Какво трябва да учат преди всичко децата ни и внуците ни?

1.       Да учат за себе си. Как да се поддържат физически и духовно здрави

2.       Да учат за другите. Как да общуват с тях. Какво могат да научат от постиженията им и как да ги прилагат на практика.

3.       Да учат, че работата е единственото нещо, което може да ги направи полезна част от обществото

По първа точка. Ако децата не познават устройството на човешкото тяло и това как да го запазят в сравнително дълъг период от време здраво и полезно, каквото и друго да научат, няма да има кой знае какъв смисъл. Нека не забравяме, че на най-светлия християнски празник –Коледа, си полежаваме преди всичко здраве. Ама малко правим, за да го имаме. Такива сме сега хората и затова имаме нужда от ПРОГРАМА, която да ни върне тази основни ценности, върху които трябва да се гради живота ни.

По втора точка. Защо да се „пънем” да измисляме неща, които другите са измислили? По света има много по-развити в материално отношение народи. Необходимо е само да прилагаме добре онова, което другите са измислили. Нужно е образователната система да научи децата ни да общуват със света. Засега тази подготовна се извършва самосиндикално, като се приберат в дома и седнат на компютрите.

По трета точка. Моралните ни устои в обществото са засегнати. Трудът вече не е изконна ценност. Далаверата е ценност. Стотици хиляди хора се редят на опашка на тото пунктовете с надеждата да спечелят БЕЗ ДА РАБОТЯТ. Много хора се оплакват от това, че нямало работа. Като нямат работа да вземат една метла и да почистят пред дома си! Постоянно се оплакваме, че държавата не ни осигурява работа. Само че, не искаме да си признаем, че ние търсим ПАРИТЕ, а не РАБОТАТА. Наистина парите са важни, защото ни дават възможност да се издържаме, но в краткосрочен план можем да работим и без пари – нали така? Оправданието, че няма работа е оправдание за мързела ни. Един швейцарец никога няма да се оплаче, че няма работа. Това беше оправданието на циганите, когато ги хванеха да крадат. Защо крадеш бе манго? Отговорът беше – защото няма работа. Всички това приказваха. А защо няма работа за теб? Защото си тъп, необразован, миришеш лошо, не може да ти се има доверие и с каквото се захванеш прилича на „циганска работа”. Затова няма работа за теб. Защото не ставаш за работа. Ставаш за гюбеци, ставаш да пушиш цигари и да пиеш алкохол, ставаш да правиш деца, за които после друг да се грижи и ставаш за това да претендираш от данъкоплатците за социални помощи. Лошото е, че и немалка част от българите в някаква степен отговарят на това определение.

Само си помислете – вместо нашите деца да хванат метлата и да почистят училището, в което учат, те пушат навън с учителите! За какво ни са деца, които могат да смятат, когато ги мързи и нямат отговорност да почистят училището, в което БЕЗПЛАТНО учат? За какво ни е това образование, ако децата ни нямат добра физическа и духовна култура. Ученик с шише бира в ръка и цигара е основното, което ми изплува в съзнанието, разхождайки се в парка след работно време. Единствен светъл лъч в тази система е средното училище за архитектура и строителство в Перник, където децата сами се грижат за училището си /естествено с финансовата подкрепа и на родителите си и на данъкоплатците/.

Децата не можели да работят, имало трудово законодателство. Глупости на търкалета. ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА РАБОТЯТ. Те трябва да са съпричастни на процеса на създаване на материални блага. Трябва да полагат обществено полезен труд. Не стига, че образованието им е безплатно, ами трябва да назначаваме хиляди и хиляди „тетки” с дебели задници в училищата, които да получават заплата и да се грижат за хигиената. Имаме много да учим от швейцарците. Какво толкова ни пречи да приложим тяхната ПРОГРАМА в училищата. Ще спестим десетки милиони левове само от хигиена и от разходи за освежаване на материалната база. Да не говорим за положителния възпитателен ефект върху децата ни. А така също ще направим и родителите съпричастни в процеса на образование, защото той не е само смятане, четене и писане. Той е преди всичко здраве, духовност и ангажираност. Той е възможност за отглеждане на морални и физически добродетели, особено важни за икономиката на страната ни в следващите 10-20 и повече години.