Направо си признавам, че не виждам по какъв начин тази страна ще излезе от дълбоката криза, в която е попаднала.
Наред с разрухата, безхаберието и безотговорността и неефективността, която цари в държавната сфера, такива тенденции се забелязват и в частната сфера.
От моята управленска практика знам, че приказки от рода на „Когато цифрите говорят и боговете мълчат” не са меродавни дори и в частните предприятия, какво остава за държавните.
Свидетел съм на това как хора тип „овце” стават част от висшия ешалон на управлението в частните компании, просто защото са „безопасни игли” в очите на „мършата”, която управлява тези компании. И така част от фирмите фалират рано или късно или кютат до момента в който някой случаен пазарен фактор не им даде „рамо” и те не излязат от собствената криза, в която са попаднали именно благодарение на това, че са управлявани от хора тип „овце”.
Парадоксален случай за успех на човек, който се е провалил в международно начинание на българска фирма, след което още един провал пак извън България и като за награда – става част от управителния ешалон на фирмата майка. Звучи невероятно, но е факт. Икономическите резултати, оставени от този човек са неоспоримо отрицателни. И въпреки това върви нагоре.
Друг случай, точно обратен на горния. Успех след успех, документирани в годишните счетоводни отчети и накрая – уволнение, заради дързък език.
На това му викам „овцете” управляват „тигрите”.
Това е състояние, което може би важи само в България и в някаква степен и в Румъния. Никъде другаде в Европа.
Затова все повече си мисля да бягам от тази държава. Тук нещата са толкова усложнени, толкова комплицирани, че не виждам решение. Народът е тотално изпростял и оглупял, вместо да работи за богатство, той работи за отмъщение. Основното му свойство е да завижда и да мрази. Толкова много е обработен от политическата власт, от бюрократите и различните видове чиновници, от измислените представители на икономическата олигархия, станали богати заради връзките си с властта, от средствата за масова дезинформация, че е като ошашавен. Този народ не е на себе си. ТОЙ НЕ ЗНАЕ КАКВО СТАВА, КАКВО СЕ СЛУЧВА. ТОЙ НЕ ЗНАЕ, ЧЕ ГО МАНИПУЛИРАТ НАЙ-БЕЗСРАМНО, ЧЕ МУ ХВЪРЛЯТ ПОСТОЯННО ИНФОРМАЦИОННИ ПРИМАМКИ, НА КОИТО ТОЙ СЕ ХВАЩА КАТО МАЛКО ДЕТЕ. ТОЛКОВА ОБРАБОТЕН НАРОД. ГОТОВ Е ДА РАЗКЪСА БЛИЖНИЯ СИ, ЗАЩОТО ВЛАСТТА ТАКА ГО Е НАСЪСКАЛА – ДА СЕ ЯДЕ ЕДИН С ДРУГ И ДА НЯМА ВРЕМЕ И ВЪЗМОЖНОСТ ДА СИ ПОМИСЛЯ, ЧЕ НЕГОВИТЕ ПРОБЛЕМИ ИДВАТ ИМЕННО ОТ ВЛАСТТА. ОТ ПОСТОЯННОТО САМОИЗЯЖДАНЕ, БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД НЯМА НИТО СИЛИ НИТО ЖЕЛАНИЕ НИТО ВЪЗМОЖНОСТ, КОЕТО Е НАЙ-ЛОШО, ДА ПОИСКА НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО ЗА СЕБЕ СИ – СВОБОДА ДА РАБОТИ И ПЕЧЕЛИ В УСЛОВИЯТА НА ЧЕСТНО СЪРЕВНОВАНИЕ. ЗАСЕГА ТАКОВА НЕЩО БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА НЕ СМЯТА ДА ДОПУСНЕ. ТЯ НЕ ИСКА ДА СЕ ОТКАЖЕ ОТ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЛОСТОВЕ, ТЕЗИ, КОИТО ПРАВЯТ ПАРТИИТЕ И ПОЛИТИЦИТЕ БОГАТИ. ТЕЗИ, КОИТО ОСИГУРЯВАТ НА СТОТИЦИ ХИЛЯДИ ХАЛОГЪЗНИЦИ-МЪРЗЕЛИВЦИ СТАБИЛНИ ДОХОДИ ЗА СМЕТКА НА ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ. ДЪРЖАВА, КОЯТО ПРЕСЛЕДВА РАБОТЕЩИТЕ, ЗА ДА ОСИГУРИ ЧИНОВНИЦИТЕ И НЕРАБОТЕЩИТЕ Е ОБРЕЧЕНА НА СТАГНАЦИЯ И НА ЗАСТОЙ. КАКВА САМО ЕНЕРГИЯ ИМА ДЪРЖАВАТА, ЗА ДА ВЗЕМЕ ОТ МАЛКОТО, КОИТО РАБОТЯТ И ДА ДАДЕ НА МНОГОТО, КОИТО НЕ РАБОТЯТ!
