1. Първата бъркотия, която направи ЕС е с бездействието си по време на кризата в бивша Югославия, като примерите за бездействието на холандския контингент, заради което бездействие хиляди мюсюлмани бяха екзекутирани от паравоенните сръбски формирования. След това последва кризата в Косово, когато сърбите явно си правеха каквото си поискат на тази територия. След това ЕС отново бездействаше, тогава, когато албанците в Косово започнаха да правят каквото си поискат, следствие на което стотици църкви бяха изгорени или осквернени от тълпата, а много сърби намериха смъртта си. Заради бездействието си и беззъбата си позиция, Европа допусна американците да вземат последното решение, какво да правят с Югославия и Косово. Взеха спорно решение, което Европа угоднически прие.
2. Кризата в Украйна. ЕС допусна американците да вземат и тук стратегическа позиция по тази криза. Медийната изява в никакъв случай не мога да нарека честна. Много от въпросите за Украйна останаха висящи, като се започне от масовите гробове в Донбас, обстрелването на жилищни комплекси и свалянето на индонезийския самолет. Мълчанието на комисиите, които са ангажирани да разследват тези случаи само засилва впечатлението, че информацията няма да стигне до нас неподстригана от цензурата. Друг е въпросът защо Европа подкрепяше толкова дълго време корумпирани политици в Украйна. Единствената разделителна линия кого подкрепя Европа не беше дали един политик е корумпиран или не, а това дали той е корумпиран, но изявава своята европейска и антантическа позиция или е корумпиран, но изразява проруска позиция. Тук правото, справедливостта, честността и тем подобни приказки нямат никакво значение.
3. Кризата в Македония през 2001г. Европа отново спеше. Американците свободно си влязоха в Македония и под носа на правителството на тази страна, изкараха в посока на Прищина автобуси, пълни с мъже, воювали против правителствените сили в Арачиново, край Скопие. В същото това време, македонският премиер е наблюдавал "операцията" от покрива на хотел, в близост до селото. Пак американците имат инициативата и пак в основата не са принципите на чест, справедливост, достойнство и така нататък, а някакви техни интереси, които не са задължително и интереси на Европа.
4. Тези примери са за военна намеса под различна форма - дали става дум за съветници, за доставка на оръжие, за пряка намеса осигуряваща логистична подкрепа на определени групи.
5. Как реагира на Европа на финансовата криза - простичко казано, опита се и го прави - прехвърля товара на данъкоплатците - така, както го направи в Ирландия, ограничи разходите на администрацията, така, както го направи в Испания и Португалия, даде милиардни помощи за европейски банки, така, както го направи с Уникредито и други банки и сега се опитва да излезе от гръцкото финансово блато, ПОДГОТВЕНО В ИСТИНСКИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА ОТ СЪЩАТА ТАЗИ ЕВРОПА, КОЯТО ПОЗВОЛИ ДЪЛГЪТ НА ТАЗИ ДЪРЖАВА ДА РАСТЕ С НЕПРОПОРЦИОНАЛНО ГОЛЕМИ ТЕМПОВЕ, НЕСЪОБРАЗЕНИ С ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ИКОНОМИКАТА ДА ВРЪЩА ТЕЗИ ЗАЕМИ. Тоест, Европа отново показа неадекватност, дори тогава, когато става дума за чисто изпълнението на чисто административни функции.
