Прочетен: 1171 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.09.2012 22:22
Независимостта има четири нива
1. Независимост от друг народ или чуждо правителство. Това българският народ е постигнал сам преди сто години
2. Независимост от собственото правителство
3. Икономическа, политическа и социална независимост на индивида от обществото, в което живее
4. Независимост от самия себе си.
Тези формулировки са толкова преплетени и мобилни, че е трудно да се определят точно границите между тях. Също така е трудно да се определи коя в каква степен влияе на другата и коя всъщност стои в основата и влияе съществено на всички останали.
След толкова години независимост докъде сме стигнали? Задавам този въпрос заради относителността на понятията с които разполагаме и относителността на живота, който живеем. Явно е, че обществото в което живеем придава особена важност на това, как нашият живот се съотнася с живота на други общества и народи. Нещо от детското „Кое е по по най”. Това са фактите и няма как да не се съобразяваме с тях.
Така както на всеки един от нас, така и на цял един народ Създателят е отредил определено количество енергия с която да разполага. Този народ може да я синтезира и съхранява, а може и да я разруши или пилее. Народът, също като индивида има собствен живот и собствена карма. Някои народи са щастливи от жалкото си съществуване именно заради това, че не знаят, че това съществуване е жалко или не могат да разберат материалните възприятия на по-голямата част от света.
Други народи живеят в условията на постоянното говорене за материалност, без обаче да се достига до значителна степен на същата тази материалност. Типичен пример в това отношение е България. Ако слушате радио или гледате телевизии или четете информационните сайтове в интернет, най-важното нещо, което ще ви направи впечатление е МАТЕРИАЛНОСТТА НА ПРОЦЕСИТЕ, КОИТО ТЕКАТ В НАШЕТО ОБЩЕСТВО.
Въпреки че постоянно се говори за материалност, тя е на сравнително ниска степен на развитие. Или може би именно заради това?
Откакто се помня, информацията която ни залива от масмедиите е една и съща. Кога и колко поскъпнали еди какви си стоки, услуги и продукти, какви били сметките за ток, парно, вода, комунални такси. Колко струвало да се отгледа едно дете, училищата нямали пари за ремонти, работниците стачкували за увеличение на заплатите, криза било, нямало достатъчно приходи в бюджета, медицинските работници искали по-големи възнаграждания, транспортните работници – също, очаквала ни люта зима, със сняг до пояс и това щяло да се отрази катастрофално на сметките ни, по колко пари трябвало да спестяваме, за да може да отидем през лятото на море и т.н. и т.н.
Съпътстващата информация също е за пари или за материални неща. Кой бил следствен, срещу кого били водени дела за измама, кражби на имущество, далавери с обществени средства и т.н.
Обществото ни е тотално икономизирано. И колкото повече се икономизира мисленето, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ се засилва процеса на ОБЕДНЯВАНЕ. Колкото повече се говори за икономически проблеми, толкова тези проблеми стават все повече и повече. ГОДИНИ НАРЕД СЕ ВЪРТИМ В КРЪГА НА ИКОНОМИЧЕСКОТО ОЦЕЛЯВАНЕ.
Да не забравяме, днес е празник. Ден на независимостта.
Какво спечелихме от независимостта? Ако продължим да говорим с икономически термини. В същото време, както казахме вече по-горе, всичко е относително. Как се развиват нашите бивши поробители – турците? Ако гледаме статистическите показатели те стават все повече като народ и в условията на криза имат 5 % натрупване на БВП. И при положение, че няма държава в Европа с по-спорна история от турците. Този народ е виновен за смъртта на милиони хора в Европа и Азия през последните столетия. С кой ли не се е бил, на кого не е разплаквал майката? С руснаците ли, с арменците ли, с гърците и българите, кюрдите, арабите или сърбите и румънците.
И въпреки това върви напред. Има енергия да се бие. Прави се на ощипана мома пред Европа, като в същото време демонстрира мускули с военната си мощ и въпреки вътрешните противоречия – върви напред.
Защо е така? Защото въпреки всички проблеми, правителството не е застанало срещу собствения си народ. Въпреки проблемите с правата на човека, въпреки намесата на религията в живота на турците, въпреки недоверието, което съществува във всичките й комшии към нея, Турция е силна и е фактор в Европа и Азия.
Какво правим ние? Успяхме да се освободим от турците. Първо физически и после и документално. На днешната дата, през 1908г. България заложи на силата на емоциите, на идеите за национално обединение, на вярата, че българите могат да живеят в една държава, на разбирането, че всичко това може да стане и с помощта на оръжието.
