http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1301760

Някой от журналистите да провери дали са здравно осигурени и колко ще струва лечението им в Пирогов. Също колко струва намесата на полицията и жандармерията. Аман от цигания.

Няма премиер, който да е избран втори път. Станишев беше на косъм, но разбра навреме и затова още преди изборите преди една година каза, че друг ще бъде премиерът, ако БСП спечели властта.


Сега обаче няма да ни се размине. Винаги съм си мислел, че дълбоко в себе си този народ има някаква историческа памет. Да мислил съм си...

Обществото идва до идеята за държавата, за да се защити от вътрешни и външни неприятели. Винаги се намира някой, на който не му се работи и на който му се краде, простичко казано. Работа на държавата е да не даде възможност на някой, който не му се работи, а му се краде, да прави така.

Работа на държавата е да организира населението така, че да съхрани територии, бизнес, хора, материалани ресурси и т.н. от външни врагове.
За жалост от 1300 годишната ни история, повечето от тези години сме били под чуждо владичество, отколкото сме били независими.

Разликата между чуждото господство и господството на собственото ни правителство от гледна точка на геноцида, който се налага за различните общества е различна. За пример, жителите на Хавай да били практически анексирани и вградени в американското общество, защото американците са имали нужда от това да ходят на почивка на островите, без да искат разрешение от местните жители. Но тази анексия е значително по за предпочитане от анексията на Ангола от португалците или на Латинска Америка от испанците. На хавайците така и така не им се работи и затова американците са им предоставили важната функция "да са щастливи" и да посрещат своите американски приятели с цветни венци на стълбичките на самолетите. Вярно е, че техните традиции малко са се понарушили, но островите са поддържани, хигиенизирани и ако е имало недоимък, той е останал в миналото. Както се казва в случая, дай боже и на нас да ни се случи такава анексия. А какво става сега с нас, хем служим на европейците, бем сме и бедни. Идват тук да се налочат с евтин алкохол, да чукат български курви за без пари. Те доволни, а ние, ние си знаем.

Да се върнем сега към ролята на нашата държава. Защо българските институции са направили животът ни толкова затруднен? Вярвам, че няма обикновен български гражданин, който трябва да получи някаква услуга от държавата, да е доволен от това, което получава от нея, независимо за каква услуга става дума. Всяко нещо става толкова трудно, толкова мъчително, че голяма част от нещата, които трябва да си ги поискаме от държавата, не ги искаме, защото е трудно и мъчително и защото знаем какъв ще бъде резултатът. Ако постигнем някакъв успех, то той ще бъде толкова тежък и отдалечен във времето, че надали ще имаме желание да му се порадваме след това.

Нашата държавна организация е изградена на принципа, че колкото повече затруднения създава на гражданите, толкова услугите могат да бъдат по-скъпи за тях. Затрудненията са затова, за да могат политиците и бюрократите да си повишават цената и да искат повече пари от нас за елементарни услуги.

Да вземем например услугата "сигурност". Плащаме толкова много пари всяка година за да получим сигурност, но на нас ни се казва, че парите са малко и затова не можем да получим сигурност. Нещо повече, разбираме, че хората, на които плащаме заплати, за да ни осигурят сигурност, част от тях работят за мафията. Тоест получават пари от две места. Други пък както се казва "кур ги боли за нас" и карат ден за ден, защото в противен случай ще се лишат от заплатата си и привилегиите, които носи службата и така карат на принципа "ден да мине, друг да дойде, самунът да свърши". Както на всички ви  е известно, нямаме достатъчно права да поискаме сметка кой и как харчи нашите пари и защо въпреки дадените пари, все едно че не можем да разчитаме на службите да ни осигурят сигурност и трябва да харчим допълнително пари, за да я получим като плащаме на частни структури, купуваме скъпоструващо оборудване, ограждаме се с огради, някои от които струват повече от домовете, в които живеем.