6. Европа се социализира. Преди години европейските лидери обещаха Европа да стане водеща технологична сила, на основата на новите технологии и интернет. В резултат, само най-бедните страни на Европа, а това са Румъния и България, имат добри показатели по достъп до бърз и евтин интернет. Навсякъде другаде интернетът е скъп, а качеството на услугата според българските представи е отвратителен. Тоест Европейските структури доказват, че са консервативни в отрицателния смисъл на думата и че ако искаш на направиш нещо ново, различно от стереотипите, по-добре е да ходиш или в Далечния Изток или в Америка.
7. На иберийския полуостров, баските искат да са независими. Това не се харесва нито на властта в Мадрид, нито на властта в Брюксел. Шотландците също показаха зъби. Камерън се уплаши и предложи големи отстъпки, като в същото време постави под въпрос "пребиваването на Великобритания" в Съюза, ако бюрократите не се променят и не спрат да заразяват икономиката със семето на социализма. Виктор Орбан също показа зъби на Европа, заради начина, по който Брюксел налага диктат по всички важни въпроси и по начина, по който се пренебрегва мнението на управляващите отделните страни. Всички знаят за силният евроскептицизъм, който излъчва Вацлав Клаус. Всички са наясно със сепаратистките тенденции в Северна Италия или дори в сърцето на Европа - Белгия. ЗАСЕГА ЕВРОПА Е ПОКАЗАЛА, ЧЕ МОЖЕ ДА ДАВА СУБСИДИИ.
8. Видяхме слабите страни на Европа. А може би още не сме ги видели в пълният им блясък? Нека сега да видим дали има силни страни, които може да ни покаже. Европа има икономика, която е съизмерима с тази на САЩ, НО КАТО ЦЯЛО ЕДИНСТВЕНАТА ПОЗИТИВНА НОВИНА Е, ЧЕ СЛЕД НЯКОЯ ДРУГА ГОДИНА ЩЕ ОТПАДНЕ РОУМИНГА, КОЙТО СЕГА СЕ ПЛАЩА ОТ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, АКО ПРЕБИВАВАТ В ДРУГА СТРАНА, РАЗЛИЧНА ОТ ТАЗИ, КОЯТО ИМ Е ИЗДАЛА ТЕЛЕФОНТАТА КАРТА. ПО-БЕДНИТЕ СТРАНИ ПОЛУЧИХА ПАРИ ЗА ИНФРАСТРУКТУРА, ЗА СУБСИДИИ НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО И ЗА КЪЩИ ЗА ГОСТИ /ПРИМЕРНО/. СТРАХОТЕН НАПРЕДЪК НАЛИ? Европа има колосална икономическа мощ, но е твърде разпокъсана, твърде недемократична, твърде пъстра и твърде много зависима от социалисти и утописти.  Нейната валута не се слави с тази сила, с която се слави валутата на САЩ. Засега сме далече от идеята за Европейски съединени щати. Говорим на различни езици, ползваме и различна валута в някаква степен. Социализмът яко си проправя път в една общност от държави, в която с малки изключения, капитализмът е построил цялата материална база, с която тази общност се гордее. Позитивните страни на Европа могат да се проявят тогава, когато даде път на свободното предприемачество и на свободата на пазара. Колкото повече бюрократите се опитват да канализират икономическата деятелност по различни европейски икономически програми и колкото повече приходите на отделните икономически субекти зависи от европейските субсидии, толкова повече ще виждаме ОТРИЦАТЕЛНИТЕ СТРАНИ НА ТОВА ОБЕДИНЕНИЕ, ОТКОЛКОТО ПОЗИТИВНИТЕ.

