1.     Защо солта е толкова евтина? На практика обаче ние плащаме сол от по 8 лева за килограм, купувайки на тази цена каймата от магазина. Да не говоря за хилядите търговски опаковки на готови салати и манджи. Всички знаем, че солта, която производителите слагат в храните ни е неорганична – това е земя и тя не може да не остави следи в нас. Това е медицински доказано. В същото време правителството допуска нещо, което се слага в 80 % от храните ни, нещо с което навсякъде се злоупотребява, да струва 50 стотинки на килограм. Колкото е по-евтин един продукт, толкова повече се злоупотребява с неговата консумация. Същото е и с топлоенергията. Преди 20 години видях как в топлофикация Земляне София, парното работеше „на 6”, а прозорците на централата на топлофикацията бяха отворени. Нямало кранчета за спиране на радиаторите. Всички видяхме това безхаберие и разсипия докъде ни доведе. Същото е и с ползването на захарта и солта. Евтинията при тях ни деформира тотално. Същото е и с цигарите. Ако направят кутията по 1 лев, а не по 5, както е сега, със сигурност ще се увеличи броя на пушачите.

2.     Жалкото е, че съвременния човек е станал маша за чудовищни експерименти и то с подкрепата на държавата. От 10-20 основни продукта от растително и животинско естество, съвременната индустрия е произвела десетки хиляди търговски марки храни и ние потребителите сме тотално ошашавени от предлагането на какви ли не боклуци в примамливи опаковки. Ние вече сами не можем да се опазим. Имаме нужда от това, някой законодателно да ограничи тази страст за правене на пари, на основата на преработването на храните ни.

3.     Да спомена и нещо друго. Често давам пример с хляба. Той е продукт на поне два етапа преработка. Първо се извършва отделяне на люспата от зърното, после може да се извърши още една преработка и да се получи брашно с различна глутеново съдържание, след това, за да се получи хляб, брашното се натъпква с различни химикали, след което ни се сервира в магазините за продажба. Непреработеното зърно има същите калорийни стойности като крайния продукт – хляба, но е с много по-добри хранителни качества. Оставеното да покълне зърно, смляно на каша за по-добра асимилация или дори и свареното зърно е много по-добър заместител на хляба. Затова хлябът трябва да бъде обложен с данъци, защото ни причинява болести, а зърното да бъде направено още по-достъпно в ценото изражение, за сметка на акциза на хляба.

4.     Нека капиталът да се съсредоточи върху по-градивни неща – да произвежда компютри и коли, а не храни. От техните храни ние имаме само загуба – на здраве и кондиция.

5.     Държавата трябва да облага с данъци всяка допълнителна преработка на основните хранителни продукти – зърнени храни, месни произведения, млечни произведения и други. По такъв начин ще накара нас, българските граждани да положим малко усилия и да приготвяме част от храната си САМИ, за да носим повече отговорност за здравето си и за бъдещето на страната си, защото ако не сме здрави и държавата ни ще бъде болна, също като нас. И нито ние ще можем да й помогнем, нито тя на нас.

1.     И какво излиза – ние сме бедни заради някакви си 1.35 лева на ден, точно толкова е разликата между въглехидратна храна за 1 ден и балансирана храна за 1 ден?

2.     Като че ли сме първо бедни горе, в главите си и после сме бедни погледнато като статистически икономически показатели.

3.     Това означава ли, че преобладаващо бедните са дебели? Нещо като в Америка. Ако отидеш в която и да е представителна институция или голяма корпорация, там няма дебели. Колкото по-надолу слизаш в йерархията, толкова дебелаците стават все повече. И това е така, защото бедните предпочитат „евтината” храна. То не стига че въглехидратите са евтини, но и от друга страна са толкова много ОБРАБОТЕНИ от производителите, че тотално се унищожават истинските им хранителни качества, което от двоя страна ги превръща в твърде „скъпа” храна за бедните.

