Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kolevdobri Категория: Политика
Прочетен: 3194977 Постинги: 6870 Коментари: 4295
Постинги в блога от 11.07.2016 г.
 На кого е подчинен примерно, главният прокурор? Гледате законите и не е за вярване - не е подчинен на никого. На това му казвали независимост на прокурорската власт. Ами тогава кой го избира? КОЙ СКЛЮЧВА С НЕГО НЕФОРМАЛНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ, ЗА ДА МОЖЕ СЛЕД ТОВА ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВА ОТ НЕГОВАТА ВЛАСТ? И ЗАПОЧВАТ ЕДНИ ПРИКАЗКИ - премиерът бил, президентът бил, еди коя си парламентарна сила била... Абе не може ли главният прокурор да не бъде нито предлаган нито избиран от който и да е друг, освен от народа? Нали неговото призвание е да служи на народа. Стоп. Неговото призвание по закон е да защитава държавния интерес. Защитата на държавния интерес дали в същото време означава, защита на правата на народа? Защита на неговите интереси? Не разбира се. Понятията са толкова разтегливи, че ако започнем да ги разплитаме, ще има да изплетем дрехи за всички българи.

Същото се отнася и за премиера, за министрите, за шефовете на агенциите. Защо един министър да не може да назначи подчинените си? Защото същият този министър е кученце на премиера, независимо как се казва той. Защото такава е системата. Защото никой не ни служи на нас, избирателите и затова се договарят зад нас. А ние се явяваме само пълнежът на тази хитро скроена политическа система, защото никое нещо не може да съществува без пълнеж. Само контури не са достатъчни.


Нещата са толкова простички, но се усложняват от тъпата политическа система, която живее живот, различен от нашия живот - животът на обикновените граждани.


ОБИКНОВЕНИТЕ ГРАЖДАНИ НЕ ИЗБИРАТ ГЛАВЕН ПРОКУРОР. ТЕ НЕ МОГАТ И ДА ГО СВАЛЯТ ОТ ВЛАСТ. АКО ГРАЖДАНИТЕ НЕ МОГАТ ДА ИМАТ КОНТРОЛ НАД ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР, ТОГАВА ТОЙ МОЖЕ ДА "ИГРАЕ" ОБРАЗНО КАЗАНО ПРОТИВ ТЕХНИТЕ ИНТЕРЕСИ. ТАКА И НЕ РАЗБРАХМЕ КАКВО СА ПРИКАЗВАЛИ ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР, ПРЕЗИДЕНТЪТ И ШЕФЪТ НА БНБ В КАБИНЕТА НА ПРЕЗИДЕНТА. И НИКОЙ ОТ ТЯХ НЕ СЕ ЧУВСТВА ОТГОВОРЕН ДА НИ ИНФОРМИРА. ДОРИ И ПРЕЗИДЕНТА, КОЙТО ФОРМАЛНО Е ИЗБРАН ОТ НАРОДА, НЕ Е ИЗБРАН ДЕМОКРАТИЧНО, А НАГЛАСЕНО, ЧРЕЗ АВАНСИРАНЕ НА НЕГОВАТА КАНДИДАТУРА ОТ НАЙ-ГОЛЯМАТА ПОЛИТИЧЕСКА СИЛА. НИТО ПЪК ДЕМОКРАТИЧНО МОЖЕМ ДА ГО ОТЗОВЕМ. НАКРАТКО - НИЕ СМЕ ЕДНИ ШИБАНИ ГЛАСОПОДАВАТЕЛИ, КОИТО ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ СТАТУКВОТО, НАЛОЖЕНО НИ ОТ ПАРТИЙНИЯ МОДЕЛ НА ВОДЕНЕ НА ПОЛИТИКА В БЪЛГАРИЯ. 

