Всеки ден, десетки и десетки пъти гледам, как на НАС ИЗОБЩО НЕ НИ ПУКА ЗА НИЩО, КОЕТО НИ ЗАОБИКАЛЯ.



И НЕ ПРАВИ НИЩО, ЗА ДА ПРОМЕНИ КОЧИНАТА, В КОЯТО ЖИВЕЕ. КОЧИНАТА, НАРЕЧЕНА българия. Защо пиша българия с малка буква ли? Защото така заслужава. Дори трябва да се пише и "без букви", ако езиково и стилистично е възможно. 

КАКТО Е ТРЪГНАЛО, СЛЕД НЯКОЛКО ДЕСЕТИЛЕТИЯ, МОЖЕ ДА СЕ ПИШЕ САМО В ИСТОРИЧЕСКИТЕ КНИГИ.


Всеки ден гледам, какви ПОЛИТИЧЕСКИ ИЗРОДИ СМЕ ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО. ПОЛИТИЧЕСКИ ИЗРОДИ.

Иначе сме кротък народ, хрисим...

Но сме МРЪНКАЛА. Постоянно мрънкаме за неща, КОИТО САМИ ОТКАЗВАМЕ ДА СВЪРШИМ, ЗА ДА ОТПАДНАТ ОСНОВАНИЯТА ЗА МРЪНКАНЕТО.

Истината е, че ЛЕВСКИ Е СЛУЧИЛ НА КАЛПАВ НАРОД.


След толкова тичане, емоции, разход на пари и енергия, след наличие на толкова членове на революционни комитети, след толкова много закупено оръжие, НЕ СА СЕ НАМЕРИЛИ ХОРА, ДА ГРЪМНАТ ТРИ ЗАПТИЕТА И ДА ОСВОБОДЯТ ЛЕВСКИ ОТ ПЛЕН!!!

ДА ТИ Е--А И ОРГАНИЗАЦИЯТА И ВСИЧКОТО!!!


КАЛПАВ НАРОД И ТОВА Е.



Но не мога да си отговоря на въпроса, защо, след като самият ЛЕВСКИ е виждал, че този народ е калпав, защо се е зарекал и е станал курбан за него. Също и Ботев. Също и Караджата. Дали не са го правили за себе си, а не за народа си? Просто за да получат вътрешно просветление и освобождение? За себе си...Деликатно е, нали?