Това е да прехвърляме проблема от болната глава на здравата.

Вижте на повърхността как изглежда:

1. Престъпността се шири, дайте пари на МВР, на прокуратурата и на съда, за да се справят. Дърта лъжа - практиката показва, че изсипването на пари в случая не дава резултат. Сега дайте да назначаваме общински полицаи, че другите са недостатъчно. Груба лъжа и открита кражба от страна на държавата спрямо нас;
2. Качеството на образованието пада - дайте пари, за да го подобрим. Грешка. Увеличението на учителските заплати преди 7 години не доведе до по-добро образование. Нещо повече, трябва да плащаме допълнително и в извънработно време на същите тези учители, за да довършат работата, която нарочно не са свършили в училище;
3. Съдът не работи както трябва, защото е необезпечен с ресурси. Груба манипулация. Съдът е институцията, в която има най-голям ръст на възнагражденията в последните 20 години. И в резултат на това, корупцията е повсеместна;
4. Пенсионната ни система издъхва, дайте да увеличем вноската за пенсия и да увеличим пенсионната възраст. Правят всичко възможно, всички ние да зависим от жалката пенсионна система, вместо да зависим в този живот първо от късмета си и след това от количеството и качеството на положените от нас усилия;
5. Квартал Аспарухово е пострадало, дайте да събираме помощи. Политиците пък за да си пишат точки пред електората, ще направят така, че много от сметките да се платят от нас, данъкоплатците, въпреки, че всички знаят, че повечето пострадали са пострадали заради неспазването на законите, защото са построили къщи в дере, без съответните разрешителни и архитектурни планове. Тоест държавата се опитва да прехвърли отново проблемите към всички нас;
6. Пиявицата - държава, е акумулирала над 20 милиарда лева и постоянно иска от нас пари и все не й стигат. Затова като видя, че в момент на такава трагедия на загуба на човешки живот и погиване на имущество за милиони, политиците пак ни манипулират и искат от нас съпричастност, се възмущавам, защото по този деликатен начин те отново се скриват и не поемат отговорността, с която сме ги оторизирали ДА НИ РЕШАВАТ ПРОБЛЕМИТЕ, КАТО ВМЕСТО ТОВА, ТЕ РЕШАВАТ СОБСТВЕНИТЕ СИ ПРОБЛЕМИ.
7. В заключение - държавата акумулира толкова много пари от нас, че не трябва да си губим времето да се занимаваме с благотворителност, когато някой българин пострада от природни бедствия - просто трябва да контролираме политиците си така, че да крадат по-малко и да работят повече за нас. Как да стане ли?
8. Аме като има демократичен механизъм, варненци да могат веднага да сменят онзи тупан, Изпортни и да си сложат човек, който ще работи за тях, а не за други тупани като него.

Живеем в изкуствен икономически строй.

