Имайки предвид финансовата култура на българина, която е твърде ниска, мога да твърдя, че даването на пари на ръка е тотално провалена система за подпомагане.


Много пъти съм се питал - за какво например малцинството, наречено цигани, харчат парите, които държавата и общините им дават по различни поводи - от раждане на дете, до месечните плащания за отглеждане на дете и разни други там парични помощи. Дали тези пари отиват точно за нуждите на децата? Или просто възрастните си купуват с тях алкохол и цигари, а децата ровят в кофата за боклук.


Сега социалното министерство щяло да отпуска по 250 лева на първокласник и така около 46 хиляди деца, щели да получат тези пари. Не стана ясно, дали има някакви ограничения за харчене. Значи парите могат да се похарчат за ракия и цигари или за нещо друго, по усмотрение на възрастните. Кой може да гарантира? Социалното министерство? Глупости.


От какво има нужда един първокласник? Има нужда от дрехи, обувки, храна, вода, учебни пособия. Не може ли да получи всичко това в натура? Организирано от държавата и общините. Има толкова много дрехи втора употреба, които децата могат да получат. Няма проблем с дрехите. Обувките струват евтино. Може да им се купят по два чифта обувки на година. Храната също е евтина. Могат да получат топла храна в училище. Може да се организира безплатен транспорт за тези деца, които живеят далеко от училище. Какво друго им трябва? Всичко това ще струва повече от 250 лева, но със сигурност, ще бъдат удовлетворени повечето нужди на детето, а не да се дават на семействата по 250 лева на калпак. 

Има злоупотреба и с натуралните помощи. Имаше много репортажи по телевизиите, как цигани продават въглища и дърва, получени като енергийни помощи, за да получат някакви пари. Други продават помощите в натура по линията на европейския съюз. Въпреки това, тази система е по-честна от даването на пари на ръка.

Все пак трябва да мислим държавнически - НЕ ДА ДАВАМЕ ПОМОЩИ, А ДА НАКАРАМЕ ТЕЗИ ХОРА ДА РАБОТЯТ И ДА ИЗКАРВАТ ПАРИ И ДА СЕ ОПРАВЯТ САМИ В ЖИВОТА, А НЕ ДА ВИСЯТ НА ВРАТА НА ОБЩЕСТВОТО. А ОБЩЕСТВОТО ТРЯБВА ДА ОСИГУРИ ИЗДРЪЖКАТА НА ДЕЦАТА И НА ТЕЗИ ХОРА, КОИТО ДОКАЗАНО НЕ МОГАТ ДА СЕ ГРИЖАТ ЗА СЕБЕ СИ. ТОЕСТ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕДЛОЖИ КОМПЛЕКСНА УСЛУГА ЗА ТЕЗИ ХОРА - ХРАНА, ДРЕХИ, БЕЗПЛАТНИ ЯСЛИ, ДЕТСКИ ГРАДИНИ И УЧИЛИЩА, С ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРЕСПИВАНЕ, ЛЕКАРСКИ ГРИЖИ И Т.Н. ВСИЧКИ ДРУГИ ДА РАБОТЯТ И ДА ИЗКАРВАТ ПАРИ, А ДЪРЖАВАТА ДА НЕ ИМ ПРЕЧИ И ДА НЕ ИМ ХАРЧИ ПАРИТЕ ЗА ПРОСТОТИИ. ТОГАВА ЩЕ БЪДЕМ ВИСОКОРАЗВИТО И БОГАТО ОБЩЕСТВО, ЗАЩОТО НИЩО В ТОЗИ СВЯТ НЕ ПАДА ОТ НЕБЕТО, А ИЗИСКВА ТРУД, ТРУД, ТРУД.

НАКРАТКО, ХОРАТА ТРЯБВА ДА МОГАТ ДА КОНТРОЛИРАТ ДЪРЖАВАТА СИ - ТЯ ДА НЕ ИМ ПРЕЧИ ЛЕСНО ДА СЕ ИЗКАРВАТ ПАРИ И ОТ ДРУГА СТРАНА, САМАТА ДЪРЖАВА ТРУДНО ДА ХАРЧИ ПОЛУЧЕНИТЕ ОТ ГРАЖДАНИТЕ ПАРИ. ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА, ПРОСТА, РАБОТЕЩА ЛОГИКА. ТОГАВА НЯМА ДА ИМА НУЖДА ОТ ХИЛЯДИ ДЪРЖАВНИ ХАЛОГЪЗНИЦИ, КОИТО ПОЛУЧАВАТ ПАРИ, ЗА ДА ОБСЛУЖВАТ ДРУГИ ХАЛОГЪЗНИЦИ.

Парите са като жените. Не идват при теб, ако не ги обичаш.

Но тези, които казват, че парите са зло, обикновено са най-изкусните лицемери, защото иначе нямаше да продават индулгенции за опрощаване на греховете, с които да построят Ватикана, където пък наивници от цял свят ходят на поклонение. И тъй като тези институции смятат в същото време парите за зло, са успели да убедят държавата да не им начислява данъци, което от друга страна не им пречи да са един от най-големите наемодатели на сгради в центъра на София, например. Разбирате колко е сложно, нали? Излиза нещо като, "Злото, без което не можем". Те са отдадени на молитви и духовни практики и общение с бога, но след като са си осигурили достатъчно количество "зло", което им помага да съществуват в материалния свят.


