Може ли да изразяваме негативните си чувства към трети лица на чужд език? Така ще спасим нашия, българския език от опошляване.



Гледам надписите по едно от елитните столични училища:

1. Мрете мръсни прасета. Левски над всичко;
2. Турци мрете;
3. София е синя;
4. Червени помияри - смърт за вас;
5. Сини измекяри, посинявайте от яд;

По форумите е направо ужас. Вместо да вникнат в това, които колегите пишат и да стане хубав спор за идеи и да се изразяват мнения, целта на които е да се стигне до някакъв приемлив за спорещите вариант, веднага се нахвърлят върху всякаква идея, дори и БЕЗ ДА СА ПРОЧЕЛИ И НЯКОЛКО ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ ТЕКСТА. НЕ СА ВЪЗПИТАНИ ДА ПОЛУЧАВАТ ВНИМАНИЕ ПО ПОДХОДЯЩИЯ НАЧИН И СЕ ОПИТВАТ ДА ГО ПОЛУЧАТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ГЛУПАЦИ. МОЖЕШ ДА ПОЛУЧИШ ВНИМАНИЕ И КАТО СИ СВАЛИШ ГАЩИТЕ В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ. АКО ВНИМАНИЕТО Е ВСИЧКОТО, КОЕТО ИСКАШ.

Някои му казват "хейтърство". Аз му казвам лошо възпитание. Жалко за езикът ни. Не е виновен той, че да служи като проводник на простотии. Нищо градивно няма в такива думи. Още по-жалкото е обаче, че никой от тези млади и невъзпитани хора, които са написали подобни глупости по стените, нямат никакъв интерес от това, дали ЦСКА ще е шампион или Левски. Каква идиотия ги кара тогава да вземат страна, от която те нямат никакъв интерес. Дори и губят от това, да ходят на мачове, вместо да взеат топката и те самите да отидат да поритат в парка.


Предлагам, когато искаме да  изразим омраза, ненавист, гняв и други отрицателни чувства, да го правим на чужд език. Така хем ще научим чужд език по-бързо, хем и псувнята няма да звучи толкова познато, поне в първите няколко години. Представете си, че някой ви напсува на иврит. Готино е нали?

Тези дни окончателно и аз разбрах. Плю та се насра от плюене срещу Плевнелиев. Не че харесвам президента, говоря за принципа.... По време на предизборната му кампания, Плевнелиев ме прикани да му се радвам /беше в Бургас тогава/, а аз му направих жест, че не намирам причини да го правя, но както и да е. Да се върнем на публичната личност Бареката.


Брей, в началото си вика човек, този ще ги разкатае. Започна да вади кирливите ризи на Борисов, на Плевнелиев. Не плюеше само срещи своите покровители. Преди няколко седмици започна да плюе и срещу тях. Сега тръгнал да се извинява на Плевнелиев. Утре ще се целува с Борисов. Гадна история.


Има и други народностни изрази, като "влашка престилка" - престилка с две лица, "фурнаджийска лопата" - горе долу същата работа...

Напомня ми Яне Янев. Политически пигмеи.

Харесва ми тази заигравка. Преди повече от 15 години я чух от един изпълнителен директор на банка в България. Беше стабилна банка, за разлика от други. Та той каза: Банката е добре, въпреки усилията на ръководството.

Та БНБ върши някаква работа, не можем да отречем. На няколко пъти писах затова, че БНБ свърши добра работа при оценката на междудържавния риск. Гръцките банки в България бяха под постоянно наблюдение от страна на БНБ и не се допусна изтичане на средства от тукашните банки към гръцките. А всички знаят, че това е възможно. Сега няма да дискутирам как става това. Не е тема на настоящия постинг.


