Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kolevdobri Категория: Политика
Прочетен: 3197206 Постинги: 6872 Коментари: 4298
Постинги в блога от 22.05.2014 г.
Е това на какво прилича?


Имат право британците в случая да се възмущават срещу европейската бюрокрация.

Хайде така да кажем, нямаме нищо против да вземат толков много пари, но нека да видим защо въпреки тези възнаграждения, Европа тъпче на едно място от 7 години, докато Далечният Изток расте с невиждани темпове.

И друго, защо след като нашите бюрократи са толкова платени, защо в първата десетка на най-свободните икономически страни, само Ирландия е намерила място?

Нека да плащаме за резултат, а не за бюрократ.
Категория: Политика
Прочетен: 384 Коментари: 2 Гласове: 4
Пари ли ще досене, инвестиции ли, какво?

Каква е това подмазване? Та кой ли не се изреди при папата - президентът, премиери...Какво всъщност са донесли за България тези посещения, освен след това въпросните личности да се фукат наляво и надясно, че са се срещнали с папата?


Това бизпределно шлаене назад - напред е част от дребнавостта на политическия ни елит. Ходят и се разхождат, сега им се е паднало. Какъв е ефектът от всичките тези пътувания и на предишните министри и на сегашните. Шлаеха се за наша сметка от САЩ до Китай, че и по някакви острови ходеха. Какво донесе Пламен Орешарски от Китай? Също толкова работи, колкото Бойко от Катар. Едно голямо НИЩО.
Категория: Политика
Прочетен: 397 Коментари: 1 Гласове: 0
Нали знаете поговорката: На харизан кон, зъбите не се гледат.

Много пъти към си задавал въпроса, дали вървейки по улиците виждам хора, за които да кажа "уау", ей така, спонтанно.

Нека в този случай да се абстрахираме от обекти, които са получили от Майката Природа или от Създателя, както ви е удобно да го наричате, прекалено явно предимство пред останалите хора. Да се абстрахираме и от младостта, като също така явно предимство, което в точно определен период от време може и да няма нужда от сериозни грижи, за да изглежда човек енергичен.

Става дума за нашето отношение във времето, в което човек започва да "върви надолу", както се казва. За някои изследователи това става след 25 годишна възраст, за други малко по-късно, но това няма толкова значение. За всички е видно, че един 50 годишен човек трябва много повече да внимава за здравето си от един 20 годишен човек. Или както се казва, младите "Вякър ги вее на бял кон".

Какво става с възрастните хора, тези, които вече няма как да попаднат в графата "млад човек", освен ако гледната точка не е тази на 90 годишен човек. На него и 70 годишните ще изглеждат млади. Все пак, след 30-40 години хората трябва да полагат грижи за тялото си, защото освен физически, могат и да перкулясат както има една приказка, тъй като връзката тяло - дух, за всички е ясно, че е безспорна и едното няма как да не повлияе на статуса на другото.

Та какво правим за телата си като напредне възрастта? Ако става дума за нас, българите, мога да кажа - ПОЧТИ НИЩО. Както в загланието споменах, отнасяме се към тялото си като към харизано. Или както се казва: Колкото толкова. Често слушам на село възрастни хора, които едва ли не чакат да им дойде краят, като заявяват: Че няма да живеем с орлите я!

Без никакво съмнение, нашето общество НЯМА НИТО КУЛТУРАТА, НИТО ВЪЗПИТАНИЕТО да се грижи за тялото си, пък камо ли и да го прави добре. Да не спомена, НЯМА И ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА В ТОВА ОТНОШЕНИЕ.

Нека да се върна малко назад, затова какво виждам на улиците. Задавам си въпроса, дали тези хора, които срещам, могат да изтичат 6 километра, без да изпитат сериозни затруднения? Дори не 6, дали могат да изтичат 3 или 2 километра? Отговорът е, че мнозинството не може да го направи. Ще бъде адски трудно. Дали телата им нямат такъв потенциал или този потенциал не е разкрит? Дали всички ние, неподготвените за живота хора, сме едни малки диаманти, които трябва да бъдат шлифовани?

И СЕГА, КОЙ ДА ГО НАПРАВИ? Кой да шлифова тези диаманти, ако вече сме приели, че тялото е едно природно чудо, дадено веднъж на човека, за да осъществи духът му някаква мисия на земята или във вселената, знам ли и аз...