4.     А защо е необходимо да ядем хляб? Ще платим 1 лев за килограм и ще си създадем проблеми. Не може ли да платим 1 лев за 2 кила пшеница, която да си я сварим у дома и да получим много по-качествена и по-евтина енергия от хляба. Защо трябва толкова много производителите да ни обработват храната? Може би защото ни мързи прекалено много и сме свикнали всичко да ни е по-лесно. Ако можеше някой да ни преработи продуктите, на ни сготви, да яде вместо нас и вместо нас да отиде в тоалетната – най-добре. Голямо нещо е мързелът. Само не сме поискали някой да спи вместо нас.

5.     Та, да се върнем на стимулите. Ако производството на бял хляб се облага с по-висок данък, а производството на пълнозърнест хляб с по-нисък, кой хляб мислите ще си купят пенсионерите? Разбира се - по-евтиният. Така държавата може с една елементарна операция да осигури повече здраве за тези хора и по-малко посещения в лекарските кабинети, а от друга гледна точка и да съхрани икономическите изгоди за самите производители, което е все едно „ „С един куршум – два заека”. Да предположим, че потреблението като цяло на хляб няма да спадне, само ще се претрансформира постепенно от един продукт към друг.

6.     Същото важи и за производството на захар. Възможно ли е захарта да е толкова евтина? Безбожно евтина! И след като е толкова евтина, различни производители доста умело я използват и ни продават толкова много тестени изделия и захарни изделия, че ни правят до голяма степен зависими от самите тях. Също не мога да си обясня, защо бялата захар е няколко пъти по-скъпа от, да кажем - кафявата или жълтата. Защо един краен продукт е по-скъп от един междинен продукт? За да се произведе бяла захар се искат повече вложения от това да се произведе кафява захар. Последната е само междинен продукт за производството на бялата захар.

7.     Решението е 100% акциз върху цената на бялата захар. Тогава ще видите, че вместо да ви продават кафява захар за 4-5 лева за килограм, както правят сега и производители и търговци, ще започнат да ви я продават за 1.50 лева. Тарикатски номера.

8.     Независимо от това дали захарта е бяла или кафява, калориите са едни и същи – 400 на 100 грама, но гликемичния индекс, който показва скоростта на усвояване от организма е различен, защото бялата захар е на практика доста добро достижение на химическата индустрия и няма примеси, които да забавят нейното усвояване от организма.

9.     Друг е въпросът, че към рафинантите се получава по-голяма степен на пристрастяване, отколкото към по-природните продукти. Така например, ако сте забелязали, можете да изядете няколко шоколада през деня, стига да си „отпуснете душата”. Не е обаче същото с меда. Въпреки, че на 100 грама имат едни и същи калории, вие не можете да изядете толкова мед, колкото шоколад. Просто защото естественият продукт има свойството да засища много по-бързо чувството ви на желание за консумация. Или както казват Ведите „Близостта ни до природата ни прави по-рационални и без да го осъзнаваме”.

