Кои са онези отличителни страни на шибаните държави, в отличие от "нешибаните"?

1. В шибаните държави е сравнително евтино. Можеш да си купиш жилище в центъра срещу 1000 евро на квадрат;
2. В шибаните държави достойните нямат шанс да се доберат до властта. Недостойните са сложили твърде много препятствия по пътя към нея;
3. В шибаните държави могат да ти откраднат фирмата, могат да ти бръкнат в сметката в банката, без ти да разбереш, могат да те осъдят без дори и да те информират;
4. В шибаните държави тези, които получават пари от централизираните фондове, са повече от тези, които внасят пари в тях;
5. В шибаните държави Суверенът е НИКОЙ. В шибаните държави понятието Суверен не се съдържа в техните конституции, а да не говорим за правата и задълженията на Суверена. В конституциите на тези страни има регламентирани само правата на институциите. Разделението между правата на тези институции се води като нещо голямо и значимо, но тази хвалба трябва да се отнесе във времето преди стотици години, когато аристократите и след това третото съсловие е ограничило властта на краля;
6. В шибаните държави законите се приемат да пазят тях от нас, а не нас от тях;
7. В шибаните държави законите не се обсъждат и не се гласуват от народа;
8. В шибаните държави трябва постоянно да доказваш невинността си, вместо институциите да доказват виновността ти, според изискванията на закона;
9. В шибаните държави, властта се е самооторизирала да предлага на своите граждани различни услуги, всяка една колкото се може по-некачествена, а гражданите са задължени по силата на закона да й плащат колкото поиска;
10. В шибаните държави не те оценяват по това, колко пари си дал на обществото, а колко пари си пропуснал да дадеш;
11. В шибаните държави никой не ти досажда, ако не даваш пари на обществото. Приема се, че има луди, ненормални и смотани граждани, които все пак ще издържат шибаната държава и нейните малоумни проекти;
12. В шибаните държави властта се опитва да изземва колкото се може повече пари от гражданите и фирмите и се намесва колкото се може повече в икономическите отношения помежду тях, като в същото това време не осигурява достатъчно надеждна законодателна среда, за да могат да се развиват справедливи отношения на свободна размяна на стоки и услуги;
13. Накратко - в шибаните държави, гражданите зависят от държавата, а не обратно - държавата да зависи от гражданите;
14. В шибаните държави една шайка политици са се самооторизирали от името да обществото да правят какви ли не глупости и се произнасят в "името на народа", без и през ум да им е минало някога, дали са питали този народ, преди да се произнесат в негово име;
15. В шибаните държави няма значение колко умен си - освен ако не си гений и няма как властта да пренебрегне този факт, при всички останали случаи, разликата в способностите на отделните личности не играят съществена роля при определяне на тяхното бъдеще. По-важни са връзки. Икономиката на връзките заменя икономиката на парите. Връзките са в основата на парите. Затова няма интерес от учене и развитие, след като всичко значимо в тази страна става с връзки. 
16. В шибаните държави хората са с промити от пропагандата мозъци, затънали в дребнотемие и битовизми, което кара същите тези маси от хора, да треперят за оцеляването си, вместо за свободата си.
17. В шибаните държави основната маса хора са роби, които някой е излъгал, че не са роби.

Когато тероризираш собствения си народ, светът обикновено си затваря очите. Примерите с геноцида, който осъществи Мао върху китайския народ и това, което направиха такива сатрапи като Пол Пот и Йенг Самри с народа на Кампучия, са доказателство в тази посока. И интересното е, че колкото повече малтретираш народа си, толкова повече паметници той ти строи. Мао все още е най-видната фигура, макар и мъртъв, в Китай. Паметниците на сатрапа Ленин са навсякъде. Мумията му все още е в центъра на руската столица. Що за народи са наистина тези народи, които в преклонението си пред собствените си сатрапи забравят за всички онези чисто човешки добродетели, които същите тези сатрапи са подтискали и мачкали десетилетия наред?

