Това е казал Магърдич Халваджиян, пред вестник 24 часа от 08. Август 2010г.

Ще ми кажете ли коя е причината, българинът от трудолюбив да стане трудонелюбив, да не кажа направо мързелив мъртутелин?

Да познахте, многообичаната ни и уважавана българска бюрокрация. Същата, която ни е отнела правото сами да определяме живота си. Държавата кърмилница, майка и мащеха определя всичко в нашия живот – кой де е здрав, кой да е болен, кой да е беден, кой богат. В тази „психологическа” касапница в която сме попаднали, единственото нещо, което възпроизвежда българската бюрокрация е мързел, тарикатщина и липса на перспективи за развитие. Благодарение на измислените приказки за „социална справедливост”, „сигурност”, „взаимопомощ” и ред други изпразнени от съдържание думи.

Искаме да се измъкнем от мизерията и хаоса и не виждаме, че всичко това е сътворено нарочно и умишлено от чиновниците.

Стотици хиляди и хиляди чиновници и служители на държавна заплата няма за какво да бъхтат и да работят, щом като заплатицата им е сигурна. Защо да се трепят, защо да се конкурират за хляба си? Защо за бога да го правят, след като всичко им е осигурено? Също защо да се трепят и стотиците хиляди цигани, безработни и различни пройдохи, които също стоят на държавната ясла, защото ги мързи да работят и да се усъвършенстват? Много от тях ни правят на идиоти и се правят на болни, само и само да не работят. Също като бандитите, които изведнъж започват да се „разболяват” като ги хванат на тясно. Не говоря за обстоятелството, че повечето от българите „искат да се пенсионират, ако могат”. И този народ иска да върви напред! Според мен, този народ иска да се пенсионира и да не работи. Ако може отнякъде нещо да му „капе” и той да си развява онази си работа по кафенетата и градинките и да „бистри” политика или да обсъжда главната героиня в някой тъп турски сериал.

Само си помислете, толкова ли много се утрепахме от работа, че като побъркани говорим само за почивки, море, планина, отпуски и подобни глезотии? Само не ме разсмивайте, някой толкова много да е работил, че да има нужда да почива. От плюскане, пиене и пушене наистина сме уморени. Също сме уморени от безкрайни празни приказки в някое кафене или ресторант, където се напреварваме да обсъждаме живота на трети лица и в същото време унищожаваме поредната кутия цигари и поредното кафе. От това наистина можем да се уморим.

От работа никой не може да се измори. Още повече, че от известно време работата няма толкова физически измерения, като изключим такива професии като строителен работник, монтьор на автомобили или други подобни професии.

600 000, ако не и повече души в България са учители, лекари, социални работници, държавни чиновници, служители или охранители на държавна заплата. Други 250 000 са частни охранители, които единственото им усилие е прочитането на сутрешния вестник. Още толкова взети заедно, работят на стол в частния сектор, демек седнали. Та повече от половината получаващи заплати в България работят седнали и постоянно приказват за отпуски. Претрепали се от работа!
Следва.....