От позицията на обикновения гражданин, все ми се иска нещата в тази страна да се стабилизират и да се радваме най-после на икономически подем. Преди време платих скъпо за това, че бях на „левови” позиции. Вярвах в бъдещето на страната си. Изглежда само идиот може да вярва на тази държава и на този народ. Жалко, че не мога така лесно да сменя държавата си и народа си. За някои това е твърде лесно. За мен не е.
Но не мога да си кривя душата, че работя за това моето поколение да работи и живее извън тази страна. Работя за това, да насоча избора на това поколение /икономическия избор/ към държави, в които има значително повече икономически свободи и където човек наистина може да покаже на какво е способен. Без да са му необходими политически протекции или протекциите на държавни или общински чиновници. Някоя страна, която е класирана значително по-добре от България, по показателя икономическа свобода. Някоя страна, в която хлябът е много по-скъп от България. Страна, в която животът е много „по-скъп” от този в България. Понякога се хващам, че не ми е много комфортно. От една страна искам силно нещата да се променят, а от друга съветвам всеки млад човек да отиде и да се опита да уреди живота си в друга държава. Всички страни от Съюза, освен България и Румъния са предпочитана дестинация. Където и да се отиде, няма да се сбърка. Навсякъде се живее по-добре, отколкото в България.
Преди повече от 10 години мой познат замина за Намибия. Бях озадачен, че продаде всичко в София и замина. Не знам какво стана с него. Друг приятел замина за САЩ. Тогава, преди 13 години той ми каза, че дупките в квартал Борово в София ще си стоят там и след 5 години. Страшното е в това, че и след 13 години дупките все още си стоят там.
Друг мой познат замина в някаква страна в Южна Африка. Да работи като програмист. Беше на добра служба в БНБ. Тогава всички негови колеги бяхме шокирани. Не Европа, не Америка а .... Африка. Не искам да си спомня добре, но той говореше за бившата Родезия, сега Зимбабве. Същата тази, която Робърт Мугабе докара до финансов фалит. Не знам какво е станало с този мой познат, вероятно е офейкал за ЮАР.
Имам други познати, които се мъчиха да постигнат нещо в България като отвориха магазин за телефони – продажба и сервиз. Висяха по повече от 10 часа на ден, в това число и събота. Трудна работа. Та същите тези търговци сега строят къщи в Лондон и дума не обелват за връщане. Успели са да си направят там и деца и са горди, че те ще бъдат поданици на кралицата.
Имам познати в Германия, Финландия, Испания и Гърция. Кой направил пицария, кой се занимава с управление на земеделски плантации. Някои открито са го ударили на мързел, като след няколко години работа разчитат на социални помощи от съответната държава.
Защо толкова много ДАНЪКОПЛАТЦИ избягаха от тази държава? Защо те успяха да видят, че от България нищо свястно няма да излезе, а аз продължавам да стоя тук и като някакъв упорит идиот продължавам да вярвам, че нещо хубаво може да се случи. Нещо като на Ирландия. Нещо, с което мога да се гордея. Преди 5-6 години поне можехме да се изфукаме пред албанците. Сега вече и това не можем, като гледам какво направиха за това време. Толкова много разруха като в България не можеш да видиш никъде в Европа. Селата ни изглеждат призрачно и денем, да не говорим нощем. Градовете ни са на път да повторят съдбата на селата ни. Някакво малко изключение прави само столицата, морето, курортите и отделни по-големи населени места. Всичко друго е пълна скръб.
И най-лошото е, че повечето от половината българи разчитат на помощ от държавата. Жалките подаяния, които тя им дава ги кара да бъдат щастливи по своему на живота. Ако не богати, то поне има за хляб. Идеално поле за изява на завист и омраза, за скрито Андрешковско недоволство и за Бай Ганьова хитрост.