Какви са резултатите? Ужасни разбира се. Държавата с най-голямата армия на Балканите, от която са треперили всички други народи сега е пример за икономическа изостаналост. Най-продуктивната част от народа ни доброволно отиде да плаща данъци на други правителства. Политиците ни от години са заети да решават собствените си и тези на партиите си проблеми.
Ходих за няколко дни до Родопите. Боже каква благодат! Каква прелестна природа. Навсякъде мирише на билки, на смола, на гора, на красота и на история. Бях учуден, че дори и в почивните дни, вероятността да срещнеш туристи по тези прекрасни места е като да спечелиш от тотото. Може би, защото е септември. Знам ли!
В същото време, очите ни са алчни, а джобовете и душите – празни. Така сме се завъртяли в цикъла на „имане” – „нямане”, че и ние самите не можем да си представим колко много сме изпростели.
ПОНЕ ДА ИМАШЕ НЯКАКЪВ ДОБЪР РЕЗУЛТАТ ОТ ТАЗИ МАТЕРИАЛНОСТ
Когато човек преследва някаква икономическа цел, той постига макар и измамно удовлетворение, когато реши поставената задача. Но когато целта е в рамките на „ИКОНОМИКАТА НА ОЦЕЛЯВАНЕТО”, а не в „ИКОНОМИКАТА НА ПРОСПЕРИТЕТА”, тогава наред с материята около нас, страда и психиката. Самочувствието ни е на границите на замръзването, а независимостта не ни значи нищо.
ЗАЩОТО ПРЕЗ ПОСЛЕДНОТО СТОЛЕТИЕ ЗАМЕНИХМЕ ЕДНА ФОРМА НА ЗАВИСИМОСТ С ДРУГА, НЕ ПО-МАЛКО СТРАШНА. ПОСТАВИХМЕ СЕ В ЗАВИСИМОСТ ОТ СОБСТВЕНИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА, КОИТО ИЗБИРАХМЕ И ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ИЗБИРАМЕ.
СЪЩО ТАКА СЕ ПОСТАВИХМЕ И В ЗАВИСИМОСТ ОТ СОБСТВЕНИТЕ СИ СТРАСТИ, ЖЕЛАНИЯ, НУЖДИ, МЕРАЦИ, КОИТО СЕ СТРЕМИМ ДА ПОСТИГНЕМ БЕЗ ДА ДАВАМЕ СМЕТКА, ЧЕ АКО НЕ ИЗПИТВАМЕ УДОВОЛСТВИЕ ОТ ТОВА ПОСТИГАНЕ ЩЕ ТРЯБВА ДА ПЛАТИМ ТВЪРДЕ ВИСОКА ЦЕНА.
Изгубихме баланса в себе си. Така обществото ни губи енергията си. Губи хората си, губи желанията си, губи перспективите си. Българският народ няма обща цел, която да осмисли живота му, да го направи по-пълноценен и проспериращ. Нямаме стратегия, в която всички да вярваме, че е необходимо условие за постигане на икономически и духовен просперитет. Нямаме синхрон в действията си да постигнем такъв напредък. Заложихме на индивидуалните играчи и ебахме мамата на общността. Всеки се спасява поединично. Затова сме на едни от първите места по емиграция, като относителен дял от населението.
Загубихме вярата си – тази във нас самите, в семейството си, в близките и познатите, в народа си и в правителството си. Не вярваме, че можем да бъдем успешни и богати, като бъдем в същото време и добри.
Да се освободиш от чуждия гнет е и трудно и лесно.
В началото на 18-ти век руските войски са стигнали до Одрин. И какво от това. Българите не са били готови да поискат свободата си. Просто не им е била нужна тогава.
След това по време на Руско-Турската война, свободата е струвала на руснаците 60 000 жертви. Какво е направил българският народ в същото време. Събрал е няколко хиляди доброволци, повечето участници в различни чети, които периодически са влизали в пределите на Империята за да впръскат в кръвта си адреналин. Нещо като боецът от Камбоджа. Имах такъв случай в едно стрелбище, където този човек беше нещо като управител. Та той ми каза, че животът тук бил скучен, защото „не свистят отвсякъде куршуми”.
Та българинът е получил собствената си свобода даром. Без много да си е давал зор. По време на робството и по време на постоянните руски набези на територията на тогавашната Турска империя, не е имало кой знае колко силни имиграционни процеси. Просто на българската свиня й е било хубаво в робската кочина. Нямала е нужда от нещо повече. Като изключим бесарабската колония българи и Банат, няма на друго място струпване на българи извън пределите на България.
Защо за бога нашите сънародници не са емигрирали някъде другаде по време на робството? След като им е било толкова тежко. Защо не са избягали във Франция или Германия или Италия? Защо са останали тук и са търпели турския гнет?
