Никой не знае причината за богатството на народите. Даже и в книгата на Адам Смит с подобно заглавие, надали ще намерите отговора. Богата и просперираща Спарта, сега е куп камъни. Същото е и с Пела. Ако не са табелите и елементарните познания на гърците по английски, има голям шанс да подминете и тази купчина камъни, изникнала като изневиделица насред памуковите плантации. Преди време римляните са се отнасяли с пренебрежение към народите, строили колибите си на колове над блатата покрай Рейн и са презирали бирата, сега същите тези „блатни народи” викат на римляните - "жабари", а същата тази бира се продава с милиарди литри всяка година. Е не точно същата.
А какво ще кажете за богатата и просперираща Централна Азия, откъдето са тръгнали племената, които са владеели най-големите империи - хуните, татарите, монголите, воините на Тимур, турците? Градове обсипани с богатство, по пътя на коприната. Сега какво има в Централна Азия? Беднотия до шия.
Само Западна Европа е на "далавера" през последното хилядолетие. Няма ги вече хуните, аварите, печенегите. Е има татари и турци, ама са стигнали максимум до Централна Европа, омаломощени от морето от славяни по пътя им. Пък и какво ще открият тези племена, дори и да са стигнали Западна Европа? Най-много да лепнат по някоя чума, заради липсата на елементарна хигиена от страна на местното население.
Вероятно има някакъв общ отговор за това, какви са причините за икономическия просперитет все пак и той не е нито в определението на Адам Смит за разделението на труда и в подобни, чисто икономически зависимости. Има нещо много общо и много по-важно. И това са тези стойности, които предхождат икономическите стойности.
Преди повече от 230 години французите го показаха на света, преди това холандците, за да се отърват от икономическия гнет на испанците, след това американците сътвориха невиждан за времето си икономически просперитет. Разбира се след развода си с британската корона.
Нещо обаче на нас не ни провървя. Толкова пролята кръв за свободата, толкова битки за национално обединение, толкова страдания, преселение на стотици хиляди хора и какво ли още не и накрая сме по-бедни от бившите си поробители. За какво всъщност са били всички тези усилия и жертви?
Изглежда в исторически план е много по-лесно да се освободиш от чуждото робство, отколкото от СВОЕТО.
От една страна сме роби на тези, които ни управляват и за толкова години доказахме като народ, че нито можем да правим правилен избор /то като гледам няма май много за избиране/, нито можем да изискваме от тези, които сме избрали, нито имаме куража да ги свалим навреме от власт, за да не губим ценно време. От друга страна сме роби на собственото си Аз. Голяма част от нас сме изпълнени с прекалено много егоизъм, завист, тарикатщина, недисциплинираност. Типично чергарско мислене. А искаме да сме добри стопани. Явно недостатъчно искаме или недостатъчно правим за да осъществим искането си.
Приехме една тъпа конституция, която е нагледно доказателство за нашата инфантилност и липса на перспектива на мисленето. Следствие на това от единия край до другия на този глупав документ сме записали как държавата трябва да се грижи за всички нас.
Поне да бяхме преписали нещо от тези, които са написали Американската Декларация. Преди 230 години хората са я написали по-добре от тези, които написаха Българската конституция преди 20-тина години. За 200 и кусур години как пък не се научихме, че основата на целият обществено-политически и икономически живот е СВОБОДАТА, а не ГРИЖИТЕ на държавата. В 21-ви век, българският народ продължава да се държи като прасето, което се чувства добре, легнало върху собствените си лайна. За нашият народ свободата значи толкова много, колкото значи и за прасето, разположило се удобно в кочината. И да му отвориш вратата, вечерта пак ще се върне там. Защото му е хубаво!
Ние сме най-бедната страна, най-корумпираната и най-лошо организираната държава в Съюза. Не стига това, ами сме и най-глупавият народ - вместо да раждаме и отглеждаме собствени деца, ние плащаме на циганите да се размножават като хлебарки. Тази помия, които сами сме си забъркали тук в центъра на Балканите, не щади никого. И ако има ЕНЕРГИЯ, то обикновено е енергия за крадене, далавера и интриги. Не изискваме достатъчно нито от себе си, нито от другите.
През това време цветът на нацията ще ходи да получава признание по чужди земи, далеко от това проклятие, наречено Балкани. Колко сме жалки, радваме се, че децата ни учат в чужбина, с надеждата, че поне те ще се оттърват от нискокачественото образование и здравеопазване, които ние самите издържаме с нашите вноски. Щастливи сме, когато те си намерят работа на хиляди километри от нас. Товарим ги с мисията, която ние самите не сме намерили смелост да осъществим преди години. Омагьосан кръг, от който няма излизане.
В какво време ще живеем в бъдеще зависи само от нас. От нашата ЕНЕРГИЯ. Достатъчно е постоянно да изискваме и от себе си и от тези, на които им плащаме, за да ни сочат пътя към бъдещето.
Всъщност на кой му пука?
На мен ми пука.
А на Вас?
