Прочетен: 1734 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2012 11:32
Представете си, че сте дете. Какви ви са първите спомени? Мътни разбира се. Но погледнете нещата отстрани. Като се роди дете и околните бъдат допуснати от родителите да му се „радват”, всички, които се надвесват над детето са усмихнати и щастливи. Някои му се радват наистина, други не наистина. Ей така, заради лицемерието.
На детето започват да му „подаряват” какви ли не пластмасови дрънкулки, за да привлекат вниманието му. След години ще се установи, че поколения деца са изродени от пластмасовите боклуци, с които сме ги заринали, ама сега си траем.
Детето започва да „получава” щастие от това че „получава”. Системата „Дай” действа безотказно. Колкото повече има „Дай”, толкова повече действа. Нещо като светото писание: Искай и ще ти се даде. Почти никога няма обратно „Дай”. Демек, ще ти дам, ако и ти ми дадеш. И то, защото си мислим, че детето не може да го осъзнае. Груба грешка. След като е осъзнало действието и значението на думичката „Дай” в едната посока, ще я разбере и в другата. И започва едно яко надлъгване с детето, в което надлъгване се включват - мечката, която ще се притече на помощ на майката, за да вразуми детето, разни караконджули и други измислени "страхове", целта на които е да накараме детето да казва думичката "дай" по-рядко.
След това взаимно се лъжем, че лекуваме децата си като ги водим на преглед на доктори, които получават заплата от фармацевтичните компании. Те ги тъпчат с ваксини редовно и ни държат в пълно неведение за състоянието на детето, просто защото и те не знаят нищо повече от нас. Следствие и на нашата неграмотност, непосветеност и недисциплинираност малко по малко се произвежда и отглежда поредния човешки некачествен материал. Отново продукт на натрупани лъжи.
И така детето ни расте, като в същото време е облъчвано порядъчно от МЕДИЙНИТЕ ИЗМАМНИЦИ. Те не се интересуват нито от нас, от нашето здраве и щастие, нито от това на децата ни. Знаейки, че децата се импресират от разни шарении, успешно им продават какви ли не боклуци на преработвателната и химическата индустрия. Всяко детско предаване е подплатено или подпомогнато от някой рекламодател, производител на чипс, бонбони, бисквити и какви ли не други гадости. Плащаш си скъпо и прескъпо за малкото знания, които добиваш от медиите. Тук лъжата също действа безотказно - продава яко та преяко.
В същото време върви и процесът на формиране на морала на детето. Къде повече или по-малко, „бизнесът” с приказките продължава да има огромно значение за формиране на мирогледа на детето. Въпреки изкилифинчените превъплъщения на някои приказки, като цяло основата стои непокътната. За какво става на въпрос?
Спомняте ли си приказката за Червената шапчица /Цървен капа, за тези, които не знаят български/. Всички знаят колко добра е Червената шапчица. Как без да осъзнава скритите и не толкова скритите рискове в едно недостатъчно планово добре регулирано стопанство, подвластно повече на административни решения, отколкото на обективната икономическа логика, се надгърбва с тежката мисия да отнесе нещичко за хапване на болната си баба, която по някаква нелепа причина е взела, че си е построила къщичката вдън гори тилилейски, с неясното намерение да попречи на цивилизацията да разруши нейния патримониум.
Обаче ето, имало какво да се случи, взела че закъсала малко. След това се обадила на Червената шапчица по Скайпа да отиде да й занесе нещо за хапване, че това яденето никак не върви да става по виртуален път, независимо колко ферми имаш в ПС-то. Трябва нещо да се сложи в стомаха и то нещо реално. Явно е, че Червената шапачица е нямала ни майка ни баща, с която да се консултира дали да поеме такъв огромен риск да отпраши през гората и по силата на силно емоционалната си връзка с бабата, която явно й е като втора майка, е тръгнала на тази живото спасяваща мисия.
Та Червената шапчица е сложила това онова в кошницата, на принципа „Каквото бог дал” и тръгнала към къщата на баба си. Доколкото разбирам, не е имало достатъчна транспортна обезпеченост и Червената шапчица не е имала възможност да избира дали да пътува с градския транспорт или със собствен транспорт. То къде пари за собствен транспорт? Няма за билет за градския, а аз говоря за собствен. Без майка и баща, живеейки в приют, тя няма такава финансова възможност да си позволи транспортно средство. Вероятно и в кошницата е сложила храна, която е получена от приюта по силата на някаква благотворителна идея от новоипечен богаташ, който е искал да си изкупи греховете по този начин.
Та както и да е. Щастливата Червена шапчица най-после стига до къщата на бабата, където я чака ИЗМАМАТА. Както се подразбира от приказката, Червената шапчица е плод на нискокачественото българско образование, което така е подготвило девойката, че тя не може да различи ДОБРОТО от ЗЛОТО, ЛЪЖАТА от ИСТИНАТА. Направо се е нахендрила в обятията на вълка и е загубила ВРЕМЕННО живота си.
Сега да кажем няколко приказки за вълка. Ах, този мръсник! Как смее! Първо изплюскал дъртата и после иска нещо КРЕХКО. Първо заситил глада си, защото когато е гладен никой не подбира и после е решил да си вземе десерта.
Значи вълкът е ЛОШ. От засада причакал бабата и я хапнал. Тя горката е нямало възможност да се защити. Битката не е била честна и вълкът естествено си е сложил в сегашния си живот лоша карма от тази лоша постъпка.
