Така, справедливостта като индивидуално разбиране, може да се раздели на две - доколко конкретната личност иска да се докопа до богатството на другия, по насилствен начин, използвайки държавна организация, което е икономическото определение на справедливостта като разбиране на конкретната личност и от друга страна, регулирането на неикономическите отношения между хората, на базата на някаква ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ.

Например, някакъв циганин, влиза в къщата на самотно живеещ дядо и баба, което нерядко се случва по селата, физически насилва бабата или дядото, взема му пари и ценности, ако има, като в някои случаи се стига и до физическа смърт, а в други, до тежки физически и духовни травми, имайки предвид напредналата възраст на нападнатите.

Къде е тук разбирането за справедливост. Как може да се измери. Преди хилядолетия това понятие в пределите на стара Европа и особено в Близкия изток, се е базирало на талмудското разбиране за търсене на отмъщение, като простичкото обяснение е "смърт за смърт" или "насилие за насилие", като в повечето случаи, желанието за непропорционално насилие в знак за отмъщение е по-силно, отколкото претърпяната щета. Пре Талмуда това е "Зъб за чене, око за две", което показва на всички, че ако причинят щета на трето лице, възмездието ще бъде несъразмерно, с цел да се извърши някаква ПРЕВАНТИВНОСТ И ПРОФИЛАКТИКА НА НАСИЛИЕТО, доколкото е възможно. Да говориш на хората за прошката, както се опитва това да прави християнството в младата си възраст е изглеждало твърде тъпо и нелогично. Представете си, да ви праснат шамар без всякакво основание и вие да подложите другата буза, да ви зашлевят, че да има баланс в мозъчните ви клетки, тръскайки главата от едната страна към другата, следствие на ошамаросването. Това звучи тъпо и надали има разумен човек, който да се подложи на такъв мазохизъм.

Нека да се върнем към примера с бабата и дядото, насилени от циганин или цигани. Какво да бъде наказанието на извършителите, ако следствие на насилието се стигне до смърт? Ако съдът отреди извършителят да лежи в затвора, където всички ние, данъкоплатците ще плащаме по 1000 лева месечно, че да го издържаме, в продължение, примерно на 10 години, това СПРАВЕДЛИВО ЛИ ЩЕ БЪДЕ ИЛИ НЕ? Тук както виждате не говоря за ЗАКОННО, а за СРАВЕДЛИВО ИЛИ НЕ.

На колко се оценява човешкия живот и животът на стария дядо на 84 години равнява ли се на живота на един 40 годишен човек? Ако някой отнеме живота на друг човек, напълно съзнавайки рисковете от нанесения побой, с цел грабеж, защо законите, обвинителите и съдиите определят той да заплати само с ограничаването на правата му за част от живота ме, след което може да продължи нормалното си съществуване на свобода, докато убитият от него човек ще бъде отдавна изгнил и изяден от червеите и забравен от всички, освен от близките му? ЛИПСАТА НА ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ В ТЕЗИ СЛУЧАИ, СЪЗДАВА И ПОДДЪРЖА ЧУВСТВОТО ЗА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ.

Следва статия...

 Най-големият риск в определянето на понятието "справедливост" има тогава, когато то се разглежда в икономически аспект.

Комунистите предлагат на обществото своите морални представи за справедливост, като насочват обществената енергия към това, да се открадне със сила онова, което по-богатите имат в повече, от по-несъстоятелните, като определят този акт, като акт на СПРАВЕДЛИВОСТ. Нещастникът Маркс например, в "Към критика на политическата икономия", директно пише за това, че ще дойде време, когато "експроприаторите ще бъдат експроприирани".

Както казах, нещастникът Маркс изхожда от постулата, че капитализмът е състояние на нечестно забогатяване. Бих се съгласил с него, ако наистина богатият човек е натрупал състоянието си чрез използване на властта на държавата или служители на държавата.

Но комунистите са малко затруднени, когато става дума за хора, които са доказали, че са натрупали състоянието си, спазвайки законите на съответната страна и предлагайки продукт или услуга на света. Такива като Джеф Безос, Марк Цукърбърг или Бил Гейтс, нямат много основание за притеснение, как са направили парите си. Същото важи и за Илон Мъск, Пол Алън или покойният Стив Джобс.
Ако погледнем към други части на света, например Русия, там и кьорав да си, се вижда, че на пръстите на едната ръка се броят мултимилионерите и милиардерите, които са направили пари, без да са се възползвали от услугите на чиновници и политици и без да са участвали в схеми за разграбване на обществено имущество като преки приватизатори или като участници в обществени поръчки, по завишени цени.

