Стоя си бос на морския бряг и чуствм топлия гъдел на вълните!
Загледан към хоризонта син,
затварям бавно замечтан очите!

В годините си назад се връщам,
назад към моето детство!
Дали ще бъда от приятели припознат,
или от стари спомени отблъснат?

Дали съм бил и аз дете,
от игрите на детството завладян?
Дали съм бил и аз дете,от майчина обич и любов поласкан?

Дали със живота съм се борил,
опознал омразата и любовта!
Напълно познато е за мен,
чувството на радост и тъга!

Колко бързо годините отминават!
И всяка година е залостена врата!
Да се връщам назад възможност няма...!
Със времето си втурвам напред към вечността!
 

 

"от бъдещето връщане обратно няма,
и се гмурвам- все назад, към вечността.