4. Риск от емиграционна вълна.

Вече сме свидетели на проявата на този вид риск.


Ето ви някои случаи:

1. Полицията залавя в района на София 150 нелегални емигранти от Афганистан, Сирия, Мали и откъде ли не. Значи полицията залавя нелегални емигранти в София, вместо да ги залавя на границата ни. Нали полицията отговаря и за София и за границата? Някой ще бъде ли наказан, затова, че този поток от нелегални емигранти е излязъл извън контрол? Ако полицията има нужда от ресурс, нека го поиска и да го оправдае. Ето, искат стена на границата с Турция - моля, получавате стена.
2. Обаче как да стане на практика тази охрана - то не е въпрос само на физическа охрана. Първо политиците трябва да си свършат работа и да кажат, какъв е редът на пресичане на границата. Ако това е граничният пункт, не би трябвало да се разглеждат молби за политическо убежище на хора, преминали незаконно границата ни. Но по същата логика, ако бежанците спазват тези процедури, ще трява да се издушат на границата, защото няма да могат да влязат вътре в страната /още от турска страна, на границата със Сирия/, докато не им се разгледа молбата за убежище. Дотогава онези от ИДИЛ могат да ги разстрелят на самата граница, докато чакат да получат убежище в Турция. Не е лесна тази работа и на всички ни е ясно, че е така. Искаме обаче точни и ясни критерии за справянето с този проблем, а не неяснота. И ако хващаме емигрантите в София, значи спукана ни е работата и границата ни е разграден двор. Ако ще ги хващаме, трябва да ги хващаме на границата.
3. В хостел в София са заловени 35 нелегални емигранти. Как са се регистрирали в този хостел? Явно е, че това е станало против всякакви правила и нормативи. Какво пречи, държавата да конфискува хостела, заради заплаха за националнта сигурност? Ако го направи веднъж и всички разберат за тази акция, мислите ли, че някой друг ще си позволи да нарушава правилата по този начин? Не, нали? Тук не става дума за това, че хостелът не регистрирал двама влюбени, които са решили да се изчукат, без да оставят документални следи за себе си. Става дума за заплаха за националната ни сигурност. Ами ако това бяха членове на Ал Каида или на ИСИЛ и бяха въоръжени? Да не искате да стане като на тунизийския бряг и някой от тези луди не реши да стреля на месо.
4. Знаем, че емиграцинните вълни се предизвикват предимно от колониалната политика, която великите сили все още водят. Защото ако те не подклаждат войни в по-бедните страни и ги оставят да се развиват така, както те преценят, няма да има и такова раздвижване на населението. Когато Сирия беше мирна страна, процесът на емигриране беше ограничен предимно до тези сирийци, които учеха у нас и оставаха след това в България. Сега всичко е излязло извън контрол.

4. Риск от природни бедствия.


Всички знаем какви природни бедствия са се случили през последните няколко години. На "прима виста" на ум ми идват наводненията. Всички знаят за наводненията, които причиниха значителни материални щети и доведоха до човешки жертви.

Първо трябва да се направи карта на речните корита и язовирите. Да се определи ясно и точно кой отговаря за тези речни корита и язовири и какво трябва да се направи, за да се поддържат те в състояние, предварително определено от изискванията на закона.

Собствениците да поемат не само позитивите от това, че притежават тези природни богатства, но и да носят отговорност за състоянието им.



Ето примери:

1. Всички знаят, че непочистените корита на реките причиниха трагедията в Мездра. Никой не е наказан за проявено бездействие, причинило човешки жертви и разрушения;
2. Всички знаят, че поддалата стена на язовира удави село Бисер, Харманлийско. Наказан ли е собственикът на язовира? Не. Защо? Защото не се знаело кой е собственик.
3. Всички знаят за незапомнената градушка, която помля десетки хиляди автомобила в София, миналата година. Някой да е потърсил отговорност на онези служби, които работата им е да разбиват градоносните облаци? Някой да е проверил колко ракети са изстреляли в същият този ден в района на София? Пълно безхаберие.
4. Никай не оспорва мащабите на стихията. На всички им е ясно, че ако падне дъжд от 70 литра на квадратен метър, положението е критично, дори и ако са почистени коритата на язовирите. Но нека това да не е оправдание за несвършена работа. И богатите и организираните държави грешат в подобни ситуации и невинаги гладко се справят с предизвикателствата на природата. Много американци критикуваха своето правителство за мудността на реакцията, когато ураганът "Кристина" връхлетя Ню-Орлиънс, преди години. Много американци критикуваха своето правителство, че е било твърде меко, а не е принудило много хора да се евакуират навреме, а е оставило възможност на всеки един да прецени риска и ситуацията. Но както се видя, отделния човек не е много адекватен в такава критична ситуация, ако го оставиш сам на себе си и на неговите решения. Важното е държавните институции да са си свършили предварително работата си добре и всеки да си знае мястото и ролята в един такъв критичен момент. Това го няма в България. Нито се знае кой за какво отговаря, кой какво трябва да направи профилактично, за да не се случват такива трагедии и кой какво наказание го очаква, ако не си е свършил добре работата или не си свърши добре работата. Нали си спомняте наводнението в кв. Аспарухово, миналата година ли беше или по-миналата, не мога да си спомня. Тогава ни в клин ни в ръкав се появиха и военно-морските сили да помагат, но стана ясно, че тяхната поява е само рекламна кампания, защото те също така бързо изчезнаха от мястото на трагедията, както се бяха и появили. Появиха се заради телевизионните камери, които предаваха от мястото на събитието. И тогава не се знаеше - кой координира спасителните операции, какви са ресурсите на общината и на държавата, кой за какво отговаря...Беше хаос, подобен на всеки един хаос, който сътворяват с действията си и бездействията си държавните и общинските институции. Толкова беше голяма бъркотията, че държавата и общината не успяха рационално да се възползват от желанията на много доброволци да помогнат за преодоляване на последствията от наводнението.