ТОВА ЗАКЛЮЧЕНИЕ НЕ  ЗАСЯГА САМО ФИГУРАТА НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР. ЗАСЯГА И ФИГУРИТЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ, НА ШЕФА НА СГС, НА ШЕФОВЕТЕ НА КАСАЦИОННИЯ И КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД. ОТКЪДЕ НАКЪДЕ НЯКОЙ ДРУГ, ОСВЕН НИЕ, ИЗБИРАТЕЛЯТ, ЩЕ ОПРЕДЕЛЯ КОЙ КАКЪВ ДА БЪДЕ В ТАЗИ ДЪРЖАВА. АЗ НЕ СЪМ ДАВАЛ ПЪЛНОМОЩИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ДА ИЗБИРА ШЕФОВЕ И ДА НАЗНАЧАВА ТОЗИ ИЛИ ОНЗИ. НА КАКВО ОСНОВАНИЕ ГО ПРАВЯТ ТОГАВА. НА НЕДЕМОКРАТИЧЕСКО ОСНОВАНИЕ ГО ПРАВЯТ. ПРАВЯТ КАКВОТО СИ ПОИСКАТ, КАКТО Е ОТ ВРЕМЕТО НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ. А НАС НИ ИЗПОЛЗВАТ САМО ФОРМАЛНО ДА ПРИДАВАМЕ НЯКАКЪВ ВКУС НА БЕЗВКУСНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ МАНДЖИ, КОИТО НИ ЗАБЪРКВАТ ПОЛИТИЦИТЕ. НАРОДЪТ Е ПРОСТ И НЕ МОЖЕ ДА СЕ УСЕТИ. ТОЙ УЧАСТВА В ТАЗИ ЗАБАВА, КОЯТО МУ Е УСТРОЕНА ОТ ПОЛИТИЦИТЕ. ТАМ , НА САМОТО ГЛАСУВАНЕ, НАРОДЪТ ИЛИ САМО ЕДНА ЧАСТ ОТ НЕГО, ОТИВА, ЗА ДА ПОЛУЧИ СВОЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ОРГАЗЪМ, КАТО ГЛАСУВА ЗА ПО-МАЛКОТО ЗЛО, ПОРАДИ ЛИПСА НА ПО-ГОЛЯМО ДОБРО. И НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ, ЧЕ ЛИШАВАЙКИ СЕ ОТ ПРАВОТО СИ НА СУВЕРЕН НА ТАЗИ СТРАНА, НАРОДЪТ СЕ ЛИШАВА ОТ ПРАВОТО ДА ПОЛУЧАВА БЕЗКРАЙНИ ОРГАЗМИ, ОПРЕДЕЛЯЙКИ И ИГРАЕЙКИ СИ СЪС СЪДБИТЕ НА ТОЛКОВА МНОГО ХОРА, КОИТО ИСКАТ ДА МУ БЪДАТ ВОДАЧИ.


НЕ ВЯРВАЙТЕ, ЧЕ НЯКОЙ ПРАВИ РЕФОРМИ В ПОЛЗА НА ВАС. РЕФОРМИТЕ СЕ ПРАВЯТ В ПОЛЗА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА ИЛИ ОТДЕЛНИ НЕЙНИ ЧЛЕНОВЕ. НИКОЙ НЕ СЕДИ НА КЛОНА И В СЪЩОТО ВРЕМЕ ДА ГО СЕЧЕ. ТОЛКОВА ЛИ СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ СА ТЪПИ ВАШИТЕ ПОЛИТИЦИ. ЗАТОВА РАЗБЕРЕТЕ, РЕФОРМИ СЕ ПРАВЯТ ЕДИНСТВЕНО И ЗАРАДИ ОПАСНОСТТА, НАРОДЪТ ДА ИЗМЕТЕ С ГОЛЯМАТА МЕТЛА ПОЛИТИЦИТЕ ОТ ПОЛИТИЧЕСКАТА СЦЕНА. ЗАТОВА ПОСЛЕДНИТЕ СЕ ОПИТВАТ И ПРЕДЛАГАТ НЯКАКВИ ПРОМЕНИ, КОИТО ДА В ПОЛЗА НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ САМО ТОГАВА, КОГАТО СА ЗАПЛАШЕНИ ДА БЪДАТ ИЗМЕТЕНИ ОТ СЦЕНАТА. БЪЛГАРИНЪТ ОБАЧЕ НЕ Е ГОТОВ ДА ИЗМЕТЕ НИКОГО. ТОЙ Е БОЯЗЛИВ ЧОВЕК. НЯМА ЗНАЧЕНИЕ ОТ КОГО СЕ СТРАХУВА - ДАЛИ ОТ ТУРЦИТЕ ИЛИ ОТ БОГА, ВАЖНОТО Е, ЧЕ Е БОЯЗЛИВ ЧОВЕК. ОТ НЕГО РЕВОЛЮЦИЯ НЕ ОЧАКВАЙ. НАЙ-МНОГО ДА СТАНЕ ЗА РЕЗИЛ, ОБЯВЯВАЙКИ НЯКАКВО НОВО ПОЛИТИЧЕСКО АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ, СЛЕД КОЕТО ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ НЕГО ДА МИНЕ НА ЗАКОЛЕНИЕ.


Категория: Политика
Прочетен: 316 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 11.07.2016 17:52
 Явно е, че държавата излезе по-силна от нас. Или ние излязохме по-слаби.


