Истинската опозиция не е в парламента. Тя не обхваща нито една партия, независимо дали има парламентарно представителство или не. Нито една партия не се бори за свобода и за демокрация. Аз поне не знам да има такава партия.



Какво е истинска опозиция?  Това са несъгласните с властта. Но в този момент, хората от БСП и техните поддръжници са несъгласни с властта. Значи има друго нещо. Кое е то?


Истинската опозиция е тази, която иска да живее в демократична страна, където властта произлиза от народа и всички закони и важни решения са оторизирани от народа.


Истинската опозиция са онези, които не искат и не ходят да гласуват, разбирайки, че това е клопка - клопката на диктатурата, скрита зад привидно демократична фасада.



В централизираната държава никога не може да има демокрация. Никога. Никога не може да има друго, освен диктатура. Въпросът е в каква форма. Но не диктатура на закона, а на отделни личности, които се крият зад закона.

 Пари са нужни, за да си купиш стоки и услуги.


Ако, за да правиш политика ти са нужни пари, това означава, че ти трябват стоки и услуги, за да правиш политика. Простичко е.

Трябват ти пари, за да правиш политика. Значи трябва да намериш тези пари от някъде. Ако ги нямаш, ще трябва да ги намериш отнякъде. Със сигурност ще има кой да ти даде пари, ако му вдъхнеш надежда, че можеш да вземеш властта. И как, та има ли нещо, което е по-сигурно, когато става дума за правенето на пари, от властта?!


И така, няма надежда, както виждам. Централизираната система има нужда пари, за да съществува. Тези, които идват като нови партии, играят същата игра - търсят пари, за да вземат властта, за да могат да се разплатят след това с благодетелите си. Такава е сегашната ситуация.


Какво предлагам - да се прави политика без пари. Ако трябва да се кандидатираш за някакъв пост в тази държава и ти трябват пари, значи живееш в условия на диктатура. Ако трябва да избираш хора, които са издигнати от политическите мафии, значи не живееш в демократична страна. Какво всъщност зависи от нас, обикновените хора? Не ние избираме президента, премиера, министрите, шефовете на агенции и комисии. Не ние избираме съдиите, полицаите, прокурорите, следователите, ръководителите на фирмите с държавно участие. Това си е диктатура. Малко по-добра от тази на Ленин и Сталин, но все пак - диктатура. Ние дори не сме и болтче в държавната машина, защото ако го няма болтчето, машината ще спре. НИЕ СМЕ НИЩО. МАШИНАТА СИ ВЪРВИ, НЕЗАВИСИМО ОТ НАШЕТО МНЕНИЕ. НА ТОВА МУ СЕ ВИКА ДИКТАТУРА.

 Има две причини за безработицата - държавата прекалено много се бърка в икономическия живот и прави прекалено сложно съществуването на бизнеса - прекалено многото регулации спъва икономическото развитие.


Другата причина е, че много хора нямат елементарни трудови навици. Моралът вече е друг - важното е да стигнеш до парите, а няма никакво значение как.


Трудът, онзи градивен труд, заради който човечеството е станало това, което е сега, малко по малко отпада от дневния ред на обществото. Държавата постоянно прокламира, че ще помага на кой ли не и в резултат, много хора, които нямат трудови навици си намират оправдание, за да не работят.


Конкретно за България - тук все още битува схващането, че родителите трябва да полагат грижи за децата си до дълбока старост. Това е положението. При нас възрастните хора са бедни, не защото нямат пари, а защото нямат пари за себе си - раздават ги на деца и внуци и обикновено, не ги харчат за себе си. Някои ептен тъпи възрастни, изкуфели от старост и социализъм успяват да хвърлят хиляди и десетки хиляди левове на телефонни измамници. Други се освобождават от имуществата си в последния стадий от живота, с цел да получат от обществените фондове допълнителни средства - помощи за бедност, енергийни помощи и т.н. Затова у нас се вижда парадоксалния случай - колкото човек става все по-възрастен, толкова става по-беден. А трябва да е обратното - бедните би трябвало да са младите хора до 30 годишна възраст, защото са нямали достатъчно време да натрупат пари. Тези на 70 и 80 години, трябва да са богати. Имали са твърде много време в този живот и ако са си пропилели напразно времето, това си е техен проблем, а не проблем на обществото.


