Много пъти съм разсъждавал на тази тема. Всяка една анкета, правена от социологическите агенции, във връзка с доверието на гражданите към институциите, показва плашещи данни от години наред.


Няма основание да не вярвам на социолозите. Преди, по време и след приключване на изборите, те дават невероятно точни предвиждания.

Аз също си правя своите социологически изследвания по определени теми. Те са разбира се доста по-аджамийски от професионалните изследвания, но в общи линии се припокриват. На въпроса, който зададох на една селска седянка : Вярвате ли на МВР, отговорите на всички бяха отрицателни, още повече, че изказванията бяха от рода на, ние не сме виждали полицай от години, а ти ни питаш дали им вярваме.


Наистина е твърде показателно, че основните институции в България, а това са Народно събрание, Съд, Прокуратура, Полиция или МВР, БНБ и разните там агенции и комисии, включително и доктори и медицински лица като цяло или всички онези, които получават заплати от нашите данъци, получават доверие, което се изразява с едноцифрена сума. Тогава питам се, защо 3 милиона избиратели гласуват за същите тези институции, а често и за същите тези лица, които влизат в тези институции. Толкова ли народът изпростя, че продължава да ходи да гласува за тази прогнила политическа система и се е примирил с нея!!! Явно ходи и гласува. Примирил се е. Налива вода във воденицата на политическата класа, прецаква се сам като някакъв стар глупак и като цяло захранва със своята и на семейството си енергия, машината на същата тази политическа класа.

Преди почти 200 години е започнало така нареченото българско Възраждане. Само като прегледах какви хора са били народните будители, тръпки да те побият. Това са титани на мисълта, отдадени на делото хора, които в повечето случаи са пренебрегвали собствените си потребности, отдадени на обществената кауза - просвещението на народа. И въпреки всичко, файда като че ли не виждам от всичкото това усилие. От района на целият Балкан, изглежда само Босна и Херцеговина изостават след нас. Нещо сме сбъркали и ПОСОКАТА и ЦЕЛТА и СКОРОСТТА НА ПРИДВИЖВАНЕ.


През последните два дни имах доста пътуване с кола из София и околностите. Какво ми направи впечатление? Много, ама много сме зле. С изключение на няколко основни булеварда в София, цялата пътна инфраструктура е под всякаква критика и наистина софиянци трябва да си купуват коли с усилено окачване, за да преодоляват всичките тези дупки и неравности. Обиколих района на кварталите Овча купел, Борово, Павлово и някои от най-скъпите райони, тези които са между Витоша и околовръстния път. Виждат се някакви проблясъци на подобрение, но това са само както споменах, някои главни пътни артерии. Всичко останало си е така, каквото е било от десетилетия наред - дупки, неравности, а някъде отсъства каквато и да е пътна настилка - просто колите си карат по земя. За тротоари да не говоря. Пътна инфраструктура под всякаква критика. 


Често пъти съм повдигал пред хора проблема, като съм търсил съдействие или поне да проявят единомислие. Акълът на хората обаче не е там. Народът ни не обича да си дава зор, да разсъждава за такива практични неща. Затова народът ни не е практичен. Знае как е завършил поредният безсмислен мач на Барселова, Атлетико или Манчестър, спори и е готов да се бие, като защитава каузи, от които няма да изкара и стотинка, но не проявява никакъв интерес да промени средата, в която живее. За Българина, чувството му за справедливост не работи. За него е справедливо онова, което лично му изнася. Той не се интересува от СПРАВЕДЛИВОСТТА КАТО ОБЩОВАЛИДНО ПОНЯТИЕ. Казваш на комшийката, да не изкарва кучето във вътрешнодворното пространство, защото там сме положили грижи, да има цветя, тревата да е полята и т.н. Въпреки, че и аз съм гледал куче, не бих допуснал животно да тича по тази градинка, защото колкото и дружелюбно да е то, става въпрос на лична хигиена. Но тя отказва да разбере и постоянно намира слабите места на другите, за да им го върне. Такава ни е конструкцията на нас, българите. Не харесваме да ни правят забележки и никога не вникваме в съдържанието им. А понякога правим нелепи забележки, които не издържат на никаква логика. Преди месец в Плевен спирам пред един блок. Спрях на 10 метра от вход на гараж. Излезе една жена с дете на около 8-9 години и ми направи забележка, че това е "тяхно място". Попитах я, има ли нотариален акт за собственост, на която тя троснато ми отговори, че те си спирали колата тук. Казах й, че спирането на колата на обществено място, не означава, че това място автоматически става нейно, по силата на самото спиране на колата върху него. Както и да е, не се разбрахме и стигнахме до грозни сцени и изразни средства, като представете си, тя ме заплаши с полиция. Казах и, че е проста кучка и зачаках да дойде полиция. Но тя не предприемаше нищо. Тогава й казах, че аз ще извикам тогава полиция, за да се разбере кой крив и кой прав, а тя като разбра, че няма да стане нейната, си тръгна оттам, мърморейки закани под носа си. За това ви говоря. За умрялото чувство за справедливост, което вече го няма в българина. Убито от комунистите, то така и не можа да се възстанови през последните две десетилетия, защото пак сме управлявани от комунистите. Липсата на уважение към собствеността и налагането на собствени правила, които не зачитат закона или модифицират закона, това е явна характеристика на нашия характер, от която трудно ще се освободим. Ако един човек си е "заплюл" едно място и е готов да ви издере очите за него, без да има право, какво очаквате от него - да бъдем успешен народ в проекта наречен Европа или какво? Няма да направим нищо с такъв народ. Трябва ни нов народ. Този няма да ни свърши работа. Още повече, че цветът на този народ вече е избягал от територията България.