Прочетен: 833 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 29.12.2009 20:00
Цветущите икономики на Аржентина и Нова Зеландия са пример за икономически прогрес в началото на 20-ти век, а така също и за упадък през следващите десетилетия. Всичко това е следствие на чудната смесица от наложени политически и икономически ограничения, намеса на държавата в икономиката, открит протекционизъм, "отглеждане" на собствени митове за засилване ролята на държавата в икономическия живот и вземане на популистки решения, водещи стопанството до задънена улица.
В един момент, поне в Нова Зеландия се намерили умни управляващи, които си задали няколко въпроса: "Защо толкова усложнихме нещата? Не беше ли наша работа само да осигурим законодателно, еднакви условия за бизнес и да оставим фирмите, тези наши "деца", които отдавна са навършили пълнолетие, да участват в едно честно състезание помежду си? Докога ще им посочваме пътя, който самите ние не сме извървяли? След като за няколко десетилетия ние, държавните мъже доказахме, че не разбираме от икономика, защо тогава продължаваме да се бъркаме в бизнес, който не разбираме?" И какво последвало - държавата либерализира икономиката и митническата политика, намалява се администрацията, премахват се субсидиите за селското стопанство. Отстоява се политика на стриктно доказване на всеки разход на държавата.
След няколко години, в края на 80-те и началото на 90-те години на 20-ти век, резултатите са вече окуражаващи. За последните 20 години страната има по-високи темпове на растеж от повечето развити капиталистически страни.
Та питам се, какво толкова сложно има да се учиш от опита на тези, които са успели? Не ти трябва да си завършил икономика, за да разбереш зависимостта между либерализма и икономическия просперитет.
За последните 20 години ни управляваха, първо адвокати, после професори, след това лингвисти, после икономисти, след това аристократи и накрая плутократи. Сега са на власт полицаи. Общото е, че всички, без изключения бяха и са популисти. А с популизъм могат да се постигнат само краткосрочни резултати. Каквито са били всичките ни резултати досега.
Робите от Америка, които са дебаркирали преди много години на африканския бряг с надеждата да бъдат свободни, са получили физическата си свобода, но не са успели да се освободят от самите себе си. За да успееш в този свят, освен физическата свобода, трябва и да си много добре подготвен и да работиш ефективно в условията на невиждана досега конкуренция, както на локално, така и на национално и международно ниво. И при това да си си поставил дългосрочни цели за развитие. Същото важи и за народите и държавите
Бедност има само там, където няма „достатъчно” капитализъм. Ех, ако заедно с това има и „достатъчно” социализъм, като е в скандинавските държави! Това обаче е друга приказка, следваща стъпка. Няма как да се появи социализъм, без преди това капитализмът да си е „свършил” работата.
И още нещо:
1. Държавата на практика осигурява комфорт на всички, които са на държавна заплата - чиновници по министерства и ведомства, в държавни стопански субекти, учители и преподаватели, лекари и т.н. Да сте чули за масови уволнения на такива служители. Икономиката се срива, но хората на държавна заплата не се променят съществено като количествени параметри;
2. Държавата трябва да доказва целесъобразността от всеки разход. Какво стана след повишаване на учителските заплати? Нима качеството на българското образование се подобри? Не, тъкмо обратното. Какво стана след същественото повишение на заплатите на магистратите през последното десетилетие? Нима българското правораздаване стана по-ефективно? Не тъкмо обратното. Дали се подобри качеството на българското здравеопазване, след чувствителното повишение на доходите на лекарите? Като имаме най-много полицаи на глава от населението в Европа, дали имаме усещане за ефективност от тяхната работа? Да сте чули чиновниците да работят за държавата в събота или неделя, така както много от собствениците с дребен бизнес работят за своите фирми и през почивните дни?
Когато платец на заплата е държавата, НЯМА ИСТИНСКА КОНКУРЕНЦИЯ И СЪСТЕЗАТЕЛНО НАЧАЛО, НЯМА ИСТИНСКИ КАПИТАЛИЗЪМ. ИМА СОЦИАЛИЗЪМ В УРОДЛИВАТА МУ ФОРМА. Няма как да плащаш заплати на стотици хиляди служители, на фона на малката ни и неконкурентноспособна икономика и това да не повлияе негативно на общия икономически климат в страната. Наред с това НЕ ПОСТАВЯШ УСЛОВИЯ НА СЪЩИТЕ ТЕЗИ ХОРА, НА КОИТО ПЛАЩАШ ЗАПЛАТИ - ТОЕСТ ДАВАШ ПАРИ, БЕЗ ДА ИСКАШ РЕЗУЛТАТИ. ДЪРЖАВАТА СЕ ДЪРЖИ ТАКА, ВСЕ ЕДНО ИЗОБЩО НЕ Й ПУКА НА КОГО И ЗА КАКВО ДАВА ПАРИ. „ЧУЖДОТО ЛЕСНО СЕ ДАВА”
3. За инвестиционните разходи изобщо не искам да повдигам темата. Особено за спортните зали, с 9 цифрено измерение;
4. От друга страна, държавата създава и чудовищни дисбаланси, които поставят много трудно решими икономически и социални проблеми за в бъдеще. Например, ако вземаш от бизнеса, наречен траспорт, да кажем 5 000 000 000 лева под различни форми /мита, акцизи, данъци, такси и други/ и връщаш в този бизнес 1 000 000 000 лева на година, няма как да не се получи това усещане за отсъствие на инфраструктура, която е толкова важна за развитието на всяка една икономика. Вместо да върне по-голямата част от тези събрани средства в развитието на инфраструктурата, държавата шири безстопанственост, като раздава пари на стотици хиляди служители, без ясни критерии за качествено свършена работа или строи съмнителни, от гледна точка на тяхната ефективност, съоръжения. Може би е преценила, че от продажба на билети ще си върне инвестицията за няколко години. Разбира се, че се шегувам. Преценила е, че там има далавера. Всеки знае колко струва километър магистрала. Поне това научихме след толкова опити да се концесионира "Тракия". За разлика от пътищата, досега не сме строили такава голяма зала. Ето ти шанс за доказване на "разходи".
Проблемът тук обаче се нарича страх.
Страх, че хората наистина могат да се справят - и без тях.
За това и за всяко нещо, се създава чиновническа длъжност която да дава, на едни и да отказва на други. По този начин едно - хората се държат под контрол, две - за всеки от "техните хора" има доходи, подкупи и работа.