Ако обаче държавата пречи на бизнеса да се развива, основно към нея трябва да отправим критиките. Сега България е на незавидно място в класациите по свобода на бизнеса и наемането на работна ръка. Тя е на последно място в много важни показатели по качество на живота, здравеопазване, инфраструктура и т.н. Всички тези "успехи" са ИМЕННО ЗАРАДИ ГОЛЕМИТЕ УСИЛИЯ НА МИЛАТА НИ ДЪРЖАВА ДА НИ "ПОМАГА" НАВСЯКЪДЕ И ВЪВ ВСИЧКО, КРАДЕЙКИ ЗАРАДИ ТОВА ОПРАВДАНИЕ ПАРИТЕ НИ.

Когато си изберем политици, които независимо от това, че сме бедна страна, постигнем много добри показатели за работата на бюрокрацията и страната ни е най-свободната в икономическо отношение страна в света, тогава можем открито да кажем: ВСЕКИ, КОЙТО НЕ УСПЯВА ДА СЕ РЕАЛИЗИРА Е НЕКАДЪРНИК, ОСВЕН, АКО НЕ Е ОЩЕТЕН ОТ ПРИРОДАТА. ДОТОГАВА ОБАЧЕ, МНОГО ХОРА, КОИТО НЯМАТ БЕЗКРАЕН ЕНТУСИАЗЪМ ЗА РАБОТА, ЩЕ НАМИРАТ ОПРАВДАНИЕ ЗА СВОЕТО БЕЗДЕЙСТВИЕ.

 Не става дума за конкретния човек. Постоянно си задавам въпроса - от толкова обикаляне насам натам, дали нашите управляващи работят? И нека да се каже, дали работата на президента е в президентството или да се разхожда с жена си където си иска - кеф ти Акропола, кеф ти Петрова нива, кеф ти празника на Самоков, кеф ти Германия, кеф ти Франция...Всъщност, каква работа свърши президента досега? На какви процеси повлия? 

Правосъдието си е същия бълвоч. Системата за сигурност - също. Здравеопазването и образованието - също. Никъде няма ред. Българите продължават да бягат от страната. В същото време управляващите правят всичко възможно, за да не можем да наемаме работници и служители от трети страни. Румъния има 5,5% натрупване на БВП за една година. Нашият колко е? Повече от два пъти по-малко. Което означава, че при равни други случаи в Румъния правителство и президент работят повече от нашите.


Господин президент - с пиар акции, като посещения на различни събития може да ви се вдигне краткосрочния рейтинг. Също така може да се вдигне и затова, че никога не вземате страна и нямате мнение. Просто сте безличен. За жалост, поредната издънка, която направи нашия народ. Избра отново неправилния човек за президент. То не че  е имало правилен човек и сред другите кандидати. Всички са пионки на властта и отиват там заради властта. На никой не му пука какво остава след себе си. Плевнелиев остави след себе си фалиралата КТБ. Какво ще остави този, не знам. Няма да е нещо хубаво, като гледам как се шматка насам натам.

  Не мога да разбера тази политика. Как пък един от тези наши управители не си зададе въпроса - дали познава един македонец, на който сме му дали български паспорт, да живее и работи в България. Аз лично не познавам нито един.


Всички знаят, че в България вече няма хора, които да работят. Просто няма. Има стотици хиляди клатикуровци, които работят на държавна заплата, тоест получават държавна заплата. Институтите бълват висшисти всяка година, но разбираш, че това са все хора, които са завършили УПРАВЛЕНИЕ или нещо такова. Какво ще управляват, след като няма хора, които да управляват.

В същото това време бизнесът търси хиляди хора със съвсем обикновени професии. А няма. Но как бюрократите да те разберат, защото докато пускаш обяви за работа и търсиш хора, те си получават заплатите и не могат да разберат нашите притеснения.

Вижте каква нормативна главоблъсканица е да наемеш работник или служител, ако той идва от държава, която не е член на ЕС. Голяма бъркотия, сложнотия и гадост. Накарват те да плащаш над 1,5 пъти по-голяма заплата, отколкото е средната за страната!!! И не им пука, че освен неграмотни мангали, пияници и мързеливи хора, други на трудовата борса почти няма.