Преди 18 години много банки в България фалираха. Главните виновници за тези фалити бяха държавата, правителствата, които управляваха България през тези години, Народното събрание, че не си свърши работа от гледна точка на законодателното осигуряване на контрола на рисковете и БНБ. За съжаление в тези години и аз бях част от проблема, макар и на по-ниско ниво. Изпитал съм на гърба си нелепата ситуация да отидеш на "война", да започнеш "сражение" с викове ура, а когато се наложи да използваш оръжие, да разбереш, че тези, които са те изпратили да се биеш, са ти дали халостни пратрони, вместо истински. Образно говоря, надявам се да ме разберете. Ако искаш да контролираш някого истински, ще трябва да му даде ИСТИНСКИ МЕХАНИЗМИ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ТОВА ПРАВО ИЛИ ЗАДЪЛЖЕНИЕ И АЗ ВЕЧЕ НЕ ЗНАМ КАК ДА ГО КАЖА. На практика съм участвал в играта "Мижи да те лажам", като тогава смътно се досещах, че съм там не за да свърша работата, а за да я ИМИТИРАМ за пред широката общественост. Минаха години оттогава. Уж много неща се промениха, но основните си стоят непроменени.


България имаше добри години по време на управление на Станишев и сие. БВП растеше както никога досега. Но уви, всичко е било така, ако мога да перифразирам моят приятел от миналото: Растежът беше налице, въпреки усилията на правителството. Изсипаха се толкова външни капитали и се струпаха предимно в строителството, като ней-лесният начин за получаване на възвръщаемост на капитала, че една моя позната, нотариус ми каза по едно време през 2007г.: Нямаш си на представа на какви цени и в какви размери изповядвам сделки.


Та какво направи и какво не направи БНБ през този период. Запази независимостта си, което е добре. На фона на националната ни зависимост, имаше една институция, която беше независима от външни сили. То какво и да сгреши БНБ, ако има валутен борд. Ако не провеждаш валутна или парична политика, за какво да те осъдят - нито рефинансираш банките, нито си играше с лихвения процент, нищо... Живот безметежен и на корем, както се казва.

Но явно има какво да сгреши. А грешката е, че преповтаряме като глупаци грешки отпреди 18 години. КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА КАПИТАЛА В БАНКОВАТА СИСТЕМА. Несправедлива система за определяне на това кой да е банкер и кой не. Напълно субективна и порочна. Остатъци от корупирано и неясно минало, което мирише и сега. И като капак на всичко, зависимоста, следствие на прекалената концентрация, за която говорих, защото на "пазара" на административни услуги в банковата система играят големи пари, което не е изненада за никого. Дори някои решиха да използват и политически протекции, за да станат още по-големи. Не че другите не го правят, ама някои както се казва прекалиха. А БНБ стоеше през цялото време и гледаше безучастно.