Гледах интервюто на д-р Тренчев, по канал 3.Спомних си за онази негова фраза "Не за такава България мечтахме".

Беше далечната 1989г. Тогава бяхме млади и енергията стуеше от нас. Спомням си как първите сигнали, затова, че ще се случи нещо витаеха във въздуха. Бях на една работна среща през лятото на същата тази година, в Министерството на финансите. Спомням си Стоян Александров, тогава асистент на Георги Петров, познат като "Голямата секира", беше пред министерството и не си спомням, дали присъства на тази среща. Там долу, почти до кръстовището на Раковски  и Славянска ме запознаха с него. След това се качихме някъде на горните етажи в една заседателна зала, за която след това казваха, че е онази "проклета" зала, в която Иван Костов, в качеството му на финансов министър, няколко години по-късно, е раздал заповедите за уволнение на много от началниците в министерството. Та да се върнем на 1989г. Разискваше се бюджетът на страната. Проектният бюджет за 1990г. Имам ярки спомени за това, как в един момент, някакъв господин стана и изтърси: "Така ако я карате, ще се скарате с народа". Бях шокиран от тази дръзка проява на свободолюбив дух. Убийте ме, не мога да си спомня точно заради каква част от проектобюджета беше тази негова реакция. Просто всичко друго престана да има някакво значение. ТОВА БЕШЕ ПЪРВИЯТ ВИК ЗА СВОБОДА, КОЙТО ЧУВАХ ЗАД СТЕНИТЕ НА ВЛАСТТА. За бога, това беше министерство на финансите, а не Кристал или Комитетът за защита на Русе!!!


За жалост, този вик за свобода беше еднократен жест на потъваш човек, който никой не се опитваше да спаси.


Бях на 27 години. Млад и все още твърде зелен. За себе си имах изградена представа затова, какво трябва да се направи. Прочетох много книги и имах самочувствието на знаещ. Правех се на такъв пред студентите в академията. Когато за първи път ме попитаха, как виждам бъдещето на България, отговорих, че ще ни са нужни 16 години, за да стъпим на крака и то при положение, че се развиваме в правилната посока. КОЯ БЕШЕ ОБАЧЕ ПРАВИЛНАТА ПОСОКА? Не знам какво точно си е мечтал да види в България Константин Тренчев. Той е от поколението, което предхожда моето поколение. Беше лежал по затворите, беше препатил. Значи и знаеше повече от мен, позовавайки се на народната мъдрост, че патилото е по-умно от непатилото.

Аз ТОГАВА СИ МИСЛЕХ ПРЕДИМНО ЗА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ АСПЕКТИ ОТ ПРОМЯНАТА. ВСИЧКИ ДРУГИ СЕ КОНЦЕНТРИРАХА САМО ВЪРХУ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ТАКИВА. СЕГА СЪМ ГОРД, КОЛКО СЪМ БИЛ ПРАВ. ЖЕЛАНИЕТО ДА ПСУВАШ ТОДОР ЖИВКОВ ПРЕМИНА ОЩЕ ПЪРВИЯ ДЕН, СЛЕД ГОЛЕМИЯ МИТИНГ НА АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ. След това икономиката беше оставена настрана. Започнаха едни политически дискусии. 


Какви идеи имаше тогава в младата ми глава?
  1. Частна собственост и нейното регулиране и защита. По онова време, частният завод произвеждаше Мерцедес и Ауди, а държавният произвеждаше Москвич и лицензни Лади. Нали разбирате, че не би трябвало да има икономист, който е с акъла си, който би предпочел организация, която произвежда Москвичи, а не мерцедеси;
  2. Преференциални акции за работещите в държавните и общинските предприятия, в същите тези предприятия, с право на глас на ОС на акционерите, без право за продажба на акциите. Тези преференциални акции се обезсилват на името на притежателя, едва след напускане на предприятието. При постъпване на работа на дру служител, те преминават на негово име. Процентът на това участие можеше да се определи допълнително със закон. Право за получаване на дивиденти. 
  3. Разпределяне на собствеността в кооперативите между собствениците на земя и превръщането на тези стопанства в частни дружества. Забрана за залагане на земя пред кредитори и забрана за получаване на обезщетения, които могат да променят собствеността върху земята. Единствената форма за смяна на собствеността върху земята, това да бъде само свободната продажба от едно лице на друго.
Връщайки се назад във времето, не мога да не изпитам удоволствието от това, какви идеи съм споделял за бъдещето на икономиката на страната. И затова определих тези 16 години, след които България трябваше да изглежда като държава, отърсила се от комунистическото си минало, което за мен беше грозните панелни жилища, нацвъкани навсякъде по българските градове, неоправените тротоари, дупките по пътищата, празните магазини за нехранителни стоки и опашките, ах какви опашки имахме тогава. Това днешното опашки ли са!



