https://www.tita.bg/laws/378


(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 91 от 2017 г.) Мерки, водещи до трайно намаляване на бюджетните приходи, се компенсират с мерки за трайно намаляване на разходите.


Което означава, че когато популистите предлагат данъчни промени, примерно, намаление на ДДС, трябва да кажат, какви точно разходи трябва да се намалят, за да се компенсира намалението на приходите.


Че като гледам как се напреварват да предлагат данъчни промени, с какъв хъс и мерак...


Като гледам обаче, как са писали този закон, все едно йезуитите са участвали активно в процеса на даване на предложения.
Вижте например, какво казва законът:



Чл. 27. (1) Целта за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма, изчислено на касова основа, е постигане и/или поддържане на нулево или положително салдо.
Точно започнеш да си вярваш и хоп, хитрата сврака, с двата крака, както се казва в народната пословица:

(4) Годишният бюджетен дефицит по консолидираната фискална програма, изчислен на касова основа, не може да надвишава 2 на сто от брутния вътрешен продукт.

Първо ти казват, че целта е нулев бюджетен дефицит или излишък и след това няколко алинеи се опитват да кажат, какъв все пак може да бъде бюджетния дефицит и при какви условия се допуска.

Нещо от приказката преди години: "Филм не шведский а, советский"

 https://www.tita.bg/laws/378


Ето препратка към него. Толкова много приказки, толкова много увъртания и накрая, толкова мното "принципи", че пак НАПЪЛНО СЪЗНАТЕЛНО са пропуснали да отговорят на най-важните въпроси и като следствие на това да определят ИСТИНСКИТЕ ПРИНЦИПИ, върху основата на които ще се градят публичните финанси.


Сега принципите, описани в чл. 20 от закона, са следните:

1. Всеобхватност;
2. Отчетност и отговорност;
3. Адекватност;
4. Икономичност;
5. Ефикасност;
6. Ефективност
7. Прозрачност;
8. Устойчивост
9. Законосъобразност

Например, законосъобразността е ИЗИСКВАНЕ, а не принцип. Ефикасността и ефективността и икономичността толкова много се припокриват, че спокойно могат да бъдат обединени в един принцип;  Всеобхватността е добро пожелание, но социалистическата ни система изключва хиляди хора от обхвата на данъчното, социалното и здравното осигуряване, че е необходимо постоянно, всяка година с приемането на бюджетите на държавата, общините, НОИ, здравната каса и т.н., да се споменава, че този принцип ПОСТОЯННО СЕ НАРУШАВА и то от самата държава.

А какво да каже човек за такива принципи, като "адекватност". По същата логика, може да се измислят и още безсмислени принципи, като "моралност", "справедливост", "почтеност", "деликатност" и т.н. и т.н..

Аз като бивш научен безработник и след това човек от практиката, съм станал много чувствителен на използването НА ЕДИН ТОН ДУМИ, ЦЕЛТА НА КОИТО Е ДА ТЕ ОМАЯТ. ПРАЗНОГОВОРЕНЕ, КЪДЕ ОТ ГЛУПОСТ, КЪДЕ ОТ НАИВНОСТ, ЧЕ КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ДЪРДОРИШ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ЩЕ ТЕ СМЯТАТ НА УМЕН...ПО-УМНИТЕ ОБАЧЕ ЩЕ СИ ЗАДАДАТ ВЪПРОСА, ЗАЩО АДЖЕБА Е ЦЯЛОТО ТОВА ГОВОРЕНЕ? ТОЧНО ТАКА, ПОЗНАХТЕ. ДА НИ ЗАБЛУДЯТ И ТЕ ДА СИ ПРАВЯТ КАКВОТО СИ ЗНАЯТ. ТЕ, ОЗНАЧАВА, УПРАВЛЯВАЩИТЕ.

Ето за какво става дума:

1. Не трябва ли, когато става дума за принципи, върху които се гради финансовата система, да се уточнят по-важни понятия, от тези глупости, които авторите на закона са описали по-горе? Не е ли по-важен въпросът, ОТ КОГО И КОЛКО ПАРИ ДА ВЗЕМЕ СИСТЕМАТА И НА КАКВО ОСНОВАНИЕ И НА КОГО И КОЛКО ДА ДАДЕ И НА КАКВО ОСНОВАНИЕ. На база на отговорите на този въпрос, трябва да се формулира съответния принцип. На хората не им пука дали ще кръстите системата "адекватна" или не, "икономична" или не. Пука им обаче, защо им вземате парите, защо са толкова и кой определи, че трябва да са толкова. След това започва да им пука, на кого ги давате, колко ги давате и на какво основани го правите.
2. Пука им също, дали ги питате когато им вземате парите и когато ги харчите.

Ако отговорите на тези въпроси, ще ви стане най-после ясно, че глупостите, които ги пишете в закона са наистина маловажни и са глупости, които с нищо не решават проблемите ни. РАЗВИТОСТТА НА ЕДНО ОБЩЕСТВО, ОТ ФИНАНСОВА ГЛЕДНА ТОЧКА, СЕ ИЗРАЗЯВА В ТОВА, ДАЛИ САМОТО ОБЩЕСТВО ДАВА ДОБРА ОЦЕНКА НА ДЕЙСТВИЕТО НА ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА - ТОЕСТ НА ОФИЦИАЛНОТО КРАДЕНЕ НА ПАРИТЕ ОТ ОБЩЕСТВОТО И ОФИЦИАЛНОТО ИМ ПРАХОСВАНЕ ОТ ПОЛИТИЦИТЕ И БЮРОКРАТИТЕ. ЗАСЕГА НЕ МОЖЕМ ДА СЕ ПОХВАЛИМ, ЧЕ ОБЩЕСТВОТО ОДОБРЯВА ТОВА, КОЕТО ПРАВИ УПРАВЛЯВАЩИТЕ КЛАСА И ЧИНОВНИЦИТЕ И ЗАТОВА ВСЕКИ ПО ВЪЗМОЖНОСТ, ГЛЕДА ДА ПРЕЦАКВА СИСТЕМАТА, КАТО Й ПЛАЩА ВЪЗМОЖНО НАЙ-МАЛКО И ГЛЕДА ДА КРАДНЕ, КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ.


ДОВЕРИЕ НЯМА, ГОСПОДА ПОЛИТИЦИ И БЮРОКРАТИ. ДОВЕРИЕТО ЛИПСВА В НАШИТЕ ОТНОШЕНИЯ, ЗАЩОТО ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ СТЕ ПОКАЗАЛИ, ЧЕ ТРЕПЕРИТЕ ЗА НАШИТЕ ПАРИ.