1.     Наднорменото тегло на българските пенсионери, а и на повечето българи е заради преобладаващата въглехидратна храна, която присъства на трапезата ни. На пръв поглед изглежда нелогично – защо след като постоянно се оплакват, че пенсиите им са ниски, защо голяма част от пенсионерите на България ИМАТ ИЗЛИШНО ТЕГЛО?  Може ли да си купиш „евтини” излишни килограми? Отговорът е категорично „ДА”. Няма по-евтина храна от- въглехидратната храна. Само в рамките на 1 лев и малко, човек може да си осигури такова количество евтина въглехидратна храна, която да напълни една голяма тенджера наполовина. За пример – ако се сложат 300 грама ориз, който струва не повече от 50 стотинки и за още толкова пари се добавят зеленчуци – лук, моркови, зеле или нещо друго и се добавят още 25 стотинки за ток, ще се произведе такова количество храна, че не е по силите на един човек да я изяде. Не знам дали ще успее и за два дни да я изяде, като знам как „набъбва” 300 грама ориз. И всичко това само за 1.25 лева на ден. Или друг пример – половин килограм хляб и някаква постна манджа. Или половин килограм хляб и две евтини кофички кисело мляко. Няма да струва повече, като се има предвид, какво „мляко” се продава по някои от софийските магазини от по 20-30 стотинки на кофичка. И точно това е проблема. Тази храна пълни стомаха, но не храни пълноценно. В резултат се трупат излишни килограми. И затова пенсионерите ни са дебели. Пък и не само те.  Защото се опитваме да минем с 1.25 лева на ден. Природата не можем да я излъжем. Както казах, освен въглехидрати, организмът има нужда и от белтъчини. Ако мазнините все още можем да си ги набавяме за много малко пари /Срещу 2.5 лева получаваме 1 литър олио или това са 9000 калории, достатъчен енергиен прием за 4-6 дни, ако нищо друго не се приема или по приблизително 40-50 стотинки на ден/, то за протеините ще трябва да дадем малко повече от 1.25 лева. Това е проблемът. В желанието да минем евтино, после плащаме прескъпо със здравето си. Ама както е казано, всеки сам избира съдбата си. И така, при един човек от 100 килограма тегло с 20 излишни килограма, ще има нужда от приблизително 200 грама протеини, 200 грама сложни въглехидрати и 30 грама мазнини, за да се храни балансирано и да редуцира теглото си до нормалните размери. В пари това означава – 2 лева за протеини /пилешко месо, риба, яйца/, 50 стотинки за сложни въглехидрати – ориз, картофи, хляб и т.н., като в тази цена е включена и цената на електричеството и около 10 стотинки за мазнини. Всичко 2.60лева. Това може да си го позволи всеки един пенсионер в България. И ще получи повече здраве, отколкото ако се храни за 1.25 лева на ден с въглехидратна храна.  Може да има и разтоварващи дни с пресни плодове и зеленчуци, цената на които няма да надхвърли 2.60 на ден, като се има предвид цените на тези продукти през август и септември 2010г., на пазарите в София – взети за пример.

1.     Да се санкционират по икономически път всички производители, които използват различни консерванти, набухватели, оцветители, подобрители и какви ли още не „ители”, на които основната цел е да придадат по-добър търговски вид и по-голяма трайност на продуктите си. Никой не знае по какъв начин се променя нашия генофонд, заради консумацията на толкова много добити по химичен начин консерванти. Да сте видели на пазара да се продава майонеза без консерванти, кетчуп без консерванти или пакетирани салати без консерванти. Да не говорим за сандвичите и пакетираните месни продукти. За боклуците, които се съдържат в сладките, произведени с брашно, изобщо да не говорим.

2.     Примерът за задоволяване на енергийните зависимости от макроелементи в приблизителни пропорции 1/3 въглехидрати, 1/3 мазнини и 1/3 протеини най-пълно отговаря на енергийните нужди на организма и това трябва да се преподава в училищата. Разбира се има толкова много изключения и всеки сам трябва да намери собствения си път, но отклоненията от тези норми в посока на „евтината” въглехидратна храна излиза прескъпо на страната ни.

1.     И така, какво яде българинът основно?  Хляб и тестени изделия, евтини млечни изделия със съмнителен произход и варива в големи количества. С изключение на млечните изделия, които не представляват повече от 10-15 % от калорийния прием на българина, основните калории идват от ВЪГЛЕХИДРАТНАТА ХРАНА. Всички ние си мислим, че можем да контролираме приема на въглехидратна храна. А ТОВА ИЗЛИЗА, ЧЕ Е НАЙ-ТРУДНАТА РАБОТА. КОГАТО СЕ ОПИТВАМЕ ДА ЖИВЕЕМ ПРЕДИМНО ОТ ВЪГЛЕХИДРАТНА ХРАНА, МНОГО ЧЕСТО ГУБИМ КОНТРОЛ НАД КОЛИЧЕСТВОТО НА ПРИЕМА, ЗАЩОТО ЧЕСТО ТАЗИ ХРАНА Е ОТ ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ ВЪГЛЕХИДРАТИ С ВИСОК ГЛИКЕМИЧЕН ИНДЕКС, КОИТО ПРЕДПОЛАГАТ ПОПАДАНЕТО В ОМАГЬОСАН КРЪГ. СТОМАХЪТ ТИ Е ПЪЛЕН, НО СЕ ЧУВСТВАШ НЕУДОВЛЕТВОРЕН. НОЩНОТО ХРАНЕНЕ Е ТИПИЧЕН ПРИМЕР ЗА ВЪГЛЕХИДРАТЕН ОРГАНИЗЪМ.

