Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kolevdobri Категория: Политика
Прочетен: 3195007 Постинги: 6870 Коментари: 4295
Постинги в блога от 24.05.2015 г.
Много пъти съм се чудил - ако в държави като САЩ, например, хората ядат средно 3 пъти повече храна през живота си, отколкото им е нужна, това не означава ли, че ако започнат да се хранят нормално и подаряват 2/3 от храната си на развиващите се страни, то 600 000 000 души по света ще бъдат хранително презадоволени. И въпреки това, такова нещо не се случва. Егоизмът не предполага такава отдаденост.


И ако все пак се случи и тези 600 000 000 души се нахранят от американските "остатъци", как това ще повлияе за формирането на хармоничен свят? Ако стотици милиони умират от глад и бъдат нахранени, как това ще се отрази на броя на населението в бедните страни - тези в Африка и в някои части на Азия? Няма ли лесно сегашните 8 милиарда население да станат 10-15 или 20 милиарда? Един върху друг ли ще живеем, за да има място за всеки? Това ще ни направи ли щастливи?


Как е възможно да имаме растеж и то зелен растеж на икономиката, без това да е задължително свързано с увеличаването на населението на планетата? Защото кой каквото и да ми казва за защита на природата, истината е в това, че там, където има население, природата се унищожава поголовно от същото това население. Страни като Конго и Нигер преди няколко десетилетия са нямали екологични проблеми. Но колкото повече нараства населението, толкова повече нарастват и проблемите. При равни други условия, разбира се.


Всички са обладани от дявола на "многото". Разбирам, че техниката и технологията се развиват и днешния телефон вече не е само телефон, а уред, с който можем да извършваме различни немислими неща в миналото - от интернет връзките и онлайн пазаруване, до система за плащане и уред, чрез който може да се ръководите бизнеса. Развитието на човечеството включва създаването на все нови и нови системи за технологически напредък.

Но същият този иначе положителен принцип се пренася автоматично и върху хранителната индустрия. Всички знаем, че имаме нужда от нов телефон, телевизор, компютър с по-добри параметри или интернет връзка от ново поколение. Но защо ни е да произвеждаме толкова много храна? И колкото повече храна произвеждаме, толкова по-некачествена е тя. Нима всичко трябва да бъде обект на "развитието". Господ е създал човека с един стомах и няколко метра черва. Каквото и да правим, ние не можем да смелим повече от един самун хляб на ден. А в същото време произвеждаме по два, единият от който го изхвърляме, вместо да ги дадем на бедните и гладните в Африка. Защото ако трябва да го дадем, ще ни струва повече, отколкото да го изхвърлим. И ще нарушим основен природен закон - полулацията е ограничена от възможностите на земята да я изхрани.

И продължаваме да търсим хиляди и хиляди начина, да произведем по 500 кила пшеница от декар, след това по 600 и т.н., ясно имайки предвид обстоятелството, че не можем да изядем това, което призвеждаме. И вместо да насочим капиталът като ресурс към нещо по-позитивно, ние го насочваме към това да разнообразяваме нещо, от което нямаме никаква нужда. Ние потребителите се втурваме да следваме указанията на манипулаторите и вслествие на това се получава един напълно безсмислен кръговрат, в който ние консумираме все повече и повече боклуци в излишък, като цялата тази индустрия създава допълнителни индустрии, на база на проблемите, които създава, възползвайки се от нашето съучастие.

Едно общество ще бъде в бъдеще толкова по-успешно, колкото по-бързо успее да накара капиталът да се насочи в бизнес с голяма принадена стойност, различен от ядене и пиене, защото това е направлението в което колкото по-малко науката и бизнесът вземат участие, толкова по-добре за нас като личности и за обществото като цяло. Ще произвеждаме по-малко лайна, ще живеем в по-чиста среда и ще се радваме на живота.

Със сигурност онези 3 милиарда имат нужда да погладуват. За онзи милиард, ще трябва да помисля, преди да кажа нещо, за да не ме обвинят, че съм привърженик на Малтус.
Категория: Политика
Прочетен: 463 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 24.05.2015 22:29
От които после измъкването е трудно.


Колкото и да ни учеха в миналото, че трябва да планираме покупките си, човек винаги е настроен потребителски и иска всичко сега и на момента. Малцина са съгласни да отсрочат потреблението си в бъдеще, тогава, когато са събрали необходимият ресурс, за да могат да си го позволят.


Но в същото това време, техният ресурс стои на депозит в банките. Какво да правят с този ресурс банките, освен да го дават на други хора или фирми. Ако всички започнат да спестяват и никой не иска да вземе кредити, то ролята на банките ще се сведе до сейфове за пари. Не съм сигурен и не споря кое е  правилното и кое не, но това е изключително справедлив и надежден метод за оценка на усилията на всеки член на обществото и за правото му да се възползва от натрупания си труд под формата на записи, пари или други книжа тогава, когато на него му се иска.