Как да се постъпва при тези два различни подхода. Комунистическата наука не ни дава точен отговор. Ако наистина тя иска да постъпи справедливо, би трябвало да каже, че 5% от богатите хора на Америка плащат 60% от данъците и би трябвало да попита тези, които не са богати, КАКВО ИМ Е ПОПРЕЧИЛО И ТЕ ДА СА БОГАТИ. За Русия и такива страни като България, знаем как стоят нещата. Ако не си близко до властта, си далеко от богатството. Но в Америка не можеш да обвиняваш толкова открито властите, че са ти попречили да бъдеш богат.

Както виждате, претенциите за справедливост в икономиката или икономическата област обикновено визират РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ НА БОГАТИТЕ В ПОЛЗА НА ПО-МАЛКО ИМОТНИТЕ. Всяка една революция, от нидерландската, до френската, става заради обвързани политико-икономически процеси. И всяка една революция обещава на по-малко състоятелните, да ограбят по-състоятелните. Това е ново проявление на едновремешните войни, целта на които е бил грабежът. Хуни, монголи, татари и всякаква такава сган, която я мързи да работи и разчита на труда на покорени народи се е издържала именно от разрушението, а не от съзиданието. Справедливостта при тях е понятие да имат правото да откраднат чуждото, дори и с цената на човешки живот.

Следва това статия.

В моите беседи, честа задавам въпрос на събеседника или събеседниците си, какво за тях означава СПРАЛЕДЛИВОСТТА. Колкото и да изглежда просто и лесно обяснението, толкова е и сложно и противоречиво.


Противоречиво, защото всеки СУБЕКТ пречупва своето разбиране първо през своите морални принципи, доколкото ги има и обикновено не излиза извън рамките на субективизма в очакването спрямо ПРИНОСИТЕЛЯ на справедливост.


Носителят на справедливостта в годините на първобитните общества и бил най-силният. Природата не се интересува от това дали едно решение е справедливо или не. Тя поставя на върха най-силния, физически и духовно индивид, като цел на естественото движение на природните системи. И това не се отрича от никого.


С времето, човекът е създал организация на своето общество и е оформил в писмени правила кой какво може да прави и какво не може да прави.

Но както знаете, винаги ще се намерят опортюнисти, които да поставят под съмнение правилата.

Като се върнете назад в историята, смяната на водачите на едно племе, народност, държава и т.н.,в повечето случаи е ставала не на базата на природните качества на съответната личност, а на база на интригите и използването на чуждата сила за превземането на властта и нейното използване.

За английската корона, шотландските борци за свобода са просто едни бунтовници, които трябва да бъдат заловени и обесени. Такива мистични герои като Робин Худ и Вилхелм Тел, изразяват усещането на справедливост на тези, които са далеко от властта, а това означава, далеко от влияние, власт и пари, тоест, обикновените хора.

Чингиз хан е спечелил степните племена заради "справедливият" начин на разпределение на плячката от военните походи. Справедливо е в София да има паметник да мразения от поляците генерал Гурко. Справедливо е от гледна точка на софиянци, но питате ли варшавяните за това?

Оттук, има ли общо понятие за справедливост?  От всичките мои интервюта стигам до извода, че да, има такова общо понятие, но то не е систематизирано и ясно определено. Интересно, но претенциите за справедливост в икономически план, обикновено се отнасят повече до преразпределяне на материалните блага, а не на тяхното натрупване. Представете си, да има морален казус, свързан със способностите на отделен човек да се отличава толкова от другите, със своя интелект, находчивост и ако искате, с късмета си, който да дискутира, ДАЛИ Е СПРАВЕДЛИВО ЕДИН ЧОВЕК ДА Е ПО-СПОСОБЕН ОТ ДРУГ. ТОВА НИКОЙ НЕ ГО ДИСКУТИРА. Но постоянно се дискутира обстоятелството, дали е справедливо един да е мултимилионер или милиардер, а друг да не може да върже двата края, както се казва.