Същият въпрос може да се зададе и за немския народ. Що за народ е този, който позволи да бъде въвлечен от един луд в световен конфликт. В различните народи съществува различна готовност за сътрудничество на властта, дори тогава, когато става дума за провеждането на геноцид - независимо дали срещу собствения си народ или срещу човечеството. На преден план излиза желанието да се убива не заради храната, така, както правят животните, а заради самото убиване. Поддръжниците са много, защото за да убише не се иска нито интелект, нито мисъл. Просто го правиш. Ставаш машина. И диктаторите знаят това и го използват. Нека само да не ми разправят, че жителите на немски град, разположен в близост до концлагер, в който са убити хиляди и хиляди евреи и пленници от победените страни, не са знаели какво се случва там. Не напразно между съюзниците са се водили разговори дали германската нация да не бъде веднъж завинаги унижощена физически, за да се избегнат бъдещи конфликти в Европа.

Та тези две тъмни сили са се срещнали в Европа и са решили да проверят, коя от тях е по-велика. И Сталин и Хитлер са ръководили народи, предварително смачкани от тях и от организираните от тях хайки насилници, главите на които народи са били щателно промини от пропагандата мозъци, насочвайки ги към физическото изтребване на други народи. Едните са се оправдавали с химерата за тъпата им световна революция, която цели работниците да управляват, а управителите да работят на струговете в заводите, а другите са били накарани да вярват, че хора са само те, а останалия свят са роби, които насила е трябвало да бъдат накарани да работят за тях. Какво е правила демокрацията по това време?

Демокрацията е стояла настрани и се е намесила тогава, когато е била лично засегната /Пърл Харбър или битката за Острова/. След това са решили да застанат зад едната тъмна сила, за да победят другата тъмна сила, защото няма как да водят война и против двете. Та това е победата. За руснаците тя е една, за французите, англичаните и американците - друга.

Системите на Хитлер и Сталин са родени в насилие и чрез насилие. Нима Британската империя не е създадена с насилие? Нима Испанската империя не е създадена, проливайки морета от кръв, по които галеоните със злато е трябвало да стигнат от Америка в Европа? Не е ли същата работа и с французите, на които основните приходи са били корсарските набези и официалното пиратство, подкрепяно от краля? За зверствата на белгийците в Конго се разказват легенди. Старите колониални държави са си опекли питката, като са организирали чудесна система за изсмукване на ресурсите на света и сега могат да си играят на демокрация. През 19-ти век, държави като Прусия и Русия са поискали да участват в това преразпределение, но поради липса на морска сила са решили да се разширяват за сметка на съседите си. Руснаците са случили на съседи, които лесно могат да преодолеят, за разлика от германците. И тези им мераци костват сто милиона човешки живота. Та така се стига в общи линии до денят на победата, в която старите колониални държави, подкрепяни от техния продукт - САЩ, побеждават мераците на Германия и Япония за световно господство. Ако руснаците бяха награбили или имаха възможност да награбят немците и да ги натирят в собствената им кочина, старите колониалисти щяха да водят войната със СССР, а германците щяха да им бъдат съюзници. 

Така историята е история на борба на старите крадци срещу новите. Старите крадци са установили някакви демократични форми на управление, за разлика от новите. Затова новите са загубили. Американците са имали цял континент за усвояване и около 1 век, за да свършат това. Имали са си кого да изтребват през това време. За германците обаче нещата са били по-сложни. Нямали са индианци за изтребване, но за жалост британците са били твърде близко до границите им. А тях не можеш да изтребваш така лесно като индианци. Какво е оставало на Хитлер, освен да търси по-лесен противник, на който да си го изкара. И глупакът му с глупак, тръгнал срещу Русия, без да е приключил с Британия. Резултатът е известен. Същият като с Наполеон. Ама тъпакът като не е чел историята...


На какво трябва да се радваме ние, българите на 9-ти май? На това, че попаднахме в сферата на влияние на изрода Сталин ли? Да се радваме, че един психопат ни е оттървал от друг психопат? Злощастна българска съдба.

