Приказка за Македония –

"Колкото повече мърдаш, толкова повече ти влиза!"

Това най-цялостно изразява същността на тази държава, най-вече, когато живееш там. Не става дума, ако си турист.

Шибат те навсякъде където отидеш, не ти е хубаво, пък и не ти плащат, точно обратното искат ти „диш парасъ”. Тази приказка важи особено за нас, българите. Най-обичани са словенците, хърватите и сърбите. Даже и гърците нямат проблем в Македония, въпреки, че се „дървят” от години за това, как щяло да се казва това прокълнато парче земя между двата бряга на Вардар.

Тук е добре да си турист, да хапнеш малко плескавици, да послушаш малко македонски песни и ако не успеят македонците да те удавят в Охридското езеро, ще се върнеш с някакви измамни носталгични спомени от посещението си там.
Това е...

1.    Мисля си пак каква държава сме – Лечков вкарал решителен гол на германците през 1994г. След това с парите от футбола направил хотел в Сливен. Това избирателите на Сливен са приели за достатъчно основание, че да го изберат за градоначалник! Толкова ли са прости тези хора? Това, че някой е вкарал някакъв гол и с парите от този гол си е направил хотел, означава ли, че може да управлява цял град. Още повече, че като управленци всички футболисти от випуск 1994г., са пълен провал.

2.    В резултат, след два мандата на Лечков, Сливен изглежда като гъз и то не от онези, заради които ние мъжете се обръщаме назад.

3.   
Само си помислете. Всички, които ни управляваха досега НЯМАТ НИКАКЪВ МЕНИДЖЪРСКИ ОПИТ. Нищо друго не са управлявали, освен себе си. В повечето случаи, с променлив успех.

4.   
Такива хора стигат до премиерското, министерското или кметското кресло – хора без опит, без да са се доказали като мениджъри. Никой от тях преди това не е произвеждал, продавал или предлагал качествени услуги на много клиенти. Имахме министри без нито един ден трудов стаж. Че даже имахме и премиер, без да е работил нито един ден. Това го може само България и българският народ.

5.    Наистина не мога да си спомня случай, в който избирателите на цивилизована държава да изберат за премиер или за министър човек, който няма нито един ден трудов стаж. Наистина България, а не САЩ са страната на неограничените възможности. Неограничените възможности на умствения капацитет на избирателите!

6.    Премиери са ставали адвокати, преподаватели във висши учебни заведения, обикновени номенклатурчици от някоя партия. Даже имахме и безработен цар, когото направихме премиер. Сега е на ред патриарха да стане премиер. Така и така сме се осрали, няма повече накъде.