Постинг
27.05.2014 09:00 -
Единственото демократично нещо в икономиката е пазарното стопанство.
Преди 3 десетилетия имахме икономика, която може да се оприличи с едно или няколко определения:
- Икономика на партийния секретар;
- Икономика на стоковата размяна, опосредствана от фалшиви книжни пари, гарантирани от партийния секретар;
- Икономика на връзкарството и моделът - ти на мене, аз на тебе;
- Тогава вместо да казваме за някой - "Той пари не дава", казвахме - "Той работа не върши". Разбирате ли огромната разлика. Парите, като средство за осъществяване на размяната бяха на втори план. На първи план беше "вършенето на работа", което означава, че въпросният другар може да ти осигури да си купиш телевизор или хладилник или портокали за Нова Година;
- Икономика на идеологическата измама - всички бяхме собственици на нещо, което го виждахме и което знаехме, че не е наше - общонародната собственост. Нямахме документ за собственост и това още повече ни озлобляваше. Затова се отдадохме на яко крадене, след като режимът на Сталин, който убиваше за едното нищо, падна;
- Икономика на връзкарството - който имаше връзки, беше цар. Имаше достъп до важни услуги и материални блага. Позицията на властта беше всичко. Нещо да ви напомня за сегашно време?
- Тъй като откровени партизани и бандити ни управляваха тогава, няма как те изведнъж да изчезнат от "пазара на труда". Едните партизани се смениха с други партизани след преврата през 1989г. Така икономиката преди 30 години беше "икономика на партизаните" или "партизанската икономика".
- Кои бяха много силни по време на партизанската икономика? Партизаните естествено и техните деца. Те ставаха служители, препасваха пистолети и имаха право да ги използват, а ние имахме право да им се подчиняваме. Използвайки властовите възможности, които им се предоставиха, тези хора разпределиха по "законно установен ред" същата онази, общонародна собственост, която ние създавахме в продължение на десетилетия;
- Истината лъсна изведнъж, когато трябваше наистина да я получим, това не се случи. Получиха я тези, които дотогава вземаха решенията в държавата - партийни и комсомолски секретари, ченгета и соц бюрократи. Значи са ни лъгали толкова години! Би трябвало след като лъсна тази лъжа и откровена измама, народът да ги отлъчи от управлението, но не би. Скапаната част на народа продължи да ги подкрепя, въпреки, че дължеше състоянието си именно на тази хора;
- И сега продължаваме по-нататък. След като са се докопари до тази общонародна собственост с помощта на партийния елит, ченгета и видни политици и бюрократи, новите собственици трябва да започнат да преустройват тази собственост да работи съгласно променящата се реалност. А тя е, че наред с шуробаджанащината, връзкарството, политическите протекции и откритото точене на бюджетни средства, все пак трябва и да се съобразяват и с настъпващите пазарни отношения;
- За да съществуват успешно в тази среда, се създадоха така наречените "полупазарни отношения", "имитационни пазарни отношения", "приличащо на пазарни отношения" или още "пазар-менте;
- Тези хора не можеха да управляват откраднатите от нас структури, които въплъщаваха в себе си общонародната собственост, в открито пазарна среда. Затова те нарочно задържат РАЗВИТИЕТО НА ПАЗАРНАТА среда, използвайки лостовете на властта. Защото пазарната среда ще убие над 90% от тези пишман бизнесмени. Те имат нужда от "бюджетна подкрепа", за да съществуват. Имат нужда от създаването на "собствена икономика", за да съществуват;
- Образно казано, имат нужда да печелят обществени поръчки за милиони или сфери на влияние в икономиката, които са под закрилата на лицензионните държавни практики, като банки, финансови институции, застрахователни фирми, енергийни дружества и т.н.. Те имат нужда, някой друг да умножава парите им, защото в повечето случаи, ТЕ НЕ СА УЧИЛИ КАК СЕ ПРАВИ ТОВА. Учили са да слухтят, да "служат" на държавата, демек на себе си, да правят доноси, да натопят някого, да откраднат нещо от някого, да спечелят политическа поддръжка и т.н.;
- И сега си помислете, колко от героите на прехода сега имат някакъв преуспяващ бизнес, който в някаква степен да не зависи от волята на политиците и държавните и общинските бюрократи. Аз лично не се сещам за нито един от тях. Едва в първото десетилетие на 21 век се появиха технологични фирми, които правеха пари на база на професионализма на собствениците и управителите си, като някои от тях дори успяха да продават продуктите си и в чужбина. Но аз лично не мога да изброя повече от 5 големи такива фирми, които да не са се възползвали от подкрепата на партизаните или техните наследници, за овладяването на една или друга пазарна ниша;
- Защо икономиката на България е икономика на финансовите услуги, хазарта и моловете? Ами това бяха основните полета за изява на новите партизани. Финансовите услуги и хазарта е пряко зависим от политически решения, а моловете са имоти и търговия - от какво друго ще разбират тези хора, освен от хубав имот, пълен с парцали и от алъш вериш. Няма да направят автомобилен завод я. Е все пак направиха, но с нашите пари - с парите на данъкоплатците, които държавата услужливо предостави на човек с открито ченгесарско минало, да ги управлява "най-ефективно";
- Затова казвам, че пазарни отношения в тази страна няма. Има странна смесица между държавно регулиране и пазар, в което преобладаващото нещо е държавното регулиране и след това пазарът. Единствено в търговията на дребно бившите и настоящите партизани не успяха да овладеят основните потоци, защото по едно стечение на обстоятелствата, чуждите инвеститори само за някакви си 10 години така наситиха този пазар с конкурентни стоки и услуги и технология на търгуване, че за нашите пишман търговци им се стъжни небето. Като изключим една партийна фирма, която държи една от най-известните вериги за търговия на дребно, всичко друго по-мащабно в тази сфера се контролира от чужденците. Та въпросната партийна верига предлага такъв професионален управленски нюх, че се чудя, дали все пак партийните секретари не са се понаучили вече да правят бизнеси да е дошло времето, в което пазарното поведение ще бъде с по-голяма тежест от подкрепата на политиците и държавата като цяло;
- Ако няма свободен пазар има поробен пазар. Единственото нещо, което казва кое е справедливо и кое не е пазарът. Единственият съдник на нашите усилия трябва да бъде пазарът. Не знам обаче кога ще се случи това в моя живот и изобщо дали ще се случи, защото партизаните раждат партизанчета, а те от своя страна нови партизанчета...Единствената възможност за прекъсване на този порочен кръг е, обществото да се вземе в ръце, първо в политически план и след това в икономически и личностен план и да започне да изразява непримиримост към недемократичните форми на управление на политиката и икономиката. Но както се казва - народът създава партизаните и партизанщината и само той може да ги ликвидира. Стига да иска. Засега явно не иска.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2406