Някои народи имаха щастието да се порадват истински на победата. Тя им донесе икономически и социален просперитет. На нас ни донесе тъп социализъм, от който не можем да се отървем и досега. Всякакви приказки затова, колко била изостанала България преди да попаднем в обсега на интересите на Сталин и колко сме станали развити след това, са бошлав празни приказки и глупости. Примерът е съседната ни Гърция. Въпреки невижданата в историята на съвременния свят икономическа криза, която Гърция преживява, въпреки социалистическата икономика, която има страната, въпреки това, че Гърция никога няма да може да върне дълговете си, въпреки, че там нямат такива индустриални мощности, каквито ние имахме - Кремиковци, ЗТМ Радомир, заводите в Русе и Дебелт и какви ли още не мастодонти, Гърция има 2 пъти по-висок БВП от България и каквото и да стане там, гърците в следващите 50 години ще бъдат икономически по-добре от нас, защото техният социализъм нямаше нищо общо с нашия социализъм. Защото едно е да направиш страната си по примера на френския или италианския социализъм, а съвсем друго е да я направиш по примера на съветския социализъм. Или както се казва, в различният социализъм му е майката.


Затова, нека трезво да преценим, до каква степен да сме щастливи от празника 9-ти май, защото според мен нашата радост по-скоро би била радост заради това, че нашите сегашни партньори от западните страни имат наистина сериозна причина за празнуване, за разлика от нас, българите, румънците, унгарците, словаците, чехите, поляците и молдовците. За нас остава тъгата, че сме останали от грешната страна на реката. Исторически погледнато, ние никога няма да станем като западните страни - нито политически, нито икономически или социално, ако не наложим друга, по-различна от сега, организация на обществото. Това нещо обаче изисква участието на всички ни в този процес. Трябва също да отбележим, че това участие не се изразява с усвояване на средства, демек с явна кражба, а участие в едно наистина честно състезание, в което никой от нас няма да получава подкрепа от държавата за сметка на другите участници. Когато постигнем такова развитие на обществото, в което накараме държавата да ни служи, а не ние да й служим, тогава имаме всички шансове да настигнем и изпреварим страните от западната част на Европа. Нужна ни е съществена промяна както в базата на обществото, така и в нейната надстройка. Нужно е нещо, което да ни изкара от съня, в който сега сме изпаднали. Време е за участие. Време е да се откажем от ролята си на зрители и да излезем на сцената. Няма значение колко сме - десет хиляди, сто хиляди, милион или няколко милиона. Важното е да излезем и да кажем - СТИГА. ТОВА, КОЕТО НИ ПРЕДЛАГАТЕ НЕ НИ ХАРЕСВА. НЕ ИСКАМЕ ПЕНСИИ И СОЦИАЛНИ ПОДАЯНИЯ. ИСКАМЕ ВЛАСТТА - СЕГА И ВЕДНАГА И ТО ПРЯКО. НЕ ИСКАМЕ ПОСРЕДНИЦИ. НЕ ИСКАМЕ ДРУГ ДА НИ КАЗВА КОЕ Е ДОБРО ЗА НАС И КОЕ НЕ Е. ЕДВА ТОГАВА МОЖЕМ ДА ПРАЗНУВАМЕ ИСТИНСКИ ПРАЗНИКА НА ЕВРОПА. ВРЕМЕ Е ДА ПОКАЖЕМ НА ЕВРОПА НЕЩО, КОЕТО ГО НЯМА И ПРИ ТЯХ. ИНАЧЕ НЯМА ШАНС НИТО ДА ГИ СТИГНЕМ, НИТО ДА ГИ ПОДМИНЕМ. ОТ НАС ЗАВИСИ. ОТ НАШАТА ВОЛЯ ЗА ПРОМЯНА. ОТ НАШЕТО ЖЕЛАНИЕ И ХЪС ДА СЕ ПРЕБОРИМ С ВЛАСТТА, ЗА ВЛАСТТА...