Купувате си хляб. Вземате един хляб и плащате 1 лев. Тук цената е определена на лев, на база на собствено проучване и възползвайки се от закръглението, за улеснение на читателя.

Мислите ли, че цената е СПРАВЕДЛИВА?

Магазинерът получава някаква отстъпка от цената или си слага надценка върху едровата цена, за да има и той сметка от това икономическо упраждение.

Превозвачът също си слага някаква надценка.

Търговецът на едро, ако в същото време не е и превозвач, също си слага надценка.

Фурнаджията - също трябва да печели, иначе няма смисъл да работи.

Собственикът на мелница и продавач на брашно - същата работа.


Собственикът на складовете за зърно и превозвачът до мелницата - също.

Фермерът - също.

Рентиерът на земята - също.

Накрая се формира някаква обща цена, която е зависима от всички тези разходи, но и от търсенето и предлагането. На всички им изглежда, че цената е формирана справедливо. Никой в схемата не получава инструкции, за това, на каква цена да купува и на каква да продава, естествено, ако няма насилие или политически шантажи.

Но пак, цената е несправедлива, защото е субсидирана и никой всъщност, не може да каже, каква е справедливата цена, ЗАЩОТО НИКОГА НЕ СЕ СТИГА ДО ИДЕЯТА, ТАЗИ ЦЕНА ДА СЕ ФОРМИРА САМО ОТ ПАЗАРНИ ФАКТОРИ.

Ако имаме затворена икономика, субсидията може съществено да повлияе на цената на крайния продукт, например, хлябът. Но при една отворена икономика, когато субсидираното зърно може да бъде изнесено за Йордания, Египет или било и коя държава да е, цената на крайния продукт намира някакво равновесно състояние, което в крайна сметка ще излезе същото, като цената на несубсидиран продукт. Защо тогава ги даваме субсидиите? Още повече, че справките на ЕС, във връзка конкретно със субсидирането на селското стопанство за българия показват, че 5 % от фермерите получават 85 % от субсидиите. Всъщност, обществото помага на богатите да станат още по-богати и социализмът в уродливия му вид, да продължава да съществува.

 И именно заради това, предлагам, в икономиката да се забрани използването на тази дума.

Някой може да има нужда от това, да си купи самолет. Друг може да има нужда да си купи кило череши, а трети, да пътува до Марс. НЕКА ЛИЧНИТЕ НУЖДИ, ДА СИ ОСТАНАТ ЛИЧНИ НУЖДИ И ТЯХНОТО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ ДА СИ ОСТАНЕ ЗАДАЧА И ЦЕЛ НА ОТДЕЛНИЯ ИНДИВИД.

До какво доведоха онези човеконенавистнически социалистически идеи за ЦЕНТРАЛИЗИРАНЕ НА РАЗБИРАНЕТО ЗА НУЖДИТЕ И ТЯХНОТО ЗАДОВОЛЯВАНЕ.

Когато държавата се грижеше за удовлетворяване на НУЖДИТЕ, в Съветска Русия е нямало какво да се яде. Когато НЕП или пазарът определяше кой какво да произведе и кой какво и колко да изяде и изпие, всичко си дойде на мястото. Но тогава, Сталин видя заплахата за комунизма и диктатурата, защото ПАЗАРЪТ ДАВА СВОБОДА, а той най-малко имаше сметка от това, в Русия да има свобода, защото това означаваше, че неговата власт ще бъде по-малка, ако изобщо такива изроди като него, изобщо някой ще допусне да им даде власт.

И ако трябва да избираме кое лошо да ни се случи, кое ще изберем - ГОЛОДОМОРЪТ или ВЕЛИКАТА ДЕПРЕСИЯ. Аз ще избера депресията, пък било то и ВЕЛИКА. А вие?


И нека завършим тази статия, с едно народно послание, дадено в прекрасната поговорка:

"ИМАШ КРАВА, ПИЕШ МЛЯКО".

Народът не и измислил приказката: "ИМАШ НУЖДА, ПИЕШ МЛЯКО", нали?

