Българското общество продължава да живее в лъжа, по отношение на същността на демокрацията. За нас българите, демокрацията е преди всичко правото да псуваш политиците, без за това да ти направят досие. Или поне така си мисля, че вече не правят досиета за такива неща.
В областта на икономиката, демокрацията е правото да си купиш джип. При социализма това не беше възможно.
А също и правото да направиш някакъв дребен бизнес /за едрия се иска политическа подкрепа/ и правото да фалираш и да се наредиш на опашката на чакащите за социални помощи.
В областта на икономиката, най-важната констатация /въпреки, че формално от 2002г. сме действаща пазарна икономика/ нищо съществено не се е променило. Държавата продължава да прави и управлява бюджета на принципа на "Едно към гьотьоре". Някой го казват " Едно към кесим". Демек "Куче влачи, диря няма".
Бюджетът акумулира 40 % от БВП. И като че ли, по-важното в случая е не толкова големият дял. Швейцарците също имат такъв дял, дори и преди години беше значително по-голям. Да ама парите отиваха за подобряване на инфраструктурата на страната. По важно в случая са принципите за формиране и разпределение на средствата. Ако се променят принципите, наистина може и да имаме действаща пазарна икономика. За какво става дума?
1. Сега бюджетът представлява казан в който се изсипват нашите средства. Начинът за разпределение е същият - на база на принципа на социалното подпомагане, със силно комунистически привкус - на всекиго по лъжичка - вземи от едните и дай на другите. Казано по-директно - вземи от здравите и дай на болните, вземи от възрастните и дай на децата, вземи от работещите и дай на неработещите, вземи от работливите и дай на мързеливите, вземи от производители, търговците и хората, предлагащи услуги и дай на чиновниците, вземи от можещите и дай на неможещите, вземи пак от можещите и дай на документално неможещите  и т.н.
Всяка от тези сентенции носи в себе си частица истина, някои са дразнещи, други прекалено откровени, но всъщност те са безспорни. Та да се върнем на бюджета – сегашният принцип на формиране на бюджета дезинтересира най-главните участници в процеса – производители, търговци и хората на услугите.

2. Формирането на бюджета постепенно трябва да отиде в следващите години към принципа за поддържане на основните функции на държавата – обща сигурност и защита от природни стихии, законодателство и поддържане на правов ред и в някаква степен – поддържане на глобална инфраструктура. Социалните грижи на държавата са на заден план. Естествено, че държавата не може да допусне да умират хора от глад и че трябва да осигури спешната здравна помощ. Но всичко дотук. По-нататъшната намеса вече променя икономическите правила на играта и природните закони.

3. Да финансираш държавна телевизия и радио, да финансираш железопътна инфраструктура, по която да се движат само държавни влакове и няма доказана икономическа възвращаемост от тези вложения, да попълваш недостига на фонда за здравеопазване и пенсионния фонд с пари на данъкоплатците, си е чиста форма на открита намеса в икономическия живот и погазване на принципите на свободния пазар. Резултатът е само ръст на бюрокрацията, която от своя страна ще задуши още повече пазара и ще деформира още повече икономиката. Другите негативни ефекти са лошо образование, здравеопазване, администрация, инфраструктура и какво ли още не.

4. Ето и един пример с Хонг Конг – най-свободната икономика на света – държавата преразпределя по-малко от 20 % от БВП, всеки сам си плаща вноските за пенсия и здраве, няма оборотни данъци. Следствие на което за времето след 1947 година насам икономиката процъфтява. Още по-пресен е примерът със Сингапур – една територия, раздирана от противоречия от преди 40 години, днес е блестящо потвърждение на теорията за пряката връзка между свободата на икономическите субекти и икономическия просперитет на държавата. КЪДЕТО ИМА ИКОНОМИЧЕСКА СВОБОДА, ТАМ ИМА И ПРОСПЕРИТЕТ. Няма смисъл от това да се лъжем, че палиативните мерки, които наблюдаваме вече 20 години и продължават да ни се предлагат, ще имат някакъв съществен положителен дългосрочен резултат. Засега правителството не дава индикации, че ще промени нещо същностно в механизмите на държавната намеса.  Докато други народи съумяват да излязат напред в икономиката, ние продължаваме да си задаваме тъпи въпроси от рода на:

