Е за това говоря. Икономиката е психология в много случаи. Желанието да се живее сега, а да се плаща утре се ПРЕЕКСПОНИРА В СВЕТОВЕН МАЩАБ. Стигна се до парадокса, че страна като Гърция да отчита БВП в размер на приблизително 30 000 долара на глава от населението годишно!!! Та това е стъкмистика! Как може страна като Гърция да произвежда толкова продукти и услуги? Може, ама това е като да бягаш на 100 метра. След като ги пробягаш за време, не ти остава дъх да пробягаш и 50 метра след това. Икономиката е тичане на дисциплината „маратон”. Иска се постоянство и издръжливост. Днес страната може да привлече много спекулативен капитал. Утре той може да си отиде и да остави празни апартаменти, които банките да се опитват да продадат след това, все едно са дилъри на недвижимости, а не банки.

Гърция има приблизително същият БВП на глава от населението с Южна Корея. Някой обаче лъже в статистиката, защото корейците произвеждат най-големите кораби в света, имат най-големия завод за автомобили в света, а заводът им в Алабама, САЩ е най-ефективният завод за автомобили в Америка. Да не говорим за електрониката, която произвеждат. Какво стои срещу това в Гърция – плажове, туризъм, транспорт и банково дело. Кой ще ме убеди, че плажовете и туризма печелят повече от машиностроенето на корейците?

Обяснението е, че взетите заеми водят до увеличение на жизнения стандарт за известен период от време. Същото както в примера с ресторанта. Ако вземеш пари и отидеш на ресторант, ще се нахраниш и ще ти стане хубаво, до момента, в който трябва окончателно да платиш сметката. Плащането на сервитьора не означава окончателно плащане. Това е временно плащане.

Чувството на потребителя, че всичко му е позволено е нещо хубаво в известна степен, защото съвременната икономика се основава на потреблението. Но нека така да го кажем – няма нищо по-добро от нормалното потребление. Изхвърляния като часовници и сервизи за десетки хиляди долари, нощувки за хиляди долари, коли за всеки член от семейството и т. н. са си изхвърляния откъдето и да ги погледнеш, освен ако това не представлява не по-повече от 10 % от дохода ти. Ние обикновените хора поискахме да живеем така, като надскочим себе си. Искахме да потребяваме като богаташи, но без да си даваме сметка, че изкарваме като обикновени хора. Знам хора, които си купиха луксозни коли на кредит или дадоха по-голямата си част от спестяванията за такива коли. Сега „минаха” на много по-евтини варианти, притиснати от обстоятелствата. Това са отрезвителните шамари на икономиката.