Дори и по времето, когато стотици хиляди италианци, ирландци, поляци, унгарци и хора от други народи масово са емигрирали в САЩ, такъв процес не се е забелязвал по нашите земи.
Едва през последните 20 години това явление взе страшни за икономиката ни размери. От 9 000 000, нашето население намаля до приблизително 7 000 000. За 20 години България загуби 22 % от населението си. Това намаление може да се оприличи като чумна епидемия за България. Е вярно е, че емигрантите пращат пари на свои близки, но пропуснатите ползи разбира се, са много повече, от този 1 милиард евро годишно.
Епидемия, която съзнателно и контролирано се управлява от всички български правителства в последните 20 години. Дори и мракобесния социалистически режим не е губил толкова хора за каузата на България, колкото през последните години. А ние днес говорим за независимостта.
Да извоюваш независимостта си от чуждо правителство е голяма работа. Следващата стъпка е да извоюваш независимостта си от собственото си правителство. Това е по-голяма работа от голямата работа. Да извоюваш независимостта си от себе си обаче е най-голямата работа. Това направо си е нирвана. Нека да не пресилваме нещата, имаме няколко хилядолетия пред себе си, докато го постигнем, ако изобщо го постигнем.
НЕКА ПО-СКОРО ДА СЕ СЪСРЕДОТОЧИМ НА ВТОРОТО СТЪПАЛО – ДА ИЗВОЮВАМЕ НЕЗАВИСИМОСТТА СИ ОТ СОБСТВЕНОТО СИ ПРАВИТЕЛСТВО. НА НАСТОЯЩИЯ ЕТАП ТОВА Е ПРЕДОСТАТЪЧНО. НЕОБХОДИМО Е ОБАЧЕ ДА ЗНАЕМ, ЧЕ ОСНОВНИЯТ НИ ВРАГ СЕ КРИЕ В САМИТЕ НАС, КАКТО И РЕШЕНИЯТА...
АКО ОСЪЗНАЕМ ТОВА, НЯМА СИЛА, КОЯТО ДА НИ СЕ ИЗПРЕЧИ НА ПЪТЯ.
23.09.2010 22:34
ство,което ние,кой знае защо сме превърнали в израз на свободата си и в която
"свобода" си крием това робство.Точно затова на нас,българите,като общност и на
всеки един индивид, все другиите са ни виновни за неблагополучията,поради
което ние ,с малки изключения не можем да се обединим за една обща кауза.
Нещо ,по-лошо,ние не можем да формулираме такава.И така сме се превърнали
в единствената нация,поне в Европа,без кауза.Така ни е останала единствено
каузата за оцеляването поединично,която от своя страна ни е превърнала в
сбирщина от хленчещи индивиди.Даже и във форумите.Особено в тях,което е и най-жалкото и отчайващо,защото уж като цяло, в тях се се е събрала "най-буд-
ната" част от "народа".А улиците пустеят..Там най-много да се види тълпа цигани ругаещи българите.Стачкуват в други страни,спросперитет за който мо-
жем да завиждаме.А тук,тишина.Рай за всяко правителство.И от скука собствено-
то ни правителство ни занимава с театрални циркаджилъци,културните ни вър-
хове са се издигнали до задника на Азис,омаяни от, "нежните" трели, на чалгата.
..А,да не забравя турските сери-Яли.
"Не се гаси,туй що не гасне" -рекъл някога поетът.
"Не може да се събуди умрял народ"-ни шепне изнемощялата съвременна Реалност.
Блажена смърт...И защо такива като Вас,господине,се мъчите да я превърнете
в агония?Не разбирате ли,че всичките,въстания,освободителни войни,съединения,войни за обединението на народа са били само промежду-
тъчни агонии,откъсващи го от блажената смърт.По-добре спрете,плюйте и заминете някъде в странство...И не нарушавайте смъртта...,пардон,вековния сън
под звъна чашката с ракийката и чинията със салатката..Ш-т,тихо..Сега е сезона
на туршиите...Господи!Трагедия!...Къде е чушкопека!Бързо!Няма време!...Остави
чушкопека.Включвай телевизора!Почва "Листопад"...
..И ПАДЕНИЕТО НА ЕДИН НАРОД.
Знам ли, може би това е орисията ни, ако само си мечтаем и не променяме себе си и правителствата, които избираме. Само трябва да си припомним библейската приказка - "Пожелай и ще имаш".
Поискай и от себе си и от другите. Ама го прави с кеф, защото ако влагаш прекалено емоции в цялото искане или агресия, по-добре е нищо да не искаш. Няма смисъл да постъпваме като Ян Палах или Матрозов. Има и по-умни начини да направим промяна. Нека ги използваме. Вероятно не всички българи са овце, най-малкото пък не всички искат да продължават да живеят като овце.