2.     Като изключим всичко това, българинът „налита” и на всички тестени изделия, които са или подсладени или подсолени, така, че още повече се възбуждат и засилват рецепторите и се получава пристрастяване.

3.     Какво може да се направи?

4.     В течение на няколко години да се приемат съответните нормативни актове, да се принудят с икономически методи, производителите на въглехидратна храна да ограничат производството на рафинирани храни, за сметка на нерафинираните такива. Пример – въглехидратната храна – бял хляб и въглехидратната храна пълнозърнест хляб имат един и същ калориен носител – 400 калории на 100 грама, но и децата знаят, че белият хляб по-трудно се усвоява от организма от пълнозърнестия. Ако белият хляб се обложи с 30% ДДС, а пълнозърнестият с 10%, нито фискът ще пострада, нито печалбата на производителите. Само потребителите ще станат с една идея по-здрави. Господ ни е създал с храносмилателна система, преди производителите да измислят процеса на рафиниране на въглехидратите. Вероятно проблем ще имат Вата типовете, които Всевишният ги е създал със храносмилателна система тип „водопроводна тръба”. Те не усвояват добре храната и тя се „плъзга” почти необработена чак до изхода. Тези хора по-трудно усвояват нерафинираната храна от рафинираната. Като решение в този случай се предлага допълнителното топлинно обработване, което прави храната по-лесно усвояема за тях.

1.     На всички ни е ясно, че нашите тела /на приблизително 70% от населението/ са въглехидратен тип.

2.     Тъй като въглехидратите са само единият от макроелементите /протеини, въглехидрати и мазнини/, от които тялото ни се нуждае, тяхното преекспониране на нашата трапеза води до деформация на общественото здраве.

3.     Те са в най-голямо изобилие, най-евтини са, а топлинната обработка ги прави още по-лесно достъпни.

4.     Да се спрем на показателя „икономическа достъпност”.  За да получим същите калории, примерно от месото или от ядките, ще трябва да броим от 10 до 20 пъти повече пари, отколкото от зърното. Например 1 килограм хляб струва 1 лев. Хлябът ще ни достави 4000 килокалории.

5.     1 килограм качествено месо струва 10 лева и то, ако си го купите от големите супермаркети. Там където купувате килограм хляб за левче, въпросното месо струва поне 15 лева. В зависимост от това дали е пилешко или телешко и от каква част на животното е месото, то ще ви даде от 1300 до 3000 калории.

6.     При ядките е още по-скъпо, ако изключим фъстъците и слънчогледа. За да получите въпросните 4000 калории, ще трябва да се бръкнете от порядъка на 13 лева – толкова струват 650 грама кашу, например.

7.     Именно тази икономическа сметка кара българина да предпочете въглехидратите като основна храна. С тях лесно и икономично можеш да се натъпчеш „като прасе” и да си мислиш, че си минал евтино.

8.     За да получите 4000 калории от кашкавал например, ще трябва да броите 15 лева.

9.     За същите тези пари, можете да си купите боб, ориз и леща, например, които няма да можете да изконсумирате в рамките на 1 месец, дори и ако всеки ден ядете само това. Това са 10 килограма ориз или приблизително 40 килограма готова храна.

Днес четох един цитат на Барозу от електронния сайт на вестник Дневник, раздел Европа

"Бюджети, които не могат да се поддържат, ни правят уязвими. Дългове и дефицит водят до повишаване на цените и фалити. А те разрушават мрежата за социална сигурност. Парите, които се харчат за погасяване на дългове, не могат да се използват за обществото", каза председателят на ЕК.

Много силен текст. Браво на Барозу. Сега въпросът е как да се направи така, че този текст да не остане като поредното хвърляне във въздуха на добри пожелания. Все пак Барозу е биг бос в европейските институции и ако наистина вярва в онова, което казва, би трябвало да положи повече усилия, за да бъдат озаптени всички европейски правителства, които се поддават на натиск на синдикатите и на различни социални организации, да харчат пари, с които не разполагат и с които няма да разполагат.