Да вземем например услугата "здравеопазване". Някой може ли да "върже кънките" какво става в тази сфера. Уж има здравна каса, в която се събират вноски за здраве от работещите. Уж системата е държавно гарантирана, ама не е, уж е някои от заведенията, които предлагат услуги са общински, ама не са, уж някои са частни, ама не са, защото същите тези частни структури точат яко ресурси от държавни и общински болници и заведения. Пълна мъгла и мътна Индия, както се казва в случая. Всяка година говорят за недостиг на средства и всяка година има заплахи от лекарското съсловие, че спират да работят, защото няма пари. Държавата може да си позволи да вземе пари от касата и след това да я допълни. Колко, защо, кога - всички въпроси са излишни в хаоса, в който живеем. Уж нямаше да плащаме лечението на тези, които не си плащат здравните вноски, ама накрая като се събере една тумба цигани, лекарите свършват работата и после реват пред касата. Полиция да дойде ли? Ами то полиция няма и затова докторите от Бърза помощ често ядат пердах от циганите по кварталите. То и аз бих ги зашлевил, ако мой близък се мъчи, а те дойдат тогава, когато той умре, та какво остава на циганите. Всичко е такава каша, че повече не може да се обърка. Докторите не остават по-назад и много от тях яко точат от касата за неизвършени и изписани дейности. Касата се прави, че ги контролира, а ние се правим, че вярваме на това, че контролът е надежден. Като цяло, ние пациентите пък, правим всичко възможно да се разболеем колкото се може по-бързо и колкото се може повече и след това ревем за помощ. Така е устроен човек - пие, пуши, яде бъркочи, ядосва се за глупости, мрази и завижда и след това иска да е здрав. Та кажете ми, има ли по-объркана и луда услуга, която държавата ни продава, от услугата "здравеопазване"?

Сега за услугата "образование". Някакви лелки, на които им викат даскалици, се опитват да наливат ненужна информация в главите на децата ни, като в същото време не могат да си пуснат купените на старо компютри в къщи, че да са актуални с времето в което живеят. Изкарват няколко часа тормозейки децата ни и след като свършат официално работния си половин ден в училище, се прибират в къщи и след около час почивка започват да приемат същите тези деца, които не са успели да "научат", за да им дават частни уроци, демек да ни вземат остатъка от парите, които смятат, че им се полагат. И накрая, децата ни са неграмотни. Всички показатели това показват. В същото време държавата прави всичко възможно да убие частната инициатива в този сектор. Плаща на общинските и държавните училища, но отказва да плаща на частните, все едно са прокажени. Това е също като зъболекарската помощ, която държавата ни оказва на основата на нашите здравни вноски - две некачествени пломби и едно вадене на зъб през годината и то без да се включва упойката в сметката и накрая махаш с ръка и теглиш една майна на системата и отидеш да си платиш още веднъж на частен зъболекар. Същото е и в образованието. Няма как да имаш образовано дете, ако не плащаш допълнително.

Сега за услугата социално обезпечение. Плащаш цял живот вноски за пенсия и вземеш, че умреш преди да си получил пенсия. Нищо не се полага на наследниците. Държавата е щастлива, че си умрял и не е необходимо да се грижи за теб. Да не си умирал преждевременно и точка. В същото време същата тази държава така е организирала живота ни, че няма как да живееш твърде дълго. Магазините са пълни с отрови, лицензирани от същата тази държава. В аптеките няма друго освен бавнодействащи отрови. Какво ти остава, освен да станеш отшелник и за избягаш някъде другаде. За жалост, другите държави не са кой знае по-различни от нашата.
Такава бъркотия е в социалната сфера. Някой ти е определи каква категория труд полагаш, колко трябва да плащаш, колко трябва да получаваш. Определили са дори и пари за тези, които не са работили, не са искали да работят или не са могли да работят. Помислили са за всичко, само не и затова, че всеки ще се опита в този случай да надлъже системата, тъй като няма пряка връзка между положен труд и получен резултат, няма лични сметки, които да контролираме, няма интерес от това да сме здрави и да работим дълго. Има интерес да се правим на болни. Броят на инвалидите в България е показателен пример затова, как се лъже системата. Броят на циганите, които получават помощи също е показателен пример за криворазбрана социална система. Социалната ни система е толкова асоциална, колкото не можете да си представите. Ако една система те кара да не работиш, а да шикалкавиш каква социална система е тя?

Сега да поговорим за другите услуги, които ни продава държавата и общината. Опитайте се да получите строително разрешително. То започва едно ходене по мъките, време, ресурси, нерви. Уредете си нормативно документите да ви прекарат ток, вода, да ви направят път, канал... Няма да ви стигне животът, освен ако не включите механизма за подкуп и корумпиране на и без това корумпираните служители. Чак тогава се разбързват да свършат работата, но и тогава не е сигурен успехът ви.