1. Премиерът добър ли е или не;

2. Как да усъвършенстваме механизма на работа на държавните институции;

3. Малкото „нищо” ли е за предпочитане пред голямото „нищо”, или обратно;

4. Защо министрите вземат 5 пъти по-малки заплати от директорите на банки, но кандидатите за министри са 100 пъти повече от кандидатите за директори на банки;

5. Илюзията в която живеем е тотална, само и само да не поискаме повече СВОБОДА, защото в същото време ще поискаме ОГРАНИЧЕНИЯ на свободата на държавниците ни да крадат.

6. За толкова много години се разбра, че държавата при нас е много лош стопанин. Много по-лош стопанин от словенската държава, например, ама това е друг пример, свързан с национален манталитет, а още и с икономическия просперитет на комшиите ти. Сега остава да видим дали частникът е добър стопанин, но не този частник, създаден от държавната машина на база на политическите протекции и познанства. А всяка свръхбюрократизирана държава като нашата, ще продължава да възпроизвежда този модел на поведение и на създаване на непазарни бизнес участници и ще продължава да пунктира активност за пред нас – избирателите. Защото СВОБОДАТА НЕ СЕ ИЗЧЕРПВА САМО С ПРАВОТО ДА ПРИТЕЖАВАШ ДЖИП. СВОБОДАТА Е ПРАВОТО ДА ИМАШ РЕАЛНА ВЛАСТ НАД ДЪРЖАВАТА. ЖАЛКО, НО ТАКА ИЗЛИЗА, ЧЕ САМО ЕДИН ЧОВЕК У НАС Е СВОБОДЕН...

 

О, ЩЯХ ДА ЗАБРАВЯ, ОСТАВА НИ И ДРУГО ВАЖНО ПРАВО, ПРАВОТО ДА ИЗБЯГАШ – В СЕБЕ СИ, ИЗВЪН СЕБЕ СИ, ИЗВЪН ГРАДА, ОБЩНОСТТА, МЕСТНОСТТА, ДЪРЖАВАТА. Да не прекаляваме, ама можем да избягаме и от света – временно или не толкова временно ... И не мога да се примиря, че народът на Хонг Конг е по-добър от нашия, че управниците на този град са по-добри от нашите. Не че нещо кой знае какво ще се случи, ако България е проспериращо място като Хонг Конг, ама ще бъде добре да поживеем малко и в един такъв свят. Пък не се знае, може и да не ни хареса... Също като прасето, пуснато на свобода, вечерта то отново намира пътя към кочината и с кеф се пльосва върху собствените си говна. Ако не сте видели такава случка, казвам ви, много е поучителна. Повече, отколкото един час по философия в Софийския...

Абе не знам защо, ама ми втръсна да слушам "за принципите на свободния пазар". Винаги се сещам за картелни споразумения, за тайни банкерски срещи за определяне на лихвения процент, за тотално комичните електроразпределителни дружества (приватизирани "успешно" хахахаха), за успешната приватизация на "Софийска вода" и т.н и т.н. Президента на една от трите най големи икономики в ЕС съвсем скоро заяви ясно, че пазарът не може сам да се регулира, и че става все по ярка нуждата от държавна намеса, заяви го по ясно от всякога, говоря за Саркози. Стига с този свободен пазар, видя се, че не е някаква манна небесна. Стига с тези внушения, че държавата е лош стопанин. Няма по лош монопол от частния монопол. И веднъж за винаги разберете г-да "свободен пазар", когато става дума за ЖЕЛЕЗНИЦИ, ЕНЕРГЕТИКА, ВОДОСНАБДЯВАНЕ и ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ (не мобилни) става дума за национална сигурност и недопускане на външна намеса, там за мен частния сектор няма място, поне не изцяло.
Можеше за пример да ни дадеш Марс, а не Хонг конг. Ние сме държава членка на ЕС и ще вървим в този коридор, а там вече разбраха, че "свободния пазар" не е панацея.

