Тази кратка статия има за цел да отваря очи, които не искат сами да се отварят. От няколко години се говори, че в България липсват 30 000 софтуерни инженери, предвид растящия ИТ сектор, но напорите на държавата е да осигури 1000 бройки годишно и то след няколко години.

http://computerworld.bg/48447_s_promeni_v_naredba_se_oblekchava_procedurata_za_izdavane_na_sinya_karta&ref=more

Държавата разполага с ресурс от над 400 милиона лева за да се осъществят държавните поръчки за висшисти, а пазарът е гладен и няма шанс в следващите години този глад да се засити от местни човешки ресурси.

Самият факт, че има незаети места в университетите за ИТ специалисти, говори от една страна за липса на достатъчен млад човешки ресурс, който иска да учи и да се развива в тази област, от друга - изтичането на мозъци от България и от трета, ниското качество на предлаганото обучение от страна на университетите. На всички е ясно, че качеството на висшето образование в България е много ниско. Незаинтересовани и остарели преподаватели, е основната характеристика на българското образование. Ако е имало нещо свястно в тази област, то се е реализирало в бизнеса и никой от тях няма желание да преподава ИТ на студентите.

Примерът с академията на Телериг е достатъчен, за да покаже на държавата, че частният бизнес не може повече да разчита на кадрите, подготвяни чрез парите на данъкоплатците, поради безхаберието, с което се характеризира чиновничеството изобщо. Ако компании като Телелиг разчитат на българската държава в това отношение, живи са загинали...Затова си организират частни академии и си подготвят кадри така, както те виждат за необходимо да го правят.  А държавата продължава да произвежда никому ненужни икономисти.


Затова е необходимо да паднат бариерите за назначаването на чужди специалисти. Не бива да се поставя изискване за заплащане на две средни заплати за страната, като необходимо условие за получаване на синя карта. Из имам познати от близки до България страни, които искат да дойдат да работят в България в сферата на ИТ. Заплащането им там е твърде ниско, дори и според нашите стандарти. Те получават в рамките на 500 евро заплата и доколкото имах разговори с тях, биха се съгласили на съвсем малко увеличение на заплатата, ако се договорим да работят в България. Единият от тези специалисти имаше и друго основание да иска да работи в България, а това е желанието му да се задоми тук. За другия, българския пазар определено е по-атрактивен за него и иска да се пробва у нас. Определянето от българското правителство на минимален праг от приблизително 900 евро заплата за тези хора е първата спънка пред тяхното реализиране в ИТ бизнеса у нас. Тази заплата може и да се реализира в някоя от следващите години, но като за начало е спирачка за започване на работа, особено, ако става дума за хардуерни специалисти. Другата спирачка е купищата документи, които се изискват. Това обезсърчава работодателите да търсят решение на своите проблеми заради липса на квалифициран персонал в България и те се отказват и заемат пасивна позиция. Ясно е, че на черно такъв специалист няма да дойде да работи в България. Той си иска своя статус и това е напълно приемливо и разбираемо.
Като гледам данните за получили така наречената синя карта, за работа в България, в сферата на ИТ / не повече от 100/ ми става ясно, че основната пречка за бизнеса изобщо, а не само за ИТ бизнеса в България е бюрокрацията. ч
Статията е инспирирана от моя опит, да наема на работа двама чужденци, които искат да работят в България, но невъзможността да приложа пазарен подход в договарянето ми с тях, заради намесата на българската бюрокрация, ми попречиха за реализацията на тези планове.