Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kolevdobri Категория: Политика
Прочетен: 2312901 Постинги: 5189 Коментари: 3604
Постинги в блога от 07.09.2021 г.
 Това е написал във "Фейс-а", Ивайло Мирчев, от Демократична България.

Не е лошо, г-н Мирчев да поиска от ръководството на партията, вместо мантри, да запишат в програмата си ТАЗИ НЕГОВА МЕЧТА, защото в сайта на Демократична България не виждам да има програма, пък камо ли и електронно гласуване.


Наред с това, нека г-н Мирчев да каже, ИСКА ЛИ ПРОМЯНА В СЕГАШНАТА ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА, ЗАЩОТО АКО ВЪВЕЖДАМЕ ЕЛЕКТРОННОТО ГЛАСУВАНЕ, БЕЗ СЪЩЕСТВЕНО ДА ПРОМЕНИМ ХАРАКТЕРА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА, ВЯРНО Е, ЧЕ МОЖЕ И ДА СПЕСТИМ ВРЕМЕ И ПАРИ НА ГРАЖДАНИТЕ, НО СЪЩО ТАКА Е ВЯРНО, ЧЕ АДМИНИСТРАЦИЯ И ПОЛИТИЦИ ЩЕ НАМЕРЯТ ХИЛЯДИ НАЧИНИ ДА ОТКРАДНАТ ЕФЕКТИТЕ ОТ ЕДНО ТАКОВА ГЛАСУВАНЕ, АКО НЯМА ИСТИНСКИ МЕХАНИЗМИ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ОТ СТРАНА НА СУВЕРЕНА, ВЪРХУ ТЯХНАТА РАБОТА.



Затова, нали знаете какво е решението: ПЕРМАНЕНТНА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ.


САМО ТОГАВА, КОГАТО ОСЪЗНАЕМ СВОЯТА РОЛЯ И МЯСТО В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС И СИ ПОИСКАМЕ ВЛАСТТА ЗА СЕБЕ СИ, САМО ТОГАВА НИЕ, НАРОДЪТ ИЛИ СУВЕРЕНЪТ, КАКТО ИСКАТЕ МУ КАЗВАЙТЕ, ЩЕ НАМЕРИ ИСТИНСКОТО СИ МЯСТО НА СОБСТВЕНИК НА ДЪРЖАВАТА, А НЕ САМО ДА ИЗПЪЛНЯВА РОЛЯТА НА РАБОТНОТО МАГАРЕ.
Категория: Политика
Прочетен: 11 Коментари: 0 Гласове: 1
 Европейската администрация е заприличала на хидра. Огромна администрация, която отнема от икономиката:
  1. Пари, защото тази администрация има нужда от издръжка;
  2. Пари, защото тази администрация си е създала толкова много работа, която изисква нашите пари - инфраструктурни проекти, субсидирани производства, хиляди системи и системки за източване на бюджетни средства. Само европейската бюрокрация харчи 200 милиарда евро на година. А отделните администрации на страните членки? Сумата набъбва до трилиони долари всяка година;
  3. Пари, защото стотици хиляди хора работят за издръжка на тази администрация, като помощен персонал - секретари, деловодители, шофьори, чистачи, служители по поддръжката и т.н. и т.н.

Само си представете - чиновниците в София имали хиляди автомобили и над 1000 шофьори, които да ги карат. В СЪЩОТО ВРЕМЕ, ЕВРОПА ИМА НУЖДА ОТ СТОТИЦИ ХИЛЯДИ ШОФЬОРИ НА ТИР И ЛИПСАТА НА ШОФЬОРИ ВОДИ ДО УВЕЛИЧЕНИЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ТРАНСПОРТ И ОТТАМ И УВЕЛИЧЕНИЕТО НА ЦЕНИТЕ НА СТОКИТЕ ЗА КРАЙНИЯ ПОТРЕБИТЕЛ.