3. Риск от умишлено насилие, причинено от трети лица. 

Новините ни са пълни със случаи на физическо насилие на едно лице над друго лице. Това насилие струва на обществото някакви пари. Въвличат се различни организации. Органите на реда - МВР и жандармерията трябва да отидат на място. Понякога се заплащат командировъчни и разходи за извънреден труд. Има и режийни разноски. Има разноски за пострадали лица от органите на реда. Някои са хоспитализират, а други направо си загиват при изпълнение на служебните задължения. Освен емоционалните щети има материални щети, които се пренебрегват от настоящата ни съдебна система.

Колко пъти сме били свидетели на новини, как лица след сбиване са приети за спешно лечение, а някои остават и в болница за операции? Много пъти. Колко пъти сме си задавали въпроса - кой плаща всичко това? Николко. Просто не ни пука от това, кой и как се харчат парите на данъкоплатците.


Решението: съдът да определи кой носи отговорност за причинените щети и да го накаже поне да плати разходите на държавните институции, а така също и за лечение на пострадалите. А ако му се откъсне нещо повече от сърцето, нека да отсъди в полза на невинните средства, които да бъдат заплатени от виновния. Колкото по-високи са тези средства, толкова по-силна ще бъде задръжката при всеки, който е решил да си урежда личните взаимоотношения със силата на шамарите си.

В БЪЛГАРИЯ ИМА МНОГО НАСИЛИЕ, ЗАЩОТО НИКОЙ НЕ Е ПОМИСЛИЛ ДА САНКЦИОНИРА ПАРИЧНО НАСИЛНИЦИТЕ. КАКВО ЩЕ ПРАВИМ С ТЕЗИ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА ПЛАТЯТ ЗА ЩЕТИТЕ? ЗНАЧИ МОГАТ ДА ПРАВЯТ ПОРАЗИИ, А ДЪРЖАВАТА НЕ МОЖЕ ДА ИМ ВЗЕМЕ ПАРИ ЗА ЩЕТИТЕ? В ДАНИЯ ЗАТВОРНИЦИТЕ РЕМОНТИРАТ КОЛЕЛАТА, КОИТО ОБЩИНАТА В КОПЕНХАГЕН ПРЕДОСТАВЯ КАТО УСЛУГА НА ГРАЖДАНИТЕ. ИМА НАЧИНИ, СТИГА ДЪРЖАВАТА ДА ПОЖЕЛАЕ ДА СВЪРШИ РАБОТА.

2. Риск от това да се пребием някъде с някакво превозно средство или решавайки да изпитаме на какво сме способни, спускайки се по улеите на връх Тодорка в Пирин със скейт борд

Ще ви дам няколко примера от моята практика.