Всички знаем, че страните на Юга имат по-високи бюджетни дефицити, от тези от Севера. Страни като Франция, Италия, Гърция, Испания и Полтугалия имат силни неправителствени организации, които могат да изкарат на улицата милиони хора, ако се посегне на социалните им придобивки. От друга страна правителствата не са съвсем склонни да икономисват съществено от правителствените разходи. Дори страни, които допреди години бяха признати за стожери на пазарното стопанство и са класирани на първите две места по свобода на икономиките си – Великобритания и Ирландия, имат проблеми с бюджетните си дефицити. На никого не му се иска да се раздели със социалните си придобивки. Всеки очаква някой друг да се лиши от нещо, само не и той. Никой не се интересува от това, че кризата е процес на очистване на нашето вътрешно Аз, което е достатъчно замърсено от излишни желания. Спомням си, че аз лично влязох в собствено жилище, след като навърших 40 години. Сега на никой не му се чака толкова много. Всеки иска да живее сега и на момента. Всеки иска да ползва сега, а да плаща, ако може в бъдеще време. Това плащане след това се използва като система за натиск към работодателите за по-високи възнаграждения, за да може да се обслужват кредитите. В желанието си да увеличат печалбите си, собствениците на банките и в някои случаи и самите управляващи поемат прекалено големи общи експозиции, разчитайки на тренда на икономиката като цяло.

Но рано или късно, всеки трябва да си плати сметката. Преди години сметката се плащаше за сметка на балъците депозитори на банките, а тези, които получиха кредити излязоха на далавера, заради обезценката на дълговете им. И сега продължава тази порочна практика получателите на кредити да да привилегировани спрямо депозантите. Получателите на кредити движат икономиката. Депозантите са пасивните наблюдатели – така наречените парични рентиери и техните загуби не се вземат толкова присърце от политическата класа и от банкерите. Всички играят на принципа на Бай Ганьо – „Имал ни пари, дал си”.

Когато много хора получат лесен достъп до кредитен ресурс, резултатът обикновено е прегряване на икономиката. Ако икономиката е достатъчно добре развита със силна експортна страна в областта на високите технологии, проблемът не е чак толкова голям и прегряване в класическия смисъл на думата може и да няма. Типичен пример в това отношение е Китай. Икономиката на тази страна се развива с 9% ръст на БВП в година, в която почти всички развити икономики имат спад! Китай на практика изнася към всички тези западни страни толкова много електроника и битова техника и евтино оборудване, че пазарът му е сигурен, независимо от спада на потреблението като цяло. Потреблението може и да е спаднало, но китайската продуктия на практика няма заместител и това я прави търсена в години на криза. Нещо повече. Ако значителна част от богатите потребители са стоели настрана от китайските стоки, като са плащали значително по-висока цена за стоки на други по-скъпи производители, то в годините на криза много от тях се ориентират към по-евтините китайски стоки. Това дава на Китай и на Индия предимство пред други производители и за тях на практика криза няма. При тях може да се породи криза само тогава, когато вместо сегашните 120 долара започната да плащат на работниците си по 500, 600, 700 и т.н. долари. Дотогава китайците могат да бъде спокойни, че тяхната стока ще намира добър прием навсякъде по света и за тях криза няма да има. Засега няма държава, която да организира и да произведе толкова много продукция, в такъв мащаб, с такова качество и с такива цени, освен Китай. Като изключим свръхтехнологичните стоки, всичко друго може и се произвежда на ниски цени в Китай.

Кризата е в държави като нашата, която продължава да произвежда и да продава стоки с ниска добавена стойност. За мащабите и за цените да не говорим. Сега сме в положение, при което чакаме да падне някаква трохичка от масата на богатите, за да има и за нас. Нещо като хлебарките. И от малко се задоволяват и са издръжливи на глад и жажда. На всичко сме готови, само и само да не ни отнемат статуквото на хлебарки. Не можем да повярваме, че можем повече.