Сега да поговорим за възможностите за правене на бизнес в страната. Решавате, че сам искате да сте си господар на съдбата и искате да правите бизнес. Отваряте си фирма за няколко дни и в зависимост от това, какво искате да правите се започва едно ходене по мъките,  но това е още преди да сте стигнали до идеята, че трябва да се борите за клиентите. Трябва първо да се преборите с държавата и общината. То не са контролни органи, то не са разрешителни, документи, документи. Още не сте почнали да изкарвате пари, а изходящият ви поток е зашеметяващ. И тогава, когато най-после стигнете дотам, че да правите истински бизнес, разбирате, че някой ви е изпреварил, че няма място за вас, че някой има подкрепа, която вие нямате, че към някой толеранцията на властта е по-голяма, отколкото при вас, че някой има технологично, политическо и друго предимство, което вие нямате, че някой има пари, откраднати на законно основание от бюджета на държавата и общината, от банка или от друга структура и че никой не се е погрижил да си вземе парите обратно... Установява се, че нито имате техните възможности, нито техните връзки, нито техните обстоятелства.  И когато се опитвате да си отговорите на въпроса дали в други държави "е така", не е лошо да погледнете класацията на България за свобода за правене на бизнес, за да ви се изясни, че работите са предварително обречени на неуспех. И ако нямате силна политическа връзка като Моника Йосифова и няма да получите едни 20 милиона лева, че да направите един сайт и да направите едно социологическо проучване, че ако не сте някой олигарх, за който държавата на практика работи и държавни служители са на платен списък при него, че ако нямате благословията на кмета и не сте негова "касичка" и така нататък, просто ще си останете обикновен баничар или собственик на жалко магазинче или нещо подобно и е трябва да висите по 14 часа вие самите, защото няма да имате възможност да плащате заплати, за да оцелеете. И тогава ще си спомните, защо в анкетите, младите хора искат да станат чиновници, а за едно полицейско място кандидатстват 150 човека и че всеки втори млад човек иска да работи в ДАНС, където дават големи заплати, знаеш много и не носиш никаква отговорност за действията си. Тогава разбирате, че държавата наистина пречи.


Но когато стане напечено, както случаят например с КТБ се разбира, че всичко е "мижи да те лажам". Че всички отговорни фактори не са си свършили работата, защото всички началници са назначени и отговорни пред други началници. Тогава разбираш, че прокуратура, БНБ, тайни служби, МВР и така нататък институции са едни паразити, които не само, че не са си свършили работата и са взели пари за това несвършване, но и са работили против нас като общество с действията си и с бездействията си.

Ние също си създаваме пречки, защото сме повярвали, че държавата може да ни бъде полезна и без да е необходимо в същото време да я контролираме. Груба грешка, за която сме си плащали през стотиците години история и за която ще плащаме и в бъдеще.

Ами ако дойде външна заплаха? Какво ще прави шибаната ни държава? Как ще ни защити, как ще ни организира? Знае ли си всеки един от нас мястото и ролята? Можем ли и имаме ли мотивация да отдадем живота си за родината си? Едва ли. След като толкова ни е било трудно да живеем в тази държава, може би ще опитаме да се споразумеем с окупаторите. Историята на България е пълна с такива примери, когато сме отваряли крепостите си пред чуждите окупатори. Както е и сега....

Разбирате какво казвам нали? Не става дума за това, което каза Доган преди време. Нещо от рода на: И ние можем да докараме много хора на жълтите плочки, но не го правим, защото уважавали демокрацията. Някакви подобни тъпотии. Защо не дойдоха, без никой да ги "докарва"? Защото не им пука за Пеевски. Но гласуват за партията, независимо от грешките, независимо от цялата поквара, която я има там...Тъпа история, но това са фактите.


Ако вникнете внимателно във въпроса ще разберете, ЦЯЛАТА НЕЛЕПА ПОЛИТИЧЕСКА СИТУАЦИЯ, В КОЯТО СМЕ ПОПАДНАЛИ. СЪС СИГУРОСТ, АКО ПИТАТЕ ЕДИН БЪЛГАРСКИ ТУРЧИН, ДАЛИ ОДОБРЯВА ЛИЦЕТО ПЕЕВСКИ ИЗОБЩО, ЩЕ ПОЛУЧИТЕ ДОСТА КОЛОРИТЕН ОТГОВОР НА СВОЯ ВЪПРОС.

