Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2010 20:23 - ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ПОУКИТЕ ОТ СВЕТОВНАТА КРИЗА
Автор: kolevdobri Категория: Политика   
Прочетен: 988 Коментари: 0 Гласове:
1



 Правителствата на развитите демокрации по света имаха да свършат три основни задачи, с които те не се справиха добре:

1.    
Първата беше да създадат такива правила на играта, които да минимизират рисковете от стихийното развитие на пазара, който се влияе преди всичко от вкупната променлива на алчността на различните стопански субекти.

2.    
Втората беше, да предоставят повече възможности за изява на личността и да намалят до минимум прякото участие на държавата в икономиката;

3.  
Третата беше производна на втората – да намалят държавните разходи в границите на санитарния минимум за съществуването на държавата, което означава разходи, които да покриват основно усилията по постигане на т. 1

 

Следствие на разхлабените и недобре прецизирани регулации на банковото дело и безхаберието, демонстрирано от правителствата на развитите страни, се стигна до надуването на кредитния балон. В същото време същите тези правителства харчеха парите на данъкоплатците и се задължаваха като полудели, заразени от алчността на частните предприемачи. Не стига друго, ами и бюджетите на САЩ и на европейските страни се натоварваха допълнително и от безмислените войни, водени заради отмъщение.

Други държави като Китай и Индия, свикнали с мизерията през последното столетие и докоснали се до новата материална култура, но все още неразложили се от нея, успяваха да продават успешно евтината си продукция и услуги за милиарди долари на развитите държави, като в същото време подкрепяха и вътрешното търсене на собствените си пазари. Тези две мерки даваха сериозен тласък на тези две големи икономики, тъкмо във време, в което Европа и САЩ бяха в прегръдката на кризата.

Други развити по-малки икономики като Сингапур, Южна Корея и Тайван, продължиха уверения си път напред, продавайки високи технологии на света.  Австралия и Нова Зеландия, освен техника и технологии по традиция предлагат на пазарите и евтини земеделски продукти в огромни мащаби. А както се знае - криза, криза, ама трябва да се яде. Ще икономисаш от нов телевизор или кола, ама трябва да сложиш нещо на масата.

Така най-големите икономики се оказаха в клещите на дълговото бреме, на растящите бюджетни дефицити и на свъхсоциализацията на мисленето и действието на правителствата. За разлика от тях, източните икономики заложили на различни фундаменти – къде с открита проява на държавен комунизъм, примесен с източни традиции, къде с даването на значителна свобода на стопанските субекти и поставянето на отделни отрасли на икономиката на чисто стопански принцип, без абсолютно никаква държавна намеса, успяха да се справят много по-добре с последиците от глобалната криза. Изтокът е на път да постигне още една демонстрирана по невероятен начин икономическа победа над Запада. Западът от своя страна изглежда уморен и твърде муден, твърде социализиран и като че ли забравил онези морални ценности и приоритети, които повече от няколко столетия го правеха стожер на световната икономика. Засега работливият и търпелив Изток печели срещу затлъстелия и твърде разточителен Запад.

 

 

Какви всъщност са основните изводи от тази криза?

1.     КРИЗАТА Е ПРЕДИ ВСИЧКО КРИЗА НА ИНСТИТУЦИИТЕ И НА СЪВРЕМЕННАТА ДЕМОКРАЦИЯ;

2.     ДЪРЖАВАТА СТАНА ПРЕКАЛЕНО ГОЛЯМА В ИКОНОМИЧЕСКО ОТНОШЕНИЕ, КАТО ПО ТОЗИ НАЧИН ОТНЕМАШЕ ВЪВ ВСЕ ПО-ГОЛЯМА СТЕПЕН ОСНОВНАТА ФУНКЦИЯ НА ЧАСТНИТЕ ЛИЦА – ИКОНОМИЧЕСКАТА. Вижте справките на държавните дългове на развитите държави и ще разберете за какво става въпрос. Никакво оправдание за изпълнение на социални функции не може да оправдае натрупването на обществен дълг, който да се плаща от следващите поколения.

3.     СЛЕД КАТО СЕ ЗАБЪРКА ТАМ, КЪДЕТО НЕ Й Е РАБОТАТА, ДЪРЖАВАТА НА ПРАКТИКА ИЗОСТАВИ СОБСТВЕНАТА СИ РАБОТА – ДА ИЗПОЛЗВА ЗАКОНОДАТЕЛНИТЕ СИ ЛОСТОВЕ ЗА ОХЛАЖДАНЕ НА ИКОНОМИКАТА, ПРЕДИ ТЯ ДА СЕ ПОДПАЛИ. ТАКА Е ВИНАГИ, КОГАТО ЗАПОЧНЕШ ДА СЕ БЪРКАШ В РАБОТАТА НА ДРУГИ, ВМЕСТО ДА СИ ГЛЕДАШ СВОЯТА РАБОТА. ТОЛКОВА Е ПРОСТО.

4.     КРИЗАТА Е КРИЗА И НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА И НА СЪВРЕМЕННОТО РАЗБИРАНЕ ЗА ДЕМОКРАТИЧНОСТ НА УПРАВЛЕНИЕТО. ТОВА, КОЕТО ГЛЕДАМЕ В РАЗВИТИТЕ ДЕМОКРАЦИИ Е ПОВЕЧЕ ПЛУТОКРАЦИЯ, ОТКОЛКОТО ДЕМОКРАЦИЯ. НАВСЯКЪДЕ В ТЕЗИ ДЪРЖАВИ ХОРАТА ГЛАСУВАТ ВЕДНЪЖ НА 4-5 ГОДИНИ И НЯМАТ ПОЧТИ НИКАКВИ ПРАВА ДО СЛЕДВАЩИТЕ ИЗБОРИ. ТОВА ОТСТРАНЯВАНЕ НА РЕДОВИЯ ГЛАСОПОДАВАТЕЛ ОТ ВЗЕМАНЕТО НА ВАЖНИТЕ РЕШЕНИЯ ГО ПРАВИ УНИЛ И ЗЛЕ НАСТРОЕН КЪМ ПОЛИТИЦИТЕ И ТЕХНИТЕ ДЕЙСТВИЯ.

5.     НА ПРАКТИКА НА ГЛАСОПОДАВАТЕЛИТЕ ИМ Е ОТНЕТА ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СА ИСТИНСКИЯ КОРЕКТОР НА УПРАВЛЕНИЕТО. ТЕ СА СТАНАЛИ САМО ФОРМАЛЕН ДИСТРИБУТОР НА ПРАВА НА ПЛУТОКРАЦИЯТА САМО И ЕДИНСТВЕНО В ДЕНЯ НА ИЗБОРИТЕ, КОЯТО ЩЕ СЕ РАЗПОРЕЖДА С ТЕЗИ ЧУЖДИ ПРАВА ДО СЛЕДВАЩИТЕ ИЗБОРИ.




Тагове:   криза,   още,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolevdobri
Категория: Политика
Прочетен: 3195176
Постинги: 6870
Коментари: 4296
Гласове: 2398
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031