Следва нова статия....

 Тази нощ беше доста хладно, особено в полите на Витоша. Сутрин, 5 часа. Булевард България е в ремонт!!! Цялото платно, в посока Витоша, е изгребано и ще се преасфалтира. Не мога да повярвам, че това се случва. За пръв път минах по този булевард, в качеството си на шофьор, през далечната 1984г. Никога не си спомням, да е бил добре асфалтиран. През 90-те години всеки ден минавах по него, отивайки на работа. Същото подскачане, асфалтови кръпки и неравности, както и до ден днешен.

Надолу по булеварда, след кръстовището с бул. Каблешков, също нов асфалт, който продължава до кръстовището на булеварда с бул. Черни връх, до НДК. Единственото кофти нещо е, че са обособили една специална лента за селския градски транспорт. Всички, които четат блога ми знаят, че аз МРАЗЯ софийският селски транспорт, заради ПРИВИЛЕГИИТЕ, които има пред останалите участници в движението, заради изсипаните милиарди левове в него през последните десетилетия, наши, общи пари и заради продължаващото безхаберие и разсипничество и лошо управление от страна на Столична голяма община. Към 5:30 часа, огромни трамваи и съчленени автобуси, с по един пасажер освен шофьора, щъкат насам натам, за наша сметка, изпълнявайки заповедта на някой тъп политик, замаскирана като "социална задача". Каквито и приказки да се говори за градския транспорт, повечето хора винаги ще предпочитат личния транспорт, като се започне от колелото, мката кола, отопеда и лепред това да се тъпчат като стадо в субсидирания и крадлив селски софийски транспорт.

А иначе паркът около НДК е поддържан и свеж, заради падналите през последната седмица дъждове. Циганки метат боклуците. Сравнително чисто е в централните части на града, но както много пъти съм казвал, почти навсякъде има много ПРАХ, защото от общината упорито отказват да мият редовно улиците. Централната част в района на карето между бул. Христо Ботев, бул. Патриарх Евтимий, бул. Левски и бул. Сливница, целият е нашарен от графитаджии. Не са пощадени нито един от районите - Докторски паметник, Средец, около женския пазар, пресечките и успоредните улици на бул. Витошка. Как ми се иска един ден, да има наистина полиция по улиците, да хващат тези пубери, които шарят със спрейовете и да ги накарат да чистят тези шарилки, докато изчистят София от тази грозотия.

Пространството около храм паметника "Александър Невски". Тук е най-хубаво. Красиво е. Въпреки това, общината ще похарчи 17 милиона лева за смяна на паветата!!! Какво им е на паветата? Обясненията на общината е, че дамите с високи токчета, изпитват затруднения да се разхождат там. ДА НЕ СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ ПРОСТИТУТКИТЕ ХОДЯТ ТАМ ДА СЕ РАЗХОЖДАТ? София има толкова други места, които плачат за финансиране, като например булевард Европа, който е целият на вълни, а е пътят към онази бленувана Еврапа, към която се стремим от десетилетия и все не можем да станем истински европейци. Как да стане, като нямаме един тюрюсен /хубав, сносен/ път към Европа!!! Изходът към Княжево същ е много разбит. Няма нито един вход към София от север, който да прилича на нещо. Но, важно е за общината да смени паветата около храма. Вероятно далаверата за някои общинари, кмет или частни лица е по-голяма, отколкото да се оправят пътищата, за които говоря.

Паркът Заимов. Свежо. Много цветя, влажно и приятно за разходка. Минусите са, твърде многото кучета, които серат навсякъде и глупави статуи и камънаци, разхвърляни по поляните на парка от пишман архитекти, които са ни стрували, на нас данъкоплатците, купища пари. Десетина тичащи из парка.

Жълтите павета и района... Готино е. Градинката пред Двореца е толкова свежа и красива. Колко е приятно да шофираш в София, когато градът спи.

Няколко затворени с бариери улици в центъра. Няма табела от общината. Просто така. Някакво посолство. Слагат бариера и така.

Почти всички ранобудници, които видях, бяха или с куче или с цигара и чашка кафе в ръка. Не може без това. Без отрова не може в този живот. Без храна може, но без цигара - не.