Това е задкулисието, за което говоря. Някой да е питал простите тютюнопроизводители от село Птичар, примерно, дали иска тези хора да го представляват?

Дали някой ще се изправи в защита на Делян Пеевски, освен онези купени цигани, които ги даваха по телевизиите... Беше смешна картина, когато циганката, преди да се "произнесе" пред камерата, за всеки случай попита насъбралите се наоколо цигани, за кого става дума. След това издекламира името толкова убедена, че все едно е спала с Пеевски в един креват. Пошла картина.

Ето видеото. Въпросната случка е на 1,30-тата минута от записа.

https://www.youtube.com/watch?v=m-GJR6gPZDA

https://www.youtube.com/watch?v=lXNUtPA___0

Вижте видеото след 2,30-тата минута.

1. Възможно ли е чиновник да ни спаси от чиновника?
2. Възможно ли е тъпанар да ни спаси от тъпанарите?
3. Възможно ли е корумпиран, да ни спаси от корумпираните?
4. Възможно ли е политическо леке, да ни спаси от политическите лекета?
5. Възможно ли е боклук да ни спаси от боклуците?
6. Възможно ли е скапаняк да ни спаси от скапаняците?
7. Възможно ли е полицай да ни спаси от полицаите?
8. Възможно ли е съдия да ни спаси от съдиите?
9. Възможно ли е прокурор да ни спаси от прокурорите?

Имаме нужда някой да ни спаси от мутрите, от тъпанарите, от корумпираните, от бюрократите, от даскалите, докторите и социалните работници, от адвокатите, комсомолските секретари и техните издънки, от полицаите, съдиите и прокурорите, от всички и от всичко.


Суверенът е позволил на чиновниците да правят с нас каквото си поискат. Позволил е на тъпанарите да бъдат тъпанари. Позволил е на склонните към корупция да са корумпирани и да създават този обществен разяден от корупцията климат на платени преференции за тези, които си плащат. Позволил е политиците да се превърнат в политически лекета. Позволил е боклукчиите да ни мислят и да се отнасят с нас като с боклук. Позволил е на полицаите да не са полицаи, на съдиите да не са съдии и на прокурорите да не са прокурори. СУВЕРЕНЪТ Е ПОЗВОЛИЛ ВСИЧКО ДА БЪДЕ ПОШЛО И СКАПАНО. КОГА ЗА БОГА СУВЕРЕНЪТ ЩЕ ПОЗВОЛИ ВСИЧКО ДА БЪДЕ КАКТО ТРЯБВА.

Инфантилността е понякога добро качество, когато става дума за личностно оцеляване. Много не ти пука, какво става около теб. Така съхраняваш себе си от дребнавостите, които те заобикалят в живота. Дребнавости, които не ти правят живота по-добър, а тъкмо обратното, затормозяват го и отнемат от енергията.


Но когато става дума за народна инфатилност, тогава става лошо. Политическата класа сервира такъв буламач от интриги на този народ, че той е вече ошашавен и от нищо не му пука. Става толкова инфантилен, че и танк да мине през него, няма да реагира.

Хубаво е да останем инфантилни спрамо интригите в живота, които не ни носят напредък, НО НЕ МОЖЕМ ДА ОСТАНЕМ ИНФАНТИЛНИ ТОГАВА, КОГАТО ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА СЕ РАЗПОРЕЖДА С ПАРИТЕ НИ И С ЖИВОТА НИ. Такава инфантилност няма как да приема за нормална.

Толкова сме слаби и зависими от какво ли не. И не разсъждаваме. Явно политиците са ни изпили мозъка и не е останало вещество, чрез което да разсъждаваме. Бях случайно свидетел на една случка високо в планината. На една пейка се бяха събрали познати от района на гр. Сандански. Минахме случайно. Имаше пиене, скара, веселба. Поканиха ни да седнем и то толкова настоятелно, че нямаше как да откажем. Постепенно разговорът се завъртя около политиката. Компанията се разцепи на няколко лагера. Едните комунисти, другите антикомунисти. Едните русофили, другите русофоби. Само не се бяха разцепили на поддръжници на Левски и ЦСКА, че това липсваше на хоризонта като възгледи. Все пак хората бяха южняци, а не софиянци. Та в този спор никой на никого не вярваше и не зачиташе мнението. Много енергия на вятъра, много излишни емоции...