Направете така, че всеки работодател да може в рамките на един час да оформи документите на кандидат за работа, независимо от коя част на света идва. Всичко друго е бюрократска простотия. И престанете с тези паспорти. На никой не му пука за българското. Гледат да вземат паспорта и да духнат в Германия. Там ще продължават да ни мразят, този път и заради простотията, че сме им повярвали, че са българи.

 Всички знаят какво е казал Ганди: "Промяната започва от теб"


Тези изказвания обаче са малко утопични. Аз ще започна промяната от мен самия. Ти ще го направиш, той ще го направи и след това ще се установи, че трябва да имаме държава на мястото си, за да стане истинската промяна.

А как да стане тази промяна, след като тези отгоре си гледат само техните интереси и не зависят от нас.  Те си имат там свой свят, на който да слугуват. Те си живеят отделен живот, все едно са си отделен народ, различен от нас.


Затова някои хора бягат навън, защото виждат, че нещата трудно се променят в България. Статуквото винаги побеждава. Сега говорих с приятел, на който споменах, че колкото повече свалям цените на услугите, които предлагам, толкова по-малко ми се обаждат и ме търсят. Чудна работа. Става дума за частни фирми, които би трябвало да са щастливи, ако се случват такова нещо. Да получиш по-добра услуга, на по-ниска цена. Да, ама не. Обратното се получава. Спряха да ми се обаждат. Може би, защото не остава нищо за конкретния служител, от когото зависи самата сделка. На този служител през онази му работа е дали сделката е изгодна за фирмата, която му плаща заплатата. Когато трябва да сключи сделка, на него и през ум не му минава, че получава заплата, за да защитава интересите на фирмата, за която работи. Той мисли да получи комисионна от всяка една сделка. Заплатата изобщо не присъства в гадното му съзнание.


Да знаете какви отговори съм получавал. Питам служител от една фирма, дали да му предложа оферта за някои работи, които те купуват от друго място. Със сигурност знам, че нашата оферта е по-добра, а той ми отговори, че на настоящия етап, нямали нужда от нова оферта. Това какво друго ви говори, освен, че е корумпиран!!!  Собствениците на фирмите не могат да контролират целия този процес. Много пъти съм се питал защо. Ами защото в такава токсична среда и собствениците са едни собственици, лика прилика със служителите на фирмата. Всички са един дол дренки.


Така че, промяната е хубаво нещо. Започнете със себе си и ако видите, че другите около вас не се променят и продължавате да живеете в токсична среда, какво друго да ви кажа, освен да си намерите по-малко токсична среда, в която да изкарате останалата част от живота си. За жалост.

 Нека се върнем към универсалността на банките като понятие.

От изложеното в предишните статии, аз не поставям под съмнение, дали банките да извършват всички тези основни функции - приемането на депозити, предоставянето на кредити и услугите, във връзка с разплащанията.

Поставям под съмнение тези операции, особено приемането на депозити и разплащанията, да се извършват предимно от банките. И ако при депозитите съществува все пак някаква гаранция до определена сума, как ще се процедира с парите, които са по разплащателните сметки на фирми и граждани с цел разплащане?

Това е въпросът ми. Още от първата статия може да се отбележи на къде отиват работите. Нямаме нужда нито от толкова много банки, нито от банки изобщо. Всичко е една измислица - една машина за правене на пари на наш гръб. Представете си колко много обществен ресурс отива, само за да се контролира една банка или цялата банкова система. И знайте, никога това няма да стане, защото самата система за контрол е порочна, като всяка една порочна централизирана система за контрол. Всичко е напавено, за да ни вземат парите и да се страхуваме. Докато съществуват банките в този вид и докато няма алтернатива от наша страна, примерно да извършваме безрисково разплащанията си помежду си, все такава ще бъде нашата участ - ДА СЕ СТРАХУВАМЕ ОТ ФАКТА, ЧЕ ВСЕКИ МОМЕНТ НЯКОЯ БАНКА ЩЕ РУХНЕ И ПАРИТЕ НИ ЩЕ ОТИДАТ ПО ДЯВОЛИТЕ.