Накратко: Ако БНБ има някаква вина за това, че лошите кредити са над 25% от всички кредити, това е защото позволи на банкерите да правят глупости и да раздават кредити с недостатъчно добро обезпечение, като създаваха илюзията, че можем да живеем и да ползваме настоящи блага почти неограничено, срещу задължение да плащаме в бъдеще. Да ама бъдещето нещо се показа различно от очакваното. БНБ трябваше да предвиди този случай. Английската централна банка отдавна постави ограничени, че банките не могат да осигуряват на 100% парите за закупуване на жилище от гражданите и дори определи лимити. Това все още не се е случило в БНБ. Централната банка трябва да си припомни, че в банковата сфера НЯМА ЧИСТИ ПАЗАРНИ ОТНОШЕНИЯ, НИТО ЧИСТА И ЯСНА СОБСТВЕНОСТ. ТОВА НАЛАГА СТРИКТРИ РЕСТРИКЦИИ И УПРАВЛЕНИЕ НА ТЕЗИ ПРОЦЕСИ. НЕКА НЕ СЕ ОПРАВДАВАТ С ТОВА, ЧЕ В БЪЛГАРИЯ ИМАЛО ПАЗАР И ТОЗИ ПАЗАР ДИКТУВАЛ КАКВИ ДА БЪДАТ ЛИХВИТЕ ИЛИ КОЛКО ДА БЪДАТ ЕКСПОЗИЦИИТЕ НА КРЕДИТИ В ПОРТФЕЙЛИТЕ НА БАНКИТЕ И КАК ДА СЕ ПРОПОРЦИОНИРАТ ТЕ. НЯМА ТАКОВА НЕЩО. В БЪЛГАРИЯ ИМА АНТИПАЗАРНА БАНКОВА СИСТЕМА И БНБ ТРЯБВА ДА СИ ВЛЕЗЕ В РОЛЯТА НА ИСТИНСКИ РЕГУЛАТОР И ДА НЕ СЕ ОПЛАКВА, КОГАТО СЕ УСТАВИ, ЧЕ НЯКОИ БАНКЕРИ ПРЕКАЛЯВАТ С ПИЛЕЕНЕТО НА ЧУЖДИ ПАРИ, С КОИТО ИЗКУПУВАТ БИЗНЕСА В СТРАНАТА. И АКО ОЩЕ ВЕДНЪЖ СТАНЕ ДУМА ЗА ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ "ВЪТРЕШНИ КРЕДИТИ" КАТО ПРОБЛЕМ, КОЙТО МОЖЕ ДА РАЗТРЕСЕ БАНКОВАТА СИСТЕМА, ЩЕ ВЗЕМА ДА СЕ ГРЪМНА ИЛИ ПО-СКОРО, ЩЕ ВЗЕМА ДА ГРЪМНА НЯКОЙ, КОЙТО Е ВИНОВЕН В ИКОНОМИКАТА НИ ДА СЕ СЛУЧВАТ ЕДНИ И СЪЩИ ПРОСТОТИИ, ДЕСЕТИЛЕТИЯ НЕРЕД.

Следва текст.

Цялото това безобразие ще престане, само тогава, когато се вземем в ръце и започнем да управляваме държавата чрез системата за пряка демокрация.

НЕ ТРЯБВА ДА ДОПУСКАМЕ, НИТО ЕДНО ВАЖНО РЕШЕНИЕ В ТАЗИ ДЪРЖАВА ДА БЪДЕ ВЗЕТО БЕЗ НАШЕТО СЪГЛАСИЕ.

Има технически възможности това да се случи, само трябва да хванем политиците си за гушата и да не ги пускаме, докато не получим от тях законова рамка на една стройна система за пряко гласуване чрез електронен път, чрез която система ще накараме политици и бюрократи да работят по задачи, които ние сме им поставили, чрез системата за пряка демокрация. ВЕРОЯТНО ТОГАВА НЯМА ДА ИМА ДЪРЖАВНИ ДЪЛГОВЕ. Какво ще правят банките ли? Ами каквото трябва да правят. Да дават кредити на частни лица и фирми. ДЪРЖАВАТА НЕ Е ЧАСТНО ЛИЦЕ НИТО ФИРМА, ЧЕ ДА ИМА НУЖДА ОТ КРЕДИТИ.

Държавата нищо не произвежда в крайна сметка, а се бърка във всяка една сфера на нашия живот. Уж щеше да пише само ПРАВИЛАТА НА ИГРАТА, а останалото да остави на нас, но се установи, че за нас НЯМА НИЩО. Нито пазарна игра, нито нищо. Нито една сфера от икономическия живот на страната ни не е оставена на мира от весдесъщата държава, която прави всички тези активности пак повтарям, БЕЗ НИКАКВО ПРАВО И БЕЗ НИКАКВА ОТОРИЗАЦИЯ ОТ НАША СТРАНА. Каквото и да се опиташ да направиш, каквито и идеи да имаш, опираш до държавните чиновници, олигарсите, политиците, общинските чиновници, държавните доктори, учители, социални служби, полиция, съд, прокуратура, митници и всичко останало, които са ГОТОВИ ДА ТИ ОТРОВЯТ ЖИВОТА, АКО НЕ "СПОДЕЛИШ" С ТЯХ СВОИТЕ УСПЕХИ. СЪЩО КАТО МАФИЯТА - ЩЕ ТИ ПОЗВОЛЯТ ДА НАПРАВИШ НЕЩО, АКО РАБОТИШ ЗА МАФИЯТА ИЛИ СИ ПЛАЩАШ, ЗА ДА РАБОТИШ. ХЕМ РАБОТИШ, ХЕМ СИ ПЛАЩАШ.