В тези излишни емоции ми направи впечатление, че никой от компанията не му пукаше за същностни и важни неща. Например, че всеки от нас си има интереси, които защитава. Че интересите на всеки един от нас трябва да са преплетени с интересите на общността, за да има някаква общностна файда, грубо казано, от вплитането на личния интерес в общния интерес.  И всеки намираше някакво оправдание, че да се занимава с дреболии, а не с важни неща.

Нека първо да си признаем, че нито можем да избираме своите ръководители, нито можем да ги контролираме. Да не говоря, че чакаме 4 години и им търпим грешките и простотиите, преди да ги изритаме. Нека да ви дам няколко примера.

Всички висши ръководители, на които сме се доверили са били или прости селяни като Живков или откровени номенклатурчици и продажни копелета като Луканов или изпечени лъжци като съдията Димитър Попов или мишки като Жельо Желев или педераси като Фил Димитров или болни научни работници като Любен Беров или комсомолски активисти като Жан Виденов или отново научни работници като Иван Костов, които упражняват власт предимно за себе си и своето обкръжение или като мадридския мошеник и комарджия или като интелигентно безработния комунистически изтърсак Станишев или научния безработник Доган или охранителя Борисов.

Как пък не успяхме да изберем един свестен човек да ни управлява. Не успяхме, защото СИСТЕМАТА, която ние възпроизвеждаме с нашето безразличие десетилетия наред не пуска свестни хора напред. Пуска научни работници, измислени интелектуалци, царе и царедворци, смотани адвокати и каква ли не паплач, само не и хора, КОИТО СА СЕ ДОКАЗАЛИ В РАБОТАТА СИ, ЧЕ МОГАТ ДА БЪДАТ В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО. Избираме хора, които могат да приказват сладки приказки и като някакви шомпули ги гледаме в очите, обичаме ги предварително и им вярваме предварително. И се стигна до парадокса, че избрахме човек, който не спира да плямпа на "народен" език, без да правим връзка с главния мозък какво плямпа, какво казва и имаме ли някаква полза от това плямпане. Толкова наивен народ.

1. Избираме хора безхарактерни, без външно излъчване, без сила...
2. Казват ни, че някой е диктатор и нехранимайко и ние пова го приемаме като плюс и го избираме. След това се вайкаме;
3. Казват ни, че еди кой си е комарджия, потънал в дългове и ние го избираме, за да може да си плати дълговете;
4. Казват ни, че еди кой си не е работил нищо през живота си и ние му даваме шанс да бъде премиер, за да поработи все пак нещо човекът и да бъде полезен за семейството си. Казват ни, че жена му е интригантка и е спечелила милиони, благодарение на позицията на мъжа си като премиер, а ние казваме, че все пак семейството трябва да живее от нещо и се примиряваме с това. В същото време в партията си този човек получава подкрепа дълго време, защото има мнозина лизачи, които също получават облаги от това положение, докато в един момент всичко стане толкова жалко и нетърпимо, че няма как да не се вземат мерки и да се разкара натрапникът от висшата служба;
5. Казват ни, че еди кой си е мафиот и има тъмно минало, но ние гласуваме за него, като се оправдаваме, че все пак е добър мафиот, след като досега не са го гръмнали.
6. Казват ни, че еди кой си разпределя порциите в държавата и въпреки, че ние конкретно нищо не сме получили от тези порции, пак гласуваме като овце за него.

Още много неща ни казват и научаваме. Нямам място, за да изброя всичките. Ще стане цял роман. И въпреки цялото това "казване", ние гласуваме за тези хора. Даваме им доверие. Гласуваме за откровени интриганти, крадци, измамници и мафиоти. И след това ревем.

ТРЯВВА ДА ЗАПОЧНЕ ДА НИ ПУКА ОТ ТОВА, КАКВО СТАВА В ДЪРЖАВАТА И ДА СПРЕМ ДА ПРАВИМ КОМПРОМИС, КОГАТО НЯКОЙ СЕ ОСЕРЕ, А ВЕДНАГА ДА ГО ИЗМИТАМЕ НА БУНИЩЕТО. ИНАЧЕ ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ДУХАМЕ СУПАТА.

Вижте какво се случва на политическия небосклон.

ИНТРИГИ, ИНТРИГИ, ИНТРИГИ. Кой кого е прецакал, кой с кого се е съюзил и против кого, кой какво е казал срещу някого и този някой как му е отвърнал, кой какви интереси защитава, кой от коя партия е и срещу коя партия е, кой какъв е в самата партия и каква е позицията му там, с кого е и против кого е.


