Любовта край нас минава, минава и си заминава.

Къде гледаш бе, май кьорав си, та блееш вака,  от зори?

Като заспала есен, вятърът шепти:

Е.и, е.и, е.и, е.и.

Мечтите също покрай нас минават, минават и си заминават.

Къде блееш, май смотан си, та гледаш в нищото пред себе си, когато толкова красива фея в ушите ти шепти:

Е.и, е.и, е.и, е.и.

Чувствата безкрайни са, като мъниста цветна приеми,

тез мои чувства, без да зная.

И пак  Е.и, е.и, е.и, е.и.

И накрая звездоброецът отнесен, от толкова любов, мечти, звезди...

Забрави важното в живота си, нали?

Е.и, е.и, е.и, е.и.