работите до откат, да забарвите за това, какво е събота и неделя и какво е празник, ако имате добър план, ако преди десетилетия не сте се доверявали само на държавното училище и образование и сте залягали над "материала", за да станете още по-добър, ако имате подход към хората и те ви се доверяват и през годините не сте ги лъгали и сте били справедлив, ако сте пестелив и не разхищавате пари, време и други ресурси, ако успеете да контролирате егото си, а така също и различните пристрастявания, които отнемат от парите и енергията на мнозина от нас - успепът ви е гарантиран в голяма степен.
Моят опит през последните 2 десетилетия, в които аз съм бил в някаква степен натоварен с управленски функции показва, че най-трудният момент не е в началото, както се казва в приказката, че всяко начало е трудно, а тогава, когато е създаден онзи работещ механизъм, който може да бъде оприличен като "машина за пари". Тогава се появяват хора и организации, които искат да участват в разпределението на баницата. И тези хора са както вътрешни, така и външни.
Различни организации започват да извиват ръце в преносния смисъл на думата, само и само да ти вземат бизнеса. Когато си зле, никой не се интересува от теб. Но когато започнеш да правиш пари, тогава става интересно. И започват едни интриги и манипулации, които нямат нищо общо с теоретичните представи на либералите за съществуването на пазарното стопанство и за ролята на държавата за раздаване на справедливост за всички участници в това стопанство.
Големите те поглъщат като топъл хляб и оставят комат хляб и парче салам, колкото да не се гръмнеш след приключването на проекта за теб.
ВСИЧКИЯТ БИЗНЕС В ТАЗИ СТРАНА Е ИЛИ ОКУПИРАТ ОТ ГОЛЕМИТЕ ИЛИ Е ОКУПИРАТ ОТ ДЪРЖАВАТА В РАЗЛИЧНИТЕ Й РАЗНОВИДНОСТИ - ПОЛИТИЦИ, БЮРОКРАТИ, СЛУЖБИ И Т.Н. Аз поне нямам информация за такива, които успешно "сечат" пари, без да слугуват на големите или на държавата.
Заглавието на постинга трябва да бъде разглеждано в широкият смисъл на думата. В това число е включено разбирането, че на един успешен човек винаги му намират цаката да го разкарат тогава, когато той вече започне да разполага с ресурси и възможности, към които големите започват да изпитват желание да притежават.
И не се заблуждавайте, че от управителите на различните бизнеси зависи нещо повече от това, да пълнят касите на големите. В момента в който управителите натрупат достатъчно пари и влияние, тях ги разкарват и поставят на тяхно място послушковци, които нямат нищо общо с предишното управление. Как така ще вървят работите напред ли? Ами те си вървят, заради енерцията, която са постигнали предишните управители. Ами как щял да реагира пазарът ли? Ами ще реагира, ако го има въобще. Какъв пазар за бога има България? Всичко е нагласено и натъкмено и никакви приказки за свободна воля, за предприемачески дух или други булшитс не могат да ме излъжат, имайки предвид практиката, която имам.
Да сте чували, че някой производител е фалирал, защото слага вода във виното? Да сте чували, че някой производител на мляко е фалирал, защото добавя сухо мляко в продуктите си? Точно обратното, честните фалират в тази държава. Пазарът не признава положения труд. Потребителят е толкова беден и толкова болен от болестта "бедност", че умственият му капацитет е сериозно увреден и мисленето му е мислене на лузър. Той ще си купи боклуци за 5 лева и няма да си купи храна за 10 лева, само защото боклуците са по-евтини. Другият важен елемент е в това, че ядейки и пиейки боклуци, той не пада веднага и не умира, заради химикалите, натъпкани в тях. ТОЙ УМИРА БАВНО И ТОВА ГО ЗАБЛУЖДАВА, ЧЕ Е НАПРАВИЛ ПРАВИЛНИЯ ИЗБОР, КАТО Е КУПИЛ ЕВТИНКОТО... Та затова тук няма пазар. Има разпределен бизнес. И всеки се опитва да печели от позицията, която има като власт, отколкото от позицията, която му дава потребителят.
Така, въпреки цялата тази икономическа манджа, все пак както се казва, доброто трябва по някакъв начин, в дългосрочен план трябва да побеждава злото. Иначе вървим към гибел. Но процесът е толкова дълъг, че на човек му се струва, че злото побеждава, вместо доброто. Не напразно китайците са казали, че няма ненаказано добро.
Нека сега да се върнем на конкретната тема, а тя е, че когато направиш някакъв успешен бизнес, който има голяма степен на възвръщаемост на капитала, тогава се намира някой, който да ти го вземе. Разберете, няма защита на този процес в едно общество, което СЕ РЪКОВОДИ НЕ ОТ ПРИНЦИПИТЕ НА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ПАЗАРА, А ОТ ПОЛИТИЧЕСКИ, БЮРОКРАТИЧЕСКИ И ДРУГИ ПОДОБНИ ФОРМИ НА УРЕЖДАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ.