НИЕ ГЛЕДАМЕ ТЕЗИ ИНТРИГИ И НЕ МОЖЕМ ДА СПРЕМ ЦЯЛАТА ТАЗИ ПОМИЯ, КОЯТО НИ ЗАЛИВА ОТ ТЕЛЕВИЗИИТЕ И ПРЕСАТА, КАТО КАЖЕМ НА ВСИЧКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ИГРАЧИ: НЕ НИ ИНТЕРЕСУВА КОЙ КОГО ЧУКА И КОЙ ОТ КОГО Е ЧУКАН. ИНТЕРЕСУВА НИ КАКВО ВСЕКИ КОНКРЕТНО ОТ ВАС Е НАПРАВИЛ ЗАТОВА, БЪЛГАРИЯ ДА БЪДЕ ПО-СВОБОДНА И ДЕМОКРАТИЧНА И ПО-БОГАТА И ПРОСПЕРИРАЩА. ПРОСТИЧКО Е НАЛИ, НО НЕ ГО ПРАВИМ. ЗАЩОТО СМЕ ПРОСТ НАРОД. ЗАЩОТО СМЕ СЕ ОСТАВИЛИ НА ТЕЧЕНИЕТО. ЗАЩОТО ЗАДКУЛИСИЕТО, ЗА КОЕТО НИЕ ТАКА УСЪРДНО ГЛАСУВАМЕ НА ВСЕКИ 4 ГОДИНИ НЕУСЕТНО ЗА ВСИЧКИ НАС, НИ Е ПРЕВЪРНАЛО В СТАДО ОВЦЕ ЗА СТРИЖЕНЕ, МЛЯКО, МАСЛО, ВЪЛНА И МЕСО.

НЕКА ДА НЕ СЕ ОПРАВДАВАМЕ С НАИВНОСТ, ПРОСТОТИЯ ИЛИ ДРУГИ ОБЯСНЕНИЯ. НИЕ СМЕ СЪЗДАЛИ ТОВА ЧУДОВИЩЕ - ЗАДКУЛИСИЕТО. НИЕ С НАШИТЕ ГЛАСОВЕ, С НАШАТА НЕСПОСОБНОСТ ДА ВИДИМ, ЧЕ НИ ПРЕЦАКВАТ. С НАШАТА НАИВНОСТ, ЧЕ ЩЕ ДОЙДЕ ДОБРИЯТ ЦАР И ЩЕ НИ ОПРАВИ. С НАШАТА ИНФАНТИЛНОСТ, ЧЕ НИЩО НЕ ЗАВИСИ ОТ НАС. С НАШАТА ПРИМИРЕНОСТ, ЧЕ АЛТЕРНАТИВАТА НА ЛОШАТА ДЪРЖАВА Е НИКАКВАТА ДЪРЖАВА.

НА КАКВО СИ ЗАПРИЛИЧАЛ НАРОДЕ МОЙ? НА ТОРБА С ЛАЙНА. В ГЪЗА ТИ ДА БРЪКНАТ, НЯМА ДА РЕАГИРАШ. ЩЕ МИ КАЖЕШ, ЧЕ ТОВА Е ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО ОТ СЪДБАТА. АМИ ТЯ СЪДБАТА НЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ДА ТЪРПИ ТВОЕТО РАБОЛЕПИЕ И СЕ Е ПРИМИРИЛА, ЧЕ ТИ СИ ОВЦА И НИЩО ДРУГО.

НЯМА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ ИЛИ ЛИДЕР, КОИТО ИЛИ КОЙТО ДА НИ ОПРАВЯТ, АКО ОТСЪСТВАТ ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЛОСТОВЕ ЗА КОНТРОЛ НАД ВЛАСТТА. НИЕ СВИКНАХМЕ С ТОВА НАС НИКОЙ ДА НЕ НИ ЕБАВА ЗА НИЩО В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ВСЕКИ 4 ГОДИНИ И КАТО НЯКАКВА ЕВТИНА КУРВА СЕ ПРОДАВАМЕ В КРАЯ НА ВСЕКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПЕРИОД ЗА ЖЪЛТИ СТОТИНКИ. ВМЕСТО ДА ИЗПЪЛНЯВАМЕ РОЛЯТА НА ТОЗИ, КОЙТО ПЛАЩА, СЕ ВЖИВЯВАМЕ В РОЛЯТА НА ТОЗИ, НА КОЙТО МУ ПЛАЩАТ, ЗА ДА ГО ОБЕЗЧЕСТЯТ.