Социалният елемент на лъжата за държавните разходи е последният мит на държавната политика. Казват, вземаме кредити или увеличаваме данъците, за да дадем повече пари на майките с деца. Майките с деца са доволни и особено онези, неграмотните, които са самотни майки по документи и имат по една сюрия деца и те гласуват за политиците, които им обещават тази харикирна икономическа политика, само и само да изкарат един мандат, за да се накрадат за цял живот, а държавата продължава да задлъжнява и задлъжнява. Продължава да се намесва все повече и повече и в икономическия и социалния живот и ако стане някакъв проблем ИМЕННО ЗАРАДИ ТАЗИ НАМЕСА, намират се витиевати политици и икономисти, които да надигат глас, че видите ли, оставихме на пазара да регулира процесите в икономиката и социалния живот и видяхте какво се получи - криза.


ЛЪЖЦИ НА ЕДНО. КЪДЕ БЕ МАМА ВИ МРЪСНА ИМА ПАЗАРНО СТОПАНСТВО В БЪЛГАРИЯ? В КОЯ ОБЛАСТ, ЧЕ НЕ МОГА ДА ГО ВИДЯ? НАВСЯКЪДЕ МОНОПОЛИ - ИЛИ ДЪРЖАВНИ ИЛИ ЧАСТНИ. НЕ МОЖЕШ ДА ПРЪДНЕШ, БЕЗ ДА ПОЛУЧИШ РАЗРЕШЕНИЕ ОТ ДЪРЖАВАТА ИЛИ ОБЩИНАТА. НЕ МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ НИКАКЪВ БИЗНЕС, ОСВЕН ДА ХОДИШ ДА СЪБИРАШ ГЪБИ В ГОРАТА ИЛИ ДА МЕСИШ ТЕСТО ЗА 50 БАНИЦИ НА ДЕН, БЕЗ ДА СЕ ПОКЛОНИШ НА НЯКОЙ ОЛИГАРХ, ПОЛИТИК ИЛИ МЕСТЕН ВЛАДИКА.

Но да се върнем на държавните дългове. Обяснението, че дългове се правят заради социална политика е дърта лъжа. Не повече от 10 % от парите отиват за такива цели - другите отиват за държавни поръчки и за точене на обществени фондове.

И лавината от дългове расте ли, расте. Гърците дължат 350 милиарда евро. Италианската държава дължи на кредиторите над 2 трилиона евро. Уникални размери на външен дълг. Кога тази държава може да плати дълговете си, ако цялата икономика на Италия произвежда около 1 трилион БВП? На практика никога.


ДЪРЖАВАТА СЕ ДЪРЖИ КАТО ФИРМА БЕЗ СОБСТВЕНИК. ИНТЕРЕСНО, А КОЙ Е ТОГАВА СОБСТВЕНИК НА ФИРМАТА "ДЪРЖАВА". ОТГОВОРЪТ Е - ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА.

Няма значение кой управлява - вземат се кредити на поразия, за да се плати на тези, на които е дадено обещание да се плати, ако се вземе властта. Няма значение как ще се случи това, дали чрез нагласени обществени поръчки ще се плати на определени олигархи или бедните ще бъдат ухажвани с нови социални програми. Важното е, че дългат расте и ние продаваме бъдещето на децата си, за да си осигурим комфорт в настоящето.