ТОВА Е ИКОНОМИКА НА НЕСВОБОДАТА, ЗА КОЯТО ПИША И ГОВОРЯ ОТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ. ЗАДЪЛЖАВАТ НИ ДА ПОЛЗВАМЕ БАНКИТЕ - ЧРЕЗ ЗАКОНОВИ И НЕЗАКОНОВИ МЕРКИ - ПРОСТО НЯМАШ ДРУГ ИЗБОР. А ПОЛЗВАШ ЛИ ГИ ТЕЗИ БАНКИ, НЯМА КАК ДА НЕ СЕ СТРАХУВАШ. СТРАХУВАШ ЛИ СИ - ГОТОВ СИ, ПОПАДНАЛ СИ В КЛЕТКАТА, В КОЯТО МАНИПУЛАТОРИТЕ ИСКАТ ДА ТЕ ВИДЯТ. ТОВА Е КРАЯТ. КРАЯТ НА СВОБОДАТА, НА ИКОНОМИКАТА, НА ЛИЧНОСТТА.

 Сега за другата функция на банките - разплащанията.

Защо трябва да имам сметка в някоя банка, за да платя на някой свой клиент? Кому е  нужно всичко това? На мафията наречена банки и на мафията, наречена централна банка. Няма никаква нужда да се разплащаме чрез банките. Имам няколко публикации на тази тема и затова не смятам да влизам в дълбочина. Само ще маркирам някои неудобства, които възникнаха за фирми и граждани, във връзка с фалита на КТБ:

1. Представете си една фирма, има 10 милиона по разплащателна сметка, защото този месец трябва да плати на доставчици, трябва да осъществи инвестиционен проект или трябва да плати на работници и служители. Банката фалира, а тези пари не са гарантирани от фонда за гарантиране на влоговете, защото надвишават размера от 100 хиляди лева. Какво може да направи фирмата в случая, за да си ограничи риска. Не може да извади тези пари от банката и да се разплаща в брой, защото МИНИСТЕРСТВОТО ЗА ФИНАНСИТЕ Е ЗАБРАНИЛО РАЗПЛАЩАНИЯТА В БРОЙ ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ ЗА СУМИ НАД 10 ХИЛЯДИ ЛЕВА - ПРИМЕРНО. Значи както се казва, няма мърдане или ако мърдаш, все повече ти влиза отзад. КАКВА ВИНА НОСИ ФИРМАТА, ЧЕ БАНКАТА Е ФАЛИРАЛА? НИКАКВА. НЯКОИ МОГАТ ДА КАЖАТ, ЧЕ ФИРМАТА Е ТРЯБВАЛО ДА ПРЕЦЕНИ РИСКА И ДА ОТВОРИ НЯКОЛКО СМЕТКИ В НЯКОЛКО БАНКИ. Но това могат да го кажат само хора, които никога не са управлявали фирми. Така може да се процедира с депозитите - колкото повече депозити в повече банки, толкова по-сигурно. Какво излиза тогава - самата система за гаранции обезпечава съществуването на банките - каква тъпотия, но е факт. В заключение - всяка една фирма трябва да получи гаранция, че ще има винаги достъп до разплащателната си сметка и никакъв фалит на никаква банка не може да й попречи да ползва парите си така, както намери за добре. Затова дадох идеята за разплащателната агенция, където всяка фирма или физическо лице могат да държат колкото си искат пари, без да получават лихва по тях, а като плащат такса за всяка една транзакция. Така няма да се притесняват, че някой банка щяла да фалира.

 Значи дотук се разбрахме, че гарантирането на депозитите прави тълпата още по-лесно управляема и манипулируема. Защо да учиш за управлението на парите, банките и финансите, след като държавата ми гарантира влога? Това е резонния въпрос, а отговорът е - няма смисъл да се учиш и развиваш, след като държавата мисли за теб. А колко и как мисли, всички знаем, гледайки как пред няколко години банковите кризи се повтарят една след друга и загубите за обществото винаги са за милиарди левове.


Следва втората функция на банките - предоставянето на кредити.

