Днес обиколих Студентски град. Пред висшите учебни заведения – няма място за паркиране. Фрашкано от коли. Брей, богати студенти. Тук образованието е безплатно и затова, студентите могат да си купят коли и с тях да ходят на лекции и на изпити. Ходил съм във висши учебни заведения в западна от нас посока. Ами не видях такова нещо. Нито пък толкова купони и пиене и цигари, пък и „кошчета”. Намират се пари и за маркови дрешки. Как ще отидеш на лекции с някакъв евтинджос? За качеството на образованието – какво повече да кажа. Нито младите хора са заинтересовани нито преподавателският състав е на ниво. Всичко опира до едната ДИПЛОМА. И така за всичко има пари, само няма пари за ТАКСА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ. Това ние го приемаме като даденост, че някой го е платил и сега на нас не ни остава нищо друго, освен да предявим претенции за диплома.
1. Държавата дава за висше образование 550 000 000 лева. Въпреки това продуктът, който създават висшите учебни заведения не е добър. Няма ни в нито една листа на престижни университети в света.
2. С малко изключения, висшето образование в държавните висши училища /то другите са несъществено малък дял от цялата система на висше образование/ е безплатно.
3. И като всяко нещо, получено безплатно, то е некачествено. Повярвайте ми, мечтата ми преди години, когато бях преподавател във висше учебно заведение е да видя напористи и желаещи млади хора да усвояват знания, да задават въпроси и да търсят отговори. Но това са едва около 5 % от всички студенти. В повечето случаи студентите гледат да се придържат към максимата „каквото изчука - изпука” и „как да си взема по-лесно изпита”.
4. Тази тотална деморализация на българското студентство е именно заради безплатното висше образование. Вярвам в максимата, че докато не си платиш, никога няма да оцениш истински това, което вземаш. След като намираш пари за купони, за алкохол и цигари и за коли, с които да отидеш на лекции, предполага се, че ще намериш пари и за такса за висше образование. Със сигурност младите мъже студенти, които притежават коли се грижат по-добре за тях, отколкото си четат уроците. За студентките какво да кажа – вероятно за тях тоалетите и грима и показността пред младите самци е също по-важна от доброто представяне в учебните програми.
5. Когато си плащаш, ти ИЗИСКВАШ. ОТ СЕБЕ СИ, ОТ ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ, ОТ СИСТЕМАТА. КОГАТО СИ ПЛАТИШ ТИ ИСКАШ ДА ПОЛУЧИШ МАКСИМАЛНО, ЗА ПАРИТЕ, КОИТО СИ ДАЛ. КОГАТО ПОЛУЧАВАШ НЕЩО ДАРОМ, ТИ Е ВЗЕ ЕДНО КАКВИ ЩЕ БЪДАТ ЗЪБИТЕ НА ХАРИЗАНИЯ КОН.
6. В последните десетилетия упоритата като магаре държава успя да ни отучи да си плащаме за тази услуга, наречена висше образование – резултатът е налице. Голямо производство, ниско качество – типично за всяко едно държавно или „безплатно” нещо.
7. Колкото е по-скъпо едно образование, толкова е по-качествено и толкова по-лесно после можеш да продадеш този продукт на бизнеса. Не напразно завършилите Харвард имат от 30 до 50 % по-високо стартово възнаграждение от тези, завършили „по-евтини” университети.
8. Да, разбира се. Господ ни е направил различни и като генетика и като възможности. Колкото е по-скъпа една кола, толкова по-рядко се среща по улиците, за разлика от масовите автомобили. Същото е и с университетите. Харвард прилича на Майбах, а Свищов, например на фиат Уно или нещо подобно. Това е положението искаме или не.
9. Можете ли да си представите, ректорът на Харвард, човек който получава 10 000 000 долара заплата да урежда фирми на приближени, при реконструкцията на помещения в университета? Да, абсурдно звучи. Да ама при нас държавата плаща, а се знае и от децата, че там където плаща тъпата ни държава – куче влачи, диря няма.
10. Друго, можете ли да си представите, да платите толкова пари за обучение, няма значение, дали сте взели кредити, дали баща ви е богат /но независимо от всичко, няма да ви приемат, ако не отговаряте на определени критерии, наложени от училището/ да се опитвате да минете „тънко” като си уредите изпитите? Да, звучи нелепо. Защо да плащаш толкова пари, същевременно да си се подложил предварително на толкова сложни тестове през последните години и да се опитваш ДА СИ УРЕЖДАШ изпитите?
