Постинг
09.08.2012 11:21 -
Дали успехите на професионалните спортисти ще ни направят по-активни?
Спомням си горещото лято на 1994г. Станахме четвърти на света по футбол. И какво стана? Българският футбол пропадна.
Не видях да се получи обратното - на фона на успехите на футбола да има много желаещи за спортуване. Ако има желаещи, то са за пиене на бира, кафе или алкохол, за плюскане и за пушене на цигари с различно съдържание. Ние сме единствената нация в Европа, в която активно спортуващите са под 10 % от населението. Отнасяме се с телата си като с харизани. И това е въпреки успехите ни в професионалния спорт през последните няколко десетилетия.
И друго.
Имахме няколко стажанти във фирмата за през лятото - деца на около 18 години. Като цяло вършеха работа, особено, ако им стоиш над главата. Имаше и малко негативи. Повече от половината пушеха. Всички ядяха банички и нито един не се втурваше да свърши работа, без да го накара някой, ей така от самоинициатива. Тоест добри са, но не толкова добри, че обществото да върви с ускорени темпове напред. Не е достатъчно да си добър, за да кюташ и да си на опашката на Европа.
Деградацията на българското общество няма да се оправи, дори и ако всички изпратени на олимпиадата се завърнат с медали.
Все пак се надявам българската държава да даде отчет за парите, които е похарчила за професионален спорт. Явно е, че има само изваждане - възвръщаемост - почти никаква. По-добре да бяха дали парите за училищата и детските градини.
На обществото ни липсват не олимпийски медали и рекорди, а държавна политика за образование и възпитание на всички, от пеленачето до пенсионера. Липсва ни отговорност и съзидателност за цялата нация. А тя не се постига с олимпийски медали.
Не видях да се получи обратното - на фона на успехите на футбола да има много желаещи за спортуване. Ако има желаещи, то са за пиене на бира, кафе или алкохол, за плюскане и за пушене на цигари с различно съдържание. Ние сме единствената нация в Европа, в която активно спортуващите са под 10 % от населението. Отнасяме се с телата си като с харизани. И това е въпреки успехите ни в професионалния спорт през последните няколко десетилетия.
И друго.
Имахме няколко стажанти във фирмата за през лятото - деца на около 18 години. Като цяло вършеха работа, особено, ако им стоиш над главата. Имаше и малко негативи. Повече от половината пушеха. Всички ядяха банички и нито един не се втурваше да свърши работа, без да го накара някой, ей така от самоинициатива. Тоест добри са, но не толкова добри, че обществото да върви с ускорени темпове напред. Не е достатъчно да си добър, за да кюташ и да си на опашката на Европа.
Деградацията на българското общество няма да се оправи, дори и ако всички изпратени на олимпиадата се завърнат с медали.
Все пак се надявам българската държава да даде отчет за парите, които е похарчила за професионален спорт. Явно е, че има само изваждане - възвръщаемост - почти никаква. По-добре да бяха дали парите за училищата и детските градини.
На обществото ни липсват не олимпийски медали и рекорди, а държавна политика за образование и възпитание на всички, от пеленачето до пенсионера. Липсва ни отговорност и съзидателност за цялата нация. А тя не се постига с олимпийски медали.
ТЕЖЪК "НЕПОТИЗЪМ" И "СИМО...
Ние протестираме за свобода
Намалете бройката на хора, които не прои...
Ние протестираме за свобода
Намалете бройката на хора, които не прои...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
За стажантите
10.08.2012 11:30
10.08.2012 11:30
Интересно ми е какво ще кажеш по въпроса за мотивацията :) Баничките и цигарите настрана.
цитирай... винаги съм работил с чувство на отговорност. Няма значение дали съм бил с 400 лева заплата или с ..... да не казвам колко, за да не разстроя хората със слаби нерви.
Между другото стажът е платен и от страна на училището и от страна на фирмата. Както и спането. Транспортът също. Никой не ни е работил за без пари. Още повече, че за 1 месец повече обучаваш, отколкото получаваш. Но да кажем с едно изречение: Въпреки всичко, доволни сме - нещо като 4 по шестобалната система.
цитирайМежду другото стажът е платен и от страна на училището и от страна на фирмата. Както и спането. Транспортът също. Никой не ни е работил за без пари. Още повече, че за 1 месец повече обучаваш, отколкото получаваш. Но да кажем с едно изречение: Въпреки всичко, доволни сме - нещо като 4 по шестобалната система.
Търсене
За този блог
Гласове: 2406