Кой има нужда от кредити и какво означава "нужда" от кредити? Никой не може да даде определение на нужда от кредити. Аз в личен план като физическо лице, никога не съм вземал кредити. Ако имам пари, ще си купя нещото, от което смятам, че имам нужда. Работил съм здраво през годините и за мен банките винаги са били проблем, а не решение. Онова, което съм спечелил през първото си десетилетие като активен икономически субект, СЪМ ГО ЗАГУБИЛ ЗАРАДИ НЕДОБРИТЕ БАНКОВИ ПРАКТИКИ И ЗАРАДИ НИКАКВАТА РОЛЯ НА РЪКОВОДСТВОТО НА ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА, ЗАРАДИ КОЯТО СА НАСТЪПИЛИ ВСИЧКИ БАНКОВИ КРИЗИ В БЪЛГАРИЯ. И това го казвам, като бивш служител на централната банка, който също загуби пари през 90-те години, именно заради това, че ръковоството на централната банка на практика безконтролно и на никаква разумна основа раздаваше лицензи на съмнителни лица, допускаше формирането на банки на същите тези съмнителни лица, лицензираше корумпирани директори на банки и слествие на това, много хора загубиха много пари. Какво излиза, че аз, който 10 години съм трупал пари, за да си купя жилище, за няколко месеца изгубих тези пари, разчитайки на това, че държавата ще ми гарантира влоговете. Да, номинално си получих парите, но реално това бяха съвсем друга сума пари. По-малко, разбира се. Узаконена кражба, чрез системата на държавния апарат. И това ми се случи на мен, който работех в институцията, която имаше информация затова какво се случва на банковия пазар. Какво да кажат останалите хора. Но дори и да съм работил там, аз нямах предварителен достъп до информацията, която ще излезе от УС на централната банка, за разлика от други индивиди, които се възползваха умело от тази предварителна информация. Тоест всичко и тогава и сега си е една държа лъжа, целта на която е да се прекарат онези, които дават пари на банките, за сметка на онези, които получават пари от банките. Тоест депозантите винаги са потърпевши и тази позиция в голяма степен се определя именно от онова привидно спокойствие, което дава въпросната гаранция на депозитите до 100 хиляди евро.
Та, да се върнем на кредитите. И тук има една голяма измама, едно психологическо бъркане в душата на отделния човек, едно втълпяване, едно замъгляне и огромна манипулация. На хората се казва - няма нужда да се ограничавате - елате и ние ще ви дадем пари, за да си купите каквото пожелаете -от жилище и кола, та до ютия и печка за готвене. И шараните летят към банките. След това реват, като не могат да си плащат. Ама такава е икономическата въртележка - първо те залъгват и след това ти го натопорчват отзад, както само те си знаят.

На това му казвам, преяждане с кредити. Така се съсипва икономиката. Първоначално има някакво раздвижване, след това устрем, стига се до ситуация, при която нотариус ми е казвал: Нямаш си на идея, на какви цени изповядвам сделки!!! и накрая следва взрив и взривна вълна, която помита всичко по пътя си. Накрая алчността си намира майстора. Кой загубил апартамент, на кого взели колата, кого са подгонили различни фирми, за да си плати задължението за взетите на заем стоки и т.н.

Всичко това може да се реши чрез приемането на Закон за обезпеченията или като отделен раздел в Закона за кредитните институции. Не можеш да получаваш  необезпечен кредит. Ако искаш да си купиш жилище, бъди така добър да дадеш своя принос и то веднага, а не след 10 години. Ако струва 100 хиляди евро, плати поне половината в брой, а за останалата половина иди в банката. Не може да получиш правото да живееш в жилище от 100 хиляди евро, без да имаш стотинка в джоба си. Така започват кризите - първо в главата и след това в икономиката. След това, защо фалирали банките - ами като има алчни директори, които вземат подкупи, за да дадат кредити или дават кредити без обезпечение, какво очаквате. Нямаме нужда от алчна икономика. Имаме нужда от балансирана икономика. Всяка жаба са си знае гьола, както казва народната поговорка. Като нямаш пари, ще живееш на квартира. Цяла Западна Европа живее на квартира. Какво пречи и у нас младите да живеят на квартира, докато съберат пари за жилище. След това нека да си съберат пари за оборудване, за кола и т.н. Психическото обработване, че могат да имат всичко това сега и веднага е една от главните причини за колапса на икономиката. Ако максимата в една икономика е, че можеш да имаш само онова, което можеш да платиш в момента, тази икономика никога няма да фалира и да има криза в нея, защото е природна икономика.