Ние самите ли да се опитаме да се шлифоваме или да разчитаме някой друг да го направи?
Нека така да поставим въпроса: Ако ние самите не станем сутрин от леглото, кой да го направи вместо нас? Ако ние самите не се опитаме да се пораздвижим, кой да го направи вместо нас? Вярно е, че обществото си има начин да ни накара да станем от кревата и да не се излежаваме прекалено дълго и този начин се нарича - интерес, но в каква степен сме подвластни на другия стремеж, онзи който идва отвътре и не може да се оприличи на външния, наложен от обществените порядки, интерес?

Естественото е дълбоко заложено в човека, но в същото време е и закърняло от години, през които хората вече са имали покрив над главите си и храна в хладилника или в мазето. Не е било необходимо да сме ЧАК ТОЛКОВА ДОБРИ, ЗА ДА ОЦЕЛЕЕМ.

Значи, когато това естествено състояние е закърняло, какво ни остава да направим? Ако оставим нещата на личните си разбирания, тогава се получава сегашната ситуация в България - 0.1% от населението спортува активно с цел постигането на някакви резултати, около 8% го правят редовни, с цел подобряване или най-малкото което е, поддържане на по-добър здравен статус, а останалите, които са около 92% го караме на принципа: "Каквото дал Господ".

Нека да помислим сега какъв интерес имаме ние самите, какъв интерес има държавата и обществото като цяло.

  1. На база на дадените по-горе данни, явно е, че българинът няма изградени навици да се грижи добре за тялото си. А навиците са си навици. Тях или ги има или ги няма. Или са правилни или са неправилни. Ако нямаме навици да си мием зъбите след всяко хранене, вероятността да имаме проблеми с тях е по-голяма. Същото е и с миенето на ръцете. Същото е и с хранителните навици и навиците за поддържане на хигиена на околната среда;
  2. Ние сме се оставили образно казано, на волята на съдбата. Както всички знаем, ДНК определеността или така наречената детерминираност е най-важното нещо, следствие на което ние сме или високи или ниски, слаби или дебели и т.н. Но това не означава, че теорията за биологическия детерминизъм трябва да я разбираме като безусловно и определено завинаги положение, което не можем да променяме дори и на милиметър. В този смисъл изцяло се губи елементът "усилие" за развитие. Защо образно казано да се "бъхтаме", докато можем да получим само това, което ни е предопределено. Това е добра формулировка, но когато става дума за приложението й, по отношение на нашето тяло, ние я пренебрегваме. Версията "Каквото е писано ще стане" не означава, че трябва да се наплюскаме като прасета, защото каквото е писано, това и ще стане. Къде е писано, че трябва да ядем като прасета? Същото е и когато се отдаваме на другите пороци - цигари, наркотици, алкохол и т.н. Къде е писано, че ще бъдем алкохолици или наркомани. Със сигурост, хората, които носят преобладаващо Вата конструкция ще бъдат статистически по-податливи на наркотична зависимост, но тук работата е като при цигарите - европейците нямаше да пушат цигари, ако преселниците в Америка не бяха внесли тютюна в Европа;
  3. Нашият интерес е вкоронен дълбоко вътре в самите нас. Нашият интерес е ние да сме живи, здрави, ефективни, за да можем да се справим с предизвикателствата на живота. Но този интерес трябва да излезе наяве, за да се прояви. Колкото и да сме бедни, ние имаме жилища, които да ни пазят от студовете и колкото и да сме бедни, сме закътали някаква храна, която ще ни позволи в най-лошите условия да не излизаме на лов, примерно казано. Това ни прави сигурни, но и в същото време и отпуснати и деструктурирани. Забравяме за обективните и логични състояния на организма и интересът ни не може да се прояви. Но затова ние сме хора, а не животни, за да можем да осмислим целият този процес и да разберем, че без съзнателно манипулиране на нашите тела с цел тяхното подобрение, няма да имаме съществен резултат. Простичко казано, ние трябва да разбираме, че това, че имаме сигурността на жилището и компотите в мазето, не ни дава основание да избягаме от онази си ОПРЕДЕЛЕНОСТ, която природата е заложила в нас;
  4. Това е вече по-висшата форма на духовно развитие на човека осъзнаването, че сме излели от онова състояние на оптималност, което хомеопатите наричат "симилиум", състояние, което е близко до максималното здраве за момента и в по-дълъг период от време.