Свободният пазар е панацея, но за жалост го няма и няма как да дам пример с него в БГ. Не мога да дам пример и с Марс. Там няма пазар. А това че сме в ЕС не ни обвръзва да не прилагаме принципите на пазара. От свободния пазар се плашат тези, които разпределят държавните ресурси и тези, които са мързеливи и разчитат на държавна заплата. Не знам вие от кои сте!

Я,вземи и се разходи по българското Черноморие(не
ти трябва нито Хонг Конг,нито Марс),за да видиш
какви изчадия е изцвъкал "свободния пазар",т.е,
свободно отприщената лакомия.Сега май ще тряб-
ва да се построи един завод за взривни материали,за да се сложи някакъв ред в тази
природна вакханалия.
..Свободата Санчо,не е салам за всеобща консума-
ция.Нужен е и "акъл",а докато той ни "дойде",не
е излишна държавна "регулация"."Регулация" не
значи диктат,особено,като се съчетава с общест-
вени форми на контрол от типа на референдуми.

Само, че и Черноморието и икономиката ни и здравеопазването и социалната сфера не са отражение на свободния пазар, а на липсата на свободен пазар и липсата на държава на мястото си. Ако отидете на корейския полуостров можете да изберете коя страна на посетите - тази с повече свобода или тази с по-малко свобода. Ако отидете в Южна Африка, ако искате посетете Зимбабве, а ако искате Ботсуана. В Южна Америка можете да изберете дали да посетите Парагвай или Чили. Примерът с Източна и Западна Германия не е актуален от години, но все още липсата на истински пазар в условията на комунизма ще разделя германците поне още едно или две поколения. Ако искате да сте продуктивни, а не само да говорите отрицания, моля, предложете модел на развитие. Да, ама за да предложите модел, трябва да четете нещо повече от вестници или художествена литература, да работите нещо различно от държавен чиновник, да сте се поразходили малко по света и то за своя сметка и не на последно място да сте плащали заплати.

"Демокрацията" у нас даде много власт на плямпачите, именно заради липсата на свобода на пазара. Ние пропуснахме първите 10 години от тази "демокрация". През вторите 10 години вече дойдоха външните монополи. Да, лицензионните режими ще паднат рано или късно, но когато това стане късно, каквото нещо вече се случва у нас, свободният пазар ще работи преди всичко за статуквото, за сега съществуващите монополи в областта на производството на стоки и услуги и в търговията. Малките ще умират, за сметка на големите. Именно тук е ролята на държавата, да не позволи монополите да завладеят пазара, а ако трябва да им се противопостави и със сила. Не напразно в САЩ съществува вече 100 години антитръстово законодателство. Нека още веднъж да си припомним съвременните рабирания за свободния пазар. Свободата на пазара не означава свободата да убиеш противника.
Нещо като в бокса, нали там не е разрешено да убиеш противника? За такава свобода говоря, господине, явно не сте ме разбрали правилно. А за Черноморието - има лечение и за това. Така както в Испания започнаха да рушат грозни големи хотели и да създават зелени площи, това ще дойде и при нас. То за простотията винаги се плаща, въпрос на време е.
А какво ще кажете за банкерите в Америка. Преди време ни учеха как се банкира, но забравиха това, което ни учеха и го удариха през просото. Забравиха, че трябва да държат под контрол АЛЧНОСТТА си. Тук е ролята на държавата, да не даде възможност частните лица да създават такава еуфория на екстраполиране на алчността, каквато видяхме в Америка. Но както се казва в такъв случай, ако това не се беше случило, как да се научим. Може ли да се научим да ходим, без да падаме? Поне аз не знам друг начин. ВАЖНОТО Е ДА НЕ ПАДАМЕ ОТВИСОКО и да знаем как, за да не се нараним съществено.