Днес бях в Метро София, на Цариградско. Пазарувах. Направи ми впечатление, че администрацията на магазина отново е разбъркала стоките така, че създават бъркотия поне в моята глава. Ако съм свикнал да намирам определена стока на някакъв рафт, сега се установява, че тя е на другия край на магазина.


Споделих това свое притеснение с обикновен служител, който подреждаше стоката. Отговори ми нещо от рода на: Идете и питайте ръководството.

Попитах го няма ли лично мнение. Той ми каза, че няма. Аз го попитах, той самият дали е чувал и други кленти да се оплакват като мен от същата тази бъркотия, а той отново ме изпрати да говоря с ръководството. Излиза така, че клиентът е важен само за ръководството.

СЕГА ПИТАМ: КОЙ Е КАЗАЛ, ЧЕ СЪЩИЯТ ТОЗИ ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ИМА ПРАВА ДА ГЛАСУВА? ЗАЩО ТОЗИ СТРАХЛИВ ЧОВЕК, КОЙТО НЕ ПОСМЯ НИТО ДА СИ ВДИГНЕ ГЛАВАТА И НИЩО ДРУГО НЕ ЗНАЕШЕ, ОСВЕН ДА МЕ ИЗПРАЩА ПРИ РЪКОВОДСТВОТО, НЕ ПРОЯВИ НИКАКВО МНЕНИЕ И ЯВНО СЕ СТРАХУВАШЕ ОТ ВСИЧКО И ОТ ВСИЧКИ, ЗАЩО ТОЧНО ТАКЪВ ЧОВЕК ДА ИМА ПРАВО ДА ИЗБИРА И ДА БЪДЕ ИЗБИРАН? КОЙ Е КАЗАЛ, НАИСТИНА, ЧЕ ТЪКМО ОТ ТОЗИ ЧОВЕК И ОТ МИЛИОНИ КАТО НЕГО ТРЯБВА ДА ЗАВИСИ БЪДЕЩЕТО МИ, НА СЕМЕЙСТВОТО МИ, НА ДЕЦАТА МИ И НА СТРАНАТА МИ. ЧЕРВЕЙ. ЕДИН ПРОСТ ЧЕРВЕЙ.

ТОВА Е СЪВРЕМЕННИЯ РОБ - СМАЧКАН ДО НЕУЗНАВАЕМОСТ. В НЕГО НЕ Е ОСТАНАЛО НИЩО, ОСВЕН СТРАХ.

ТИ МУ ГОВОРИ ЗА СВОБОДА, АКО СИ НЯМАШ РАБОТА. ТИ ИСКАШ ХОРАТА ДА СЕ НАУЧАТ ДА ЛЕТЯТ, НО ПЪРВО ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧАТ ДА ХОДЯТ, ЗАЩОТО ОТ РОЖДЕНИЕ ПЪЛЗЯТ, ЧЕ ЧАК И ДО СМЪРТТА СИ - ПАК ПЪЛЗЯТ.

Послеслов. Такива хора работят за големите вериги магазини. Там искат да не мислиш. И колкото си по-прост и непретенциозен, толкова по-добре. Ако имам един такъв служител в моята фирма - направо загубен съм. Затова и не обичам монополистите. Защото имат нужда от роби. И ако е възможно всички да ни направят роби - още по-добре. Машини за пари. Никакви чувства - ебати и живота наистина. И всичко това, за някакви си 350-400 лева заплата. Поне да си струваше и унижението и смачкването.