1.     Защо солта е толкова евтина? На практика обаче ние плащаме сол от по 8 лева за килограм, купувайки на тази цена каймата от магазина. Да не говоря за хилядите търговски опаковки на готови салати и манджи. Всички знаем, че солта, която производителите слагат в храните ни е неорганична – това е земя и тя не може да не остави следи в нас. Това е медицински доказано. В същото време правителството допуска нещо, което се слага в 80 % от храните ни, нещо с което навсякъде се злоупотребява, да струва 50 стотинки на килограм. Колкото е по-евтин един продукт, толкова повече се злоупотребява с неговата консумация. Същото е и с топлоенергията. Преди 20 години видях как в топлофикация Земляне София, парното работеше „на 6”, а прозорците на централата на топлофикацията бяха отворени. Нямало кранчета за спиране на радиаторите. Всички видяхме това безхаберие и разсипия докъде ни доведе. Същото е и с ползването на захарта и солта. Евтинията при тях ни деформира тотално. Същото е и с цигарите. Ако направят кутията по 1 лев, а не по 5, както е сега, със сигурност ще се увеличи броя на пушачите.

2.     Жалкото е, че съвременния човек е станал маша за чудовищни експерименти и то с подкрепата на държавата. От 10-20 основни продукта от растително и животинско естество, съвременната индустрия е произвела десетки хиляди търговски марки храни и ние потребителите сме тотално ошашавени от предлагането на какви ли не боклуци в примамливи опаковки. Ние вече сами не можем да се опазим. Имаме нужда от това, някой законодателно да ограничи тази страст за правене на пари, на основата на преработването на храните ни.

3.     Да спомена и нещо друго. Често давам пример с хляба. Той е продукт на поне два етапа преработка. Първо се извършва отделяне на люспата от зърното, после може да се извърши още една преработка и да се получи брашно с различна глутеново съдържание, след това, за да се получи хляб, брашното се натъпква с различни химикали, след което ни се сервира в магазините за продажба. Непреработеното зърно има същите калорийни стойности като крайния продукт – хляба, но е с много по-добри хранителни качества. Оставеното да покълне зърно, смляно на каша за по-добра асимилация или дори и свареното зърно е много по-добър заместител на хляба. Затова хлябът трябва да бъде обложен с данъци, защото ни причинява болести, а зърното да бъде направено още по-достъпно в ценото изражение, за сметка на акциза на хляба.

4.     Нека капиталът да се съсредоточи върху по-градивни неща – да произвежда компютри и коли, а не храни. От техните храни ние имаме само загуба – на здраве и кондиция.

5.     Държавата трябва да облага с данъци всяка допълнителна преработка на основните хранителни продукти – зърнени храни, месни произведения, млечни произведения и други. По такъв начин ще накара нас, българските граждани да положим малко усилия и да приготвяме част от храната си САМИ, за да носим повече отговорност за здравето си и за бъдещето на страната си, защото ако не сме здрави и държавата ни ще бъде болна, също като нас. И нито ние ще можем да й помогнем, нито тя на нас.