Тези дни научих, че синът на Джон Кери, държавният секретар на САЩ е в основата на проект за национализация на тръбата на газа на Украйна. Преди години, фирми, свързани с министъра на отбраната на САЩ - Доналд Ръмсфелд получиха милиардни договори за "възстановяване" на Ирак. Руснаците не изостават по-назад. Ако някой си мисли, че тези милиарди са направени от тамошните олигарси с пот на чело, това ще бъде еба си и тъпата грешка. Според някои източници, от строителството на олимпийските обекти в Сочи, олигархията, партийните и държавните велможи са си докарали повече от 10 милиарда долара чиста печалба.

Преди години, главният инженер на проекта по изграждането на ВЕЦ "Парана, между Бразилия, Аржентина и Парагвай, бил уволнен, защото не приел увеличение на строителните работи в размер на 30 милиона долара. Нямало нужда от това, но е трябвало да се вземат едни пари.

Разбирате, че няма значение дали става дума за демократична Америка, малко по-недемократична Русия или за хепнет недемократичен Парагвай, далаверата си е далавера, когато става дума за държавен бизнес. В нито една държава по света, с изключение може би на Швейцария, няма сравнително надежден контрол над държавните разходи.

Когато се е формирало Европейското обединение за въглища и стомана, дали някой си е представял ролята на бюрократите в целият този процес и тънкият замисъл, че в крайна сметка това ще доведе до система на преразпределение на ресурси от нашия джоб към една централа и след това от централата към определени хора и фирми по неприети от нас критерии? Не, нали.

Първо ни казват, че обединението ще има регулираща функция, а също и да изпълнява целта за международно сътрудничество и постигане на общи цели. Дрън дрън общи приказки, целта на които е да заблудят онези отрудени хора, които по цял ден блъскат еднотипна и монотонна работа, за да могат да изхранват семействата си и да финансират глупавите проекти на шепа бюрократи, които в един момент се превръщат в две шепи бюрократи и накрая в една чанта бюрократи и така нататък, докато стигнем до самоунищожение, заради бройката и правомощията на хора, които нищо не създават, а само разпределят и преразпределят общественото богатство.

Когато преди време европейските стратези като Митеран и Кол казваха на Европа, че се борят за установяване на общност, която да осигури свободно движение на хора, капитали, стоки и услуги, ние бяхме прекалено окупирани от едни още по-големи хиени от гореспоменатите - нашите и чуждите комунисти, които продължаваха да ни заблуждаваха, е сме свободни и че собствеността е наша, но всъщност всички усещахме, че това е една голяа лъжа и че ние не сме нищо повече освен роби на системата. Тогава приказките на Митеран и Кол ни изглеждаха приемливи и готини, защото зад тези приказки тогава стояха мерцедеси, а зад приказките на нашите политици измамници стояха москвичи и то недостатъчно.


И все пак. Уж онази система вече я няма или поне не е в такава форма. Пак нямаме собственост, но за разлика от тогава, сега можем да псуваме властта свободно.

Сега сме част от онзи съюз, за който тогава говореха Митеран и Кол. Но какво се случва. Малко по малко този съюз се превръща в някакво бледо копие на онзи съюз, от който едва се оттървахме - СИВ. Сега отново някой планира вместо нас. Отново някой ни казва от какво имаме нужда, какво трябва да правим и как да го правим и ако не го правим, няма да има бонбонче за добра работа. Отново централизирано се разпределят и преразпределят ресурси по напълно неприемливи и антипазарни правила. Прахосват се трилиони от парите на данъкоплатците. Следствие на затъналата в бюрокрация европейска машина, държавите от стария континет тъпчат на едно място и се радват на икономически ръст от 0,5% годишно, докато в същото това време азиатските тигри отхапват поредната порция от нашите пазари.