1. Изкуствено ни е образованието. И никога не му стигат парите;
2. Възпитанието не е приоритет и никакво го няма;
3. Изкуствено ни е здравеопазването. И никога не му стигат парите;
4. Изкуствени ни са пенсиите и никой все още не може да ми докаже, как така цял живот плащаш вноски в някакъв скъсан чувал и няма никакво значение за системата, дали ще вземеш един лев или ще вземеш 50 хиляди, докато умреш. И никога на фонда за социално осигуряване не му стигат парите;;
5. Изкуствено ни е МВР - то. Едно такова найлонено, неестествено. Когато ти трябва, никога го няма и никога не му стигат парите;
6. Изкуствени ни са прокуратурата и съдебната институция. Няма нищо по неестествено от това да не можеш да раздадеш справедливост, когато имаш цялата власт и ресурси в ръцете си;
7. Изкуствени ни са и децата - още от раждането започват да ги дупчат с какви ли не отровни ваксини, така че, ако оцелеят, стават хилави, отпуснати, без хъс и без видимо желание за живот. Поколения без трудови и хигиенни навици;
8. Ние самите сме изкуствени, защото правим постоянно компромиси, за да се НАГАЖДАМЕ КЪМ ТАЗИ ТЪПА СИСТЕМА, В КОЯТО ЖИВЕЕМ, ВМЕСТО ДА СЕ ВЗЕМЕМ В РЪЦЕ И ДА Я ПРОМЕНИМ;
9. Изкуствен ни е целият политически живот. Свикнахме да живеем без свобода. Свикнахме да живеем в лъжи. Свикнахме да ни крадат най-безочливо всеки ден и всяка нощ. Примирихме се положението на парии... Повярвахме, че от нас нищо не зависи. Повярвахме, че някой друг трябва да се грижи за нас. Повярвахме, че  ДРУГ ЖИВОТ НЯМА. Повярвахме на приказките, че нашият глас не е важен, защото не сме експерти. Повярвахме, че елитът е нещо много по-различно от нас и че няма как да го контролираме. Всички безобразия се извършват пред очите ни и НИЕ НИЩО НЕ ПРЕДПРИЕМАМЕ, ЗА ДА СПРЕМ ТАЗИ ДУХОВНА, ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЧЕСКА И СОЦИАЛНА РАЗРУХА.
10. Накараха ни да мислим, че капитализмът е мръсно нещо. Повярвахме, че богатите са измамници и далаверджии именно гледайки как са формира и преразпределя богатството на нацията, с участието на ресурса на данъкоплатците и под благосклонния поглед на всички нас;
11. Повярвахме, че политическите връзка са единствения шанс един човек да стане богат. Повярвахме, че друг начин няма. Повярвахме, че желанието за развитие и за постигане на по-високи икономически цели задължително се свързва с продажба на душата на дявола. ПОВЯРВАХМЕ, ЧЕ Е ТРУДНО ДА СТАНЕМ НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА, КОЕТО СМЕ. ПОВЯРВАХМЕ НА ТЕОРИЯТА ЗА БИОЛОГИЧНИЯ ДЕТЕРМИНИЗЪМ В ТАКАВА СТЕПЕН, ЧЕ ПРЕСЯКОХМЕ В СЕБЕ СИ ВСЯКА АМБИЦИЯ И СТРЕМЕЖ ДА НАПРАВИМ С ЖИВОТА СИ НЕЩО ПОВЕЧЕ;
12. В обществото отново се прокрадват социалистически идеи именно заради това, защото нито политическата класа, нито ние - избирателите, пожелахме да живеем в капиталистическа икономическа система - система, която съществува на база на разкриване на пълния потенциал на личността, независимо от "помощта" на държавата и политиците. Система, която съществува на база на усърдието, качеството на работата, личната ангажираност и влагане на душа в това, което правим. Система, която произвежда мерцедеси...Отново се прокрадват мнения, че системата, която произвеждаше москвичите не е толкова лоша;
13. Няма нищо естествено в социализма, във виждането, че държавата може да се погрижи за нас. Имагинерността на понятието "държава" в нашите очи изглежда като съвсем реален политически и икономически субект, който е всесилен и ние му се кланяме като на бог. Няма нищо чудно - отново си създадохме кумир, а както знаем, всеки кумир ни прави слаби и независими. Затова трябва да преосмислим нашата роля в живота - ролята на личността. Имаме много какво да искаме от себе си. И да вярваме, че държавата, това сме ние. Ако изглеждаме зле, ако сме скапани от живота, ако сме дебели и неповратливи, ако сме болни и мрачно настроени, ако ни е криво и в нас таим неудовлетвореност, на какво очакваме да прилича нашата държава и на какво очакваме да приличат нашите политици. Крушката не пада по-далеко от дървото и няма дим без огън. Собственото ни самоосъзнаване и приемане на положението, че много от нещата зависят пряко от нашето лично участие в обществото, от нашата критичност не само към другите, но и към самите себе си, ще даде по-голям шанс на капиталистическата система да просъществува и да донесе по голям ред в обществото ни и по-голям просперитет.