Ако искаме да бъдем социална държава, трябва да се откажем от социалните си придобивки. Звучи доста противоречиво, но е факт. Всяка социална държава рано или късно се разкапва. Спомням си времето, в което в най-голямата социалистическа страна кебабчето струваше 10 стотинки, а бобът – 5 стотинки. Енергията се пилееше по такъв безобразен начин... Виждал съм камион да изсипва гориво в блатото, заради това, че няма начин да го изпише счетоводно. Прозорците на много домове тогава стояха отворени, особено в топлите дни на есента, зимата и пролетта, защото нямаше система за спиране на топлоподаването от всеки абонат. Заплатите бяха в рамките на 80 рубли, но всичките разходи по отопление, осветление, вода, телефон и такса смет не надвишаваха 20 рубли. Заради това прозорците стояха отворени и енергията се прахосваше.

Какво бъдеще примерно очаква Венецуела с цена на горивото от 10 стотинки за литър, какво бъдеще очаква Иран със същата цена на бензина? Всяко нещо, което е евтино и достъпът е лесен не се цени особено и се ползва нерационално.

Всъщност изказването на Барозу е кратка презентация на битката между ПРАВИТЕЛСТВОТО и ОТДЕЛНИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ СУБЕКТ – гражданин или фирма. Всеки иска повече пари за себе си. Жалкото е, че битката е неравностойна. Правителството държи лостовете за промяна и от него зависи, дали ще даде повече пари на гражданите или не. От това зависят и бюджетните дефицити на всички страни.

Нищо повече не може да се направи в рамките този икономически и социален модел на обществото.

1.     Това е все едно да искаме танкер от 100 000 тона да плава в езерото Сребърна.

2.     Реформирайте икономиката и всичко ще си дойде на мястото.

3.     Ако имаме силна икономика, няма да ни е необходима съдебната система, която имаме сега, нито полицията в този й вид.

4.     Когато хората са ангажирани да правят пари и са надмогнали битовизмите си, съществено ще намалее обикновената, битовата престъпност.

5.     Престъпността на „големите пари” се репродуцира от властта, от действията на правителствата, съдебната система и  полицията и тайните служби. Колкото по-малко пари преразпределя правителството, толкова по-малко ще се краде на държавно ниво.

6.     Държавата преразпределя прекалено много пари, върху които няма надежден контрол при харченето им. В този модел на икономика, никога няма и не може да има надежден контрол за разпределение на парите на данъкоплатците.

7.     Липсва надежден механизъм за определяне на приоритетите за разходването на пари.

8.     Насилието и ограниченията наложени от правителството и желанието на властта да контролира слабостите на хората създават основата за развитие на престъпността на „голямо”.

9.     Нека да ни е ясно, никое правителство не може да изкорени употребата на наркотични вещества и проституцията. Всеки опит тези дейности да бъдат поставени под контрол, създават нови и нови поколения богати мафиоти, които печелят от намесата на държавата. Всяка намеса на държавата оскъпява ползването на такива услуги и стоки и пълни джобовете на мафията с пари. Така държавата прави мафията богата. После иска пари от нас, за да се бори с нея. Всъщност кой е мафията? Този който създава мафията или самата мафия?

10.                       Американците разбраха това по време на сухия режим. За няколко години, лицата, търгуващи с алкохол станаха най-богатите хора на Америка, но така и не се стигна до драстично ограничение на консумацията. В един момент държавата се усети, че сама е организирала забогатяването и създаването на поредната порция мафиоти и премахна забраната. Сега е на ред да се легализира консумацията на наркотици и проституцията. Тогава няма да има нужда от толкова ченгета, прокурори и съдии които да бдят за моралните ценности на обществото. Бюджетът ще си отдъхне от този гнет.

11.                       В страната липсва убеждението, че трудът е основната ценност за обществото.

12.                       Липсват цели, които обществото да следва. Образованието не изпълнява никакви социални функции. Само налива куп информация в детските глави.

13.                       Вижте Швейцария или Ирландия. Ако имахме толкова свободни икономики, нямаше да имаме нужда от стотици хиляди служители, които да ни „пазят”.

14.                       Нямаме нужда от пазители, а от това да бъдем оставени на рахат.

15.                       Нямаме нужда да издържаме престъпници в униформи.

16.                       Нека да направят нещо полезно за обществото, вместо да се размотават по улиците и да се чудят как да си убият времето. И за това трябва да им плащаме заплати.