Европейските държави не са много по-различни като правомощия от нашата. И там едно към гьотьоре вземат кредити, които нито една европейска държава не може да върне в близките 10-20 години, което на практика означава, че във всеки един момент тези държави могат да бъдат обявени в неплатежоспособност, ако банките си поискат парите или откажат да рефинансират стари дългове. НО САМО АКО ПОИСКАТ. БАНКИТЕ НЕ ИСКАТ, ЗАЩОТО СА ЗАВИСИМИ ОТ ДЪРЖАВНИТЕ РЕШЕНИЯ. ТЕ НЕ СА ЗАВИСИМИ ОТ ПАЗАРНИТЕ РЕШЕНИЯ, НИТО ОТ РЕШЕНИЯТА НА СУВЕРЕНА, А СА ЗАВИСИМИ ОТ ДЪРЖАВНИТЕ РЕШЕНИЯ. "ДЪРЖАВАТА НАД ВСИЧКО", АКО МОЖЕМ ДА ПЕРИФРАЗИРАМЕ ПРОЧУТАТА НЕМСКА ФРАЗА ПО ВРЕМЕ НА ВСВ.

Представете си, че сте в саваната. Пред вас стои лъв. Какъв е правилният избор - вие да сте в клетка, а лъвът отвън или лъвът да е в клетка, а вие да сте отвън? Ако сте в саваната, по-добре е вие да сте в клетка, защото ако се оттървете от един лъв, можете да налетите на друго опасно за вас животно.

Същият пример мога да дам с туристите, които биват спускани в района на Големият коралов риф край Австралия, за да контактуват по-отблизо с акулите. Хората са в клетка.

И така, лъвът е на свобода, а ние сме в клетка. Чудесно сравнение. Държавата ни е на свобода, а ние сме в клетка. Не би ли трябвало да е обратното. Ние да контролираме лъва, а не той нас?

Когато извеждаме кучето си навън, не трябва ли да има намордник, защото въпреки доброто възпитание знае ли човек. Нали такива са правилата?

Ние не контролирае нашата държава. Ние сме роби на държавата. Нито създаваме закони, нито нашето мнение има някакво значение за държавата. Нито можем да си изберем тези, които ние искаме, а избираме, тези, които вече са избрани от НЯКОЙ ЗА НАС, нито можем да ги свалим от власт, когато усетим или разберем, че работят против нашите интереси.

Бюрокрацията по този начин става всемогъща. Преди да продължим, ще ви дам един пример с Европейския съюз.
 

На как така, тя прави законите? Нали ние избираме народни представители и им даваме пълномощно да правят и приемат закони? Избираме дръжки и даваме дръжки. Не избираме. ИЗБИРАТ НИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, КАТО ФОРМАЛНО ИЗПОЛЗВАТ ГЛУПОСТТА НИ, ДА ХОДИМ ДА ГЛАСУВАМЕ ПРОТИВ СОБСТВЕНИТЕ СИ ИНТЕРЕСИ.


Значи ние не сме упълномощили никой от тези измислени народни герои - народните пратеници, да приема закони и да ни ги налага. Това е факт и той е неоспорим.

Следващото. Кой тогава е упълномощил държавата, в лицето на министърът на финансите да получава заеми? Казват Народното събрание. Но нали преди малко казахме, че ние, избирателите, на никого не сме дали правомощия да ни представлява пред банките, за да получи кредит от наше име и за наша сметка? Каква стана тя?


Някой си разиграва коня, без нищичко да подозираме и най-лошото е, без нищичко да правим, за да променим тази ситуация. Знам, че швейцарците гласуваха данъчно облагане от над 1200 долара на човек от населението на страната, за да може да се прокопае най-дългият тунел в Европа. Някой да е искал от нас съгласието за нещо такова. Само не ми казвайте, че тунелите тук могат да бъдат само къси, което ще ни предпаци от изкушения да харчим много пари.


Значи държавата стига ЛЕСНО до кредити, защото е ДЪРЖАВА. Защото е БЕЗКОНТРОЛНА и НЕУПРАВЛЯЕМА. Ако ние контролирахме държавата си, със сигурност тя нямаше да има нужда от толкова много кредити, а ако все пак имаше нужда, ние щяхме да определим дали това е нужда или ненужда.

