Относително най-лесно може да се направи реформа в образованието. И това е така, защото има всички необходими предпоставки за да се извърши трансформация от държавно към друг вид обществено образование, без съществени катаклизми. Какво се има предвид? Каквото и да стане, по-лошо от това не може да бъде. Ефектите от образованието могат да се търсят доста далеко във времето, така, че процесът няма как да трае по-малко от един пълен образователен цикъл, приблизително 10-15 години.

1. Има материална база, колкото и остаряла и занемарена да е тя;
2. Има кадри, на които трябва да им се промени само "посоката", в която вървят, за да станат по-ефективни;
3. След като има и база и персонал, чисто организационно всяко учебно заведение може да работи на принципа на работата на една фирма. Да си формира собствен бюджет, приходи, разходи и все по-малко да разчита на обществените фондове, освен ако не става дума за деца, изпреварили средното равнище на интелигентност. Всеки има право да си купи акции - учители и родители или лица, които дори нямат нищо общо с учебния процес;
4. Лесно могат да се определят целите, задачите и финансирането на всеки един проект. Така поне ще намалее вероятността да плащаме, както сега,  два пъти за едно и също нещо;
5. Постепенно, в рамките на няколко години, държавата и общините ще се изтеглят от процеса на финансиране на образованието. Учителите трябва вече да изработват парите си, които получават, а родителите, след като правят лични вноски за обучението на децата си, ще проявяват по-голям контрол върху тях;
6. Съществена промяна в приоритетите на образователния процес - Кое е най-важното нещо в живота? Разбира се - здравето! Какво учат в училище нашите деца? Всичко друго, само не и за здравето. Колко часа са отделени в дневната програма на училището за физическо и колко часа за духовно здраве на децата ни? За какво им е на децата да могат да четат и пишат, ако са физически и духовно неразвити? Колко часа обучаваме децата си на екологично възпитание? За какво ни са частично образовани деца, които си хвърлят бирените бутилки по парковете или боклуците на улицата?


Та, образователната ни система сега не струва кой знае колко много. Държавни училища, незаинтересовани учители, ученици, които пушат повече от учителите си, ниско качество на образование, претоварени и неефективни програми, които продължават да акцентират върху научаването на факти, а не на използването им в реалния живот, липса на ясна визия за основните приоритети, които трябва да следва образователния процес. И не на последно място - тъпи служители в министерството на образованието. Всички на тях чакат, та да се промени нещо. Ама ако те са достатъчно тъпи и нерешителни, скоро няма да имаме реформа в образованието. Който от вас е имал случай да се сблъска с администрацията в Министерството на образованието, вероятно знае какво е чиновническо безхаберие и бездушие. И от тях чакаме реформи!