17.                       Трябва да признаем, че хората са така устроени. Няма съвършенност и самият Създател ни е направил такива. Не можем да очакваме, че ще бъдем идеални на улицата, в службата или в къщи.

18.                       Ако следваме стриктно законите, то всички ни сме за наказание. Въпросът е да наказваме най-големите отклонения от правилата, а не всички. Иначе нищо няма да направим. Нито имаме ресурс нито е икономически оправдано да се наказва всяко отклонение от нормите. Всъщност правителството има сметка всички да сме уязвими. Тогава забравяме да поискаме най-важното нещо – свободата си.

19.                       Някакъв дядо давал квартира по за 5 лева за любовни срещи. Върху него се стовари цялата строгост на закона. Държавата загуби милиарди от продажбата на занижени цени на Булбанк, БТК, Нефтохим и на други обекти, от търговията с държавен дълг и никой на никого не потърси сметка. Съдебната система поиска сметка за 5-те лева на 80 годишен старец! Голям проблем, голяма работа станала! И се задвижи системата и осъдиха стареца за това „гнусно деяние”. И за такава дейност съдиите искат пари от нас! Бил спазен закона! Не думай!

20.                       Ако либерализираме икономиката и основен движещ фактор стане природния потенциал на обикновения гражданин, всички тези халогъзници, които сега издържаме с изпоизтънялите си доходи ще останат без работа. Няма да имат и формално основание за да получават заплати. Като няма икономическа престъпност, половината от тези стотици хиляди хора няма да има от кого да ни „пазят”  ще трябва да се хванат някъде на работа.

Ето и моите аргументи:

1.     Нарушава се основно човешко право – да се произвежда и да се търгува;

2.     Позитивните качества на боба са много повече от негативните;

3.     Едно кило боб може да спаси от гладна смърт цяло семейство в продължение на цяла седмица;

4.     За да се свари боба се иска яко варене. Значи трябва енергия. Производителите на ток ще имат заплати, ще издържат семействата си, а инвеститорите с радост ще могат да получат дивиденти и да си ги изнесат в Австрия и Чехия и Италия, в началото на следващата година. Милиони хора ще бъдат доволни;

5.     Когато пръднеш, следствие на консумацията на боб, това ти дава чувство, че си жив. За някои това е единствената възможност да ги накараш да се усмихнат или направо да ги разсмееш. Някой може и да си представи как лети като ракета в небето, което ще спести на алопатичната ни медицина много успокоителни инжекции;

6.     Освобождаването на тези флавониди поражда огромно чувство на ОБЛЕКЧЕНИЕ и то многократно през деня и през нощта, а не само веднъж дневно, както при редовното изпразване на червата. Това помага за балансиране и постигане на много оргазми, а не както обикновено се случва – веднъж седмично;

7.     Дава ти чувство, че си част от въоръжените сили на държавата, въпреки, че няма вече казарма;

8.     Бобът има важно, стратегическо значение за отбраната на страната – ако бъдем нападнати, една порция от „пръдливата” манджа на 7 милиона български граждани, ще създаде твърде „задушлива” атмосфера за всички окупатори. Особено, ако се съчетае с една глава чесън, произведен някъде в Китай;

9.     Ако една пръдня, следствие на консумацията на боб, създава газов „фон”, като по този начин компресира 1 кубически метър въздушно пространство, представете си какво ще стане, ако в един момент всеки един български граждани пръдне? 7 000 000 кубически метра въздушно пространство ще бъдат блокирани и впрегнати в борбата срещу окупаторите.

10.                       Така и така всяко българско семейство консумира боб, значи няма никаква причина, нито политическа, нито икономическа, да не се махне забраната за производство и търговия с боб и да се декриминизират тези деяния;

11.                       В държавния бюджет ще постъпят средства от производството на боб и търговията с боб, които ще отидат за изпълнението на социалните цели на обществото;

12.                       Не е за подценяване и фактът, че криминализирането на производството и търговията с боба сега раждат само корупция във властта, преследване на обикновените граждани и ЗАБОГАТЯВАНЕ на мафията, която живее предимно от търговията с боба;

13.                       Сега в затворите несправедливо лежат обикновени хора, дръзнали да се изпърдят на публично място и да демонстрират принадлежностите си към идеите за легализирането на боба като едно здравословно, макар и малко шумно и миризливо растение;