Да очакваме, че администрацията ще отреже сама клона, на който седи, е АБСУРДНО. Затова, както знаете, ПОЛИТИЧЕСКИТЕ РЕШЕНИЯ ОПРЕДЕЛЯТ В КРАЯ НА КРАИЩАТА, ЦЕЛИЯТ ИКОНОМИЧЕСКИ ЦИКЪЛ. Политическото решаване за ограничаване на разходите за администрация, като в същото време се повиши нейната ефективност е:


ПЕРМАНЕНТНАТА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ.


Ще трябва да се научим да изберем онези администратори, които могат да организират ефективното функциониране на хората на бюджетна издръжка, срещу ограничени в бъдещето бюджети.

Така в границите на ЕС ще се икономисат стотици милиарди, а може би и много повече, евро обществен ресурс и към пазара на труда в полза на бизнеса, ще се включат освободените от държавна и общинска работа, служители.

Трудността идва оттам, че да накараш шофьор на държавен мерцедес да се качи на камион или тир е толкова голяма, колкото да накараш полицай да напусне службата си и да се захване с частен бизнес или да отиде простичко казано, да работи нещо друго.

Това е положението, ако беше лесно, нямаше да ни се случи на нас.

Но отново решението: ПЕРМАНЕНТНА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ.

Категория: Политика
Прочетен: 12 Коментари: 3 Гласове: 0
 С годините, все по-съществено започва да се очертава разделянето на професионализма в две направления - СЪЗИДАНИЯ И ПОДДРЪЖКА.


Става трудно и за двете направления. Едните създават нови продукти и услуги, а другите се опитват да осигурят на потребителите поддръжка на тези продукти и услуги.


Стига се дотам, че за някои продукти и услуги, поддръжката се обезсмисля, заради ниските цени на някои от предлаганите стоки. Спомням си, как преди години купих някакъв тостер, като си доплатих за 5 години гаранция. Разбира се, развали се преди да изтече гаранцията, но аз така и не рекламирах продукта. Прецених, че повече ресурси ще ми отнеме процедурата по рекламация, отколкото да изхвърля продукта.
Какво остава, ако пък е минала гаранцията. Тостерът струваше някъде към 35 лева. Просто го изхвърлих. Дори си помислих, че и трикът с "удължената гаранция" е бил просто търговски трик. Търговците са знаели, че стойността на продукта е толкова малка, че надали някой ще се юрне да го рекламира.

Така, този продукт се нуждае от минимален сервиз - като хора, организация и пари.


В някаква степен същото се получава и при пералните. Ако можеш да си купиш нова перална за по-малко от 400 лева, струва ли си да влизаш във филм, да ремонтираш стара, особено, ако се е развалил контролера, който струва 50% от цената на новата перална. Ами трудът? Тук професионализмът на техниците се свежда само до смяна на ремъци и лагери, а когато стане дума за контролер и за техните ремонти, просто няма такива техници. Пазарът няма нужда от тях.

За телевизорите да не говоря - само преди 10 години си спомням, в провинциален град, сервиз за ремонт на телевизори - имаха работа хората.

Колкото годините минаваха, толкова там работата намаляваше и трябваше да се преквалифицират в ремонт на друга техника - рутери, компютри и т.н., откъдето имаше повече възможности. Ако можеш да си купиш нов флат телевизор за 230 лева, за какъв ремонт на стария телевизор говорим! За беля на техниците и сервизите, новите телевизори издържат доста години и не се развалят. Не се нагряват толкова като старите, пък и дават повече възможности с появата на интернет като опция за включване към телевизорите.