ДЕМОКРАТИЧЕСКИТЕ ЛОСТОВЕ ЗА КОНТРОЛ НАД ВЛАСТТА ГАРАНТИРАТ, ЧЕ ВЛАСТТА СЛУЖИ НА СУВЕРЕНА, А НЕ ОБРАТНОТО, КАКТО Е СЕГА.

АКО СУВЕРЕНЪТ НЯМА ПРАВА ДА ПРЕДЛАГА И ДА УТВЪРЖДАВА ЗАКОНИ, АКО СУВЕРЕНЪТ НЯМА ПРАВА ДА ИЗБИРА И СВАЛЯ ОТ ВЛАСТ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ЧИНОВНИЦИ, ДА ГИ НАГРАЖДАВА ЗА ДОБРЕ СВЪРШЕНАТА РАБОТА И ДА ГИ НАКАЗВА ЗА ЗОЛУМИТЕ, КОИТО ПРАВЯТ, ТО В ТЕЗИ СЛУЧАИ СУВЕРЕНЪТ НЕ Е СУВЕРЕН, А ЕДНА ТЪПА ОВЦА.

ДОКАРАЛИ СМЕ СЕ ДОТАМ, ЧЕ ВМЕСТО НА НАС ДА НИ ПЛАЩАТ ЗА ВЪЛНАТА, МЛЯКОТО, МАСЛОТО И МЕСОТО, НИЕ ПЛАЩАМЕ ЗАТОВА НЯКОЙ ДА НИ ОСТРИЖЕ И ИЗДОИ! А НИЕ ЗА КАКВО РАБОТИМ ТОГАВА, ПИТА ЛИ СЕ НЯКОЙ ОТ ВАС?

РЕШЕНИЕТО Е: СУВЕРЕНЪТ ТРЯБВА ДА БОЙКОТИРА ВСЯКА ВЛАСТ, КОЯТО НЕ ПРОИЗТИЧА ПРЯКО ОТ НЕГО И КОЯТО НЕ ЗАВИСИ ПРЯКО ОТ НЕГО.

НЯМА ДЕМОКРАЦИЯ ТОГАВА, КОГАТО ВАЖНИТЕ РЕШЕНИЯ СЕ ВЗЕМАТ ОТ ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА, БЕЗ УЧАСТИЕТО НА СУВЕРЕНА.

НЯМА ДЕМОКРАЦИЯ ТОГАВА, КОГАТО ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА СЕ НАЗНАЧАВА САМА ЗА РАЗЛИЧНИ ПОСТОВЕ, БЕЗ ДА СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ МНЕНИЕТО НА СУВЕРЕНА.

АКО НЕ МОЖЕМ ДА СИ ИЗВОЮВАМЕ ТЕЗИ ПРАВА, СТРАНАТА НИ ЩЕ ПРОПАДНЕ, ЗАЩОТО ВСИЧКО СВЯСТНО, КОЕТО ЩЕ СЕ РОДИ ТУК, ЩЕ ИЗБЯГА ЗАД ГРАНИЦА, А В БЪЛГАРИЯ ЩЕ ОСТАНАТ САМО ЦИГАНИТЕ И ТЪПИТЕ ОВЦЕ.

В ТОЗИ СЛУЧАЙ ЗАДКУЛИСИЕТО ЩЕ СИ Е СВЪРШИЛО ДОБРЕ РАБОТАТА. ЩЕ ИМА ЕВТИН ЕЛЕКТОРАТ, КОЙТО ФОРМАЛНО ЩЕ ДА МУ ДАВА ПРАВОТО НА ВЛАСТ И ПУСТОСЛОВНИЦИТЕ ЩЕ СИ ИГРАЯТ С ДУМАТА "ДЕМОКРАЦИЯ" ЗА ДА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СИ ПРАВЯТ КАКВОТО ПОИСКАТ И КАКТО СИ ПОИСКАТ, А ЩЕ ИМА И ОВЦЕ, КОИТО ЩЕ СИ ПЛАЩАТ, ЗА ДА БЪДАТ СТРИГАНИ И ДОЕНИ.