Пакистанско семейство. Мъжът е на 47 години. Има 3 жени, съответно на 33,34 и 35 години. Омъжени са от 15 годишни и оттогава са като фабрики за деца. 


Българско семейство. 3 хиляди долара чисто на месец. Осигурено собствено жилище и кола. Отглеждат......зайче.


Да, правилно ме разбрахте. Отглеждат зайче.

И постоянно мрънкат за пари. Не им стигат...


Не пропускат да отидат на почивка в Доминикана или някъде другъде по света. Но мрънкат, че нямат пари.

Човекът от Пакистан разполага със 17,5 долара на член от семейството на месец, за да го изхрани. Вярно е, че там пари за ток поне не дават. Ядат хляб и месо. Един голям овен струва 180 долара. Правят курбан и това ядат. 100 килограма брашно и 20 килограма захар.  Купуват още около 15 килограма месо за месеца. Купуват и плодове.

И живеят щастливо. Не ходят в Доминика да почиват, а правят деца. Затова покрайнините на Копенхаген, Лондон или Осло са пълни с пакистанци. В Дубай е пълно с пакистанци. Навсякъде са. Защото раждат и не си правят тънките сметки като нас. Ние ще дадем повече пари, за да гледаме зайче, отколкото дете. Някак си по-удобно е.

Религията ли ни е виновна? Християнската религия дрънка едно и също - любов, не знам си какво си, а в същото това време мюсюлманите правят деца.

ВЪЗПИТАНИЕ ЛИПСВА У НАС. ВЪЗПИТАНИЕ. МОРАЛНИТЕ НИ ЦЕННОСТИ КЛОНЯТ КЪМ НУЛА. МАТЕРИАЛНИЯТ СВЯТ ТАКА НИ Е ЗАВЛАДЯЛ...Преди години мой колега обясняваше, как не може да си позволи да има дете, защото нямал финансов ресурс за това. В същото това време, имаше триетажна обзаведена къща в скъп район на столицата и плащаше на домашна прислужница. Друг пък гледа хамстер и рибки, за които плаща по 90 лева храна за килограм!

С такъв морал и такива разбирания за живота, дори и войната изглежда по-приемливо решение. Поне в исторически план е така. България е отбелязала ръст на населението с 900 000 души преди и по време на първите две национални катастрофи и също толкова, преди и по време на Втората световна война. В момента българският народ води най-тежката война - ВОЙНАТА СЪС СЕБЕ СИ. НЕ, НЕ ГРАЖДАНСКА ВОЙНА, А ВОЙНА НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС, СЪС САМИЯ СЕБЕ СИ.

Затова, крайно време е да изберем истински лидери, които да ни върнат в правия път. Истинските лидери са и възпитатели и хора, които да ни въодушевят с личния си пример към промяна...Но за да стане това, трябва да сменим цялата политическа система и очакванията, че ДЪРЖАВАТА СЕ ГРИЖИ ЗА ГРАЖДАНИТЕ СИ, ВМЕСТО ГРАЖДАНИТЕ ЗА ДЪРЖАВАТА. Държавата може да се грижи само за тези, които доказано не могат да се грижат за себе си. Нашата държава не прави това. Вижте старческите домове и ще разберете. Вижте домовете за хората с психически отклонения и ще разберете. Вижте хилядите деца в София, които от десетилетия нямат достъп до обществени детски градини... Какво повече да кажа...