Тогава, когато трябва да продадеш "доброволно" участието си в някакъв бизнес, гледай поне да вземеш максималното, което е възможно. Така и така ще те изхвърлят от пазара, барем да вземеш колкото е възможно повече. Ясно е, че няма да ти дадат онова, което заслужаваш, но и нещото е все пак повече от нищото.
Преди обаче да те изхвърлят, ще ти направят хиляди трикове, които както се казваше едно време в казармата, си е чиста проба гонене по устав. А шибаният устав е направен така, че винаги да си "вътре". Най-лошото е да те гонят по устав, защото уставът е направен за боговете, а не за хората.
И вместо всички очи да са концентрирани върху това, какво си направил, тези същите очи са концентрирани върху това, което си пропуснал да направиш.
Казват ти, че не си изпълнил плана. А кой по дяволите може да изпълни план, който е нереалистичен? И тук започват едни приказки - кой план е реалистичен и кой не е реалистичен. Затова нека да видим нещо по-истинско, от това да се занимаваме с понятия, които нито разбираме от гледна точка на количествените им параметри, нито можем да променим разсъжденията на тези, които се опитват да ти намерят кусури, вместо да видят очевадното. А какво е то?
Най-важното в един бизнес е това, колко пари връща на база на вложените средства. Ако си вложил в един бизнес 100 000 лева и той ти връща годишно около 10-15%, това е чудесно, имайки предвид, че сегашните лихви по депозитите не превишават 4%, а доходността на различните фондове е доста съмнителна и не превишава два пъти нивото на лихвените проценти по депозитите в банките.
Когато тази възвръщаемост е в рамките на 30%, това не само, че е чудесно, но и е показател за умелото използване на средствата през годината.
Когато възвръщаемостта е 50%, всеки би си помислил, че става дума за някакво изключение от правилото.
Когато възвръщаемостта е 100%, тогава започват съмнения, дали бизнесът е легален, дали управителите спазват закона в правенето на бизнеса.
А какво ще кажете за бизнес, който прави 1200% възвръщаемост? И то при спазване на законовата уредба в страната. Това е лудост нали. Влагате 100 000 лева в едно мероприятие и получавате 1 200 000 лева. Ако този бизнес е ваш, бъдете сигурни, че някой ще потропа на вратата и вие няма да можете да му откажете.
А какво ще се случи, ако вие управлявате този бизнес, без да имате дялово участие в капитала? Ще ви кажа какво ще се случи - ще ви сменят, защото някой друг трябва да се разпорежда с тези вече изкарани пари. Защото собствениците си мислят, че след като притежават капитала, притежават и УМЕНИЯТА да се правят пари. Те си мислят, че след като имат парите, имат и повече мозъчен капацитет от този, който е успял да направи такава възвръщаемост.
И тогава започвате да чувате аргументи, които не знаете дали идват от планетата Земя или от друга планета. Например, задават ти въпроси, защо си направил еди какво си действие, което е довело от отлив на средства и ако си постъпил по-правилно, печалбата щяла да е по-голяма. Питат те защо не си изпълнил плана и ти се пулиш насреща и в гърлото има не една, а десет буци заседнали и мозъкът ти не успява да асимилира това, което те питат. В процес на превъзбуда успяваш да изфъфлиш едно: Хора, какво очаквате повече? Може би 5000% възвръщаемост на капитала. Но аз не управлявам фирма, която произвежда кокаин или екстаци, не продавам незаконно оръжие, не управлявам 100 елитни проститутки и не съм направил и един лев с подкрепата на политическа партия или някой бюрократ или чиновник. За бога, управлявам фирма, която поправя машини!!!
Тогава ти казват, че визията ти за бъдещето е проблемна и че те имат други виждания за развитие на бизнеса, които няма как да споделят с теб, така че - вземай си парцалите, ето ти 3 заплати и се омитай оттук! Найс нали, както казва Борат?
Бизнесът си върви, защото ти си направил системата и образно казано влакът е набрал необходимата енерция. Клиентите са доволни и на тях много не им пука, че управителят или управителите са сменени. Фирмата има име, а всички робуват на ИМЕТО. Макдоналдс например е направил име, няма значение, че продава лайна. Същото е и с другите корпорации.
А сего ти какво ще правиш? Или да откраднеш бизнес от старите си работодатели или отивай да си блишеж раните години наред, в които години НИКОЯ НЯМА ДА ТЕ ПОТЪРСИ ЗАРАДИ ТАЛАНТА ТИ, ДА ПРАВИШ ПАРИ. Това е жалката картинка, наречена България. Това е жалката картинка, наречена посткомунизъм, в който и големците са едни и същи, както по времето на комунизма и потребителите са едни потребители, че хвани единия, а удари другият.
Следва текст......................................
Търсене
За този блог
Гласове: 2406