Следва текст.
Категория: Политика
Прочетен: 390 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 22.05.2014 11:35
В елитарния модел на обществата, в който живеем, навсякъде по света, това кое е добро и кое не, се определя от елита. Понякога, да не кажа доста често, в елита попадат хора по рождение, с избрани от малцинство, наследени или дадени някому права, неоторизирани от мнозинството. Та тези хора казват, кое е добро и кое не. Техните лични представи за добро или лошо в много случаи са пречупени през призмата на личните им интереси и при липсата на обществен модел, при който тяхното мнение да бъде проверено от мнозинството, поражда онзи модел, на който казваме - елитарен. Той няма нищо общо с истинската демокрация, като за заблуда, мозъците на мнозинството са съвсем съзнателно манипулирани, че някой наистина се нуждае от това мнозинство, за да взема решенията, от които зависи бъдещето на всяка една страна. Методът се нарича пропаганда, познат е и няма нужда от поясняване.  Технологизацията на света даде възможност за повишаване на жизнения статус в западните общества и в някои източни страни. Така, нахранените и доволни от материалния си статус хора бързо забравиха коя е основната разлика между хората и животните - това е, че свободата при хората е осъзната необходимост. Но когато има материални блага в излишества, е възможно тази свобода нито да бъде осъзната, нито да бъде неоходимост. Докато се сгромоляса системата.

Признаците на това сгромолясване са видими в най-богатите страни. Фалитът на цели индустриални центрове в САЩ е един от тези признаци. Съществуването на икономическа система, благодарение на сляпото доверие, което се дава "по инерция" от останалия свят довежда от значително увеличение на дълговете, които няма как да бъдат изплатени в следващите десетилетия. Тоест парадоксално, но богатите държави явно са станали богати първо заради ограбването на колониите и след разпадането на колониалната система - чрез икономическо ограбване, чрез създадени и наложени правила и нормативи, които ощетяват бедните страни и дават предимства за богатите и второ, заради натрупването на дългове, които не могат да платят и пренасят в бъдещето поколение след поколение.
А натрупването на дългове ражда какви ли не непазарни мисли, които целят прехвърлянето им на обикновените граждани, които така и не разбират как всичко се получава, че в крайна сметка те "го отнасят". На този фон на мисли си задавам въпроса, какво ще стане, ако всички кредитори си поискат да им се изплатят дълговете. Колко десетилетия ще бъдат необходими на САЩ, на Великобритания или на Япония да си върнат дълговете? И какво ще се случи със света, не само като икономическа система? Нали икономика се градеше само на доверие? Как така дълговете на развитите държави растат с трилиони на година, а на никой не му пука от това и си мисли, че огромната разруха, която ще последва от това ненормално положение няма да стане по време на неговия живот!

Затова питам, кое е "добро" и кое е" лошо" от гледна точка на икономиката на света?

Не е ли време да осъзнаваме по-добре нашата икономическа деятелност. Не става дума само за това ,че разрушаваме околната среда, като в активите на фирмите се отразяват само позитивните страни на икономическата деятелност. Какво би станало, ако международните стандарти биха задължили добвните компании за нефт да заделят милиарди от приходите си и да коригират балансите си така, че да гарантират спазването на безопасността на ползването на природните ресурси, за да не се случва това, което се случи с ВР в Мексиканския залив? Какво ще стане, ако транспортните компании се задължат да отделят милиарди, за да гарантират безопасно превозване на суровините, което ще гарантира да не се случва това, което се случи с танкера Амоко Кадис? Ще намалеят "възможностите за растеж", както би казал някой натруфен анализатор от някоя банка на Уолт стрийт или от някой фризиран университет отвъд океана!

Кой трябва да наложи "санкциите" на международните монополи, които ни тровят по различен начин? Правителствата, международна организация, клиентите или някоиз извънземен? Кой ще наложи на такива компании като Кока Кола, Пепсико, Пфайзер или Монсанто, че не е икономически издържано, ако произвеждат и продават боклуци на хората по света? Кой ще каже на лошите, че са лоши? Кока кола разбра, че и от продажба на обикновена вода може да се печели и започна да се ориентира, но такива като Монсанто някой трябва да ги "перне" през ръцете, защото както е тръгнало, ще трябва да си купуваме дори и семената за магданоза от тях. Кой да го направи? Американското правителство няма да го направи. Другите правителства по света са в повечето случаи на американското правителство и също няма да го направят. Такива като унгарският премиер Виктор Орбан, които се изправиха срещу международните финансови институции и в частност срещу монополите и производители на вредни храни са изключения и не се долюбват от другите политици по света. Добре е, че унгарският народ не му пука от това, какво мислят политиците във Вашингтон, Брюксел или Москва. Не е ли време политиците да започнат да предлагат на народите едновременно икономически целесъобразни и в същото време защитаващи природата и здравето на човека проекти? Ако не заради друго, то заради оставането им на власт за по-продължителен период от време, защото като направиш такива стъпки, ще получиш и по-голяма обществена подкрепа и то без да е необходимо да политизираш прекалено много проблематиката.