Голяма част от българското общество е ползвало кредити. Един взема кредити за да си купи някаква потребителска стока, друг взема кредити, че да отиде на море, да си купи жилище или да залага в казиното. Фирмите вземат кредити, за да си осигурят оборотни средства, за постигане на непрекъснатост на бизнес процесите или да си осигурят средства за изграждане на нови мощности или за изпълнението на нови бизнес проекти.

Банките преценяват предварително на кого да дадат кредити и на кого не. Приема се, че като изключим ипотечните кредити, всички други кредити, отпускани на гражданите са необезпечени. Там по презумпция се приема, че малките кредити по-лесно се връщат. Гражданите нямат интерес за малки кредити да си създават проблеми и да влизат в регистрите като неблагонадеждни и затова като цяло си погасяват задълженията.


По отношение на фирмите работата е много по-сложна. Банките изискват много документация, правят своите проучвания, като в някои случаи процесът трае с месеци. Ако се стигне до отпускане на кредит, задължително се взема обезпечение и то при оценка на обезпечението, превишаваща по текущи цени искания кредит. Параметрите са различни и варират между 120 и 150 и нагоре проценти обезпечение на кредита. От тази група изключвам уредените кредити, които могат да получат свързани с акционерите лица.


Как стои въпроса с държавата? Ако държавата иска кредит, един куп банки се нареждат "пред вратата" на финансовото министерство с молба ДА МУ ДАДАТ КРЕДИТ. Опааа, каква стана тя. Значи първата отличителна черта е, че не държавата отива в банката да се моли, за да получи пари, а банките са ДОПУСНАТИ ДО ФИНАНСОВОТО МИНИСТЕРСТВО, ЗА ДА МУ ДАДАТ ПАРИ.

Да цитирам една житейска мъдрост, която прилича на този случай: ИЗВИНЕТЕ, ЧЕ ГОВОРИТЕ ТОЛКОВА СИЛНО. ИЛИ - ИЗВИНЕТЕ, ЧЕ МЕ ОБИДИХТЕ.

Значи за държавата не съществуват такива проблеми, каквито съществуват за нас, ако искаме да получим кредит. С какво държавата е нещо по-голямо от нас? Защо е тази привилегия? И в крайна сметка, кой ще връща тези кредити? Не сме ли ние? Защо тогава първо, никой не ни пита, дали държавата да вземе кредити и второ, защо ги получава толкова лесно? Да не говорим, че липсва каквото и да е целево третиране на кредита.

Нашите кредити се третират от банката за целите на изчисляването на капиталовата адекватност по различен начин, в сравнение с кредитите, отпуснати на държавата. Нашите кредити могат да бъдат прекласифицирани в зависимост от преценката на риска на съответният кредитен департамент. Ако не върнем кредита, веднага банката започва процедура и ни гони като мръсно коте, докато не получи възмездие.

Дали е също положението с държавата? Не разбира се. Ако държавата не може да върне кредита, на който настъпва падежа - няма проблеми, банките дават нови кредити, за да се изплатят старите. Ако това стане с нашите кредити, банката е уязвима, ако не прекласифицира нашият кредит и ако не начисли допълнителни провизии, защото това показва, че отчита повишеният риск от невръщането на кредита. След като не сме могли да си платим кредита навреме, би трябвало банката да оцени риска като повишен. За жалост обаче това не важи за държавата. Няма значение колко пъти държавата взема кредити за да погаси стари кредити, рейтингът й не се променя.

Защо е така? Защото ДЪРЖАВАТА Е БЕЗКОНТРОЛНА. ТЯ Е ГОЛЯМАТА РАБОТА. ТЯ СТОИ НАД ЗАКОНИТЕ, ЗАЩОТО ТЯ ПРАВИ ЗАКОНИТЕ, НА КОИТО НИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОДЧИНЯВАМЕ.

Още повече, че Осло и Хелзинки са на една географска ширина.

https://www.youtube.com/watch?v=eRjELRleLXc