Ами какво ще кажете за ЖИЧКАДЖИИТЕ ПО КОЛИТЕ? Преди 35 години си спомням една случка. Жигулата се развали и се наложи да я карам на сервиз. Имаше някакъв електрически проблем. Появи се жичкаджията, направи един байпас - свърши работата за 1 минута и колата запали. Взе ми на ръка 10 лева, а аз платих в същото време за услугата на сервиза още 5. Само за една минута се освободих от 2 дневни надници. ХА СЕГА ПОТЪРСЕТЕ ЖИЧКАДЖИЯ ДА ВИ ОПРАВИ СТАРАТА КОЛА? Всички сега са въоръжени с компютри и четат указанията на компа на колата. И като стане дума за някаква липса на "маса" в колата и всичкият им професионализъм отива на кино. Реакцията е - колата е стара, купи си нова. Тук става дума за 16 годишен автомобил, а не за Жигула. На колата се прави компютърна диагностика и има един куп сензори и сензорчета. И въпреки това, казват, че е стара. Защото колкото и компютри да има една кола - вътре е пълна с жици. Ама жичкаджии няма. Има компютърджии. И заради липсата на някаква маса някъде, трябва да се сменя колата.
Мой приятел ми каза, че майка му отишла и си купила друга кола, вярно пак на старо, САМО ЗАЩОТО КОЛАТА НЕ ПАЛЕЛА И МАЙСТОРЪТ Й КАЗАЛ, ЧЕ НЯМА ВРЕМЕ СЕГА ДА СЕ ЗАНИМАВА С НЕЯ. Пежо, какво да го правиш.

Извод: ПРОФЕСИОНАЛИЗМЪТ НА ОБСЛУЖВАНЕТО И ПОДДРЪЖКАТА СЕ ОПИТВА ДА ОБСЛУЖВА И ПОДДЪРЖА ОНОВА, КОЕТО ПРОФЕСИОНАЛИЗМЪТ, СЛЕДСТВИЕ НА КОНКУРЕНЦИЯТА СЪЗДАВА, НО ВРЕМЕВИЯ ПЕРИОД Е ТВЪРДЕ КРАТЪК - ОБИКНОВЕНО НЕ ПО-ДЪЛЪГ ОТ 10 ГОДИНИ.
Категория: Политика
Прочетен: 10 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 07.09 11:11
 Много пъти съм мислил по този въпрос.


Спомням си студентските години, когато с интерес четях Адам Смит и неговата книга за причините за богатството на народите. Далечната 1776г. Британия е в разцвет и се състезава с Франция за колонии, власт и пари. В същото време се надигат гласове за автономия. Америка е в брожение и иска своята независимост. Във Франция напрежението ще доведе след няколко години до Френската революция. Буржоазията иска власт и за себе си. Царизмът в Русия е във възход и тя се разширява все повече и повече, на територията, заета до този момент от изостанали в технологично и културно отношение тюркси народи. Рано или късно, Русия ще се сбие с Франция за господството над Европа, а младата Прусия се опитва да надделее над Австро-Унгария, за да властва над немскоезична Централна Европа. Испания е в криза, след два велики за нея века. Италия е обект на разделение между Франция и Австро-Унгария. В Османската империя цари анархия и безвластие - самозвани местни дерибеи си правят каквото искат, а кърджалийството е в разцвет.

В такава обстановка Адам Смит говори и пише за разделение на труда и за способността да се произвежда повече с по-малко човешки усилия. Машинизирането на труда довежда до по-голяма производителност и държавите, които дават тази възможност на бизнеса, стават изведнъж все по-богати и силни.

100-200 години преди това, богатството е идвало предимно от заграбването на колонии и физическо отнемане на богатство - примерът с колонизиране на местното население в двете Америки е бил такъв, особено централната и южната части. Не север колонизаторите просто са изтикали местните на запад и след това са използвали техните територии за отглеждане на добитък и след това на храна за добитъка. В рамките на следващите 100 години, особено силно това се вижда след наполеоновите войни и окончателното оттегляне на Англия от делата на вече създадената САЩ, белите окончателно ще отнемат цялата територия от Апалачите до Тихия океан, от индианците и ще създадат най-конкурентното селско стопанство, на основата на безкрайните пасища за добитъка. Докато в Ценрална и Южна Америка, преселниците са се интересували предимно от злато и други ценности, а идеите за независимост на новите колонии идват няколко десетилетия след създаването на САЩ.