Накратко, време е развитите западни общества, които вече са изчерпали конвенционалните си възможности за растеж, да ориентират икономиките си към икономика на знанието, свободата и хармонията с околната среда и вписването на човешкото тяло и дух в тези принципи, за постигането на балансираност едновременно на политика, икономика и социално удовлетворение от обществото.

Нека сега да поговорим за политиката на развитите държави по света. Отново преобдавата не принципите, а интересите. И всичко това се обвива в мъглата, наречена "демокрация". На всички е известно, че демокрация няма и в западните общества, а камо ли те са я пренасят в по-слаборазвитите страни. Както казват някои зевзеци, ние знаехме, че камилите в Ирак не превозват тайни оръжия на гърбовете си, но ги бомбардирахме в името на демокрацията. С това трябва да се престане.
Друго - само си представете - западните общества могат да защитават правото да педерасите да се женят, в детските градини на Швеция и Норвегия куклите вече са безполови, не било кой знае колко престъпление, ако родителите правят секс с децата си и в същото време се отказва на цял един народ правото на самоопределение. Наистина странни представи за "добро" и "лошо".

Това трябва наистина точно и ясно да се определи, за да се спаси света от неприятности и различни тълкувания. Още преди няколко столетия, членът на Френската академия на науките - Дени Дидро е казал: "Уточнете понятията и ще избавите света от куп неприятности". Но политиците като че ли не искат да уточняват понятията, защото няма да могат да импровизират след това в тяхното тълкуване. Тоест ние, масата, народите имаме потребност от уточняване на понятията и трябва да накараме върхушката горе, да направи това. Иначе в света ще има бъркотия и тя ще става все по-неуправляема.
Категория: Политика
Прочетен: 377 Коментари: 0 Гласове: 3
Радикализмът идва заради чудовищното откъсване на елита от нивото на народа. Непросветения, необразован и невъзпитан народ ражда млади и буйни глави, които имат достъп до образователната система, не са част от елита, а се противопоставят на него със силата на силата и само малобройността им пречи да направят по-големи пакости, отколкото са правили. Докато в един момент на техният акъл не се "върже" и част от обществото. Тогава става революция срещу елита, което в примерите с Франция може да тласне обществото напред, защото тази революция се прави от едни собственици срещу други, но може да има и негативни последици, когато революцията се прави от тези, които нямат нищо, срещу тези, които имат всичко.

Типичен пример за радикализъм е историята на Русия през целия 19-ти век и началото на 20-ти век. Огромната част от руският народ тъне в нищета и направо да си го кажем - в робство, въпреки указа на Александър Освободителя. Но достъпът до образование на част от интелигенцията, която няма шанс да стане част от елита, пораждат радикализъм в политическата система. Самият Александър е обект на многобройни атентати от страна на такива хора.

Поуката - това, че казваш на един народ: "СВОБОДЕН СИ", все още не означава нищо. Трябва всекидневно  да му казваш, какви възможности дава свободата, ако тя или те, бъдат осъзнати и "смлени" от отделните човешки мозъчни клетки. Няма свобода без разум. Няма разум без наука, без осъзнаване на мястото и ролята ни в този живот. Няма наука без правилно образование и възпитание. Значи е много важно какви хора ще произведем, защото ако възпитаме и образоваме по неправилен начин подрастващите, те никога няма да знаят и да осъзнаят какво е свободата и в такъв случай винаги ще има изблици на разрушителност и радикализъм, защото противопоставянето на необразованото, невъзпитано и неинтелигентно стадо, от една страна и малобройният елит, от друга страна, ще продължава да носи в себе си семената на разрушението.
Категория: Политика
Прочетен: 327 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 22.05.2014 09:02
Търсене

За този блог
Автор: kolevdobri
Категория: Политика
Прочетен: 3197206
Постинги: 6872
Коментари: 4298
Гласове: 2399
Архив
Календар
«  Май, 2014  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031