Значи изводът какъв е? Банковите кризи се получават заради алчността на банкерите да дават все повече и повече кредити, защото така увеличават печалбите и бонусите си, а в това време Централната банка спи. Повтарям спи дълбок сън.

Та толкова за кредитите. Нямаме нужда от толкова много кредитно преяждане. Не е здравословно за икономиката и за нас самите.

 Защо държавата трябва да се бърка в тези частни взаимоотношения? От една страна, работа на всеки собственик на пари е да си избере начин, как да ги стопанисва. Ако иска ще ги похарчи, ако иска ще ги закопае в земята, ще си купи акции или ще си направи пенсионна застраховка. С приемането на закон за гарантиране на влоговете до определен размер ние казваме на хората: ЕЙ, ВИЕ СТЕ ТЪПАЦИ И НЕ ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ С ПАРИТЕ СИ. И ТЪЙ КАТО СТЕ ТЪПАЦИ, НО СТЕ ГЛАСОПОДАВАТЕЛИ, НИЕ, НЕОТОРИЗИРАНИТЕ С НИКАКВА ВЛАСТ САМОЗВАНЦИ, НАРЕЧЕНИ ПРАВИТЕЛСТВО, ЩЕ ВИ ГАРАНТИРАМЕ, ЧЕ ВИЕ НЯМА ДА ИМАТЕ ГРИЖИ ЗА СУМИТЕ ДО ОПРЕДЕЛЕН РАЗМЕР. ТАКА ЩЕ ВИ ПРИСПИМ, ЩЕ ВИ ПРИТЪПИМ СЕТИВАТА, А СЛЕД ТОВА ЩЕ ПРАВИМ С ВАС КАКВОТО СИ ПОИСКАМЕ.

Какво природно има в това, да гарантираш на някой нещо? Каква гаранция има антилопата, че няма да я хване леопарда? Каква гаранция има биволът, че лъвът няма да го нападне? Ако имаха такива гаранции, нищо в природата нямаше да е толкова съвършено, колкото е сега. Човек винаги се бърка в природните закони и затова си плаща и ще си плаща и в бъдеще.

Когато гарантираш на масата, че няма да пострадат депозитите, тази маса става още по-инертна и отпусната и вместо да мисли, как да пласира по най-добрия начин тази сума пари, тя се ще отпусне и ще даде възможност на НЯКОЙ ДРУГ, ДА ПЛАСИРА НЕЙНИТЕ ПАРИ.


Всъщност дотук се разбрахме - не трябва да има никаква гаранция за никакви депозити. Всеки сам да преценява дали да си държи парите на депозит в банките или да направи нещо друго с тях.

 Всички знаете, че банковото дело навсякъде по света е регулиран пазар.


И въпреки, че е регулиран пазар, никой не може да го контролира както трябва, въпреки, че държавите навсякъде по света създават все по-страховити механизми, все повече организации са въвлечени в този процес и едва ли не, обществото харчи ненужни ресурси, ЗА ДА КОНТРОЛИРА ОНОВА, КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА КОНТРОЛИРА.


Какво имам предвид?


 Банковите кризи са по-разрушителни от икономическите кризи. На практика банковите кризи засилват икономическите кризи до такава степен, че отстрани погледнато изглежда като поливане на посевите с градоносни облаци. Има влага, ама след това няма посеви.