По времето на Адам Смит идва времето на индустриалната революция. Тогава буржоата разбират, че може да се печели и по друг начин. Аристократите са станали богати, благодарение на шпагата и меча, докато буржоата предпочитат да експлоатират хората, вместо да ги убиват.
Та в това състояние Адам Смит е прозрял, че извършването на еднообразни движения, първо в манифактурите, може да доведе до по-голяма производителност, повече стоки и след това пазар за тяхната реализация. Нещо подобно е направила Британия. Първо е съсипала текстилната индустрия, доколкото я е имало в Индия и след това е продавала благодарение на армията си, продуктите на английските манифактури на индийския пазар.
Но идва време, когато еднообразните механични движения като средство за производство на все повече стоки, изчерпва своите възможности. Конкуренцията налага нови форми на производство и организация, които довеждат до по-голямо производство и по-ниски цени.
Така професионализмът не се ограничава единствено в извършването на еднообразни движения, свързани с производството на стоки, а и с УСИЛИЯ ЗА ЗАМЯНА НА ТЕЗИ ЕДНООБРАЗНИ ЧОВЕШКИ ДВИЖЕНИЯ ОТ МАШИНИТЕ.
Тогава идва времето на "лудетите", които в Англия чупели машините, защото вярвали, че те им отнемат работата. Формално, да така е. Така както преди няколко столетия "овцете изядоха хората", така и вече в 19-ти век, машините създадоха излишък от работна ръка.
Светът става "голям" като пазари и тези пазари изискват фабрично производство, за да се удовлетворят тези потребности.

Професионализмът започва да се измерва повече с интелектуални усилия за подобряване на процеса, отколкото да е следствие на автоматизъм на човешките усилия.
Ето и изводите:
  1. Конкуренцията поражда повишение на производителността на труда и излизането на пазара на нови стоки и услуги;
  2. Професионализмът на създава нови стоки и услуги, първо като креатори и след това като обслужване. Но само си помислете, колкото и да сте професионалист в поправянето на старите телевизори, които работят с лампи, обществото няма нужда от вашите професионални познания, защото конкуренцията е направила през годините така, че технологиите отдавна са отишли твърде напред и такива телевизори и желаещи да ги поправят или поддържат - просто няма;
  3. Колкото и да е голям професионализмът на даден майстор на карбураторни коли, карбуратори отдавна няма в колите и този професионалист в условията на стари технологии, трябва или да се промени и да учи нови неща или ще бъде изваден от пазара;
  4.  Интелектуалният професионализъм взема предимство пред обикновения, технически професионализъм, целта на който е да поддържа тази техника и технология, която съществува към момента. Съзидателният професионализъм е плод преди всичко на невиждана за човечеството конкуренция до този момент - средата и края на 19-ти век. Намирането на начин за добиване на нефт обезсмисля цялата китоловна индустрия за добиване на масло за осветление и други цели. Така се променят цели индустриии. Конкуренцията изисква все повече и повече по-функционални, естетически и евтини в същото време продукти. Така все повече хора могат да си позволят такива покупки и изгодата е за всички участници. Създаващите се нови логистични вериги - начини на транспорт, финансиране и доставки, ускоряват процеса.




