1. И какво излиза – ние сме бедни заради някакви си 1.35 лева на ден, точно толкова е разликата между въглехидратна храна за 1 ден и балансирана храна за 1 ден?
2. Като че ли сме първо бедни горе, в главите си и после сме бедни погледнато като статистически икономически показатели.
3. Това означава ли, че преобладаващо бедните са дебели? Нещо като в Америка. Ако отидеш в която и да е представителна институция или голяма корпорация, там няма дебели. Колкото по-надолу слизаш в йерархията, толкова дебелаците стават все повече. И това е така, защото бедните предпочитат „евтината” храна. То не стига че въглехидратите са евтини, но и от друга страна са толкова много ОБРАБОТЕНИ от производителите, че тотално се унищожават истинските им хранителни качества, което от двоя страна ги превръща в твърде „скъпа” храна за бедните.
4. А защо е необходимо да ядем хляб? Ще платим 1 лев за килограм и ще си създадем проблеми. Не може ли да платим 1 лев за 2 кила пшеница, която да си я сварим у дома и да получим много по-качествена и по-евтина енергия от хляба. Защо трябва толкова много производителите да ни обработват храната? Може би защото ни мързи прекалено много и сме свикнали всичко да ни е по-лесно. Ако можеше някой да ни преработи продуктите, на ни сготви, да яде вместо нас и вместо нас да отиде в тоалетната – най-добре. Голямо нещо е мързелът. Само не сме поискали някой да спи вместо нас.
5. Та, да се върнем на стимулите. Ако производството на бял хляб се облага с по-висок данък, а производството на пълнозърнест хляб с по-нисък, кой хляб мислите ще си купят пенсионерите? Разбира се - по-евтиният. Така държавата може с една елементарна операция да осигури повече здраве за тези хора и по-малко посещения в лекарските кабинети, а от друга гледна точка и да съхрани икономическите изгоди за самите производители, което е все едно „ „С един куршум – два заека”. Да предположим, че потреблението като цяло на хляб няма да спадне, само ще се претрансформира постепенно от един продукт към друг.
6. Същото важи и за производството на захар. Възможно ли е захарта да е толкова евтина? Безбожно евтина! И след като е толкова евтина, различни производители доста умело я използват и ни продават толкова много тестени изделия и захарни изделия, че ни правят до голяма степен зависими от самите тях. Също не мога да си обясня, защо бялата захар е няколко пъти по-скъпа от, да кажем - кафявата или жълтата. Защо един краен продукт е по-скъп от един междинен продукт? За да се произведе бяла захар се искат повече вложения от това да се произведе кафява захар. Последната е само междинен продукт за производството на бялата захар.
7. Решението е 100% акциз върху цената на бялата захар. Тогава ще видите, че вместо да ви продават кафява захар за 4-5 лева за килограм, както правят сега и производители и търговци, ще започнат да ви я продават за 1.50 лева. Тарикатски номера.
8. Независимо от това дали захарта е бяла или кафява, калориите са едни и същи – 400 на 100 грама, но гликемичния индекс, който показва скоростта на усвояване от организма е различен, защото бялата захар е на практика доста добро достижение на химическата индустрия и няма примеси, които да забавят нейното усвояване от организма.
9. Друг е въпросът, че към рафинантите се получава по-голяма степен на пристрастяване, отколкото към по-природните продукти. Така например, ако сте забелязали, можете да изядете няколко шоколада през деня, стига да си „отпуснете душата”. Не е обаче същото с меда. Въпреки, че на 100 грама имат едни и същи калории, вие не можете да изядете толкова мед, колкото шоколад. Просто защото естественият продукт има свойството да засища много по-бързо чувството ви на желание за консумация. Или както казват Ведите „Близостта ни до природата ни прави по-рационални и без да го осъзнаваме”.