Безспорно обаче, човек  може да живее и с по-малко "зло". Отивам днес в магазина и гледам - един щанд с телефони - нови и лъскави. Има и за 100 кинта, има и за 2000 и за малко повече. Моят телефон струва около 300 лева. Да си купя ли нов и по-скъп? Защо, за какво ми е. Телефонът ми е смарт, има всички основни "бъзикни", но като гледам, май го ползвам предимно за "ало", да прочета някаква статия в нета, да правя конферентен разговор по служба, да обменям съобщения и да банкирам. Тоест, върши всичко основно, каквото върши и телефонът за 2000лв. Засега пропускам. Пък мога да почакам, телефонът за 2000 лева да стане 500лв. Тогава ще си го купя.

Спирам се пред телевизорите. Брей, някакви нови модели... Струват около 5000-6000 лева. Моят е за 1000, но като гледам какви простотии дават по телевизора, мисля, че съм се прекарал да имам и такъв. Отвреме на време гледам по него нещо, което съм транслирал от нета, заради по-големия екран. Предостатъчно е. Не ти трябва повече. Цветовете били такива, пикселите били онакива. Хиляди приказки, за да вземеш емоционална позиция, да изключиш мозъка и да се изръсиш.
Спирам пред компютрите - като се започне от към 700, та до 3500лв. за брой. Работя с комп. на 7 години. Има някакви подобрения през годините. Върши добра работа. Защо да купувам друг, като върши работа? Оценката му е около 200-300 лева, но засега, да чукна на дърво, се справя отлично. И си ме кефи. Няма нужда да харча зло, само защото искам промяна. Хората така разбират промяната. Да си купят нещо ново. За мен промяната е да създадем по-добра околна среда, като излеза на улицата, в парка и т.н. Прахолякът, мръсотията по улиците, простотията на милионите, дребнавостта и глупостта, да се оставят да ги пързалят, милиардите, които правителството харчи без да се спита с нас - ето това са неща, които ме вълнуват, а не дали да си купя новия модел телефон, че да продължавам да говоря празни приказки, само че от нов телефон. Ай сиктир. Мога да си запазя злото и за по-важни работи.



От третия етаж на магазина, през огромните стъкла, гледам колите, които минават по един софийски булевард. Мердецес, бял, S класа, АМГ, гуми, Жанти, има всичко. Кат го гледам, 300 бона. Яко пишлеме. Предполагам, обществени поръчки. Кефи се човекът като я кара тази кола.
От другия край на пътя, друг лъскав автомобил.

Излизам на улицата и влизам в моя - лимузина, 8 хилки, в лева. Не съм сигурен, дали и толкова мога да му взема. Обикновено купувам кола за 2000 лева и давам още няколко хилки, за да я стегна и да не ми прави проблеми. Някои от моите служители карат по-скъпи коли от мен. Могат да си го позволят, за разлика от мен, човекът, който им плаща заплатите.Тежкарлък? Необходимост? Едва ли. Просто гледат да се оттърват от злото, без да мислят много за бъдещето. Понякога си мисля за типично българската работа, да си купят лъскава и скъпа кола, а зимата да нямат пари да си купят нови зимни гуми. 


Чета меню в ресторант - мангусти, лангусти, раци, маци, скариди, миди.. Ако река са се наплюскам както аз си знам, няма да ми стигнат и 200 лева. Я си влез в супермаркета, купи си салати и зеленчук за 5 лева, месо за 10 лева, хляб за левче и си направи една чудна манджа, хаир да е. Един човек ще има два дни да яде на корем. Може и с по-малко "зло" и тук да се мине.


Не е лошо да скътате малко "зло" за лоши времена. Не е необходимо да изяждате и изпивате всичко, както го правят бедните. Те затова са бедни, защото харчат всичкото "зло", до което се докопат. Виждал съм уникални случки на бедни хора, които купуват вещи, които от своя страна никога не бих си купил, защото са скъпи и излишни, въпреки, че "притежавам десетки левове".

Все още активен, 69 годишен, физически здрав, работлив, интелигентен. Няма стаж за пенсия. Има зад гърба си 2000 лева. Като стане на 70, държавата ще му даде 130 лева пенсия за старост. Питам го, изкарвал ли си достатъчно пари през живота си. Отговори ми с "да". Вижда се, че е работлив - ниви, риболов, работи и на строежи... Къде тогава ти е бил акъла, за бога, че след 70 години съществуване и поне 50 години работа за която си получавал пари, имаш едва 2000 лева зад гърба си!? Отговорът беше: Ами ха де!!

Вместо да говорим за парите като за зло, нека да видим и добрата им страна. Възможността да материализираме в някаква степен усилията си във форма, удобна за потребление, която да ни помага в края на живота ни, когато няма да ни се иска, няма да ни стиска и няма да можем както преди. Освен, ако отново не изпростеем и не се оставим парите ни да ги изчукат /похарчат/ синове и дъщери, внуци и правнуци и онези хиени, от лотарията или бингото.

Та толкова за парите като зло. Нека все пак да ги има. За предпочитане е. Всички реват за пари - пенсионери, майки с деца и майки без деца, болни, сакати, инвалиди, лекари, учители, полицаи, военни, чиновници и т.н. и т.н. Зло, зло, ама всички за това пусто зло алчнеят. Така че, нека да си имаме парички, за да не стане като онази приказка: Ела зло, че да не стане още по-зле.