Следва нова статия.
Категория: Политика
Прочетен: 8 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.09 10:54
 Ето ви стъпките:
  1. Премахнете ДДС върху пресните зеленчуци и плодове и увеличете стъпката на ДДС върху всякакви "храни", които са натъпкани с какви ли не боклуци, консерванти, овкусители, подсладители и т.н., така, че като програма минимум, да компенсира евентуалното намаление на ДДС-то на пресните зеленчуци и плодове, а след това поетапно вдигайте данъка, докато най-после нещо светне в простите ни кратуни и спрем да купуваме боклуци, с които да се САМООТРАВЯМЕ;
  2. Задвижете бюрократичната машина и направете програма за строителството на колкото е необходимо количество на типови, съвременни малки оранжении, чрез използване на различни европейски програми, които да се предоставят на всички, които имат желание да си произвеждат зеленчуци и имат участък земя, както и достъп до ток и вода. Страната ни няма към този момент възможност за мащабно зеленчукопроизводство, тъй много хора избягаха от България и селата опустяха, но има перспектива за производство на зеленчуци за собствени нужди в градски и приградски райони. Няколко десетки хиляди такива малки оранжерии от по 10-50 квадрата, могат да окажат влияние и върху пазара като търсене и предлагане. Вместо да се опитвате да субсидирате производители с неясни като резултат програми, дайде възможност на желаещи да си произведат сами зеленчуци. Така изкривяването на пазара ще бъдат минимални;
  3. Вкарайте в програмата за изхранване на децата в детските градини и в училищата, задължене, поне половината като обем, на храната, кято се дава там под различна форма - училищно хранене в столове, готвена храна, училищни лафки и т.н., да бъде зеленчуци и плодове;
  4. Постепенно, в рамките на няколко години, вкарайте нормативно изискване, според което продажбата на бърза храна да бъде обвързано със задължението за продажба на същото количество пресни зеленчуци. Искаш да си купиш дюнер, който тежи 500 грама, моля, купи си и пресна салата със същия грамаж. Как да стане ли? Не е сложно - има рецептурни книжки. Ако там е записано колко да е тежестта на един дюнер, лесно може да се определи и в рецептурната книжка, същото количество салата. Потребителите ще знаят, че не могат да си купят дюнер без салата. Простичко е. Ако не иска точно определена салата, за да не се затруднява бизнеса, нека си купят самите зеленчуци. Ще бъде наистина иновативен обект - дюнерджийница - плод и зеленчук. Е, ще се наложи малко преустройство на обектите и работа по нормативното регулиране, ама ползите ще са със сигурност по-големи от рисковете /ИЗВИНЕТЕ, ЧЕ ИЗПОЛЗАМ ТЕРМИНОЛОГИЯ НА ПРИВЪРЖЕНИЦИТЕ НА ВАКСИНИТЕ. Така чрез икономически лостове, ще накараме хората, без да променят съществено хранителните си навици, като не се отказват от любимите си фаст фуд храни, да се хранят малко по-здравословно.  Ще има хора, които ще хвърлят зеленчука в коша, в знак на протест и ще си вземат дюнера, но повярвайте ми, приказката: "Пениш се не пениш, ке те ядам, се пак пари съм дал" е показателна за характеристиката на народа ни. Със сигурност, продажбите на големите дюнери ще намалеят, защото кой може да изяде 500 грама дюнер и още толкова като тежест, салата! А ако някой каже, че салатата е твърде скъпо упражнение през зимните месеци, вижте т. 2 от настоящата статия. И още нещо - не използваме възможностите, които животът ни предоставя. Жена ми е насадила домати в саксия на 4-тия етаж в жилищна кооперация. Вчера ядохме от тях. Много сложно, няма що. Ама ни мързи, та се не траем, както би казал шопът. Вижте как кубинците в началото на 90-те си направиха зеленчукови пояси около Хавана и големите градове. Алтернативата беше да умрат от глад, защото руснаците вече не купуваха тръстиката им. Резултатът - кубинската нация отслабна средно с 15 килограма средно на човек и стана по-здрава от американцита, въпреки бедността, която все още ги спохожда. Към комбинацията - сиеста - пури - ром, се добавиха зеленчуците и резултатите не закъсняха. Продължителността на живота в Куба е по-голяма, отколкото в САЩ. Вярно е, че климатът в Куба предполага целогодишно отглеждане на зеленчуци на открито, но в същото това време, нека да ограничим постоянното си мрънкане, като оправдание, да не свършим работа. Ако имаме време да говорим простотии с часове, да гледаме безсмислените телевизии с часове, да висим по кафенета, да отделяме по час и половина от денонощието да пушим цигари, със сигурност имаме време и да си произведем нещо за ядене. Ако намираме време за простотии, ще намерим време и за добри дела.
Ако искате да използвате данъчната система, за да направите добро на нацията, съседоточете вниманието си върху дългосрочните ефекти на тази политика, абстрахирайки се от класови предразсъдъци и от постоянното й политизиране.

Сега е моментът.

Категория: Политика
Прочетен: 6 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.09 10:05
Търсене

За този блог
Автор: kolevdobri
Категория: Политика
Прочетен: 2312901
Постинги: 5189
Коментари: 3604
Гласове: 2111
Архив
Календар
«  Септември, 2021  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930