И сега, кой е главният ГЕРОЙ на приказката? Да познахте – ЧОВЕКЪТ С ПУШКАТА. Той раздава справедливост именно защото ИМА ПУШКА. Представяте ли си, ако той нямаше пушка. С какво щеше да гътне вълка? С голи ръце? Ама моля ви се, Българският ловно рибарски съюз не може да убие вълк с голи ръце. Чичо ловец има и нож, но той му е необходим само за дисекция на трупа и за рязане на мръвки, преди те самите доброволно да скочат в устата му. Както и да е, ловецът има технологическо предимство и печели битката. А още повече каузата е справедлива – убийството на Кумчо Вълчо.
Друга истина – справедливите хора и тези които раздават справедливост имат пушки и ножове. Без тези подръчни средства, няма истинска справедливост. Представяте ли си, чичо Ловец да се опита да победи вълка с шамари или с приказки, които да накарат вълка да се почувства неудобно и да повърне бабата?
Голям късмет – вълкът гълта и не дъвчи. Така бабата е имала по-голям шанс да оцелее. А стомашната киселина на вълка е била некачествена, следствие на имунизация в детството и не е смляла бабата навреме.
И така, дадохме на Вълка да се разбере, бабата изкача от толупа, все едно е славянин с папур в уста, лежащ в някое блато и всичко е ХЕПИ.
Представите ни за ДОБРО и ЛОШО са толкова изкривени и объркани, че отдавна сме изгубили вътрешния си баланс.
Винаги търсим доброто и лошото, влияейки се от ПОДОБНИ ГЛУПАВИ ПРИКАЗКИ, КАТО СЕ ОПИТВАМЕ ДА ОПРИЛИЧИМ ТЕЗИ ПОНЯТИЯ С НЯКОЙ ИНДИВИД. Стигаме до простото правило, да определяме един човек за добър или друг за лош, без да имаме ясен критерий. Ей така, на база на ПОЗНАНИЯТА НИ ОТ ПРИКАЗКИТЕ.
На 19 години си мислех, че този, който се усмихва е добър, а този който не се усмихва е лош. Няма как, аз също съм плод на тази тъпа образователна политика, която е оставила всеки да се оправя сам в живота си. Според нея, важното е, че ни е научила колко прави 2 плюс 2. С това СИСТЕМАТА си мисли, че си е свършила работата.
А може би наистина си е СВЪРШИЛА РАБОТАТА И ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ПОВЯРВАЛИ, ЧЕ ИМАМЕ НУЖДА ОТ ЧОВЕКА С ПУШКАТА И НОЖА. Изглежда само той е положителния герой, без когото животът ни е изпълнен с рискове и несигурност!!!
СЕГА ПО-МОДЕРНО Е ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА Е ПОДГОТВЕНА ЗА ЖИВОТА, КАТО ПОСЕЩАВА КУРСОВЕ ЗА САМООТБРАНА И НОСИ СПРЕЙ ПРОТИВ МЕЧКИ В ЧАНТАТА СИ. И ЧЕ ТЯ ТОЛКОВА МНОГО СЕ Е УСЪВЪРШЕНСТВАЛА ДА РИТА МЕЖДУ ТОПКИТЕ, ЧЕ Е СТАНАЛА ТЯ САМАТА, ОПАСНОСТ ЗА ВЪЛЦИТЕ. ДА НЕ ГОВОРЯ ЗА УМЕНИЕТО Й ДА ИЗПРАЗВА ПОРТМОНЕТА.
ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС Е: КАКВО ПРАВИМ С БАБИТЕ И ЛОВЦИТЕ?
22.12.2011 23:51
23.12.2011 11:15
Вместо пушка, ловецът използвал нож, после се сетил, че може да използва ножици, за да му разпори корема и накрая използвал хирургически нож с еко предназначение. По време на разпорването, онова животно, вълкът, изобщо не помръднал, все едно анестезиолога си и свършил перфектно работата и предоперативно го е "приспал". В това време му напълнили търбуха с камъни и така го оставили в реанимация. Като се събудил, те го "изписали" от къщата на бабата и той си тръгнал. Ама се навел да пие вода в някакъв геран и взел, че се удавил. Така съвестта на чичо ловец останала чиста, за да не си сложи грях на душата и след като вълкът си сложил сам край на живота, чичо ловец въздъхнал облекчено, че не се е наложило да си "цапа" ръцете.
Радвай се на живота и помни има едно важно истинско нещо играчка, която прави щастието на живота и тя е за жена ти и не се купува. Ха сега се засмей!
Честита Коледа! КАРТИЧКАТА ПОЛУЧИ И НА ПРИЯТЕЛИТЕ СИ ПРЕПРАТИ СЕГА!
http://store4.data.bg/angelhell/vesela_koleda/vesela_koleda.swf
27.12.2011 15:10
Самопознанието е познание за функциониране на човешкото тяло и възможностите за оптимизиране на живота ни, познания за чувствата, които ни връхлитат - контрол над егоизма, завистта и другите негативни качества. Физически упражнения за поддържане на добро състояние на тялото. Другопознанието е познанието на обществото като цяло - механизми за функциониране и адаптиране на личността. Познание на природата и адаптиране към нейните изисквания. И т.н. Така се възпитават поколения, а не с уличните методи, които съществуват сега. Даскалите се оплакват, че децата им идвали на училище невъзпитани от семействата. Семействата се оплакват, че даскалите не учат децата на нищо ново, не могат да боравят с компютри и даже забраняват на децата да ползват калкулатор в час. Да не говорим за това, че в междучасията, даскалите пушат с големите ученици цигари в задния двор на училището.