1. Колега е любител на планинското колоездене. Знаете - високи скорости по планински пътеки. Веднъж за зла негова участ падна и се нарани. Наложи се две седмици да не идва на работа. Отива той при личния лекар, онзи го преглежда и констатира, че има нужда от лечение. Предписва му лечение и той не идва на работа две седмици. НЕ СТИГА, ЧЕ ТОЙ ПОЛУЧАВА ЛЕЧЕНИЕ, ВЪПРЕКИ, ЧЕ ВИНАТА ЗА ТОВА, ЧЕ СЕ Е ПРЕБИЛ СИ Е ЛИЧНО НЕГОВА И ТОЙ Е ОСЪЗНАВАЛ ТОЗИ РИСК, ЗДРАВНАТА КАСА МУ ЗАПЛАЩА ЛЕЧЕНИЕТО В БОЛНИЦАТА. И ОЩЕ ЕДНО "НЕ СТИГА" - НЕ СТИГА, ЧЕ ЗДРАВНАТА КАСА МУ ЗАПЛАЩА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ НЕГОВИТЕ ГЛУПАВИ И НЕОБМИСЛЕНИ ДЕЙСТВИЯ, НО И СОЦИАЛНИЯТ ФОНД МУ ИЗПЛАЩА СОЦИАЛНА КОМПЕНСАЦИЯ, ЗАТОВА, ЧЕ НЕ ХОДИ НА РАБОТА. И ОЩЕ ЕДНО "НЕ СТИГА". НЕ СТИГА, ЧЕ И КАСАТА И СОЦИАЛНИЯ ФОНД МУ ПЛАЩАТ РАЗХОДИТЕ, НО И РАБОТОДАТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА ПОЕМЕ ЧАСТ ОТ РАЗХОДИТЕ, ЗАЩОТО ПЪРВИТЕ 3 ДНИ НА БОЛНИЧНИТЕ СА ЗА СМЕТКА НА РАБОТОДАТЕЛЯ. Ха сега кажете ми, това справедливо ли е? На два пъти обществото му плаща - единият, като го лекува и втори път, като му плаща болничните, ами и трябва да накараме работодателят също да плаща затова, че неговият служител в събота или неделя е решил да се претрепе в някой планина. Съжалявам за откровеността, НО КАКВО Е ВИНОВЕН НЕГОВИЯТ РАБОТОДАТЕЛ, ЧЕ СЛУЖИТЕЛЯТ МУ СЕ Е ТРЯСНАЛ В НЯКАКВО ДЪРВО И НЕ СЕ Е ВЪЗПОЛЗВАЛ ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА, ДА МИНЕ ПОКРАЙ ДЪРВОТО КАТО НОРМАЛЕН ЧОВЕК И ДА НЕ ПОЕМА ИЗЛИШНИ РИСКОВЕ;
2. Втори случай в моята практика. Извинявам се на колегата, ако прочете тази статия, но тук не влагам никакви лични мотиви. Просто излагам фактите и търся справедливостта. Та колегата е фен на моторите. Ходи той насам натам и се кефи, както самият той казва. Обаче на един завой кефенето свършва и той се тупва на земята. Оттам в "Бърза помощ", да го зашият и след това при личния лекар за болнични. Той също няма да бъде на работа две седмици и на него здравната каса ще му плати разходите за лечение, а социалният фонд ще му даде пари, затова, не няма да е на работа през това време. А работодателят ще трябва да плати първите три дни от болничните. Аз се обаждам на човека и му задавам въпроса, как вижда бъдещето, защото по този начин виждам риск за фирмата - служителят оглавява важно звено в дейността на фирмата. Отговорът беше, че той няма да се откаже от мотора. ОК, няма проблеми, всеки сам решава какви глупости може да върши. Но защо обществото да плаща в този случай и защо работодателят да плаща? Вместо работодателят да получи парична компенсация, затова, че служителят му няма да дойде на работа, защото има сключен трудов договор и договорът следва да се спазва, работодателят е вменяван да плаща за грешките на трети лица, само и само защото е имал "щастието" да наеме този човек на работа!!!
3. Решението - индивидуална застраховка, която да покрива разходи на здравната каса, социалните фондове, работодателят и други институции, които се притичат на помощ, за да спасят съответното лице. Нека всеки да поеме отговорност за това, което смята да върши или върши. САМО СИ ПОМИСЛЕТЕ КАКВИ РИСКОВЕ БИХА ПОЕЛИ ДВАМАТА СЛУЖИТЕЛИ, АКО ТРЯБВАШЕ САМИ ДА СИ ПЛАЩАТ ЗА ПОСЛЕДСТВИЯТА, КОИТО САМИ СА СИ ПРИЧИНИЛИ С НЕОБМИСЛЕНИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ. НЕКА ДА ДАМ ПРИМЕР ОТ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. ТАМ НА 18 ГОДИШНИТЕ ЗАСТРАХОВКАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС Е ТОЛКОВА ВИСОКА, ЧЕ МОЖЕ ДА НАДХВЪРЛИ 9000 ПАУНДА. ПРИ ТАКАВА ЗАСТРАХОВКА ВСЕКИ ЩЕ СЕ ЗАМИСЛИ ДАЛИ ИЗОБЩО ДА СЕ КАЧВА ДА КАРА КОЛА, ЗАЩОТО ОТГОВОРНОСТТА Е ПРЕКАЛЕНО ГОЛЯМА.