14.                       В същото време хиляди и хиляди трафиканти на боб живеят в лукс, защото са поели риска да доставят тези живителни зърна на широката публика;

15.                       Ето вижте Холандия! Там производството, търговията и консумацията на боба е разрешена. Нима холандците пърдят повече от останалата част от населението? Не разбира се. Ама така и така сме започнали да се интересуваме какво правят холандските мафиоти, та да кажем няколко приказки за това;

16.                       След като вече няма далавера с боба, холандските мафиоти използваха своето лоби в парламента и депутатите там забраниха производството и консумацията на лютите пиперки;

17.                       На пазара настана смут. Цената се повиши с 500%. Много хора станаха неволни нарушители и попаднаха зад решетките, тъй като влизането в сила на закона завари неподготвени мексиканските и индийските ресторанти там и на всеки клиент, който излизаше от такива ресторанти се вземаше кръвна проба, дали е консумирал люти пиперки, клас „бостанска шипка”, внесена нелегално от района на Карлово, някъде от Балканите;

18.                       Така печалбите на мафията бяха гарантирани, както и работата на служителите от специалните служби, които са обучени да бдят за спазването на закона;

19.                       Какво правят честните хора в България, в стремежа си от една страна да спазят закона и от друга да удовлетворят своите нужди от консумацията на боба?

20.                       Някои от тях са намерили заместител в лещата. Има една такава ситна леща, не знам откъде я вкарват, ама действа досущ като боба. Само че има една малка разлика. От нея пръднята много смърди и това разваля работата. Въпреки това много хора жертват себе си, за да спазят закона и се тъпчат с този вид леща, а когато пръднат на публично място и трябва да се защитят от блюстителите на реда, които ходят със специални нивомери за отчитане на шума и миризмата, просто показват касовата бележка за купената леща, от кой магазин, колко килограма и декларация от съпругата, че е сготвила именно леща, а не боб;

21.                       Това помага и в същото време оттървава от затвора;

22.                       Та моят призив към властта е – като първа крачка – декриминилизирайте производството, търговията и консумацията на боба.  Това ще доведе до икономически подем и до понижаване на нивата на организираната, неорганизираната, малко организираната и хептен дезорганизираната престъпност. И най-после данъкоплатците ще си отдъхнат от тези  безплодни усилия, властта да им начука в задника кочан от царевица.

23.                       Все пак не можем да се оплачем много от нашето правителство. За пример, правителството на Родезия е криминализирало производството на троскот и магарешки бодили. И тъй като черните там експроприираха имотите на белите, ама ги мързи да работят и много троскот и бодили се навъдиха по естествен начин, всички изведнъж попаднаха под ударите на закона. За радост на полицаите, съдиите, прокурорите и тайните служби;

24.                       Ето ви един полицейски бюлетин от Родезия: на 23.02.2010г., известния с непримиримостта си към закононарушителите Як Пръч Перекенде, състави акт за нарушение и поднесе обвинение на Джо Джо Летящия Змей /за приятелите Жо-Жо/, с прякор Ламята, за това, че в неговото имение полицията е открила 152 квадратни метра, на които преобладава растението троскот и около декар магарешки бодили. В акта също пише, че въпреки че, Жо Жо е знаел за наличието на тези забранени растения в неговия имот, било поради мързел, нехайство или поради невъзможност да наеме бели хора да му изтръгнат троскота и бодила, той не е предприел нищо, за да изчисти нивите си, с което е нарушил чл.8, алинея 1, параграф 9, от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за борба с троскота и бодила, приет от народната асамблея на Родезия, както и Правилник за прилагане на Закона за борба с троскота и бодила, чл. 12, алинея 6, параграф 22, Постановление на МС на Родезия, ДВ, бр. 3, стр. 2, вторият ред, отдолу нагоре, където ясно е казано, че предвиденото наказание е конфискуване на нивите, в които няма троскоти и бодили, както и два шута в гъза пред 3-ма свидетели.

25.                       Нека поне се радваме, че нашето правителство постъпва много по-цивилизовано от тези варвари.