Но тук е деликатният момент. А какво да правят тези, които сега разчитат на чуждите пари, че да правят бизнес. Нека да не ме разбират погрешно кредитополучателите, но това са така наречените тарикати, които имат "идеи, но нямат пари, за да ги реализират". Това са често срещаните хазартни типове, които никога не разполагат със собствен ресурс, защото нито са достатъчно спестовни, нито се примиряват с фактите, че натрупаните пари са единственият шанс за растеж и колкото повече пари трупаш, толкова по-големи възможности имаш да растеш. Никакви кредити и дългове.


Прескачайки тази линия, стават най-големите измами. Депозантите в банките са глупаци, ако ги сравним с кредитополучателите. Обикновено кредитополучателите са по-богати от депозантите. Интересно нали - кредитополучателите работят с чужди пари, докато парите на депозантите са си техни. Но кредитополучателите са по-богати от депозантите, защото на преден план излизат такива понятия като "пресметнат риск", "възможности за инвестиции", "рационален бизнес модел" и т.н., целта на които е да даде префасонирано заглавие на желанието и възможностите някои хора да богатеят за сметка на чуждите пари, а тогава, когато нещата се объркат с някоя друга криза, да се опитат да прехвърлят на същите тези глупави депозанти, проблемите си. През голямата банкова криза в България - 1996-1997г. точно това се получи. Депозитите се обезцениха, като по този начин се обезцени и трудът, материализиран в пари, а кредитополучателите върнаха на банките /ако изобщо ги върнаха/ инфлаирани пари,  като на базата на времевия лаг натрупаха богатство.


Винаги съм казвал, че търсенето на кредити е същото като търсенето на наркотици. И при двете неща ситуацията е доста вълнуваща. Кредитополучателите по-добре от депозантите разбират максимата, че никой не е забогатял чрез спестяване. Това че ,примерно Игмар Кампрад, собственикът на Икеа е прочут скрънза, не го прави депозант. Той е направил империята си чрез кредити. Всеки е започнал с някакви 50 долара или 100 долара в джоба, а някои и с по-малко, но в един момент бизнесът изисква кредитно вложение, за да върви с големи темпове напред.

Колкото и да е богат Гриша Ганчев, заводът за автомобили в Ловеч не е правен със спестени от другият му бизнес пари, а с кредитни пари. Всички знаят това. Малко са тези бизнеси, които могат да осигурят достатъчно пари от собствените си обороти и печалби, за да инвестират значителни суми в разширяване. Такъв бизнес трябва да е монополен тип, който да реализира предимства, заради глобалното си участие на пазара и ненормалността на печалбата, която реализира заради това глобално участие. Примерът с Лукойл е показателен. Те нямат нужда от кредити, освен ако не искат да купят 1000 бензиностанции в Америка, примерно.


Желанието за потребление сега, а за плащане в бъдеще е основата за съществуването на така нареченото потребителско кредитиране. Преди повече от 15 години никой не беше чувал за такова потребление. Приказките за задлъжнялостта на американските домакинства, които купуват всичко на кредити, в това число и посудата в кухнята, ни изглеждаха доста екзотично. Но и това дойде при нас. Финансовото робство се изгражда именно на това желание да надскочим себе си, на фона на жалките ни постъпления в настоящия ден и на база на очакваните големи приходи в бъдеще. Забравяме, че кредитирането е същото като наркотиците - веднъж започнеш ли с тях, откачване няма. Като лавина са. В някаква степен мога да направя и друго сравнение - това с онези храни, които създават зависимост - например кока колата, чипсовете, разни там бисквити, хлебни залъгалки и т.н. Консумирането с мярка е правило, което важи както за храните, така и за кредитите. Чудя се, как преди повече от 100 години нашето общество е живяло без кредити и банките. Разбирам предприемачите, които искат да получат кредити, че да направят фабрика, да произвеждат нещо или да изкупуват и препродават продукция в големи мащаби. Но защо тази зараза плъзна и сред населението? Защото икономиката на ръста на всяка цена изисква много роби и малко господари. Защото ако не вземеш кредит, ти може и да не ползваш някои благини на съвремието, но си свободен. Хората обаче се връзват на въдицата и си пожелават да загубят свободата си, но да ползват тези благини. Само че за повечето от тях това е неуспешен експеримент, защото в крайна сметка тази философия пълни касите на банкерите, нотариусите, адвокатите и хиляди знайни и незнайни герои, които се хранят на основата на нашето желание да загубим финансовата си свобода.
Категория: Политика
Прочетен: 707 Коментари: 0 Гласове: 2
Търсене

За този блог
Автор: kolevdobri
Категория: Политика
Прочетен: 3195007
Постинги: 6870
Коментари: 4295
Гласове: 2398
Архив
Календар
«  Май, 2015  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031