Нека да видим първите няколко риска и как могат да бъдат ограничени.

1. Рискът от болести. Според световната здравна организация, основните причинители на болести са лошото ни отношение към самите себе си. Около 80% от болестите, а според Хенри Билер, един от най-изтъкнатите лекари натуропати, над 90% от болестите зависят от прекалената храна или некачествената храна, която поемаме, тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол и наркотици. Простичко казано, поддържаме лоша физическа и умствена хигиена. ЗАЩО ТОГАВА СЕ ОПЛАКВАМЕ ОТ ТОВА, ЧЕ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НИ Е СКЪПО И КАЛПАВО ЕДНОВРЕМЕННО? ЛЕКАРИТЕ САМО СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ НАШАТА НЕОБРАЗОВАНОСТ, ОТ НАШЕТО НЕЖЕЛАНИЕ ДА ПОЛАГАМЕ ДОРИ И МАЛКИ УСИЛИЯ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ТЯЛОТО СИ, ОТ НАШИЯ МЪРЗЕЛ И ОТ НАШАТА НАИВНОСТ. Как може да бъде намален този риск? Простичко е - да се приемат критерии, според които, да бъдат задължени хората, които съзнателно рушат здравето си, да плащат повече от тези, които го правят. Защо здравните вноски да зависят от дохода, а не от това, как гражданите се грижат за себе си? Защо доходът да е критерий? Сега някой може да плаща и по 200 лева здравни вноски и да се грижи за здравето си, а друг да не плаща нищо и в същото това време да е от рисковия контингент, който натоварва финансово системата. Много често давам този пример - да сте виждали циганин, който да не пуши цигари и да не употребява алкохол? Да не говоря за тлъстите циганки - да им се чуди човек, след като са бедни и нямат пари, откъде намират пари, че някои от тях да станат дебели като крави! Нека не ме разбирайте погрешно - примерът с циганите е даден заради крайностите, които забелязвам там. Българската нация също има нужда от усъвършенсване. Ако над 50 % от населението е затлъстяло, а България е или на първо или на второ място в Европа по тютюнопушене, ако страната ни е в челните класации по прием на наркотици, кафе и всякакви стимуланти, то как да кажем, че някой друг ни е виновен за проблемите със здравето в национален мащаб. Говорих с хора, които не плащат здравни вноски и се грижат за здравето си толкова, колкото мюсюлманин би се грижил за евреин. Знаете ли какви разсъждения чух? Казват: няма да платя за здравни вноски. Знам, че като ме приемат в "Бърза помощ", там е безплатно. Ха сега кажете ми, какво правим! Държавата трябва да предложи на гражданите вариант, при който да има ПРЯКА ИКОНОМИЧЕСКА ВРЪЗКА МЕЖДУ ЗДРАВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ИНДИВИДА И ТОВА КАК ТОЙ СЕ ГРИЖИ ЗА СЕБЕ СИ И СУМАТА, КОЯТО ТРЯБВА ДА ПЛАТИ НА ЗДРАВНИЯ ФОНД, ИЗЧИСЛЕНА ИМЕННО НА НЕГОВОТО ЗДРАВНО СЪСТОЯНИЕ, А НЕ НА НЕГОВОТО ФИНАНСОВОТ СЪСТОЯНИЕ.

Нека още от самото начало да кажа, че поставям себе си в понятието "ние", защото в живота си съм правил глупости, които са стрували скъпо и на мен самият и на обществото.


Много спорове има за това, дали индивидуалното съзнание е достатъчно силно, за да ни предпази от това, да вършим глупости.

Какви рискове има и как можем да ги ограничим:

1. Риск от болести;
2. Риск от това да се пребием някъде с някакво превозно средство или решавайки да изпитаме на какво сме способни, спускайки се по улеите на връх Тодорка в Пирин със скейт борд;
3. Риск от умишлено насилие, причинено от трети лица;
4. Риск от природни бедствия;
5. Риск от емиграционна вълна, която да залее страната ни;
6. Риск от това да останем без работа, издръжка, пенсия и т.н.
7. Други рискове.