Така в голяма степен щеше да се преодолее безхаберието на обикновения българин, който искаше да продава само своята работна сила, но постоянно гледаше и продължава да гледа "в канчето на другия", кой колко имал и как го е постигнал. Винаги съм се възмущавал от система, в която работници и служители си "вдигат чуковете" след края на работното време и освен от това да си получат заплатата не се интересуват от нищо друго.


Селското стопанство преживя разруха, от която и сега не може да се оправи. И жалкото е, че това се случи по времето на Филип Димитров, уж първият демократичен премиер на България. Ама и той разбираше от икономика много по-малко от такива като нас. Беше си научил там юридическите хватки и дотук. Икономиката кучета я яли.

След това преживяхме няколко години мафиотизирането на държавата по времето на Беров и връщането на социалистическата идея в някаква форма, по време на почти двугодишно управление на Жан Виденов. След това дойде крахът. Страната ни фалира. Грабежът беше невиждан за историята на България. Знаете ли, аз, който работех тогава на "жълтите плочки" и живеех в невиждана от мен самия бедност и оскъдица, как си представях бъдещето на България? КАТО СЛЕД ТОРНАДО. Гледах руините, които тогава събираха наркомани и несретници в самия център на София, които се издигаха зад сегашната статуя на София и си мислех, мама му стара, толкова ли е шибан живота, че ни поднася всичко това. Години на криза, разочарования, комунистическа тъпотия в различните й форми и ограбване, ограбване, ограбване.....

Спомням си, как мой близък, беше получил информация, че се продава един парцел на сегашния бул. Тодор Александров, малко след сегашната сграда на Лукойл. Каза ми, че струва 80 хиляди долара. Какви долари бе човече, получавах 8 долара заплата и ми идеше да вия от немотия, след като хазяйката ми поиска 110 долара месечен наем. Трябваше да отида да живея в един коптор - 9 квадрата стая / напълно незаконно построена, иначе нямаше да е 9 квадрата, с малко дете, жена и куче/. Всички бяхма там наблъскани. Мизерия отвсякъде..

След това дойде мръсникът Иван Костов и пак излъга народа. Преди да дойде на власт, говорих с негов близък, който след това стана служител на много висока позиция, с ранг на министър. Казвах му, да не правят повече глупости, защото на всички ни омръзна. Все едно му казах, да продължават в същия дух.

След това дойде мръсникът Кобурготски и пак излъга народа. И така нататък и така нататък. По-съвременната история я знаете.


През цялото време си мислех затова, че няма свобода. Някои заминаваха за Куба, а оставаха в Канада, късайки българските си паспорти. Други отиваха в източните части на Германия, защото там се извършване наистина промяна, след ликвидирането на ЩАЗИ и наливането на повече от 100 милиарда марки в източните провинции от страна на федералната република.

След това стана още по-лесно да реализираш бягството си от страната.

Влязохме в ЕС. То беше радост, то беше чудо. Бяхме на площада в центъра на София и си мислехме, че сега промените ще станат по-бързо, отколкото ставаха до този момент. Пак се поизлъгахме. СТАНА ПО-ЛЕСНО ДА ИЗБЯГАМЕ. НЕ НАМЕРИХМЕ СИЛИ ДА ПОПРАВИМ ДЪРЖАВАТА СИ И ДА Я НАПРАВИМ ТАКАВА, КАКВАТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ - ПРОСПЕРИРАЩА И СИГУРНА. ЛИЧНИТЕ СТРАСТИ НИ ЗАВЛАДЯХА И ПРОПУСНАХМЕ ШАНСА ДА ОСИГУРИМ НА ДЕЦАТА СИ ДОСТОЕН ЖИВОТ ТУК, В БЪЛГАРИЯ. СЕГА НИ Е МЪЧНО, ЧЕ НАПУСКАТ. Има райони в България, в които думичката "пустош" е красноречиво доказателство за съществуване на странтата симбиоза между човека и природата, където природата взема връх, подобно на загиналите и погълнатите от джунглата градове в Азия и Африка.

Но тук сме свидетели на загиването на българската цивилизацзия или не, по-скоро от нейното саморазрушаване, защото каквите и центростремителни сили да има едно общество, ако центробежните сили са по-големи, нищо не може да спре процеса. А тези центробежни сили се създават от неадекватното ни държавно устройство и управление и от политическото нехайство на целия ни народ.