11. Мои бивши колеги, продължават да твърдят, че и сега, не повече от 5 % от студентите четат и се готвят с хъс за изпитите и са съзнателни в изучаването на материала. Интересно е, ако се направи това проучване в Харвард, какво ще се получи! Сигурен съм, че процентът ще бъде по-близо до 100, отколкото до 5.
12. Това е общо взето жалката българска действителност в областта на висшето образование – безплатно, евтино, иху, аху, купони, безкраен празник и търсене на начини за леко минаване на изпитите и най-накрая, получаване на този толкова бленуван документ – дипломата, която според стари български представи служи като някакво доказателство, че „не сме чак толкова тъпи” и ни осигурява формален достъп до държавни и общински институции, стига да имаме и малко връзки, разбира се.
Та моето предложение е, държавата да предостави на регистрирана от съответните преподаватели фирма във всеки университет, материална база под наем, да ги лицензира и да им даде права за самостоятелно формиране на бюджети и дотук. Нека да се потрудят малко за парите си, които получават. Те да договарят таксата за обучение, съобразно пазарните принципи. И нека знаем – не е възможно нито икономически нито социално нито технически всички да са студенти. За да си студент е необходимо да имаш две задължителни условия – ДА СИ ПЛАТИШ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО И ЯКО ДА НАЛЯГАШ ВЪРХУ МАТЕРИАЛА.
Тогава вместо на дискотека, ще трябва да се поработва, за да се изкарат пари за таксите – както мнозина студенти в САЩ и Англия. И НАЙ-ВАЖНОТО, САМИТЕ СТУДЕНТИ ЩЕ ТЪРСЯТ И ЩЕ ИЗИСКВАТ КАЧЕСТВО ЗА ПАРИТЕ, КОИТО ДАВАТ. СЪЩОТО Е КАТО В МАГАЗИНА. АКО ВИ ПОДАРЯТ ХЛЯБ И СТЕ ГЛАДНИ, НЯМА ДА ИМАТЕ ПРЕТЕНЦИИ, ХЛЯБЪТ ДА Е ДНЕШЕН. АКО ПЛАЩАТЕ ОБАЧЕ, РАБОТАТА Е ДРУГА. ЩЕ ЛАЗИТЕ ПО НЕРВИТЕ НА ВСИЧКИ ПРОДАВАЧКИ, САМО И САМО ДА ПОЛУЧИТЕ НАЙ-ДОБРОТО ЗА ПАРИТЕ СИ. Вероятно този процес ще направи така, че все пак да се намери някое друго място за паркиране пред нашите университети, защото парите ще отидат приоритетно за такси за обучение, а не за леки коли.
Намалението на финансирането на висшето образование от страна на държавата ще се отрази благотворно върху качеството на българското висше образование. Това ще донесе известна несигурност в преподавателския състав, ама къде има сигурност – нима в бизнеса има нещо сигурно и стабилно? Все пак те предлагат услуга, която може и да не се търси от страна на обществото. Трябва да бъдат на ниво, за да оцелеят. Тогава и ще разберат как се чувстваме всекидневно ние, хората на заплата в частния сектор. Преди години такива като нас направиха избора си – избраха свободата пред сигурността. Сега е време и тези, които досега са били на държавната ясла и са предлагали услуги на гражданите, също да станат като всички нас – всички трябва да се борим всеки ден за клиентите си. Тогава държавата ни ще бъде разтоварена от тази непривична за нея функция и ще може да се съсредоточи в други типични за нея дейности – вътрешна и външна сигурност, законодателство и т.н.
Сривът в образованието за последните 20 години е драстичен, попадам на невероятно "талантливи" кадри сред новите си колеги "вишисти" търсещи Стокхолм в Кавказ и пращащи Тбилиси в Швеция.
Със съпруга ми карахме кола, добре де Москвич, но това беше защото се ограничавахме и не правехме разходи за други приятни неща...
И тогава, и сега си има институти/университети където отиваш за диплома и такива където отиваш, за да получиш знания...