Посланието ни отвежда към правата на собствеността, като ползване, владеене и разпореждане, а не към политическите и културологичните особености на понятието "нужда".

То всички хора могат да имат нужда от това да са Чаплин, Айнщайн, Нилс Бор или Исак Нютон, но освен НУЖДИ, са необходимо и СПОСОБНОСТИ.

Следваща статия.

 Нека да разсъждаваме малко:

1. Първо, ако политици и чиновници дават, то дават нещо ЧУЖДО, а не СВОЕ. Така те нямат основание за притеснение, когато ОБЕЩАВАТ да ДАВАТ и да удовлетворяват ЧУЖДИ НУЖДИ;
2. Второ, в този процес на ДАВАНЕ, те никога не забравят СЕБЕ СИ. Дори нещо повече, Цялата тази патаклама за рекламиране на ДАВАНЕТО като БЛАГОДЕЯТЕЛНОСТ и ГРИЖА за хората, се прави именно с користните им намерения, да заделят нещо и за себе си. Ако нямаше това ЗАДЕЛЯНЕ, хората щяха да видят пари на куково лято, както се казва;
3. Трето, ние трябва да знаем, че разпределението на КОМИСИОННИТЕ от това РАЗДАВАНЕ на ЧУЖДОТО, определя степента на ЗРЯЛОСТ на обществото или степента на МОРАЛНОТО му разложение или ПАДЕНИЕ. Вместо да измислят глупави "приноси" в теорията и практиката на икономиката, нека учените да предложат механизъм за изчисление на това морално разложение на обществото и ще видим, че колкото е по-голям е процентът на КРАДЕНЕ от общите програми, толкова е по-голямо моралното разложение вътре в обществото. Накрая, ще разберем, защо се е скапала Османската империя. Защото краденето от страна на хората с власт е било ДО КРАЯ, без спирка, непрестанно, постоянно. Няма тавтология...
4. Нуждите са винаги огромни и се иска И ОЩЕ И ОЩЕ И ОЩЕ И ОЩЕ...Какво получава обществото в крайна сметка, от ЗАДОВОЛЯВЯВАНЕТО НА НУЖДИТЕ НА ОТДЕЛНИ ЧЛЕНОВЕ НА ОБЩНОСТТА И ОТ ЗАДОВОЛЯВАНЕ НУЖДИТЕ НА ПОЛИТИЦИ И ЧИНОВНИЦИ? Все по-малко и по-малко;
5. Пето - колкото е по-дисперсирано "обгрижването" на нуждите, толкова повече хора са набъркани в процеса на моралното разложение и ТОЛКОВА ПО-ТРУДНО Е ТОЙ ДА БЪДЕ ДОРИ И НАМАЛЕН, А КАМО ЛИ СПРЯН;

Следваща статия.

 Хората имат ГОЛЕМИ и МАЛКИ нужди.
Всеки ден, ние ходим по голяма и по малка нужда.


И така, определението за НУЖДА от гледна точка на физиологията, това е, когато човек има потребност да се изходи - да се изпикае или да се изсере, с извинение, ако някой приеме тези понятия като неетични.

Когато обаче НУЖДАТА й се придаде икономически, а не физиологически смисъл, работата става много по-сложна.

Като всяко нещо и в използването на това понятие в икономиката и социологията, трябва да има баланс. Като се прекали с използването на това понятие, тогава се отварят вратите към СОЦИАЛИЗМА, а както знаете, той съсипва икономиката рано или късно.

Нуждата в икономически смисъл на думата, на практика винаги е НУЖДА ЗА ПОЛУЧАВАНЕ, а не НУЖДА ЗА ДАВАНЕ.

Всъщност, НУЖДА ЗА ДАВАНЕ има преди всичко при политици и администратори на обществена издръжка, но тя не е плод на ОБЩЕСТВЕНА ПОТРЕБНОСТ, а на лицемерие и личен интерес от хората от горепосочените категории. При тях, НУЖДАТА ЗА ДАВАНЕ е пъклен план за собственото им облагодетелстване. Нали знаете народната поговорка: "С чужда пита, помен прави". Народът го е казал много точно.

Следваща статия