КОМУНИСТИТЕ НАУЧИХА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД НА БЕЗРЕДИЕ. ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА ВСЯВАТ СТРАХ, ЗА ДА ИМА РЕД. РЕПРЕСИВНИЯ АПАРАТ РАБОТЕШЕ - ПАРТИЯТА И ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ БЯХА НАЛИЦЕ. КОМУНИСТИТЕ НАУЧИХА БЪЛГАРИНА ДА НЕ СЕ ГОРДЕЕ СЪС СВОЯ РОД И РОДИНА. НАУЧИХА ГО ДА СЛУЖИ НА ЧУЖДИ ДЪРЖАВИ, НАУЧИХА ГО ДА СЕ КЛАНЯ НА ЧУЖДИ ПАРТИИ И НАРОДИ. НАУЧИХА ГО ДА КРАДЕ ОТ ДЪРЖАВНОТО, ЗАЩОТО ТАКА СЕ РЕАЛИЗИРАШЕ НА ПРАКТИКА "ОБЩОНАРОДНАТА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ СРЕДСТВАТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО", КАКВОТО И ДА ЗНАЧИ ТОВА. НАУЧИХА ГО, ЧЕ АКО СИ ЧЛЕН НА ПАРТИЯТА, МОЖЕ И ДА РАБОТИШ ПО-МАЛКО, А МОЖЕ И ДА НЕ РАБОТИШ ИЗОБЩО, ЗАЩОТО ИМА МИЛИОНИ ДРУГИ, КОИТО НЕ СА ЧЛЕНОВЕ НА ПАРТИЯТА И КОИТО ТРЯБВАШЕ ДА РАБОТЯТ ВМЕСТО ТЕБ. ЗА КАКВО ДРУГО СТАВАХА ХОРАТА ПАРТИЙНИ ЧЛЕНОВЕ? ЗА ДА ИМАТ НЯКАКВО БЪДЕЩЕ В КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВА, ЗАЩОТО ТЯ ОТНЕМАШЕ НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ШАНСОВЕТЕ В ЖИВОТА. КАКВОТО И ДА Е, НИЩО НЕ БЕШЕ КАТО СВЕТА. ПОГЛЕДНЕТЕ КАК СТРОИТЕЛИТЕ СА СЛОЖИЛИ ПЛОЧКИТЕ ПРЕД НДК - НАПРАВО ВЪРХУ ПРЪСТТА. ВАЖНОТО Е ДА СЕ ОТЧЕТЕ ДЕЙНОСТ. КАЧЕСТВОТО НЕ БЕШЕ НА МОДА ПРИ СОЦИАЛИЗМА. ВАЖНОТО Е ДА ИМА КАКВО ДА СЕ ЯДЕ И КАКВО ДА СЕ Е...Е. ДРУГОТО НЯМАШЕ ЗНАЧЕНИЕ. ЗА ЖАЛОСТ В ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ НЯКОИ ОТ НЕЩАТА СА ОЩЕ ПО-ЗЛЕ. АМИ ТО ОТ УРЕЖДАНЕ НА ЛИЧНИ ВЪПРОСИ, НА ДРУГАРИТЕ КОМУНИСТИ НЕ ИМ ОСТАВА ВРЕМЕ ДА РАБОТЯТ ЗА "ПОЛЗУ РОДУ"

При социализма ни предлагаха да реализираме жалките възможности на системата, затворена зад кльоновете на държавната ни граница. Сега поне имаме възможност да избягаме. Но и да избягаш не е толкова лесно. Често се питам, защо българите не са избягали от Османската империя, след като тя им е отнела основни свободи! И нямам категоричен отговор на този си въпрос. Може би отговорът се крие в обстоятелствата на сегашния ден. Защо, при положение, че имаме право да избягаме от тази страна, все още има милиони, които живеят тук, без да са щастливи.
Искаше ми се да реализираме СВОБОДАТА да преустроим страната си и да я направим силна и успешна. За жалост обаче реализирахме свободата си да ИЗБЯГАМЕ от нея и от този народ. Защото свестен народ не би допуснал така да му изтича кръвта, образно казано и на него да продължава да не му пука за бъдещето.

Категория: Политика
Прочетен: 548 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.07.2016 17:59
Търсене

За този блог
Автор: kolevdobri
Категория: Политика
Прочетен: 3194977
Постинги: 6870
Коментари: 4295
Гласове: 2398
Архив
Календар
«  Юли, 2016  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031