Ако оставим икономическите кризи да се появяват и изчезват, без да набъркваме банките в случая, какво ще се случи? Например, един производител на обувки, след като види, че пазарът е пренаситен, той или трябва да представи нов продукт, по-добър от продуктите на конкурентите и да разчита, че някой балама ще си хвърли неизносените обувки или няма да обуе онези обувки, които е купил още преди две години и ще си даде парите за новия продукт. Но както и да е, този производител на обувки, ако не се пригоди към изискванията на пазара, просто ще фалира. Ако не е някакъв световен производител, за който работят хиляди работници и служители, една икономика няма много да се впечатли от фалита на този производител. Дори и да стане дума за голямо, структуро определящо предприятие, икономиката може да преглътне тази загуба. КАКВО СЕ СЛУЧИ С КРЕМИКОВЦИ? НАЛИ КАЗВАХА, ЧЕ ИКОНОМИКАТА ЩЯЛА ДА ФАЛИРА, АКО ФАЛИРА КРЕМИКОВЦИ? ДА, АМА НЕ. ТАЗИ ГОДИНА БЪЛГАРИЯ ПРОИЗВЕДЕ ПОВЕЧЕ ПРОДУКЦИЯ, ОТКОЛКОТО ПРЕЗ ВЪРХОВНАТА 1989г., ВЪПРЕКИ, ЧЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ ХОРИЗОНТ ОТДАВНА ГО НЯМА МАСТОДОНТЪТ КРЕМИКОВЦИ.

Не е така, когато става дума за банките. Банката е една много сложна структура и тя е такава, ЗАРАДИ ВМЕШАТЕЛСТВОТО НА ДЪРЖАВАТА В ТОЗИ ПРОЦЕС. Банките обикновено са универсални, като предлагат пълен комплект от услуги на клиентите. Най-важните от които са приемането на депозити от трети лица, предоставянето на кредити, покупката на различни права, под формата на акции - държавни и части, разплащания между икономическите субекти и т.н.

Аз приемам, че основните функции за една банка, това са приемането на депозити, предоставянето на кредити и извършването на разплащания. 

Нека да разгледаме основните функции:

ПРИЕМАНЕ НА ДЕПОЗИТИ. Банките имат право, дадени им от закона, публично да оповестяват възможността да приемат депозити, било срещу предварително определено възнаграждение /лихва/ или без такова възнаграждение. Тоест, те са един вид ПАЗИТЕЛИ на пари. Но историята показва, че те са ЛОШИ пазители на пари. За да се стигне дотам, че на определена сума - примерно 100 000 евро, европейското право гарантира тяхното връщане, това означава, че в самата същност на тази функция е заложено ОГРОМНО съмнение, дали банката може да бъде ликвидна във всеки един момент. Аз задавам въпроса - защо е необходимо държавата да гарантира тази сума пари? Вместо това, защо да няма определена гаранция, само до размера на събраните в специалния фонд за гарантиране на депозити, определени суми. Защо обществото като цяло трябва да плаща за недобрата банкова практика, която естествено е слествие и на занижения и формален контрол от страна на централната банка, като институцията, която трябва да се грижи за здравето на банковата система?

 Когато се гневим - това е ад.
Когато сме тъпи - това е ад.
Когато сме неблагодарни - това е ад.
Когато сме завистливи - това е ад.
Когато насилваме други хора - това е ад и за нас и за тях. Но още по-голям ад е, когато изпитваме удоволствие от това насилие. Кой нормален човек би изпълнявал длъжността надзирател в лагера в с. Скравена, по времето на социализма? Кой може да върши такава работа, освен онзи, който обича да убива други хора или да ги осакатява, да ги насилва, да получава енергия от страданията на другите?






Когато сме в синхрон с природата - това е рай. Когато се чувстваме като едно цяло със заобикалящата среда - това е рай. Когато можем да простим - това е рай. Когато потърсим силата в себе си и решаваме проблемите си, без да мрънкаме и да натоварваме останалите с тях - това е рай.



И сега нека да си зададем въпроса - извергът Газдов, дали би могъл да бъде по-малък изрод, ако беше правилно възпитан в една по-друга среда, ако майка му го беше обичала както една майка трябва да обича детето си, ако беше получил онези физически и духовни ласки, от които има нужда всяко дете, за да стане пълноценен човек?

След това, в процеса на израстването, ако беше възпитаван да не прави золуми и да не насилва други хора. Ако беше награждаван за добри дела и не му даваха шансове да извършва лоши дела!


Генетическа предизпозиция, плюс любов и добро възпитание от страна на родителите и обществена грижа, стимули и ограничения на лошите практики от страна на обществото - това е формулата за производство на свястни хора и свястно общество.

Дали ще създадем общество на ада или обратното, общество на баланса с природата и със самите себе си, зависи от всички нас - от всеки индивид поотделно, от семейството, от държавните институции и от обществото като цяло.