По пътя си срещаме и благонастроени и недотам благосклонни към нас хора. Но има един "доброжелател" от най-висока класа, който от много години се "грижи" за нас.
1. Грижи се за това да прибере част от онова, което сме припечелили;
2. След това се грижи да прибере от нас, част от онова, което е останало след първото "прибиране";
3. След това се грижи да прибере от нас, част от частта, която е останала след второто "прибиране" и т.н.
4. Този доброжелател се грижи за нашите деца да излязат достатъчно неподготвени от средното училище, за да има възможност да продължи с "грижите" и в университета и след това;
5. Този доброжелател се грижи да получаваме такова здравно осигуряване, което разбира се, няма как да ни обезпечи в достатъчна степен, след като цяла система от измислени производители и търговци, неконтролирани или слабо контролирани от същия този доброжелател, вече са ни докарали до степен на физически разпад;
6. Този доброжелател се грижи ние всички да получаваме мизерни пенсии, след като сме работили десетилетия наред и съвестно сме му плащали част от доходите си, с надеждата, че няма да профука в нищото, нашите пари;
7. Този доброжелател постоянно иска от нас работещите, за да издържа постоянно растящата армия от неработещи, като репродуцира открито системата на съзнателно "кръшкане" от работа;
8. Този доброжелател ще те накара насила да плащаш некачествени услуги, от които получаващ само отвращение;
9. Този доброжелател ще ти насади страх от неизвестността, от престъпността, от посегателството, ще ти дава постоянно лъжлива информация, че нещо се прави, за да се чувстваш сигурен и обезпечен, а всъщност истината е, че този същият доброжелател сам създава проблеми, за да може да ти вземе пари за решаването им.
10. И няма на кого да се оплачеш. Пък и на кой му пука за тебе. Кой е виновен, че не можеш да плуваш?
Да, нормалните хора искат да се състезават, това им е в кръвта. Те не искат някой да се "грижи" за тях. Държавата се държи с нас, все едно сме деца. За нея ние никога не порастваме. И не иска да го разбере, че е време да се РАЗДЕЛИМ И ВСЕКИ ДА ПОЕМЕ ПО СВОЯ ПЪТ, ВСЕКИ ДА ПОНЕСЕ СОБСТВЕНИЯ СИ КРЪСТ, ДА ИЗЖИВЕЕ СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ, А НЕ ЖИВОТЪТ, ОТРЕДЕН НИ ОТ ДЪРЖАВАТА.
Сега тя ни е докарала до дереджето, че да се съмняваме, дали можем да се справим сами. Това е целта й, само така може да ни държи в подчинение. Измислила е велика система за манипулация. Евалла на чиновниците.
1. Ние българите никога не сме имали обществен договор. Варварски народ, дошъл от Централна Азия, следвайки своя хан.
2. Никога не сме знаели КАКВО, КОЛКО и КАК да искаме от хана си. Общественият ни мироглед е ограничен в рамките на нашите малки представи за живота. Да имаш собствен дом, макар и панелен, да се задомиш, да имаш чашка ракийка и салатка след работа или бутилка бира, гледайки поредния тъп футболен мач.
3. Ние никога не сме знаели КАКВО, КОЛКО и КАК да искаме от себе си. Толкова сме жалки и смачкани в черупките си, в същите тези черупки, в които сме се напъхали ние самите, че си мислим за края на света, ако се наложи да разчупим именно тези окови, които сами си слагаме.
4. Имаме нужда от материални блага, но не искаме да си признаем, че няма материални блага, освен ако господ не ти ги е дал по рождение или ако не си ДОСТАТЪЧНО СВОБОДЕН за да си ги произведеш и консумираш.
5. Именно проблема с достатъчността на свободата не се поставя на вниманието на публиката. Можете ли да си представите каква глупава физиономия ще направят 95% от анкетираните граждани, ако им зададат въпроса – „Мислите ли, че липсата на достатъчно икономическа свобода ви прави материално небогати”?
6. Чудя се, с какви гадости пълнят главите на нашите деца, професорите от икономическите институти. Ако простите хора не разбират този най-съществен проблем на всяка икономика, то защо и професорите го пропускат в лекциите си?
7. Разгледах едни икономически четива напоследък. То не са коефициенти, то не са показатели! Бях забравил как се пресмятат повечето от тях. И каква полза от тях, ако си „недостатъчно свободен”? Какво ще ти помогне методиката на изчисление на цената на капитала, примерно, като самият капитал никакъв го няма.
8. Та обществения договор трябва да разглежда преди всичко, ако не и единствено, икономическата свобода на нацията. Суверенът трябва да изиска от политиците и от чиновниците, на които плаща заплати, все повече и повече икономическа свобода, която да направи икономическото му съществуване по-достойно.
9. Без икономическа свобода, демокрацията е само дума и нищо повече.